Определение № 490 от 04.08.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 490 гр. София, 04.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно частно търговско дело № 20261001000160 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.613а, ал.3 ТЗ.

С Определение № 26099/23.01.2026год., попръвено по реда на чл. 247 от ГПК с Определение № 260101/23.01.2026год., постановени по т.д.№ 745/2020год. СГС е одобрена изготвената от Синдика на „ Омикс“ ЕООД в несъстоятелност ЧАСТИЧНА сметка за разпределение на наличните суми в масата на несъстоятелността, изготвена по реда на чл. 717н от ТЗ след осребряване на имущество, а именно : ПИ с идентификатор по КК № *** чрез извършване на публична продан за сумата от 1 774 0000 лева , представляваща продажна цена, която сума е заделена за плащане в полза на „ Енерджи -28“ ЕООД в качеството му на кредитор с ипотечно право, публикувана в ТР на 27.11.2025год.,вписана под № 20251127105014 и с което е оставено без разглеждане възражение вх.№ 277985/10.12.2025год. на М. П. К..

Срещу горното определение е подадена от М. К. частна въззивна жалба, входирана на 29.01.2026год. под № 261175 .В същата са изложени доводи за допустимост на подаденото от него възражение и такива за извършени нарушения от Синдика при изготвяне на процесната сметка за разпределение . Твръди се ,че дружеството „ Енерджи-28“ ЕООД не включено в списъка на кредиторите на „ Омикс“ ЕООД, че същия не е ипотекарен кредитор и не би следвало да му се признават права по чл. 717 н от ТЗ.

Прави се искане за отмяна на обжалваното определение и за взимане на всички мерки сумата от публичната продан да бъде правилно разпределена спрямо актуалните списъци на кредиторите на несъстоятелното дружество.

Към частната жалба са представени : Определение № 261543/23.08.2024год. по т.д.

№ 745/2020год. на СГС, Становище на синдика на „ Омикс“ ЕООД по подадена от „ Банка ДСК“ ЕАД молба от 17.06.2024год., , протокол № 332/19.11.2024год. на проведено с.з. по т.д.№ 220/2024год. на СГС.

В подаден от „ Енерджи 28“ ЕООД на 17.02.2026год. писмен отговор на частната жалба се излагат доводи за нейната недопустимост и неоснователност. Твърди се , че жалбоподателят няма активна процесуална легитимация да обжалва одобряването на сметката за разпределение ,тъй като кръгът на лицата, които могат да подадат възражение по нея е летиматативно определен. Жалбоподателят не действал като длъжник, а като физическо лицеедноличен собственик и управител на несъстоятелното дружество, а то се представлявало от синдика. След като управителят на несъстоятелното дружество не е процесуално лигимимиран да подава жалба срещу одобряването на сметка за разпределение, то правилно първоинстанционният 1 съд бил приел подената такава от него за недопустима. Сочи се , че дори и да се приеме за допустима, то жалбата му би била неоснователна. Твърди се , че „ Енерджи 28“ ЕООД не е включен в списака на кредиторите на несъстоятелното дружество,но същият не черпел правата си от приетото вземане, а от реално обезпечение върху осребреното имущество и от специалният ред за удовлетворяване, който му дава чл. 717 н от ТЗ.

По изложените доводи се прави искане за оставяне без разглеждане на частната жалба на М. К. като недопустима и при условията на евентуалност- за отхвърлянето й като неоснователна.

Частна жалба срещу определението на съда на несъстоятелността за одобряване на изготвената от синдика на „ Омикс“ ЕООД в несъстоятелност частична сметка за разпределение е подадена от „ Нафта-Трейдинг „ АД /в несъстоятелност/ чрез синдика С. М. , в която се излагат доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното определение. Твърди се , че първоинстанционният съд неправилно бил приел наличието на предпоставките на чл. 717н от ТЗ, тъй като продаденото имущество не било нито ипотекирано от длъжника „ Омикс „ ЕООД за обезпечаване на чужд дълг, нито придобито от него с ипотека като обезпечение на чужд дълг.

