Решение № 303 от 17.02.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 303 гр. София, 17.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

Десислава Ал. Алексиева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20211100514499 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №14499/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „К.“ АД гр.Варна ЕИК ******* срещу решение №2538 от 09.09.2021 г по гр.дело №44041/2020 г на СРС , 55 състав , с което са уважени срещу въззивника искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2,3 КТ на С.Ц.К.. ЕГН ********** от гр.София : признато е за незаконосъобразно и е отменено уволнението на К. със заповед №1660 от 03.08.2020 г на въззивника ; К. е възстановен на заеманата преди уволнението му длъжност разносвач и въззивникът е осъден да заплати на К. сумата от 5400 лева обезщетение за оставане без работа за периода 04.08.2020 г – 04.02.2021 г , ведно със законната лихва от 11.09.2020 г до окончателното плащане . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като е доказано основанието за уволнение /намаление на обема на работа/ , както и извършването на законосъобразен подбор . За периода март 2020 г – юли 2020 г приходите на дружеството са намалели спрямо същия период на 2019 г . Какъв щат да има предприятието и какви реорганизации да се предприемат е въпрос по целесъобразност . Разпитаните свидетели установяват , че ТПО с много работници са прекратени на различни основания , включително и поради намаляване на обема на работата / чл.328 ал.1 т.3 КТ / . При подбора работодателят е извършвал сравнения на качества на лица заемащи различни длъжности .

Всички работници са имали необходимата квалификация , но ищецът е имал пропуски в 1 работата и затова е уволнен . К. е подбуждал колегите си към неподчинение на работодателя , а лошата му дисциплина е и лошо изпълнение на работата .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . От март до юли 2020 г има увеличаване на оборота на дружеството-работодател , както и на поръчките и доставките. Последният е назначавал нови служители на мястото на напуснали служители , като ССЕ опровергава показанията на св.Н. за обратното . По делото въобще липсват категорични доказателства за извършен подбор , камо ли за законосъобразен подбор . Не следва да се кредитират показанията на св.П. , че е извършен подбор , защото същата е заинтересована и показанията й противоречат на ССЕ . Подборът не е документиран , в него не са включени склададжиите и не са взети предвид квалификацията/образованието на лицата . Ищецът е бил с най-висока квалификация и техническо образование , както и найголям опит . Ищецът не е имал дисциплинарни наказания , а ответникът визира именно дисциплинарни нарушения като причина за уволнението .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 10.09.2021 г и е обжалвано в срок на 24.09.2021 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбите и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното :

За да отхвърли исковете СРС е приел , че според трудов договор №2151/25.11.2019 г С.К. е постъпил на работа при ответника на 26.11.2019г. на длъжност разносвач при пълно работно време и основно месечно възнаграждение в размер на 900.00 лева. Договорът бил сключен с шестмесечен изпитателен срок в полза на работодателя, като след изтичането му същият се е трансформирал в безсрочен – чл.71, ал.2 КТ.

Ищецът представя длъжностна характеристика за длъжността разносвач , видно от която основните трудови задължения били извършването на разнос на поръчана стока от клиенти по маршрут, установен от диспечера, и отчет на получените средства; подреждане на стоката в складовата база и активно участие в товаро-разтоварните дейности; поддържане на добрия търговски вид на опакованите пратки и подреждането им по начин да не се наруши цялостта им .

Ищецът представя диплома за завършено средно образование в Професионална гимназия по подемна, строителна и транспортна техника – гр.София, с придобита специалност машинист-крановик .

Според предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, връчено на ищеца на 30.06.2020 г, той е уведомен от работодателя , че трудовият договор ще бъде прекратен след изтичане на установеното 30-дневно предизвестие на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ.

Според заповед №2 от 29.06.2020г., връчена на ищеца също на 30.06.2020г., на основание чл.120 ал.3 КТ работодателят е вменил на С.К. да изпълнява длъжността склададжия в обект София ЦС. Промяната е обоснована с извънредната епидемична обстановка и е лимитирана „до отстраняване на вредните последици от пандемията“. В заповедта не е посочен краен 2 срок на действие.

Според представена длъжностна характеристика за длъжността склададжия , същата е напълно идентична с тази за длъжността разносвач. Вписани са същите права и задължения, каквито има разносвача, т.е. и склададжията следва да извършва „разнос“ – пункт I, т.6 и т.7. Тази характеристика е връчена на ищеца на 03.07.2020 г.

Със заповед от 30.06.2020г., връчена на ищеца на 01.07.2020г., същият е преназначен на четиричасов работен ден на основание чл.138а ал.2 КТ , поради извънредната епидемична обстановка.

Със заповед №1660/03.08.2020г. на ответника ТПО с ищеца е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ – поради намаляване обема на работа, като е отразено , че служителят заема длъжността разносвач. Заповедта е била връчена на ищеца на 04.08.2020 г , като заповедта е подписана за работодател от М.К., в качеството му на заместник изпълнителен директор на предприятието. От приложена длъжностна характеристика за тази длъжност , връчена на М.К. на 01.03.2015г. се удостоверява, че той има предоставена работодателска правоспособност – има право да сключва, изменя и прекратява трудови правоотношения.

Според справка от ТД на НАП към 19.02.2021г. ищецът не е постъпвал на работа по друго трудово правоотношение след прекратяване на договора с ответника на 03.08.2020г. Ищецът е имал друг основен договор с работодателя „Б.Е.Р.“ ЕООД от 02.04.2019г., прекратен по съгласие на страните на 01.08.2020г.

Според представена от ищеца трудова книжка за периода от 04.08.2020г. до 23.02.2021г., той не е постъпвал на работа при друг работодател.

