Решение № 79 от 16.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Пловдив, 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20245330203054 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 856/25.10.2023г., издадено от Заместник-кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, с което на Е. Д. Д., ЕГН ********** е наложено административно наказание на основание чл.183, ал. 2, т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) – глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят в жалбата си, в допълнителна молба и в съдебно заседание чрез упълномощен процесуален представител излага конкретни съображения за неправилност и незаконосъобразност на наказателното постановление и моли същото да бъде отменено. Претендира разноски..

Въззиваемата страна оспорва в съдебно заседание чрез процесуален представител заявява, че оспорва жалбата.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт.

По отношение на срочността на жалбата, съдът съобрази, че върху НП е отбелязано с резолюция, че следва да се счита за надлежно връчено по реда на чл. 58 от ЗАНН от дата 07.03.2024 г., поради обстоятелство, че лицето не е намерено на посочения адрес и че адресът му е неизвестен. Отбелязването върху наказателното постановление за връчването му по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН от страна на наказващия орган не е обвързващ за съда, който е длъжен да направи самостоятелна преценка за спазване предпоставките за 1 връчване по обсъждания ред.

За да се счита постановлението за редовно връчено по този ред, е необходимо да са налице две кумулативни предпоставки – деецът да не е намерен на посочения по преписката адрес и новият му адрес да не е известен.

Константна е съдебната практика, че за да е налице първата предпоставка не е достатъчно лицето инцидентно да не е открито на известния от органите адрес, а да се констатира, че трайно е преустановило връзката си с него и го напуснало. Затова е установено правилото, че за да се докаже това обстоятелство по несъмнен начин, е необходимо служителят по връчване да е посетил адреса неколкократно, но не по-малко от два пъти и то в различно време - така Определение № 1376 от 21.09.2021 г. по к. ч. адм. н. д. № 2438/2021 г. на XXII състав на Административен съд - Пловдив, Определение № 66 от 11.01.2019 г. по к. ч. адм. н.д. № 32/2019 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив и др. Следва да се съобрази и че едно от тези посещения е необходимо да бъде във време, в което лицето би се очаквало да бъде на адреса – за физическите лица в извънработно време, а за юридическите – в работно време.

Съобразно представените към делото писмени доказателства тези условия по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН не са налице. От страна на административнонаказващия орган е изпратено известие за доставяне с препоръчана пратка на известния на жалбоподателя адрес в *****, което се е върнало на 01.11.2023г. с отбелязване

„преместен“.

Впоследствие, от приложения по административната преписка Протокол от 07.03.2024г. се установява, че жалбоподателят Д. е посетен на същия адрес на дата 07.03.2024г. (работен ден, четвъртък) в 16.10ч., като не е бил открит. В случая се установява, че не са положени достатъчно усилия за връчването на НП от въззиваемата страна - не е било проведено щателно издирване за откриването на нарушителя, не са били използвани органите на МВР, не са били изисквани справки за адреси на същия, като е направено едно-единствено посещение на адрес в работно време на работен ден, при което се е констатирало отсъствието на лицето.

Предвид горното, съдът намира, че от представените по делото и преписката доказателства не се установява да са налице предпоставките на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, поради което изцяло незаконосъобразно се явява вписването, че постановлението следва да се счита връчено от дата 07.03.2024г. и да е влязло в сила С оглед на така изложеното, жалбата се явява подадена в срок, поради което е и процесуално допустима.

От фактическа страна, съдът намери следното:

С АУАН и обжалваното НП е приета следната фактическа обстановка:

На 14.09.2023г. в гр.Пловдив, ул.“Златарска“ № 10, около 15,30 часа, жалбоподателят Е. Д. Д., паркира лек автомобил „Форд“ с рег. № ****, собственост на фирма „Рент А Кар Монако“ ЕООД в зоната на действие на пътен знак В-27, за което била съставена глоба с фиш № 0002522834 в отсъствие на водача в размер на 20 лева.

Наложената глоба била обжалвана с възражение № УРИ23720010763/18.09.2023г. пред Кмета на Община Пловдив.

За приетото за извършено от жалбоподателя Д. нарушение на чл.6, т. 1 2 от ЗДвП, на основание чл.183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП наказващият орган му наложил административно наказание глоба в размер на 20 лева.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на гласните доказателства, а именно разпита на актосъставителя А. К., както и от приложените в преписката писмени доказателства.

