Протокол № 162 от 12.10.2021, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 183/2021
- Вид
- Протокол № 162
- Подписан
- 12.10.2021
- В сила
- 12.10.2021
- Състав
- Светла Миткова Цолова, Благой Гавраилов Потеров, Мая Петрова Величкова
Цитирани разпоредби
- чл. 116 · Наказателен кодекс
- чл. 116, ал. 1, т. 12, пр. първо · Наказателен кодекс
- чл. 118 · Наказателен кодекс
- чл. 119 · Наказателен кодекс
- чл. 194, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 196, ал. 1, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 305, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 340, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 162 гр. Бургас, 11.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Светла М. Цолова
Членове:
Благой Г. Потеров
Мая П. Величкова при участието на секретаря Елена П. Георгиева и прокурора Иванка Ангелова Козарова (АП-Бургас)
Сложи за разглеждане докладваното от Благой Г. Потеров Въззивно наказателно дело от общ характер № 20212000600183 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:40 часа се явиха:
Апелативна прокуратура - Бургас се представлява от прокурор К.
Жалбоподателят подсъдим В. К. И. , редовно призован, се явява лично, конвоиран от органите на ОД „Охрана“ – Бургас.
Явява се служебният защитник адв. Н.К. от АК – Сливен.
Явява се гражданският ищец и частен обвинител С. Д. П.
Не се явява повереникът на гражданския ищец адв. Т.Ч.
ГРАЖДАНСКИЯТ ИЩЕЦ И ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ С.П.:
Съгласен съм делото да се разгледа в отсъствие на повереника ми адв. Т.Ч..
По даване ход на делото:
ПРОКУРОРЪТ: Няма процесуални пречки, да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
1
ПОДСЪДИМИЯТ В.И.: Да се гледа делото.
ГРАЖДАНСКИЯТ ИЩЕЦ И ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ С.П.: Да се даде ход на делото.
След като се запозна с материалите по делото и изслуша становищата на страните, съдът намира, че са налице изискванията на процесуалния закон за разглеждане на делото в настоящото съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания.
ГРАЖДАНСКИЯТ ИЩЕЦ И ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ С.П.:
Нямам искания за нови доказателства. Имам въпроси към обвиняемия. Три дни преди убийството имах разговор с брат ми по телефона и той го включи на високоговорител. Подсъдимият точно тогава беше там вечерта. Брат ми му каза: „Ти защо си дошъл, нали изкарах всичкото месо 100 кг.?“, той каза „Пари ще ми дадеш.“ Брат ми му каза: „Ами ако не ти дам пари? Аз не те познавам кой си, името не ти зная“. Той каза: „Ако не ми дадеш пари, ще те убия.“ Подсъдимият предварително се закани на брат ми да го убие.
АДВ. К.: Няма доказателствени искания.
ПОДСЪДИМИЯТ В.И.: Няма да соча нови доказателства.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА събиране на доказателствата.
ДАВА ХОД на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господа съдии, постановената присъда се оспорва пред Вас като неправилна с доводи за необоснованост, противоречие с материалния и процесуален закон и „явна несправедливост“ на наложеното наказание.
Считам подадената жалба за неоснователна и моля да я оставена без уважение.
2
В същата не са посочени конкретни аргументи за процесуална незаконосъобразност на постановения съдебен акт, като ще посоча само, че в хода на съдебното и досъдебното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правата на подсъдимия и такива не се твърдят пред Вас, съответно не са допуснати нарушения в процесуалната дейност на съда по преценка и анализ на събраните доказателства, като присъдата отговаря на всички изисквания на чл. 305, ал. 3 от НПК и в нея са изложени мотиви за фактическите констатации и направените правни изводи, като съвсем накратко е взето отношение и по направени възражения.