Ответникът представя справки – декларации по ЗДДС относно декларираните от дружеството приходи от дейността за 2019г. и за 2020г.

Според приетите пред СРС ССЕ и допълнителна ССЕ : Приходите от продажби през март 2020г. спрямо приходите за март 2019г. са намалели с 21.32 %; през април 2020г. спрямо същия месец на 2019г. е налице спад от 45.31 %, през май 2020г. е налице намаляване на приходите с 23.44 % спрямо същия месец на 2019г., през юни 2020г. спадът спрямо юни 2019г. е 15.11 % и през юли 2020г. спадът е 18.32 % спрямо юли предходната година .

Приходите от продажби през април 2020г. са по-малко спрямо тези от март 2020г., приходът от дейността за май 2020г. се е уваличил спрямо този от април 2020г., съответно е налице ръст в приходите през юни 2020г. спрямо май 2020г., приходите от юли надхвърлят тези от юни 2020г. Заетите лица в предприятието на ответника с месторабота ЦС – София са 48 човека към 01.03.2020г. и 28 – към 30.06.2020г., като 15 служители са освободени до края на м.март 2020г., 2 – ма – през м.април и 3 -ма през м.май. Наетите лица са били с различна степен на образование и различни квалификации, като същите са описани в Таблица № 1 от допълнителното заключение. Работодателят е наемал лица с основно, средно и висше образование, а от завършилите средно образование някои са имали професионална квалификация, други не. За периода март-юни 2020г. новоназначени са били шестима служители, от които четирима разносвачи и двама склададжии, а за периода юли – декември 3

2020г. – назначени са били още 13 нови служители, като от тях 7 са на длъжност разносвач в звеното, в което е работил ищеца. Налице е текучество на кадрите, т.е. в кратки срокове са били наемани и освобождавани служители. Видно от приложената към заключението таблица, през м.март 2020 . работодателят е освободил само четирима служители на основание намаляване обема на работа и един през м.май 2020г. Съответно лицата с прекратени договори в срока за изпитване са шестима през м.март 2020г. и двама – през м.април 2020г. 12 служители са били освободени по съгласие на страните за периода мартюни 2020г.

Изслушан по реда на чл.176 ГПК ищецът е заявил, че след прекратяване на трудовото правоотношение с „К.“ АД не е работил.

Според разпитания пред СРС свидетел В.П. , същата е работила при ответника като разносвач до м.март 2020г., когато била извикана от началник склада – Н., с искане да прекратят трудовите отношения по споразумение. Признава, че е напуснала (видно от справката по експертизата – на 26.03.2020г.), тъй като й обяснили, че ще бъде първата върната на работа. Пояснява, че така постъпвали и с други колеги, като следващият явил се на срещата й заявил, че се е споразумял с работодателя. Уточнява, че началник склада обосновала искането си към нея с това , че работата намалявала, но по нейни наблюдения това не било така. Счита, че по време на извънредната ситуация за справяне с пандемията от COVID-19 работата дори се увеличила, като при посещение на работното си място след прекратяване на договора й установила, че на нейно място били назначени други двама служители. Счита , че между задълженията на разносвача и слададжията не е имало разлика, както и че при постъпване на работа не е имало значение с какво образование са кандидатите. Твърди , че в същия склад е работил и ищеца С.К., от работата на когото не е имало оплаквания, като по нейни наблюдения той е вършел задълженията си съвестно.

Според разпитания пред СРС свидетел М.Й. , същата започнала работа като разносвач при ответника след първия локдаун (съгласно експертизата - на 09.06.2020г.), а след това работата не е намалявала, напротив – уваличила се е. Уточнява, че между работата на разносвачите и склададжиите не е имало разлика. Заявява, че била помолена от представител на работодателя да прекратят договора по взаимно съгласие, което станало през септември 2020г. Счита, че ищецът, с когото работили в един склад, добре се е справял с работата си и не е използвал обиди към други колеги.

Според разпитания пред СРС свидетел Н. Н. , същата е служител на „К.“ АД. Според нея С.К. е изпълнявал задълженията си, докато е бил шофьор в предприятието, но откакто станал разносвач не изпълнявал задълженията си в пълен обем , като не участвал в складовата дейност. Уточнява, че и като разносвач, и като склададжия, работата му била в един и същи склад, но задълженията по двете длъжности се различавали, като отказвал да изпълнява тези, характерни за длъжността склададжия. В складовата база няма длъжност шофьор, а разносвач и като такъв е работил ищеца. От м.март до м.май и м.юни 2020г. е имало спад в работата , заради което били намалени щатните бройки за разносвач и склададжия. Преди прекратяване на отношенията със С.К. е бил направен подбор - тя е 4 провеждала интервютата за започване на работа с кандидатите. Посочила е, че м.май и м.юни 2020г. били прекратени договорите и на други служители, като в звено разнос работили 10-15 човека и всички били освободени, а на тяхно място не били назначавани други кандидати, с изключение на Р.Д.. Имало текучество на кадри в склада, поради което не може да уточни колко са били заетите в звеното, както и че ръководството в лицето на изпълнителния директор К.К. и С.П. взели решение кой да бъде освободен, а тя имала само задължение да уведоми уволнените. М.К. е син на К.К., и той поел управлението на дружеството от баща си.

Според разпитания пред СРС свидетел С.П., управител „Складово стопанство“ при ответника , трудовото правоотношение с ищеца било прекратено на 03.08.2020г., след извършен подбор на кадрите в предприятието. При подбора единият от критериите бил образование и квалификация , а вторият – ниво на изпълнение на възложената работа.