Решение № 200 от 12.07.2022, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. Монтана, 11.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Елизабета Кралева при участието на секретаря Мадлена Н. Митова като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело № 20221600500041 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Същото е образувано в Окръжен съд Монтана след изпращането му за разглеждане от настоящия съд с Определение №162 от 24.01.2022година по ч.гр.д..№3480/2021година по описа на САС поради отстраняване на всички съдии от ОС В. от разглеждането му.

С решение №26003 от 05.01.2021година постановено по гр.д.

№1232/2020година по описа на Районен съд В. е признато ЗА

УСТАНОВЕНО по отношение на Б.” ООД, В.Т., “Е.— в несъстоятелност” ЕООД, и “А.” ЕООД, че вписването под вх. рег. № 2979/27.11.2014г. на Служба по вписванията-гр.К. на искова молба В.Т. срещу “Е.” ЕООД и “А.” ЕООД, с която са предявени искове по чл. 135 ЗЗД за обявяване за недействителни по отношение на ищеца следните договори: 1. договор за покупко продажба на недвижвм имот, сключен между “Е.” ЕООД като продавач и “А.” ЕООД като купувач на 06.12.2011г., обективиран в нотариален акт вписан в СВ с вх. рег. № 2661, акт № 101, том 7, дело № 1071 от 06.12.2011г., с който “Е.” ЕООд е продало на “А.” ЕООД поземлен имот, парцел — 014, масив — 056, площ по документи — 43.283 дка, гр. К., местност “Д.” и 2. договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между “Е.” ЕООД като продавач и “А.” ЕООД като купувач на 06.12.2011г., обективиран в нотариален акт, вписан в СВ с вх. Рег.№ 2661, акт № 101, том 7, дело № 1071 от 06.12.2011г., с който “Е.” ЕООД е продало на “А.” ЕООД поземлен имот парцел — 013, масив — 056, площ по документи — 18.719 - 6 1

- дка,, гр. К., местност “Д..”, отразено по имотните партиди на: а) ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К.., одобрени сьс Заповед РД-18-91/12.12.2015 г. находящ се в гр. К., 3800, местност “Д.” с площ от 28 499 кв.м, който имот е идентичен с УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № VI-***,***, образувави от имот с планоснимачен номер ***, отреден за ЕЛЕКТРОЦЕНТРАЛА ЗА БИОГАЗ, Трайно предназначение на територията:Урбанизирана, Начин на трайно полpване: За друг вид производство на продукти от нефт, вьглища, газ, шисти, стар идентификатор: няма, Номер по предходен план видно от кадастрална скица ***, при съседи, поземлени имоти с идентификатори:***, ***, ***. *** и ***, б) ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., одобрени със Заповед № РД-1891/12.12.2015 г., находящ се в гр. К., 3800, местност “Д.” с площ от 33 521 кв.м., който имот е идентичен с УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № V-***, образуван от поземлен имот с планоснимачен номер ***, отреден за ЕЛЕКТРОЦЕНТРАЛА

ЗА

БИОГАЗ, трайно предназначение на територията:Урбанизирана, Начин на трайно полэване: За друг вид производство на продукти от нефт, вьглища, газ, шисти, стар идентификатор: няма, Номер по предходен план видно от кадастрална скица - ***, при съседи: поземлени имоти с идентификатори:***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, *** и ***,е НЕДОПУСТИМО на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК вр. с чл. 88 и чл.

90 от ЗКИР и е ПОСТАНОВЕНО заличаване на това вписване и са присъдени направените в процеса съдебни разноски.

Това Решение е обжалвано от адв.И.Г. С. в качеството на процесуален представител на В.Т. от гр.С. изцяло с изложени доводи за неправилност, необоснваност и неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.Изложени са и доводи за недопустимост на предявения иск поради липса на правен интерес.Жалбата е изключително подробно мотивирана.Моли съда да отмени изцяло атакуваното съдебно решение и постанови ново по същество на спора като отхвърли предявения иск като неоснователан.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна „Б.“ ООД гр.С. представлявано от управителя В.Ц., с който излага подробни доводи за неоснователността на жалбата.Моли съда да остави същата без уважение и да потвърди атакувания съдебен акт като правилен и законосъобразен.Направено е искане за присъждане на разноските за настоящата инстанция.

