Решение № 1456 от 04.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1456 гр. Пловдив, 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Въззивно гражданско дело № 20245300502806 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „РТ Консултинг“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Р. И. М., чрез пълномощника адвокат С. Б. против Решение № 2974 от 01.07.2024 г., постановено по гр.д. № 10115/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXIII гр.с., с което е осъден „РТ Консултинг“ ЕООД да заплати на Х. П. С., ЕГН ********** сумата от 7 029 лева, представляваща незаплатено възнаграждение по сключен между страните неформален договор за изработка във връзка с участие в изготвяне на инвестиционен проект по Договор № 0106 от 06.06.2018 г. с предмет „Инвестиционно проектиране във фаза „техническа“ и осъществяване на авторски надзор за обект: „Основен ремонт и оборудване на „Второ основно училище „Св. Паисий Хилендарски”, гр.

Раднево” по подмярка 7.2. от мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони” от ПРСР 2014 – 2020 г.“ в част ОВК и част „Енергийна ефективност“, сключен между община Раднево като възложител и „РТ Консултинг" ЕООД като изпълнител, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 11.07.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, както и съдебноделоводни разноски в размер на 1 634,06 лева.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, постановяване му в нарушение на процесуалния и материалния закон и при превратен анализ на 1 доказателствата. Поддържа се, че не става ясно дали съдът е приел, че между страните е сключен устен или писмен договор, както и че неправилно единствено въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза съдът е приел, че страните са уговорили размер на възнаграждението по договора, базиран на Методиката за определяне на размера на възнагражденията за предоставяне на проектантски услуги от инженерите в устройственото планиране и в инвестиционното проектиране на КИИП, като не е отчел, че ищецът е подизпълнител на ответника по договора му с Община Раднево и няма как хонорарът му да е на „пазарни нива“, още повече, че договорът е с предмет „обществена поръчка“, което изключва цените за проектиране да са на пазарни нива. Твърди се, че Методиката няма императивен характер, не е задължителна за съдилищата, пряко нарушава конкуренцията и е несъвместима с общностното право по съображения от Решение на СЕС от 25.01.2024 г., касаещо минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поддържа се, че няма опора в доказателствата и липсва икономическа логика страните да са договорили възнаграждение в размер на 7 029 лева, при положение, че общата сума, която ответникът е получил за проектирането на ремонтните дейности, е в размер на 17 560 лева без ДДС, като по този начин остава сума под 10 000 лева за всички останали лица, изготвили останалите части от проекта, без да се включва печалбата на дружеството. В тази насока е направено позоваване на свидетелските показания на свидетеля Т. Т., според когото уговорката между страните била за 2 000 лева общо възнаграждение, както и на представените по делото писмени доказателства – писма от „Суперстрой-Инженеринг“ ЕООД до Община Раднево, които изобщо не били коментирани от съда. Оспорва се начинът, по който вещото лице е изчислило стойността на възнаграждението съгласно Методиката, като се счита, че следва да се определи относителния дял на частта, изготвена от ищеца, съотнесен към общата стойност на проекта и наличието на последващ проект, разработен по време на строителството от друго лице, различно от ищеца. Сочи се съдебна практика, касаеща допустимостта на свидетелски показания, като се твърди, че с показанията на свидетеля Т. Т. било доказано, че процесният договор и разписката за платена сума били изгубени, поради което няма пречка цената по договора да се установява с гласни доказателства. Сочи се пропуск на районния съд да укаже на страната в доклада по делото съгласно чл. 146, ал. 2 от ГПК, че не сочи допустими доказателства за установяване на договореното възнаграждение.

Твърди се, че докладът по делото е непълен, тъй като не е указано кой следва да докаже обогатяването на ответника по евентуалния иск по чл. 59 от ЗЗД, както и че по делото е останало неизяснено каква част от проектирането е извършено от ищеца и какъв е обемът на свършеното от него. В заключение се твърди, че успешно е доказано, че между страните е имало сключен писмен договор на стойност 2 000 лева, който е бил загубен, и сумата от 2 000 лева била заплатена на ищеца, с оглед на което както главният, така и евентуалният иск е следвало да бъдат отхвърлени от съда. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на главния и евентуалния искове като неоснователни и недоказани, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна Х. П. С. чрез пълномощника му адвокат Н. Ш., с който се оспорва като неоснователна въззивната жалба. Счита се решението за 2 правилно и законосъобразно въз основа на приетите по делото писмени доказателства, установяващи участието на ищеца в проектантския екип и изготвянето на инвестиционния проект. За правилен се приема изводът на съда, че възложителят е приел без възражения изготвената от ищеца проектна документация. Заявява се, че от жалбоподателя се поддържат вътрешнопротиворечащи си твърдения, които продължават и във въззивната жалба. Изтъква се, че правилно съдът не е взел предвид показанията на свидетеля Т. Т., тъй като същите са недопустими, а и защото този свидетел е заинтересован от изхода на делото. По отношение на твърденията на въззивника за извършени плащания е направено позоваване на приетата по делото съдебносчетоводна експертиза. Оспорени са като несъстоятелни доводите във въззивната жалба, касаещи прекомерно високия размер на претендираното възнаграждение в сравнение с цената на договора за обществена поръчка. По отношение на размера на възнаграждението се сочи заключението на съдебно-техническата експертиза, което следва да се вземе предвид при липса на категорично доказване на договорената стойност, в какъвто смисъл е съдебната практика. Иска се потвърждаване на обжалваното решение, като в случай, че съдът не приеме съществуването на договор за изработка между страните, да разгледа и уважи предявения под евентуалност иск за неоснователно обогатяване. Претендират се разноските пред въззивната инстанция.

