Решение № 255 от 19.11.2021, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 255 гр. Шумен, 19.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Диана К. Георгиева при участието на секретаря В. П. И. като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно наказателно дело № 20213630201417 по описа за 2021 година

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № ЗЖ – 35 от 03.08.2021г. на Директора на ОДБХ

– гр. Шумен, с което на основание чл.471а, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и чл.53 от ЗАНН на СВ. А. В., с ЕГН ********** от гр.

Шумен, ул. ****** № 4, вх.3, ет.6, ап.47 на основание чл.471а, ал.1 от ЗВД е наложено административно наказание “глоба” в размер на 3 000 лева за нарушение на чл.6, ал.2 от Наредба № 16 от 03.02.2006г. за защита и хуманно отношение при отглеждане и използване на селскостопански животни във връзка с чл.150, ал.1, т.2 от ЗВМД. В жалбата се твърди, че атакуваното НП е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушаване на материалния и процесуалния закон. Моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно. В съдебно заседание, жалбоподателя редовно призован не се явява, изпраща упълномощен процесуален представител, който изцяло поддържа жалбата и изложените в нея доводи и моли НП да бъде отменено, като им бъдат присъдени направени разноски.

За ОДБХ - Шумен като наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание се явява упълномощен процесуален представител, който моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана и да потвърди изцяло наказателното постановление, като предоставя и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.59,ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320,ал.1 и 2 от НПК, поради което се явява 1 процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 08.07.2021г. свидетелите д-р ЦВ. Р. СТ. и д-р Н. П. Б. извършили проверка на животновъден обект /ЖО/ с рег. № 9783-0137 в с. Каменяк, общ.

Хитрино, стопански двор, имот 272, за който имало издадено удостоверение за регистрация № 17/30.03.2018г. с капацитет 100 броя говеда. Проверката била за съответствие с изискванията за биосигурност към ЖО и ХОЖ. В хода на проверката свидетелите установили, че имало кофички пред теленцата, които били празни и с малко слама по дъното. Малките теленца били затворени в клетки и пред тях имало кофички, в които нямало вода. В самото помещение, в което се отглеждали животните нямало поилки.

Възрастните животни се намирали в двора, където имало корито, като общ водосбор – да пият всички животни, но при лоши метеорологични условия, ако не се пускат навън, вътре нямали постоянен достъп до вода. Резултатите от проверката били обективирани в Констативен протокол за извършена проверка на осн. чл.129 и чл.130 от ЗВД от 08.07.2021г.

Предвид установени нарушения на ветеринарно-санитарните изисквания било издадено Предписание № 11 от 08.07.2021г., с което на собственика на животновъдната ферма – С.В. били дадени десет предписания. Под т.9 било дадено следното предписание: „На всички категории животни да се осигури постоянен достъп до питейна вода, в изпълнение на чл.6, ал.2 и ал.3 от Наредба № 16/2006г. за защита и хуманно отношение при отглеждане и използване на селскостопански животни, както и на чл.3, ал.1, т.5 от Наредба № 14/2006г. за минималните изисквания за защита и хуманно отглеждане на телета. На собственика на животновъдния обект – жалбоподателя С.В. била изпратена писмена покана за явяване на 27.07.2021г. за съставяне на АУАН за констатираното нарушение. Поканата била връчена на 26.07.2021г. На 27.07.2021г. свид. Ц.С. съставил против СВ. А. В., с ЕГН ********** от гр.

Шумен, АУАН № 0000809 за извършено нарушение на чл.6, ал.2 от Наредба № 16 от 03.02.2006г. за защита и хуманно отношение при отглеждане и използване на селскостопански животни във връзка с чл.150, ал.1, т.2, б.“в“ от Закона за ветеринарномедицинската дейност. АУАН бил съставен в присъствието на свидетеля д-р Н.Б., както и в присъствието на нарушителя. При предявяване на акта, жалбоподателя В. записала, че има възражения, които ще представи в законоустоновения срок. Писмено взражение в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН било депозирано. Въз основа на съставения акт, приемайки възражението за неоснователно и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, административно наказващият орган издал обжалваното НП, като възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.471а, ал.1 от ЗВМД на СВ. А. В., с ЕГН ********** от гр. Шумен било наложено административно наказание “глоба” в размер на 3 000 лева, за извършено за втори път нарушение на чл.6, ал.2 от Наредба № 16 от 03.02.2006г. за защита и хуманно отношение при отглеждане и използване на селскостопански животни във връзка с чл.150, ал.1, т.2 от ЗВД.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото 2 писмени доказателства присъединени на основание разпоредбата на чл.283 от НПК и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя ЦВ. Р. СТ. и Н. П. Б. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта. Съдът кредитира изцяло показанията на тези свидетели, тъй като същите пресъздават това което са възприели непосредствено, като показанията им са логични, безпротиворечиви и няма индиция за тяхната заинтересованост. По искане на жалбоподателя бе разпитан и свидетеля Д.Д.Д., който помага при отглеждане на селскостопанските животни във фермата на жалбоподателката В..