Като неправилен се сочи и извода на съда , че правата на „ Енерджи 28“ ЕООД са противопоставими на кредиторите на несъстоятелността, защото договорните ипотеки са учредени преди вписване на общия запор и възбрана и преди вписване на исковата молба по чл.

135, ал.1 от ЗЗД и чл. 649, ал.2 от ТЗ и чл. 108 от ЗС. Разсъждава се, че съгласно чл. 647, ал.3 от ТЗ недействителността по този член не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба, но в случая ипотеката не съставлява възмездна сделка. Отделно от това третото лице „ Енерджи 28“ ЕООД нямал качеството на добросъвестно лице по смисъла на чл. 647, ал.3 от ТЗ, защото било свързано лице с „ Езерец ойл“ ЕООД, доколкото двете дружества са регистрирани на един и същи адрес. Твърди се, че първоинстанционният съд не бил обсъдил изложените възражения във връзка последиците от реституирането на имота в патримониума на несъстоятелния длъжник при успешно проведения иск по чл. 649, ал.2 от ТЗ вр. с чл. 108 от ЗС. Като последица от решението по иска по чл. 108 от ЗС било не само реституирането на имота в партримониума на длъжника, но и отричане на правото на собственост на учредителя на договорените ипотеки.

По изложените доводи се прави искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново , с което да се отмени съставената от синдика сметка за разпределение по чл. 717н от ТЗ като незаконосъобразна.

В подаден от „ Енерджи 28“ ЕООД писмен отговор на частната жалба се излагат доводи за нейната неоснователност. Твърди се, че първоинстанционният съд не бил приложил по аналогия, а пряко нормата на чл. 717 н от ТЗ, при наличие на всички предпоставки за нейното приложение. Сочи се , че учредената ипотека за обезпечаване изпълнението на дълг на трето лице не поражда за кредитора вземане срещу несъстоятелния длъжник, а предоставя на ипотекарния кредитор право да се удовлетвори по предпочитание от цената на имота чрез продажба на недвижимия имот до размера на непогасеното от кредитополучателя обезпечено задължение . В случая ипотеката била действаща , не е обявена за недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелността, нито е заличена и следва да бъде зачетена. Сочи се, че добросъвестността следва да е съществувала при сключване на договорите за ипотека- през 2007г. и 2008г и и доколкото те са сключени повече от две години преди започване на производството по несъстоятелност и преди вписване на исковата молба по чл.135, ал.1 от ЗЗД и осъдителния иск по чл. 649, ал.2 от ТЗ вр. с чл.108 от ЗС, то те са противопоставими на кредиторите по несъстоятелността.

По изложените доводи се прави искане за потвърждаване на обжалваното определение като правилно и обосновано. При отхвърляне на жалбата на „ Нафта –Трейдинг“ АД / н/ се претендират разноски за адвокатско възнаграждение.

Срещу определение, с което е одобрена частичната сметка за разпределение , е подадена частна жалба и от НАП, входирана на 30.01.2026год. под № 261258. Сочи се ,че неправилно съдът по несъстоятелността бил приел ,че „ Енерджи 28“ ЕООД има право на предпочитително удовлетворяване при разпределение на сумите от публичната продан на имота на несъстоятелното дружество на основание чл. 717н от ТЗ. Интерпретацията на приетата на съда конкуренция между правата на „ Енерджи 28“ ЕООД като ипотекарен кредитор по учредин от „ 2

Езерец Ойл“ ЕООД ипотеки за дълг на последния и правата на кредиторите на несъстоятелността била неправилна ,тъй като се основавала на разширително тълкуване на разпоредбата на чл. 717 н от ТЗ, което било недопустимо. Сочи се , че в конкретния случай не била налице нито една от визираните в чл. 717н от ТЗ хипотези , за да бъде същата приложима, тъй като „ Омикс „ ЕООД не е учредявало ипотека за чужд дълг върху осребрения имот, нито пък е придобило този имот обременен с ипотека.

По изложените доводи се прави искане за отмяна на определението, с което е одобрена частична сметка за разпределение на налични суми в масата на несъстоятелността на „ Омикс „ ЕООД като неправилно, както и да се постанови ново ,с което да се измени изготвената частична сметка и сумата от 1 774 000лева да бъде разпределена между кредиторите на длъжника по правилата на чл. 722, ал.1 от ТЗ, включително за удовлетворяване на приетите публични вземания.

