Определение № 10364 от 13.05.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 3353/2026
- Вид
- Определение № 10364
- Подписан
- 13.05.2026
- В сила
- 13.05.2026
- Състав
- Стефан Исаков Шекерджийски, Ивайло Димитров, Петър Веселинов Боснешки
Цитирани разпоредби
- чл. 404 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 405, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 406, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 407, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 10364 гр. София, 13.05.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Стефан Ис. Шекерджийски
Членове:
Петър В. Боснешки
Ивайло Димитров като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Въззивно частно гражданско дело № 20261100503353 по описа за 2026 година Производството е по чл. 407, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба от 02.03.2026 г., подадена от Л. К. Н., срещу разпореждане от 14.10.2025 г. по гр. д. № 15511/2020 г. на СРС, 49 състав, въз основа на което е издаден изпълнителен лист за осъждането на Л. К. Н. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД присъдените по делото суми, както следва: 2190,04 лв. – главница за незаплатена топлинна енергия; 53,43 лв. – стойност за дялово разпределение; 319,07 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия;
8,88 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение; 540,68 лв. – съдебни разноски.
Жалбоподателят поддържа, че не са налице предпоставките за издаването на изпълнителния лист с довод, че е погасил всички свои задължения на 30.05.2022 г.
Насрещната страна по жалбата „Топлофикация София“ ЕАД я оспорва с твърдения, че соченото от жалбоподателя плащане не е било достатъчно да погаси изцяло присъдените вземания.
Софийски градски съд, като съобрази изложеното в жалбата и данните по делото, приема частната жалба за процесуално допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 406, ал. 1 ГПК изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали актът по чл. 404 ГПК е редовен от външна страна и удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника.
Няма спор, а и се установява от приложеното гр. д. № 15511/2020 г. на СРС, 49 състав, че сумите, за които е издаден изпълнителен лист в полза на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Л. К. Н., са присъдени с постановеното по същото дело и влязло в сила на 11.04.2022 г. решение от 22.07.2021 г.
Предвид гореизложеното, са били налице предпоставките за издаването на 1 изпълнителен лист, доколкото решението е редовен от външна страна акт и удостоверява подлежащи на изпълнение вземания. Ето защо по подадената от „Топлофикация София“ ЕАД молба по чл. 405, ал. 1 ГПК, СРС законосъобразно е разпоредил на 14.10.2025 г. да се издаде изпълнителен лист.
Правно ирелевантно за уважаването на молбата за издаване на изпълнителен лист е дали към датата на депозирането й вземането, обективирано в изпълнителното основание, е погасено, тъй като, видно от разпоредбата на чл. 406, ал. 1 ГПК, този факт не е поставен като изискване от законодателя – достатъчно е актът по чл. 404 ГПК, в случая съдебното решение, да е редовен от външна страна и да удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника.
На длъжника следва да се поясни, че, дори и в действителност да е погасил целия дълг, обективиран в изпълнителния лист преди неговото издаване, това обстоятелство е основание да поиска единствено прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, при възлагане в тежест на кредитора на сторените разноски по образуване на изпълнителното дело, а при спор относно погасяване на вземането, правата си длъжникът може да защити по реда на чл. 439, ал.
1 ГПК, но не и чрез обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист.
Именно с оглед предвидената за длъжника защита по реда чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК и на чл. 439, ал. 1 ГПК законодателят не е поставил като предпоставка към датата на издаването на изпълнителния лист наличието на непогасено вземане.
Предвид гореизложеното, частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното разпореждане от 14.10.2025 г. следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от 02.03.2026 г., подадена от Л. К. Н. срещу разпореждане от 14.10.2025 г. по гр. д. № 15511/2020 г. на СРС, 49 състав, въз основа на което е издаден изпълнителен лист в полза на „Топлофикация София“ ЕАД.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2