Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1492 от 17.06.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1562/2024
Вид
Определение № 1492
Подписан
17.06.2024
В сила
17.06.2024
Състав
Ася Събева, Елена Тахчиева, Кристина Филипова

Цитирани разпоредби

  • чл.278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.278 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.48 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1492 гр. София, 17.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно частно гражданско дело № 20241000501562 по описа за 2024 година

Производство по чл.278 ал.1 ГПК.

Производството по делото е образувано по частна въззивна жалба, депозирана от Н.

С. Д. срещу определение № 3470 от 11.03.2024г., постановено по гр.д.№ 9509/2022г. по описа на СГС, ГО, 13 състав, с което поради неизпълнение на указанията в срок, дадени с Разпореждания от 10.10.2022г., 08.11.2022г., 13.04.2023г. е върната обратно депозираната ИМ, а производството е прекратено.

Съобщението за това определение е било връчено на жалбоподателя на 25.03.2024г.

Частната жалба е депозирана на 01.04.2024г. т.е. преди изтичане на преклузивния едноседмичен срок за обжалване на същото.

Жалбоподателят Н. С. Д. посочва, че така постановеното определение е незаконосъобразно, доколкото не са налице основания за това, тъй като надлежно е изпълнил всички указания в рамките на указания срок. Твърди, че в предоставения преклузивен срок е депозирал молба, с която е поискал изрично отвод на съдията на 13 състав, но вместо да се произнесе по това искане, съдът е прекратил производството по делото. Посочва, че СГС води делото като политическо и в комунистически стил се опитва да го прекрати. Става въпрос за фалшификации и манипулации, съдът се гаври с ищеца.

Искът е срещу бившия *** на Алжир за системно унизително отношение на работното място, дискриминация заради синдикална дейност, недопускане до работното място поради политически причини и невъзможност за сключване на колективен трудов договор.

Претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди, причинени лично от бившия Посланик на посолството на Алжир в България във връзка с нарушаване на трудови и синдикални права, а не срещу работодателя му – Посолството, за което има образувано 1 друго трудово дело. Моли за отмяна на определението за прекратяване и за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените доказателства намира частната жалба за редовна и допустима, а разгледана по същество – същата е неоснователна.

С Разпореждания от 10.10.2022г., 08.11.2022г., 13.04.2023г. съдът е предоставил възможност на ищеца да посочи ответник по иска и негов адрес за призоваване. След уточнението, че ответник е лично г.жа Л. Б., като физически лице, а не посолството на Алжир, представлявано от новия Посленик, СГС е дал нови указания да удостовери чрез справка, че това лице няма адресна регистрация на територията на страната и да потвърди с декларация, че не му е известен адресът на ответницата в чужбина. Без уважение е оставено искането за отвод на съдията. Ако г-жа Б. вероятно е в чужбина /по твърдения на ищеца/ следва да му се укаже изпълнение на процедурата по чл.48 ГПК – призоваване чрез ДВ.

Не на последно място са дадени указания да посочи цена на иска като уточни какъв е размера на претендираните пропуснати ползи и какъв е размера на претендираните неимуществени вреди поотделно. В същия срок да изпълни указания дадени в разпореждане от 13.03.2023 год.

Съдът е указал изрично, че при неизпълнение на дадените указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба в указания срок, същата ще бъде върната, а производството по делото - прекратено, на осн. чл.129, ал.3 вр. ал.4 ГПК. Препис от постановеното разпореждане е изпратен на ищеца, на 27.04.2024г., 10.11.2022г.

За да прекрати производството и да приеме, че указанията не са изпълнени в цялост, СГС е съобразил факта, че Н. С. Д. е предявил иск за обезщетение на вреди от системно унизително отношение на работното място - дискриминация заради синдикална дейност. недопускане до работното място поради политически причини и заради членство в синдикат, отказ от синдикални преговори и невъзможност за сключване на Колективен Трудов Договор, актуализиране на работната заплата, договаряне на социален пакет и изплащане на обезщетения за извънреден труд. - отказ от всякакъв вид диалог касаещ трудовите отношения. - задържане на документи за самоличност, и необходимост от водене на съдебни дела, за поправяне на последиците от това задържане. - неверни, обидни и клеветнически твърдения, изказани пред висши български държавни представители поддържане на същите твърдения пред българския съд - забрана към колегите от работата да разговарят с него – «принуда да се явявам всеки ден, в продължение на един месец, пред местоработата си, за да не бъда уволнен дисциплинарно, тъй като нямам заповед за уволнение и същевременно не съм допускан до работното си място. - издаване на незаконна Заповед за уволнение и необходимост от водене на съдебни дела за нейното оспорване. неправомерно влияние върху българските институции». След направено уточнение заявява, че претендира обезщетението да се заплати от Г-жа Л. Б., като физическо лице. Твърди, че последната е бивш *** на Алжирската Демократична и Народна Република (АДНР) в Република България, а също че е уволнен неправомерно по нейно нареждане, ограничен му 2 е достъпа до работното място, претърпял е и други ограничения от трети лица по нареждане на последната, вкл. обиди и клевети, като причините са защита на негови трудови права и синдикални искания.

СГС е преценил, че претенциите на ищеца касаят обезщетения във връзка на нарушаване на трудовите и синдикалните му права, твърдейки че е работил като шофьор в посолството на Алжирската Демократична и Народна Република (АДНР) в РБ, поради което и доколкото трудовото му правоотношение с Посолството е прекратено със заповед от 16.10.2017г., подписана от Нейно превъзходителство Л. Б. – бивш ***, пасивно материално отговорен по искови претенции, свързани с накърняване на трудови и синдикални правоотношения може да е само негов работодател, а не конкретно физическо лице , независимо от служебния му пост. Затова производството е прекратено.

Настоящата съдебна инстанция констатира, че указанията не са изпълнени в рамките на предвидения преклузивен срок, като няма изрично направено искане за продължаване/възстановяване на срока. Ето защо жалбоподателят следва да понесе неблагоприятните последици от връщане на ИМ обратно.

Отделно от това правопораждащия юридически факт е заповед от 16.10.2017г., подписана от Нейно превъзходителство Л. Б. – бивш ***, за прекратяване на трудовото правоотношение с жалбоподателя-ищец т.е. твърденията за деликтни действия на ответницата, в нейно лично качество, са реализирани през 2017г. В този смисъл делото има трудово-правен характер, а това предполага родова подсъдност пред СРС.

Съгласно т.5 ТР № 182013г. На ОСГТК на ВКС когато касационната инстанция констатира, че исковата молба е нередовна поради противоречие между обстоятелствената част, в която се излагат твърдения, сочещи на правен интерес да се търси защита срещу определено лице, и петитума, насочен срещу друго лице, въззивното решение е недопустимо и подлежи на обезсилване, като делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Постановките на т. 4 от ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС в посочената хипотеза не са актуални при действието на ГПК /в сила от 01.03.2008 г./. Именно затова пасивната материално-правна легитимация е правно релевантна към редовността на производството, а съдът е длъжен да следи служебно за наличието на тази процесуална предпоставка по допустимост.

Воден от изложеното и на основание чл.278 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3470 от 11.03.2024г., постановено по гр.д.№ 9509/2022г. по описа на СГС, ГО, 13 състав, с което поради неизпълнение на указанията в срок, дадени с Разпореждания от 10.10.2022г., 08.11.2022г., 13.04.2023г. е върната обратно депозираната от Н. С. Д. ИМ, а производството е прекратено.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от 3 съобщението с частна касационна жалба.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4