Съдът като разгледа въззивната жалба в рамките на наведените основания, съобрази доводите на страните и взе предвид събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок срещу подлежащ на обжалване акт от страна, останала недоволна от съдебния акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на Х.

П. С. против „РТ Консултинг“ ЕООД с твърдения, че между ответника и Община Раднево е сключен Договор за възлагане на обществена поръчка за услуги № 0106/06.06.2018 г. с предмет: „Инвестиционно проектиране във фаза „техническа“ и осъществяване на авторски надзор за обект: „Основен ремонт и оборудване на Второ основно училище „Св. Паисий Хилендарски“, гр.

Раднево“ по подмярка 7.2. от мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“ от ПРСР 2014-2020 г.“. Тъй като ответното дружеството не разполагало със специалисти за изготвяне на поетите договорни ангажименти, възложило на ищеца изработване на проект по част „Енергийна ефективност“ на сградата на училище „Св. Паисий Хилендарски“ и на сградата на физкултурния салон на училище „Св. Паисий Хилендарски“, както и изработване на проект по част ОВК, включващ изработване на технически проект записка, изчисления, графична част на отоплителна инсталация кухнястолова, захранване бойлер за БГВ, абонатна станция; изработване на технически проект записка, изчисления, графична част на отоплителна инсталация физкултурен салон, захранване бойлер за БГВ за физкултурен салон, абонатна станция, топлопровод от абонатна физкултурен салон до абонатна кухня-столова; изработване на технически проект записка, изчисления, графична част на отоплителна инсталация училище; изработване на технически проект записка, изчисления, графична част на вентилация 3 кухня-столова. За възложената работа между страните била постигната устна договорка. За изработване на технически проект в част „Енергийна ефективност“ възнаграждението било уговорено по 50 лева за всеки час положен труд или за 6 часа дължимата сума била 300 лева, а за част „ОВК“ възнаграждението се определяно съгласно Методика за определяне на размера на възнагражденията за предоставяне на проектантски услуги от инженерите в устройственото планиране и в инвестиционното проектиране, приета от КИИП, или сума в общ размер на 6 729 лева. Ищецът твърди да е изпълнил точно възложената работа и да я предал на ответника, но той от своя страна не му заплатил дължимото възнаграждение. Поради това предявява иск против „РТ Консултинг“ ЕООД за заплащане на сумата от 7 029 лева, представляваща дължимо възнаграждение по договор за изработване на технически проект по част „Енергийна ефективност“ и част ОВК във връзка с Договор за възлагане на обществена поръчка за услуги № 0106/06.06.2018 г. с предмет:

„Инвестиционно проектиране във фаза „техническа“ и осъществяване на авторски надзор за обект: „Основен ремонт и оборудване на Второ основно училище „Св. Паисий Хилендарски“, гр. Раднево“ по подмярка 7.2. от мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“ от ПРСР 20142020 г.“, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В случай, че по делото не бъде установено съществуване на договор между страните, то твърди, че изработването на посочените технически проекти води до неоснователно обогатяване от страна на ответното дружество за сметка на ищеца, поради което при условията на евентуалност предявява против ответника иск за заплащане на сумата от 7 029 лева, с която ответникът се е обогатил неоснователно вследствие извършените от страна на ищеца изработване на проекти по част „Енергийна ефективност“ и част ОВК във връзка със сключен между „РТ Консултинг“ ЕООД и Община Раднево с предмет: „Инвестиционно проектиране във фаза „техническа“ и осъществяване на авторски надзор за обект: „Основен ремонт и оборудване на Второ основно училище „Св. Паисий Хилендарски“, гр. Раднево“ по подмярка 7.2. от мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“ от ПРСР 2014-2020 г.“, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „РТ Консултинг“ ЕООД, с който признава сключването на договор с посочения предмет между страните, но твърди, че договорът е бил писмен, а уговореното възнаграждение било в размер на 2 000 лева, общо за част „Енергийна ефективност“ и част ОВК, като на ищеца били платени допълнително още 1 000 лева извън договореното поради онкологично заболяване. Твърди също така, че сумата била изплатена своевременно, за което ищецът подписал разписка, но както договорът, така и разписката били изгубени при преместване на офиса на дружеството. Възразява и с довода, че общата стойност на договора за обществена поръчка е 17 560 лева без ДДС и е житейски и икономически абсурдно с изпълнителя на само две от общо десетте части на инвестиционния проект да е уговорено възнаграждение в размер на 7 029 лева. Прави възражение, че работата не е предадена надлежно, тъй като липсва протокол за предаване на извършената работа, както и 4 възражение за некачествено изпълнение, тъй като след започване на СМР ответното дружество било уведомено за множество пропуски, непълноти и липса на проектни решения в част ОВК и ВиК. Твърди, че ищецът отказал да преработи проекта, което наложило да бъде наето друго лице, което за извърши преработката на проекта и да осъществи авторския надзор.