Акт от 11.10.2016, Районен съд - Плевен

Р

Е Ш Е Н И Е

№ гр. Плевен, 11.10.2016г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,

ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в открито съдебно заседание, на двадесет и седми септември две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА

МАРИНСКА

При секретаря П.И., и прокурора............................., като разгледа докладваното от председателя гражданско дело №3002/2016г. по описа на ПлРС, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.238 и сл. от ГПК.

Иск с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Пред ПлРС е депозирана искова молба от

“ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен”, ЕАД, гр. Плевен, чрез юрк. *** против Р.М.И., с която се твърди, че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д.№ 1247/2016г, по описа на ПлРС, срещу която е постъпило възражение от страна на длъжника. Твърди се, че ответникът е собственик, респ. ползвател на топлоснабден имот- на адрес ***. Твърди се, че същият е клиент на топлинна енергия за битови нужди, ползвал е ТЕ, за периода 01.01.2009-31.01.2016г., и не е погасил задълженията си. Твърди се, че сградата-етажна собственост, на посоченият адрес, и за посоченият период, в която се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение с “НЕЛБО” ЕАД, гр. София. Общите условия за ползването на ТЕ, са публикувани във в-к ”Нощен труд”, от дата 13.-14.12.2007г и във в-к „Посоки”, бр.239/2007г. Твърди се, че от страна на ищеца, ежемесечно са издавани фактури, задължението по които не е плащано от ответника. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че дължи сумата от общо 1008,71лв., от които сумата от 884,75лв- главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.02.2013-31.01.2016г. и сумата от 123,96лв- лихва за забава, за периода 02.04.2013-22.02.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното й изплащане. Претендират се разноски. Моли съдът да конституира като трето лице- помагач- НЕЛБО” ЕАД, гр. София.

Ответникът

Р.М.И., в срока на чл.133 от ГПК, не изразява становище по предявеният иск.

В о.с.з. на дата 27.09.2016г., отв. И., редовно призована, не се явява, не изпраща представител, и не прави искане делото да се гледа в негово отсъствие. Ответникът И. е предупреден за последиците от своето бездействие, с разпореждане № 8340/27.05.2016г., но по делото няма депозиран отговор на ИМ в даденият за това срок. Изрично в цитираното разпореждане, съдът е указал на ответника, възможността против него да бъде постановено неприсъствено решение и предпоставките за това. От страна на ответника няма заявено становище и по изготвеният с определение №2663/08.07.2016г, проекто-доклад по делото, в който е разпределена доказателствената тежест между страните.

Като взе предвид горното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК. Намира също така, че предявените искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД, предмет на делото са вероятно основателни, с оглед твърденията в ИМ и представените по делото писмени доказателства, в т.ч. и доказателствата, приложени към 1247/2016г, по описа на ПлРС. Съобразно посочената разпоредба-чл.238, ал.1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, което не се мотивира по същество, при кумулативна даденост на следните предпоставки: страната да е предупредена за последиците от своето бездействие и искът да е вероятно основателен, съобразно заявените в ИМ обстоятелства и приетите по делото доказателства.

С оглед на гореизложеното, следва да постанови неприсъствено решение, с което бъде признато за установено спрямо ответника, че същия дължи сумата от общо 1008,71лв., от които сумата от 884,75лв- главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.02.2013-31.01.2016г. и сумата от 123,96лв- лихва за забава, за периода 02.04.2013-22.02.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК- 29.02.2016г., до окончателното й изплащане.

При този изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски, в размер на 435лв, съобразно представеният списък по чл.80 от ГПК, както и направените разноски по ч. гр.д.№ 1247/2016г. в размер на 205лв.

/180лв. юрисконсулстко нъзнаграждение и 25лв- държавна такса, съобразно предявения размер в исковото производство/.

Водим от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът

Р Е Ш И

:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД, че Р.М.И., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ -Плевен”, ЕАД, гр. Плевен, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул.”Източна индустриална зона”, №128, представлявано от ***, сумата от 884,75лв- главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.02.2013-31.01.2016г. и сумата от 123,96лв- лихва за забава, за периода 02.04.2013-22.02.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-29.02.2016г. до окончателното й изплащане, за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, № 802/01.03.2016г. по ч.гр.д.№ 1247/2016г по описа на ПлРС.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Р.М.И., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ -Плевен”, ЕАД, гр. Плевен, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул.”Източна индустриална зона”, №128, представлявано от ***, сумата от 435лв. -направени деловодни разноски.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Р.М.И.,

ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ -Плевен”, ЕАД, гр. Плевен, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул.”Източна индустриална зона”, №128, представлявано от ***, сумата от 205лв.- разноски по ч.гр.д.№ 1247/2016г. на ПлРС.

Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ

НА ОБЖАЛВАНЕ.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :