Определение № 927 от 02.11.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 927 гр. София, 01.11.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове:

Росица Божилова

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Елена Арнаучкова Касационно търговско дело № 20228002902316 по описа за 2022 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационната жалба на постояния синдик на „Палас27“ЕООД/н/ адв.С. Ж. срещу решение № 353/11.07.2022г. по възз.т.д.№ 820/21г. на Апелативен съд - Пловдив.С него е отменено изцяло решение № 260236/02.06.2021г. по т.д.№ 236/2019г. на ОС - Пловдив и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от постояния синдик на „Палас-27“ЕООД/н/ адв.С. Ж. иск, с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД, за обявяване недействителността по отношение на кредиторите на „Палас27“ЕООД/н/ на сключения между „Палас-27“ЕООД като продавач и Т. Ж. К. като купувач договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 89 от 24.02.2015г., том I, по нот.дело № 81/2015г. на Нотариус Бистра Тонева, № 233 на НК, с предмет два самостоятелни обекта по КККР на гр.Пловдив, с предназначение жилище, находящи се на първи и втори етаж от сграда с административен адрес: гр. Пловдив, ул. „Кирил и Методий“ № 8А, ведно с 1/3 идеална част от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж, и иск, с правно основание чл.57, ал.2 от ЗЗД, за осъждането на Т. Ж. К. да върне в масата на несъстоятелността на „Палас27“ЕООД/н/ сумата 40 530 лева, представляваща пазарната стойност на 1 закупените от него недвижими имоти, предмет на договора за покупкопродажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 89 от 24.02.2015г., том I, по нот.дело № 81/2015г. на Нотариус Бистра Тонева, № 233 на НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.03.2019г. до окончателното изплащане, и са присъдени разноски, платими от масата на несъстоятелността на „Палас27“ЕООД/н/.

В касационната жалба на синдика се поддържат всички основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК –нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила и необоснованост.Според синдика във въззивното решение не са изложени мотиви защо липсва увреждане, предвид очевидните и безспорни обстоятелства, че сделката е сключена след вписани възбрани, с нея са отчуждени два имота в идеалния център на Пловдив и тя е последвана от несъстоятелност на отчуждителя.Наред с това, синдикът счита, че изводът за липса на увреждане противоречи на трайната съдебна практика по въпроса кое действие на длъжника е увреждащо кредитора в хипотезата на отменителен иск по чл.135 ЗЗД.Синдикът поддържа, че в ИМ и в ДИМ са изложени подробни факти и обстоятелства, че в случая знанието за увреждане не може да бъде установено с преки доказателства и според цитираната от него съдебна практика знанието за увреждане е допустимо да бъде установявано и изцяло с косвени доказателства.Счита, че по делото са представени множество косвени доказателства, които, преценени в своята съвкупност, налагат извода за знание на купувача, че с процесната сделка се цели увреждането на кредиторите на дружеството.Според синдика въззивният съд е обсъдил избирателно само и единствено работата на Т. К. в „Палас-27“ ЕООД, приемайки, че като работник не е длъжен да знае за задълженията на работодателя си, но не е обсъдил вписаните възбрани върху продаваемите имоти, предоставянето от Т.К. на собствениците на дружеството на неограничено пълномощно и притежаването от Т. К. на по-специални знания, като технически ръководител на строежите на дружеството. По отношение на въззивното решение в частта относно иска, с правно основание чл.57, ал.2 ЗЗД, синдикът не оспорва, че към настоящия момент Т.К. няма възможност да върне обектите в масата на несъстоятелността, тъй като сградата е разрушена и на нейно място е построена нова.Счита, че, тъй като искът по чл.135 ЗЗД е основателен, следва да бъде възстановено правното положение в 2 състоянието преди атакуваната сделка по отношение на кредиторите на несъстоятелността, като Т.К. бъде осъден да върне в масата на несъстоятелността пазарната цена на имотите към момента на отчуждаването.

Искането е за отмяна на обжалрваното решение и за постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени.

В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК преди всичко се поддържа основанието по чл.280, ал.2, предл. посл.ГПК

– очевидна неправилност.Приложното му поле е обосновано с доводи, че въззивният съд е игнорирал доказателства, които са признати за относими и допустими по делото, както и, че не е съобразена трайната практика на ВКС.

Евентуално, ако се приеме, че не е налице очевидна неправилност, се поддържа основанието за допускане на касационно обжалване по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по следните правни въпроси:

1.Длъжен ли е съдът да прецени всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, като обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и да обсъди всички доводи на страните, от съществено значение за делото? Касаторът счита, че даденото по въпроса разрешение е в противоречие с ТР № 1/ 2013г. на ОСГТК на ВКС и постановеното по чл.290 ГПК решение № 4744/2008г.

2.Дали знанието за увреждане по чл.135, ал.1 ЗЗД следва да се установи с преки доказателства или може да се счита за доказано въз основа на поредица от установени косвени факти и обстоятелства?Според касатора въпросът е разрешен в противоречие с решение № 189/17.01.2018г. по т.д.№ 2646/2016г., II т.о., решение № 218/11.10.2013г.по гр.д.№ 1778/2013г., III г.о., решение № 61/01.03.2016г. по гр.д.№ 4578/2015г., IV г.о., решение № 226/12.07.2011г. по гр.д.№ 921/2010г., IV г.о. и решение № 31/09.03.2012г. по гр.д.№ 502/2011г., III г.о.

3.Погива ли правото на строеж на конкретния имот, когато сградата се разруши и на нейно място се изгради нова, в друг обем, а собственикът на правото на строеж не получава имоти в новоизградената сграда?

