Решение № 51 от 26.02.2026, Районен съд - Берковица

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Берковица, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ ИВ. ЗДРАВКОВА при участието на секретаря НИНА ЛЮБ. Г.ЕВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ ИВ. ЗДРАВКОВА Гражданско дело № 20251610100774 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 318 и следващите от ГПК. Подадена е искова молба от Т. Р. И. против В. П. П. за прекратяване на сключения между страните граждански брак поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина на ответницата.

Ищецът твърди в исковата си молба, че с ответника са сключили граждански брак на **.**.2025г. в град Берковица като преди това страните живеели на семейни начала около година. Посочва, че след сключването на брака страните заживели в жилището на родителите на ищеца до **.**.2025г. когато ответницата напуснала жилището. Ищецът твърди, че бил изненада от поведението на ответницата, тъй като преди това не са имали спорове. След това ответницата по телефона заявила на ищеца, че няма да се върне в дома му. По-късно бабата на В. П. прибрала багажа й от къщата на ищеца. Ищецът твърди, че поведението на В. П. наранило чувствата му и отношенията им са преустановени. От брака си нямат родени деца, не са придобивали недвижими имоти и движими вещи.

Поради изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака с развод поради настъпило дълбоко и непоправимо 1 разстройство по вина на ответницата.

Ответникът в срока за отговор по чл. 131 ГПК не оспорва настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Твърди, че вина за раздялата между страните има ищецът. Разказва, че ищецът е певец и постоянно отсъствал от дома им. Родителите на ищеца отказвали да общуват с ответницата. На **.**.25г. в Германия двамата не успели да изяснят отношенията си и се разделили като той повече не я потърсил. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба и желанието си за развод. Заявява, че не желае произнасяне по вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Ответникът редовно призован не се явява. Представлява се от редовно упълномощен процесуален представител, който заявява, че желае бракът да бъде прекратен без произнасяне по вината.

Съобразно чл. 12 и чл. 235 от ГПК съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представеното Удостоверение за граждански брак страните са сключили граждански брак на **.**.2025г. в град Берковица. От брака си страните нямат деца. Страните са във фактическа раздяла, не поддържат контакти и между тях няма спор, че е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

Предвид изложеното по делото се установи, че в брака на страните е настъпило разстройство, което носи характерните белези, определящи го като дълбоко и непоправимо. Това състояние обосновава и извод за прекратяване на брака. То се характеризира с непоправимо изчезване на уважението и доверието между съпрузите, на взаимното разбирателство и общите усилия за обезпечаване благополучието на семейството, както и продължителна фактическа раздяла.

Няма искане за произнасяне по вината поради което съдът не следва да излага мотиви за това.

С прекратяване на брака настъпват последици в имуществената и личната сфера на всяка една от страните. Законодателят е предвидил част от тези отношения да бъдат уредени непременно в рамките на бракоразводния 2 процес.

Страните нямат ненавършили пълнолетие деца поради което съдът не дължи произнасяне относно упражняването на родителските права, режима на лични отношения с децата и тяхната издръжка.

Няма искане за определяне на издръжка между съпрузите. Семейното жилище е собственост на родителите на ищеца и поради това страните желаят ползването му да бъде предоставено на ищеца. Няма искане за промяна на името след развода, тъй като при сключването на брака ответницата не е променила фамилното си име.

Ищецът в производството е заплатил дължимата ДТ за допускане на развода. Страните не претендират присъждане на разноски поради което съдът не следва да се произнася по разпределението на отговорността за разноски.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД БРАКА между Т. Р. И. с ЕГН ********** с постоянен адрес - град Б., кв. Р., ул. Л. **, и В. П. П. с ЕГН ********** с постоянен адрес – град Б., кв. Р., ул. . ** поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство

ПРЕДОСТАВЯ семейното жилище в град Б., кв. Р., ул. Л. ** за ползване на Т. Р. И.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от получаване на съобщение от страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________ 3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Берковица, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ ИВ. ЗДРАВКОВА при участието на секретаря НИНА ЛЮБ. Г.ЕВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ ИВ. ЗДРАВКОВА Гражданско дело № 20251610100774 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 318 и следващите от ГПК. Подадена е искова молба от Т. Р. И. против В. П. П. за прекратяване на сключения между страните граждански брак поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина на ответницата.