По делото е постъпил отговор на въззивната жалба и от адв.С.Ч., синдик на Е. ЕООД гр.С. с изложени доводи за основателност на жалбата.Същия излага доводи и за недопустимост на предявения иск, които възражения е направил още в първоинстанционното производство.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства, 2 във връзка с оплакванията в жалбата, и доводите на страните по реда на въззивното производство приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима.Подадена е в предвидения в закона срок, от страна- ответник в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалване, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.Разгледана по същество е основателна.

Съображенията на съда за това са следните:

За да постанови атакуваното решение първоинстанционният съд е приел, че правният интерес на ищеца от установяване порочността на вписването на исковата молба се обуславя и от факта, че въз основа на това вписвате и постановеното по търг. дело № 28/2016г.на ОС-Видин решение от 13.01.2017г., с което предявения иск е уважен, ответникът В.Т. е поискал от синдика на “Е. — в несъстоятелност” ЕООД да осребрява имотите на “Б.” ООД в производството по несьстоятелност по Тьрг. дело № 102/2016г. по описа на ОС-В., считайки същите за част от масата на несъстоятелността, където според него са върнати като последица от конститутивното решение на ОС.Налице е реална опасност имотите на Б. ООД да бъдат реализирани в производството по несъстоятелност на Е. ООД.

Разглеждайки по същество предявения иск, ВрРС е приел вписването за недопустимо, поради наличие на второто твърдяно нарушение в исковата молба, а именно, че двата имота предмет на павловия иск не са индивидуализирани нито в обстоятелствената част, нито в петитума със своите граници/съседи/ . В чл. 12, ал. 1 от Правилника за вписванията, е предвидено, че за да се извърши вписването или отбелязването на исковите молби, на съдията по вписванията следва да се представи подадената в съда искова молба, като исковата молба трябва да отговаря на изискванията по чл.

6, а именно недвижимите имоти предмет на исковата претенция да са описани и с граници.Ето защо първоинстанционния съд е приел вписването за недопустимо и е постановил заличаването му.

Така направени изводи от първоинстанционния съд не се споделят от настоящата инстанция по следнте съображения:

Предявения иск е с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК във вр.с чл.88 и чл.90 ЗКИР вр.с чл.537, ал.2 ГПК.

От събраните по делото писмени доказателства се установи, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор *** е придобито от ищеца по силата на договор за покупко-продажба с “А.”“ЕООД, обективизиран в НА № 77, том VII, рег.№ 4041, нот, дело № 829/2014г. на и на поземлен имот с идентификатор *** е придобито от ищеца по Кьм датата на сключване на договорите за покупко-продажба на описаните поземлени имоти, по партидата на същите в СВ-К. е вписана искова молба с . вх. рег. № 2979/27.11.2014г. от В.Т. срещу “Е.” ЕООД и “А.” ЕООД, с която са предявени искове с правно основание чл. 135 ЗЗД за обявяване за недействителни по отношение на негоследните договори:Договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между “Е.” ЕООд като 3 продавач и “А.” ЕООД като купувач на 06.12.2011г., обектизиран в нотариален акт вписан в СВ с вх. рег. № 2661, акт №101,том 7, дело № 1071 от 06.12.2011г., с който “Е.” ЕООД е продало на “А.” ЕООД поземлен имот, парцел 014, масив — 056, площ по документи — 43.283 дка, гр. К., местност “Д.” и 2. договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между “Е.” ЕООФЦ като продавач и “А.” ЕООд като купувач на 06.12.2011г., обективиран в нотариален акт, вписан в СВ с вх. рег. № 2661, акт № 101, Том 7, дело № 1071 от 06.12.2011г., с който “Е.” ЕООд е продало на “А.” ЕООд поземлен имот парцел — 013, масив — 056, площ по документи — 18.719 дка, гр. К.та, местност “Д.”. По същата искова молба на 24.11.2014г. (датата на подаване в съда) е образувано гр. дело №227/2014г. по описа на РС-К., което впоследствие е прекратено и исковата молба е изпратена по компетентност на ОС-Видин.