4.Невъзможността вещите да се върнат в масата на несъстоятелността, поради тяхното загубване и/или погИ.е, обуславя ли възникването на вземане на несъстоятелното дружество срещу 3 съконтрахента по обявената за недействителна сделка за тяхната парична равностойност?По този въпрос касаторът се позовава на решение № 4/25.02.2021г. по т.д.№ 2910/2019г., I т.о.

5. Длъжен ли е съдът са обсъди всички възражения, доводи и събрани доказателства по делото относно релевантните за спора факти и тяхната взаимовръзка?Касаторът се позовава на постановеното по чл.290 ГПК решение № 8/19.01.2018г. по т.д.№ 2435/2016г. и цитираната в него съдебна практика.

В подадения чрез адв.И. Н. писмен отговор ответникът по касационната жалба Т. Ж. К. оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба.

Не е постъпил в срок писмен отговор от „Палас-27“ЕООД/н/.

Съставът на ТК, в изпълнение на правомощията по чл.288 ГПК, въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното:

От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че с решение № 155/23.03.2018г. по т.д.№ 324/2017г. на ОС - Пловдив е обявена неплатежоспособността на „Палас -27“ ЕООД, с начална дата 31.12.2015г., по отношение на дружеството е открито производство по несъстоятелност и са постановени общ запор и възбрана върху имуществото му. Установил е, че с атакуваната разпоредителна сделка от 24.02.2015г. дружеството чрез управителя си Светослав Митов е продал на ответника Т. К. две самостоятелни жилища, всеки на един етаж, с площ от 81 кв.м, заедно с 1/3 идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж, като не са прехвърлени идеални части от правото на собственост върху терена.Решаващият състав е приел за установено, че към момента на атакуваната сделка сградата е съществувала, но е имало издадена заповед на районния кмет от 2012г. за премахването й, тъй като е било констатирано, че е с компрометирана конструкция, застрашена е от самосрутване и е опасна за живота и здравето на гражданите.Установил е, че към момента на предявяване на иска заповедта за премахване е била приведена в изпълнение и сградата е премахната, а в имота е имало изградена и въведена в експлоатация нова многофамилна пететажна жилищна сграда.Приел е за установено, че придобитото от Т.К. с атакуваната сделка право на строеж не е реализирано, а собственикът на поземления имот е 4 учредил право на строеж за новата многофамилна пететажна жилищна сграда на други лица.Установил е, че между титулярите на правото на строеж е била извършена доброволна делба, като всеки е получил в самостоятелен дял правото на строеж върху конкретен обект в новата сграда.От правна страна въззивният съд не е възприел тезата на синдика за извършен мълчалив отказ от правото на строеж, като се е позовал на разпоредбата на чл.100 ЗС, че отказът от вещни права е формален акт. Приел е, че ответникът Т.К. е получил единствено жилищни постройки без траен статут, които са били подлежащи на премахване и са били премахнати в изпълнение на издадената за това заповед и липсва основание да получи правото на собственост върху конкретни обекти от новопостроената сграда. По тези съображения въззивният съд е достигнал до извод, че липсва обект върху който да бъде насочено принудителното изпълнение, с което е обосновал липсата на обективната предпоставка на иска по чл.135, ал.1 ЗЗД - увреждане на кредиторите на длъжника. За да отрече наличието и на субективната предпоставка на иска по чл.135 ЗЗД– знание на двете договарящи страни за увреждане, въззивният съд е обсъдил факта, че към момента на извършване на атакуваната разпоредителна сделка длъжникът не е бил в производство по несъстоятелност и е развивал основната си дейност, свързана със строителство и продажба на недвижими имоти.Обсъден е и фактът, че ответникът Т.К. е бил технически ръководител при строителството на новопостроената многофамилна жилищна сграда.Решаващият състав е приел, че само въз основа на този факт не може да се прави предположение, че при сключване на договора той е знаел за предявена претенция към дружеството, още повече, предвид на това, че тогава дружеството не е било в производство по несъстоятелност и е осъществявало нормалната си търговска дейност.Въззивният състав е обсъдил и е счел за основателен довода във въззивната жалба, че знанието следва да се докаже с конкретност и сигурност, а не само по предположение.Приел е, че не може да се прави предположение за знанието на работник по граждански или трудов договор за задълженията на неговия работодател. Неоснователността на обусловения иск, с правно основание чл.57, ал.2 ЗЗД, е обоснована от въззивния съд с няколко самостоятелни основания.Счел е, че не е налице хипотеза на чл.57, ал.2 ЗЗД, тъй като не е налице погИ.е на сградата в резултат на природно бедствие, а тя е съборена в изпълнение на влязла в сила заповед на компетентен 5 орган.Приел е, че няма правоотношение на връщане между страните по разпоредителната сделка, тъй като атакуваната сделка е действителна, породила е правното си действие и не е упражнено и успешно проведено правото на разваляне.Съобразено е, че от заключението на СТЕ не е доказана пазарната стойност на сградите и не е възприета поддържаната от синдика теза за трансформиране на правото на ответника да възстанови старите сгради в съществуващия им обем в право на строеж в обекти в новата сграда.

Настоящият състав намира, че не е налице приложното поле на поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.2 предл.посл. ГПК - очевидна неправилност. Съдебната практика на ВКС приема, че очевидна неправилност е налице в хипотези на особено тежък порок на въззивния акт, който може да бъде констатиран директно от мотивите, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност. Такъв порок е налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика, както и когато решението е явно необосновано. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от касационния съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280 ал. 1 т.1- т.3 ГПК.В случая касаторът не е обосновал нито една от възможните проявни форми на очевидна неправилност, изведени от практиката на ВКС, а въведените от него доводи касаят правилността на решението.Очевидна неправилност настоящият състав не констатира от съдържанието на обжалвания акт.