Ищецът твърди в исковата си молба, че с ответника са сключили граждански брак на **.**.2025г. в град Берковица като преди това страните живеели на семейни начала около година. Посочва, че след сключването на брака страните заживели в жилището на родителите на ищеца до **.**.2025г. когато ответницата напуснала жилището. Ищецът твърди, че бил изненада от поведението на ответницата, тъй като преди това не са имали спорове. След това ответницата по телефона заявила на ищеца, че няма да се върне в дома му. По-късно бабата на В. П. прибрала багажа й от къщата на ищеца. Ищецът твърди, че поведението на В. П. наранило чувствата му и отношенията им са преустановени. От брака си нямат родени деца, не са придобивали недвижими имоти и движими вещи.

Поради изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака с развод поради настъпило дълбоко и непоправимо 1 разстройство по вина на ответницата.

Ответникът в срока за отговор по чл. 131 ГПК не оспорва настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Твърди, че вина за раздялата между страните има ищецът. Разказва, че ищецът е певец и постоянно отсъствал от дома им. Родителите на ищеца отказвали да общуват с ответницата. На **.**.25г. в Германия двамата не успели да изяснят отношенията си и се разделили като той повече не я потърсил. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба и желанието си за развод. Заявява, че не желае произнасяне по вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Ответникът редовно призован не се явява. Представлява се от редовно упълномощен процесуален представител, който заявява, че желае бракът да бъде прекратен без произнасяне по вината.

Съобразно чл. 12 и чл. 235 от ГПК съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представеното Удостоверение за граждански брак страните са сключили граждански брак на **.**.2025г. в град Берковица. От брака си страните нямат деца. Страните са във фактическа раздяла, не поддържат контакти и между тях няма спор, че е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

Предвид изложеното по делото се установи, че в брака на страните е настъпило разстройство, което носи характерните белези, определящи го като дълбоко и непоправимо. Това състояние обосновава и извод за прекратяване на брака. То се характеризира с непоправимо изчезване на уважението и доверието между съпрузите, на взаимното разбирателство и общите усилия за обезпечаване благополучието на семейството, както и продължителна фактическа раздяла.

Няма искане за произнасяне по вината поради което съдът не следва да излага мотиви за това.

С прекратяване на брака настъпват последици в имуществената и личната сфера на всяка една от страните. Законодателят е предвидил част от тези отношения да бъдат уредени непременно в рамките на бракоразводния 2 процес.

Страните нямат ненавършили пълнолетие деца поради което съдът не дължи произнасяне относно упражняването на родителските права, режима на лични отношения с децата и тяхната издръжка.

Няма искане за определяне на издръжка между съпрузите. Семейното жилище е собственост на родителите на ищеца и поради това страните желаят ползването му да бъде предоставено на ищеца. Няма искане за промяна на името след развода, тъй като при сключването на брака ответницата не е променила фамилното си име.

Ищецът в производството е заплатил дължимата ДТ за допускане на развода. Страните не претендират присъждане на разноски поради което съдът не следва да се произнася по разпределението на отговорността за разноски.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД БРАКА между Т. Р. И. с ЕГН ********** с постоянен адрес - град Б., кв. Р., ул. Л. **, и В. П. П. с ЕГН ********** с постоянен адрес – град Б., кв. Р., ул. . ** поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство

ПРЕДОСТАВЯ семейното жилище в град Б., кв. Р., ул. Л. ** за ползване на Т. Р. И.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от получаване на съобщение от страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________ 3