Решение № 57 от 13.05.2024, Районен съд - Несебър

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ към Решение № 57/13.05.2024 г. по НОХД № 112/2024 г. на Районен съд - Несебър, НК, VII-ми състав

Бургаската районна прокуратура е внесла постановление с предложение за освобождаване на обвиняем от наказателна отговорност и налагане на административно наказание срещу С.И.Т., роден на *** г. в гр. Поморие, българин, български гражданин, със средно образование, неосъждан, разведен, работи като строителен работник, постоянен адрес: гр. Несебър, ***, настоящ адрес: гр. С.В., м. И., ЕГН: **********, за това, че на 27.09.2021 г., в гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг, до обменно бюро пред хотел „Алба“, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Ю.Б.Й. /I.I./, род. на 09.03.1947 г. в Руска Федерация, и Н.В.М. /N.M./, род. на 08.11.1955 г. в ГДР, и може да им извърши обмен на валута - от евро в български лева, които са в обращение в Република България, като срещу дадената му 1 бр. банкнота с номинал 100 /сто/ евро им дал 1 бр. банкнота с номинал 200 /двеста/ български лева, излязла от обращение, емисия 1992 г., за които знаел, че са излезли от обращение и са престанали да бъдат годно платежно средство в Република България и с това им причинил имотна вреда в размер на 100 /сто/ евро, възлизащи на 195,58 лв. /сто деветдесет и пет и петдесет и осем стотинки/ по фиксинга на БНБ, като случаят е маловажен - престъпление по чл.209, ал.3, вр. чл.1 от НК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 16 и чл. 18 от НПК, намира за установено следното:

Производството протече по реда на Част Пета, Глава 28 „Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание“ от Наказателнопроцесуалния кодекс /НПК/.

В пледоарията си представителят на Районна прокуратура – Бургас поддържа внесеното постановление и направеното с него предложение. Аргументира, че събраните по делото доказателства еднозначно сочат на осъществено престъпление по чл. 209 от НК, авторството на обвиняемия в извършването му, както и че случаят е маловажен. Прави анализ на доказателствата и предлага на съда във връзка с установените факти да освободи обвиняемия от наказателна отговорност за извършеното престъпление и да му наложи административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева.

Защитникът на обвиняемия Т. не оспорва по същество установената фактическа обстановка. Оспорва авторството на престъплението, като намира че събраните доказателства не установяват безспорно, че именно обвиняемият е извършителят на инкриминираното деяние. Моли за оправдаването на обвиняемия.

Обвиняемият Станислав Т. дава обяснения по обвинението в хода на съдебното следствие, като отрича съпричастността си към деянието. Заявява, че живее в гр. С.В., работи в областта на строителството и е зает от сутринта до 17 часа. Придържа се към изявлението на защитника си в хода на съдебните прения.

В последната си дума, обвиняемият заявява, че е невинен.

Настоящото производство се разви по реда на Част Пета, Глава двадесет и осма, чл. 375 и сл. от НПК - при условията на особените правила за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

С оглед така проведеното производство по делото се установя следното от фактическа страна:

Обвиняемият С.И.Т. е роден на *** г. в гр. Поморие, българин, български гражданин, със средно образование, неосъждан, разведен, работи като строителен работник, постоянен адрес: гр. Несебър, ***, настоящ адрес: гр. С.В., м. И., ЕГН: **********. Същият има множество криминални регистрации в системата на МВР на РБ, вкл. във връзка със случаи на измами.

Пострадалата - свидетелка Ю. Й. имала собственост в к-с „С.д.*“, с.

Тънково, общ. Несебър. През лятото на 2021 г. св. Й. била в България, заедно с приятелката си – пострадалата св. Н.М.. В периода на престоя си – на 27.09.2021 г. – двете пострадали ходили на плаж в к.к. Слънчев бряг, след което направили малка разходка по главната алея на комплекса и седнали да си починат на пейка, разположена в близост до хотел „Алба“.