На следващо място ще посочи, че доводите за необоснованост на фактическите констатации на съдебния акт също са общо формулирани и са лишени от каквато и да е конкретика. С подадената жалба не се оспорват изводите на съда относно авторството на деянието, не се оспорват изводите относно времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено престъплението, не се оспорва характерът на причинените телесни увреждания на пострадалия П., съответно не се оспорва тежкият съставомерен резултат, причинен именно от действията на подсъдимия и като цяло не се изразява каквото и да е било несъгласие с приетата в мотивите на съда установена фактическа обстановка. Виновността на жалбоподателя е установена по безспорен начин и по делото не съществува никакво съмнение, че именно той е извършител на инкриминираните деяния, за което съдът е изложил подробни мотиви, които споделям и няма да повтарям.
Поради това, не става ясно каква необоснованост претендира защитата, защото в жалбата не се съдържат конкретни доводи, с които се оспорват приетите за установени правнорелевантни факти по делото, а на практика се излага само собствена интерпретация на защитата на обстоятелствата и действията, довели до смъртта на пострадалия П.. В тази насока считам, че напълно избирателно се игнорират факти, които са от съществено значение за изясняване на обективната истина по делото.
Например, ще посоча, че като изцяло се игнорират фактите за нанесения над свидетелката П. побой и причинените й в резултат на този побой травматични наранявания.
Игнорират се фактите за броя, естеството, характера и начина на ударите, причинили уврежданията на пострадалото лице, а едновременно с това пък голословно се излагат някакви абсолютно доказателствено необезпечени твърдения за наличие на продължително по време и интензивно по сила и характер нападение от страна на пострадалото лице спрямо подсъдимия, като отново ще посоча, за това не се сочат конкретни факти и липсват обективни данни по делото.
Поради това, считам възражението за необоснованост на съдебния акт за неоснователно, а напротив, съдът в мотивите си е обсъдил всички 3 събрани доказателства в тяхната цялост и последователност, изрично е направил изводите си по фактите, свързани с предмета на доказване по делото и подробно е изложил в мотивите си своите установени фактически констатации, поради което няма изобщо да ги повтарям.
Основните доводи в жалбата, са свързани с твърдения за неправилно приложение на материалния закон, като се претендира за приложение на нормата на чл. 119 от НК.
Считам доводи в тази насока за напълно неоснователни.
Защитата твърди, че деянието е извършено при превишаване на пределите на неизбежната отбрана, като излага аргументите си за това, че през цялото време и ще цитирам конкретно: „...от момента на влизане в къщата до напускането й...“ подсъдимия И. е бил обект на едно продължително нападение от страна на пострадалия П., което било, отново ще цитирам: „…с такъв характер и такъв интензитет, че подсъдимият е изпитвал страх за собствения си живот...“, поради което е нанесъл „фаталните удари“, защото е преценил, „...че това е единствената му възможност за защита“. Посочените твърдения са необосновани, не съответстват на установеното цялостно развитие на конфликта и са резултат в случая от превратно тълкуване и игнориране на обективни по своя характер факти, установени по реда и със средствата на НПК.
Факт е, че в пияно състояние, около 03.00 ч. на 19.05.2020 г. подсъдимият се е придвижил до дома на пострадалия, с намерение да продължи да консумира алкохол. Факт е, че този дом се е намирал в отдалечена местност от населеното място и това е станало в тъмната част на нощта. Факт е също, че тоя е започнал да вдига шум и да блъска по затворената входна врата на двуетажната къща, която се опитвал да отвори.
По този начин той е събудил и пострадалия и свидетелката П., които първоначално поради липса на осветление на двора и на долния етаж на къщата, не са разбрали кое е лицето, което се опитва да проникне в дома им.
Обяснима поради това е реакцията на пострадалия, който хвърлил и счупил няколко стъклени буркана към входната врата, както и последвалото сбиване между двамата, в хода на което пострадалият е нанесъл удар с юмрук, но категорично не и с дървена сопа, с която е подпирана вратата, в областта на лявата част на челото на подсъдимия. И правно и житейски е несъстоятелно твърдението на защитата, че това поведение е нормално и правомерно, както че то не съставлява опит за противозаконно проникване в чужд дом през нощта, както несъстоятелно е и твърдението за това, че ответните действия на пострадалия в конкретната ситуация не съставляват една нормална реакция срещу един неканен гост, а според него, това е нападение.