Разпитан като свидетел в съдебно заседание актосъставителят К. потвърждава авторството на съставения АУАН и констатациите в него.

Въпреки това свидетелят няма спомен за конкретния случай. Заявява, че няма спомен водачът да е бил установен на място, но с оглед обстоятелството, че е съставен фиш в отсъствие на водача сочи, че не би следвало да е присъствал.

Съдът кредитира тези показания, макар същите да са лишени от конкретика относно процесния казус и доколкото същите не намират опровержение в кредитирания доказателствен материал.

При така изложеното от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:

От събраните по делото доказателства действително се установява от обективна страна, че процесният автомобил „Форд“ с рег. № **** е бил паркиран при неспазването на знак В-27. Въпреки установеното нарушение и с оглед приобщените по делото писмени доказателства и събраните гласни доказателства, съдът намира, че са налице основания за отпадане на административнонаказателната отговорност на санкционираното лице поради липсата на безспорно и категорично доказано авторството на нарушението и неправилно приложение на материалния закон, които водят до отмяна на НП като неправилно.

На първо място, още в АУАН, а и в НП, изрично е посочено, че собственик на превозното средство - лек автомобил „Форд“ с рег.№ **** е дружеството „РЕНТ А КАР МОНАКО“ ЕООД, с ЕИК *********. От извършената от съда служебна справка в Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел се установява, че управител на дружеството-собственик на автомобила, към момента на извършване на деянието – 11.09.2023г., се явява С.В.Д.

Липсват и категорични доказателства от събраните в хода на административно-наказателния процес наказаното лице Д. да е имало качеството на водач по смисъла на §6, т.25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, а и такъв извод не може да бъде изведен от свидетелските показания на актосъставителя, който посочи, че фишът се съставял без присъствието на водача или на собственика на автомобила. В случая, с оглед на обстоятелството, че първоначално е издаден фиш в отсъствие на водача, отразено като факт в АУАН и НП и потвърдено от св. К., следва, че нарушението не е било установено спрямо водач, който да е бил на мястото на извършването му.

При така посоченото, административнонаказващият орган е следвало при подадено възражение да пристъпи към процедура по издаване на АУАН и НП спрямо собственика на автомобила, респ. в случая законният му представител съгласно чл. 188, ал. 2 от ЗДвП. Едва в случай, че законният представител на юридическото лице посочи друго лице, на което е 3 предоставил автомобила, следва да се пристъпи към ангажиране на административнонаказателната отговорност на това друго лице на основание чл. 188, ал. 2 от ЗДвП.

В случая порокът в обжалваното НП не може да бъде саниран и с приложената декларация по чл. 188 от ЗДвП, попълнена не от управителя на дружеството към момента на извършване на нарушението 11.09.2023г. С.Д., а от жалбоподателя Д., след като в същата дори не е посочено кое е МПС-то, което е било управлявано, за да може тя да бъде обвързана с процесния случай и с процесното МПС.

Предвид на това, съдът намира, че констатациите на актосъставителя и наказващия орган за това, че именно жалбоподателят на процесните дати и място не е съобразил поведението си с нарушеното правило за поведение, не се подкрепят по несъмнен начин от събраната доказателствена съвкупност, като липсва и правно основание да бъде ангажирана презумптивно неговата отговорност като собственик на автомобила, а това прави обвинителната теза необоснована от гледна точка на доказаност на авторството на процесното нарушение.

С оглед на изложеното, наказателното постановление се явява неправилно, поради което следва да се отмени.

С оглед изхода на спора на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят има право на разноски в настоящото производство за представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена от процесуалния му представител, като същият доказва направени такива в размер на 400 лв. по договор за правна защита и съдействие от 29.05.2024 г., в който изрично е посочено, че сумата по него е платена в брой, които следва да му бъдат възстановени от насрещната страна.

По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН , съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 856/25.10.2023г., издадено от Заместник-кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, с което на Е. Д. Д., ЕГН ********** е наложено административно наказание на основание чл.183, ал. 2, т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) – глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на Е. Д. Д., ЕГН ********** сумата в размер на 400 (четиристотин) лева, представляваща сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4