Неговите показания на практика потвърждават показанията на другите двама свидетели и не са в противоречие с тях. Свидетелят Дянков даде показания, че телетата се поят в кофички, които той пълни или долива на два три пъти през деня.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В хода на административно –наказателното производство не е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя.

Административно – наказателната отговорност на СВ. А. В. е Аажирана за нарушение на чл.6, ал.2 от Наредба № 16 от 03.02.2006г. за защита и хуманно отношение при отглеждане и използване на селскостопански животни във връзка с чл.150, ал.1, т.2 от ЗВД.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

По отношение на субективната страна, съгласно правната теория, вината има две основни форми – умисъл и непредпазливост. Непредпазливостта също има две форми – небрежност и самонадеяност, като при първата форма, деецът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди. По силата на чл.7, ал.1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.

С разпоредбата на чл.6, ал.2 от Наредба № 16 от 03.02.2006г. за защита и хуманно отношение при отглеждане и използване на селскостопански животни е въведено задължение на селскостопанските животни да се осигурява постоянен достъп до питейна 3 вода. Съгласно чл.150, ал.1, т.2, б.“в“ и б.“г“ от ЗВД също е въведено задължение за собствениците, гледачите и управителите на животновъдни обекти да осигурят достатъчно количество храна и вода и свободен достъп до местата за хранене и поене. Безспорно установено е по делото, не се оспорва и от жалбоподателя, че на 08.07.2021г. СВ. А. В. като собственик на животновъден обект № 9783-0137 в с. Каменяк, общ. Хитрино, стопански двор не е осигурила постоянен достъп до питейна вода за отглежданите животни в обекта.

Кофите за вода пред телетата са празни и замърсени, а възрастните говеда се поят в дворчето за разходка в каменно корито. В обора не е осигурен постоянен достъп до питейна вода на животните. Предвиденото задължение в чл.6, ал.2 от Наредба № 16 от 03.02.2006г. за защита и хуманно отношение при отглеждане и използване на селскостопански животни е за постоянен достъп, какъвто действително не е бил осигурен от собственика на животновъдния обект. Поставянето на кофички пред теленцата и възрастните говеда не означава постоянен достъп до питейна вода, тъй като зависи от гледача или собственика.

Наливането и доливането на вода в кофичка и в зависимост от човека, който полага грижи за животните и в никакъв случай не покрива изискването за постоянен достъп до питейна вода. В този смисъл правилно спрямо собственика е съставен АУАН.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателя С.В. като собственик на животновъден обект е осъществила както от обективна, така и от субективна страна състава на нарушението, за което е санкциониран.

Съдът намира, че не може да се приеме, че се касае за маловажен случай, предвид характера на нарушението.

В обстоятелствената част на наказателното постановлението, наказващият орган е посочил, че административното нарушение е извършено за втори път. Съдът намира, че АНО правилно е посочил санкционната норма на чл.471а, ал.1 от ЗВД, но квалификацията за повторност е неправилна. АНО неправилно е наложил наказание за повторно извършено административно нарушение. В административно наказателната преписка е приложено НП № ЗЖ – 11 от 06.04.2020г., с което за нарушение на чл.6, ал.2 от Наредба № 16 от 03.02.2006г. за защита и хуманно отношение при отглеждане и използване на селскостопански животни във връзка с чл.150, ал.1, т.2, б.“в“ от ЗВД е била наложена „глоба“ в размер на 150 лева на основание чл.471,а, ал.1 от ЗВД. Съгласно параграф 1, т.79 от ДР на ЗВД "Повторно нарушение" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което на лицето е наложено наказание за същия вид нарушение. На НП № ЗЖ – 11 от 06.04.2020г. е записано, че е влязло в законна сила на 13.04.2020г. Процесното административно нарушение е констатирано на 08.07.2021г., т. е. след изтичане на едногодишния срок след влизането в законна сила на наказателното постановление, с което на В. е наложена глоба за същия вид, нарушение.

Съдът не споделя направеното възражение в жалбата, а именно че така допуснатото процесуално нарушение при издаването на НП с налагане на наказание за „повторност“ без в обстоятелствената част да е посочено кое е другото издадено и влязло в законна сила НП. Това е така, тъй като макар да е допуснато процесуално нарушение, то 4 същото не е съществено, тъй като не нарушава правото на защита на санкционираното лице.

Както се посочи вече в атакуваното НП е направено пълно, ясно и точно описание на нарушението, което се доказва по несъмнен начин от приетите по делото доказателства. При това положение за жалбоподателя няма никакво съмнение за какво нарушение е санкциониран от наказващия орган и възможността да организира правилно своята защита.

Освен това основанието на което се налага санкцията не е сред задължителните реквизити, визирани в разпоредбата на чл.57, ал.1 от ЗАНН, които следва да се съдържат в НП.