Изцяло несъстоятелно и лишено от доказателствена основа е и 4 твърдението, отново цитирам, че: „..от момента на влизане в къщата до напускането й..“ подсъдимия И. е бил обект на някакво продължително нападение от страна на пострадалия П.. Според защитата, И. е бил обект на такова нападение и в момента, в който е влязъл в стаята и е седнал на дивана до пострадалата П. и в момента, в който пострадалият е излязъл навън на двора да се обади по телефон 112, в момента, в който се е намирал във външната тоалетната на двора. Очевидно е, че към този момент няма никакви конкретни факти и обстоятелства, които да обосноват каквото и да е нападение пораждащо необходимостта подсъдимият да вземе намиращият се на масата нож, с който впоследствие е извършил престъплението. Напротив, видно е, че чувствайки се заплашен, именно пострадалият се е обадил на телефон 112 да поиска помощ.
Несъстоятелно е и твърдението, че подсъдимият е бил обект на нападение и по времето, когато в отсъствието на пострадалото лице е хванал свидетелката П. за косата, издърпал я е на двора, отправил е спрямо нея закани с нож и й е нанесъл удари с ритници и юмруци по тялото, които действия напълно се игнорират в становището на защитата. Обаче е видно от доказателствата по делото, че към този момент викайки за помощ, тя е отключила входната врата, но подсъдимият я избутал навън на улицата, където продължил да й нанася удари. Именно тези негови действия и осъщественото реално нападение спрямо свидетелката П., са предизвикали последвалото поведение на пострадалото лице, който е нанесъл удар с тоягата по подсъдимия именно с цел да защити жената. Факт е, че И. е паднал на земята, в резултат на което е наранил своята дясната длан и счупил капачката на лявата си колянна става, което е установено категорично по експертен път, обаче извън това падане и тези наранявания, както и извън констатираната повърхностна разкъсно-контузна рана на лявата част на челото и повърхностна контузна рана в областта на левия клепач, които цитирах вече, няма никакви други медицински данни и установени наранявания като резултат от удари нанесени със сила и интензитет върху неговото тяло, няма доказателства за нанасяне на удари докато е паднал на земята, няма доказателства за отправени спрямо него закани, поради което твърденията на защитата, че в случая неговите действия са резултат като реакция на едно нападение, са изцяло необосновани.
И не на последно място, анализът на трите прободно-порезни рани нанесени от подсъдимия с нож в областта на гръдния кош и в корема на пострадалия, чиито медицински характеристики са описани подробно в мотивите към съдебния акт и изобщо няма да ги повтарям. Анализът на тези наранявания установява, че И. не се е намирал в ситуация, в която е принуден да защитава живота си срещу някакво нападение. Показателно е например това, че при едно от тези наранявания подсъдимият е бил лице в лице с пострадалия, прегръщайки го с лявата си ръка и нанасяйки удар в лявата част на гърба му, а при третото нараняване той е бил зад гърба му и е нанесъл 5 удара с нож в областта на лявата част на корема.
Всички тези посочени факти отново са напълно игнорирани от защитата, те не се коментират в подадената жалба, но от тях е видно, че не подсъдимият, а пострадалият е бил обект на нападение с нож, предварително взет от масата в стаята. Тоест, той се е въоръжил предварително с този нож.
Вещото лице е категорично в даденото от него заключение, че тези наранявания са причинени и със сила, и със замах, и не могат да се получат като резултат от някакви действия по самоотбрана.
Съгласно съдебната практика и тук водещо е ППВС № 12 от 1973 г., непосредствената самоотбрана се допуска при непосредствено противоправно нападение, при което е започнало увреждането или е създадена една реална опасност от увреждане, когато то не е прекратено. И предвид всичко изложено от мен до този момент, по делото не са налице никакви факти, установяващи наличието на такова нападение спрямо подсъдимия, поради което действията му не са били резултат от неизбежна отбрана, още по-малко от превишаване пределите на неизбежната отбрана.