Забелязали, че точно до пейката имало обменно /чейндж/ бюро, разположено в 1 самостоятелна постройка. Тъй като парите им започнали да намаляват и се налагало скоро да обменят евро в лева, двете жени се загледали в изнесеното пред бюрото табло, на което били посочени обменните курсове за различните валути. По същото време, обвиняемият Т. се бил облегнал на входа на обменното бюро, с цел да въвежда в заблуждение чуждестранни граждани – туристи, че е негов служител. Обв. Т. се насочил към пострадалите Й. и М. и ги заговорил на руски език, като ги запитал дали желаят да обменят пари. След като разбрал от пострадалите, че искат да обменят валута, с която разполагат – евро в лева, обв. Т. им казал, че може да им извърши обмяната. У пострадалите Й. и М. били изградени погрешни представи, че щом обв. Т. се намира пред чейндж бюрото, то той е негов служител, поради което му се доверили и се съгласили той да им извърши обмяната на валута. Двете жени пожелали да обменят по 50 евро всяка, но тъй като постр. М. имала само банкнота от 100 евро се разбрали постр. Й. да даде 50 евро, а постр. М. дала на обв. Т. 1 брой банкнота с номинал от 100 евро, срещу която обв. Т. дал българска левова банкнота – 1 брой банкнота с номинал 200 лева, сериен № АЧ0130857, емисия 1992 г., за която знаел, че е излязла от обращение и е престанала да бъде годно платежно средство в Република България. Обв. Т. казал на пострадалите, че са приятелки и ще си разделят парите, като обмяната била извършена пред самото обменно /чейндж/ бюро.

След като обменили парите, пострадалите посетили магазин „Жанет“ в к.к. Слънчев бряг, сграда „Корал“. Там решили да напазаруват стоки, но след като подали на касата дадената им от обв. Т. банкнота с номинал от 200 лева, за да заплатят с нея избраните стоки, касиерът им казал, че тези пари не са редовно разплащателно средство и не може да се плаща с тях. Охранителят в магазина ги попитал от къде имат тези пари и ги посъветвал да отидат в полицията. Постр. М. се върнала до обменното бюро, за да разговаря с мъжа, който им е обменил парите и да уточни дали не е станала грешка, но той вече не бил там и от бюрото ѝ заявили, че не знаят нищо за него.

В хода на досъдебното производство, образувано по случая, на 11.11.2022 г. обвиняемият Т. възстановил сумата от 200 лева, като предал на разсл. полицай Д.С. 4 бр. банкноти с номинал от по 50 лева. По общо съгласие на пострадалите, четирите банкноти на обща стойност от 200 лева били предадени на св. Т.Ч. – управител на к-с „С.д.*“, с. Тънково, общ. Несебър, която ги внесла по сметката на собствения на св. Й. ап. 15.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото доказателства – показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели М. и Й. /л. 26-28 от делото/, актуалната справка за съдимост на обв. Т. /л. 24 от делото/, както и от прочетените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – протоколи за разпит на св. А.А. /л. 36-37 от ДП, Том 1/ и св. Т.Ч. /л.

41-42 от ДП, Том 2/; протоколи за разпознаване на лица и предмети /л. 39-43; л. 45-46 от ДП, Том 1/, протокол за оглед на веществени доказателства /л. 54-56 от ДО, Том 1/; справка за криминални регистрации на обв. Т. с регистъра на МВР на РБ /л. 78-79 от ДП, Том 1/; справка за курсовете на българския лев към еврото /л. 107 от ДП, Том 1/; електронна кореспонденция /л. 15-21; л. 43-44; л. 46; л. 48 от ДП, Том 2/; справки за пътувания на чужди граждани /л. 24-29 от ДП, Том 2/; разписка /л. 45 от ДП, Том 2/; справка със системата на к-с „С.д.“ – к.к. Сл.бряг /л. 47 от ДП, Том 2/, платежно нареждане /л. 49 от ДП, Том 2/, и експертните заключения на извършените в хода на ДП дактилоскопна и техническа експертизи /л. 61 и л. 66-67 от Том 1 на ДП/, приобщени по делото, както и от самото приложено веществено доказателство /л. 69 от ДП, том 1/.