В подаден от „ Енерджи 28“ ЕООД писмен отговор се излагат доводи за неоснователност на частната жалба на НАП, идентични на изложените такива в останалите два писмени отговори, подадени по жалбите на „ М. К. и „ Нафта Трейдинг“ АД/н/.

След като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият състав на въззивния съд прие за установено следното от фактическа и правна страна :

И трите частни жалби са процесуално допустими – подадени са от легитимирана страна , в определения от закона срок и срещу съдебен акт, за който е предвидено изрично обжалване пред апелативен съд. Неоснователно е възражението на „ Енерджи 28“ ЕООД , че подадената от М. К. жалба е недопустима, тъй като същият не е активно легитимиран да обжалва определението на съда по чл.729, ал.1 ТЗ. Жалбата не е подадена от физическото лице М. К., а от това лице в качеството му на едноличен собственик и управител на дружеството-длъжник- „ Омикс“ ЕООД/н/. Действително това лице е с прекратени прамощия по силата на Решение № 260648/19.04.2021год., постановено по т.д.№ 745/20год. на СГС, но по аргумент на чл. 635, ал.3 от ТЗ следва да се приеме, че в настоящето производство не е налице процесуална пречка длъжникът да извършва лично /чрез законния си представител с прекратени правомощия/ процесуални действия по обжалване на определението по реда на чл. 729, ал.3 от ТЗ, доколкото в случая последните не са предоставени изрично на синдика.

Горното е относимо и към подаденото от М. К. възражение по чл. 728 от ТЗ , доколкото по виждане на настоящия съдебен състав то не е подадено от физическото лице М. К., а от него като едноличен собственик и управител на дружеството. Този извод е изводим от посоченото във възражението, а именно че е собственик на „ Омикс“ ЕООД , който израз , макар и непрезицен, следва да се схваща в посочения веичеи по-горе смисъл- че възражението е подаденото от М. К. като едноличен собственик и управител на несъстоятелното дружестводлъжник.

В тази връзка следва да се посочи ,че първоинстанционният съд неправилно е оставил без разглеждане подаденото възражение от длъжника, но в мотивите си на определението за одобряване на изготвената от синдика частична сметка за разпределение по чл.717н от ТЗ се е произнесъл по същество и по доводите за незаконосъобразност на извършеното разпределение, изложени във възражението на длъжника. Като краен резултат е налице одобряване от съда по несъстоятелността на изготвената от синдика частична сметка за разпределение , срещу което са подадените и разглежданите в настоящото производство три частни жалби.

Разгледани по същество, частните жалби са неоснователни.

По делото е изготвена първа частична сметка за разпределение на наличните парични средства в масата на несъстоятелността на „ Омикс“ ЕООД/н/ между кредиторите на несъстоятелното дружество. В нея сумата от 1 774 000.00 лева е предвидена за плащане на „ Енерджи-28“ ЕООД на основание чл. 717н от ТЗ.

Изготвената сметка за разпределение е обявена в търговския регистър по партидата на длъжника на 27.11.2025год. Срещу нея са постъпили възражения от длъжника- „ Омикс „ ЕООД , от кредитора –„ Нафта- Трейдинг“ АД /н/ и кредитора –НАП. И в трите възражения са изложени доводи за незаконосъобразно разпределяне на получените от осребряване на имуществото на несъстоятелния длъжник суми на „ Енерджи -28“ ЕООД , поради липса на предпоставките на чл.

3

717н от ТЗ за това. Тези доводи са идентични на изложените такива в трите частни жалби, подадени по реда на чл. 729, ал.3 от ТЗ.

С обжалваното определение съдът по несъстоятелността е одобрил изготвената от синдика на „Омикс“ ЕООД /н/ частична сметка за разпределение. Процесната частична сметка е такава по чл. 717д, ал.2 от ТЗ , която се изготвя преди финализиране на извършена от синдика продажба на имущество, когато за купувач е обявен кредитор с прието вземане или с права по чл.