Съгласно разпоредбата на чл. 88 от ЗКИР, всяко вписване в имотния регистър, а и всяко вписване по реда на Правилника за вписванията., с оглед чл. 74, ал. 1 от ЗКИР,може да бъде оспорено по реда на чл. 537, ал. 2 и ал. З от ГПК. От друга страна разпоредбата на чл. 90 от ЗКИР предвижда, че заличаването на вписването се извършва в три хипотези — когато по исков ред се установи недопустимост или недействителност на вписването, или несъществуване на вписаното обстоятелство, респективно предполага уважаване на иск по чл. 537, ал. 2 от ГПК, вр. с чл. 88 и чл. 90 от ЗКИР.

Компетентен да постанови заличаване на вписвания в имотния регистър респективно на вписванията извършени по реда на Правилника за вписванията, предвид изричната разпоредба на чл. 90, ал. 2 и ал. З от ЗКИР, е съдията по вписванията, който се произнася по искане на заинтересувано лице, прокурор или служебно с определение, което подлежи на обжалване пред окръжния съд.

Съобразно константната практика на ВКС – вж.

/Определение № 37 от 20.01.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6168/2015 г., IV г. о., ГКК/ всеки един от трите иска по чл. 90 от ЗКИР е установителен, поради което за предявяването му ищцовата страна следва да обоснове наличие на правен интерес. Такъв ще е налице, ако с вписването са засегнати права на ищеца, или той не може да реализира свои предоставени от закона права поради допуснато незаконосъобразно вписване на други права.

За да е налице правен интерес от предявяването на някой от исковете по чл. 90 ЗКИР трябва да е извършено вписване на определен акт в имотния регистър, което да засяга права на ищеца, или да е пречка той да реализира свои предоставени от закона права. Защитата на нарушените права би могла да се реализира чрез заличаването на вписването, с което отпада възможността вписването да бъде противопоставено на ищеца, а това води до отпадане на засягането на правата му, или съществуващата до този момент пречка той да реализира свои предоставени от закона права.

Предмет на исковете по чл. 90 ЗКИР са пороци на самото вписване и по тази причина споровете, касаещи засегнатите от вписването права или свързаните с него правоотношения трябва да бъдат разрешени в искови 4 производства имащи за предмет тези права или правоотношения. В тези производства освен другите релевантни факти, ако законът е предвидил, че тези обстоятелства са от значение за спора, ще бъде преценявано извършеното вписване, евентуалните му пороци и действието му по отношение на страните по спора, поради което не е налице правен интерес от предявяването на самостоятелен иск по чл. 90 ЗКИР, а ако същите са без значение, то не е необходимо установяването им по исков ред. Затова е без значение дали в исковата молба по чл. 90 ЗКИР се твърди друго основание за заличаването на вписването, различно от това, на което то е извършено Поначало вписването и заличаването на обезпечения е регламентирано в чл.

23 – 32 от Правилника за вписванията. Материята е уредена и в ЗКИР, които в нормата на чл. 90 указва, че вписването в имотния регистър се заличава, когато по исков ред се установи недопустимост или недействителност на вписването, както и несъществуване на вписаното обстоятелство. С оглед на тази законодателна уредба, вписаното несъществуващо обстоятелство следва да бъде заличено само след издаден съдебен акт въз основа на успешно проведен иск. В този смисъл е и приетото в решение № 692 от 30.03.2011 г. по гр. д. № 1934/10 г. на ВКС III ГО, постановено по реда на чл. 290 от ГПК.

В процесния случай ищецът формулира петитум за установяване несъществуването на вписване на искова молба по предявен иск с правно основание чл.135 от ЗЗД поради невнесена държавна такса и не посочени граници на имотите предмет на спора.