Съдът намери, че горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и по отделно, категорично и без противоречия, установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което изцяло основа на тях своите фактически изводи.

Показанията на свидетелите са последователни и безпротиворечиви, кореспондират помежду си и се допълват, предвид което съдът изцяло ги кредитира с доверие при изграждане на приетата фактическа обстановка. Безспорно се установява, че на процесната дата именно обвиняемият Т. е въвел в заблуждение пострадалите М. и Й., че като служител на обменно бюро може да им извърши обмяна на валута, при което ги е мотивирал да му предадат една банкнота с номинал от 100 евро, а в замяна им е предал една излязла от обращение оригинална банкнота с номинал 200 лева. Всички останали писмени и експертни 2 доказателства потвърждават така установената фактическа обстановка, както и факта, че именно обвиняемият е възстановил на пострадалите в цялост нанесената им от престъплението имотна вреда.

По повод възраженията на защитата за допуснати процесуални нарушения при извършените в хода на досъдебното производство разпознавания, влечащи негодността им да бъдат кредитирани, съдът намира същите за несъстоятелни. Разпознаването е предвиден с НПК способ за доказване, който цели потвърждаване идентичността на лица и предмети, като същото следва да се предхожда от разпит на лицата, които ще участват в него, и да се извърши с участието на поемни лица. Съгласно процесуалния закон, когато не е възможно да се покаже самото лице, което се разпознава, се показва негова снимка, заедно със снимките на три или повече сходни нему по външност лица. В случая, видно от приобщените доказателства по ДП, извършените от св. М. и св. Й. разпознавания са се състояли на 28.09.2021 г. – непосредствено след инкриминираното деяние, предшествани са от проведени разпити на свидетелките с изложени обстоятелства досежно външните белези, по които се идентифицира обвиняемия Т. от всяка от тях, като при самото следствено действие са участвали поемни лица. Същевременно, съдът взимайки предвид данните за личностите на двете пострадали свидетелки и справките за пътуванията им, намира, че са били налице предпоставките за извършване на разпознаването по снимков материал, доколкото св. М. и св. Й. са руски гражданки, постоянно пребиваващи на територията на Руската Федерация, били са в РБ към датата на разпознаването временно - с цел туризъм /напуснали РБ на 06.10.2021 г./, като с оглед напредналата им възраст резонно са предприети действия за незабавно разпознаване във възможния най-близък до датата на събитията момент. Същевременно, при проведен разпит в хода на ДП, с участието на защитника и обвиняемия, свидетелките изрично заявиха, че разпознават обв. Т. като лицето, което им е извършило обмяна на валута на инкриминираната дата.

Така, за настоящия съд се налага краен извод, че събраните писмени и експертни доказателства, в съвкупност с гласните такива, допринасят за категоричното установяване на гореописаната фактическа обстановка. Дадените от обвиняемия обяснения по случая не изключват по никакъв начин възможността му да е извършил вмененото му престъпление и не поставят под съмнение така установените факти, като в хода на съдебното следствие останаха неподкрепени с доказателства, предвид което и съдът ги преценява като израз на правото му да поддържа защитна теза по случая.

От правна страна:

При така приетата фактическа обстановка, съдът на основание чл. 303, ал. 2 от НПК счете, че подсъдимият Станислав Т. е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по 209, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, за което му е повдигнато обвинение.

Съгласно посочените разпоредби на наказание подлежи лице, което с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това причини нему или другиму имотна вреда, като в маловажен случай това наказание е лишаване от свобода до една година или пробация.

Относно субекта на престъплението по чл. 209, ал. 3, вр. ал. 1 от НК не са въведени особени качества, предвид което такъв може да бъде всяко наказателноотговорно лице, каквото се явява обвиняемият Т. – пълнолетен и дееспособен гражданин.

Разпечатката съдържа 27 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b2cbcb2d-1513-4602-a51c-a78935c3b116