Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1425 от 21.10.2021, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 10210/2021
Вид
Решение № 1425
Подписан
21.10.2021
В сила
21.10.2021
Състав
Галя Алексиева

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 1425 гр. Варна, 21.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20213110110210 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 238 ГПК.

Образувано е по предявен от „Профи-008“ ЕООД , ЕИК 203079001 със седалище и адрес на управление гр. Белослав, кв. „Младост“ бл.23, вх. Б, ет.2, ап.21 срещу „Елмон груп“ ООД, ЕИК 203764934 със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Трети март“ № 9, ет.4 иск с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 619,99лева, представляваща сбор от дължима наемна цена на два броя строителни контейнери и дължимо възнаграждение за извършени услуги- товарене и извозване по сключен между страните неформален договор, за който е издадена фактура № 198/02.11.2020г., ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на исковата молба- 13.07.2021г. до окончателното погасяване на задължението.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

През м.10.2020г. между страните е била постигната устна уговорка за отдаване под наем от ищеца на два строителни контейнера за седем дена. В изпълнение на договореността, на 30.10.20г. ищецът натоварил, транспортирал и разтоварил двата контейнера на адрес посочен от ответника. След два дена получил известие от ответника, че контейнерите са напълнени със строителни отпадъци, като ищецът ги натоварил и извозил. За така предоставените вещи и услуги, ищецът издал съответната данъчна фактура. Твърди да е изправна страна в правоотношението, като е изпълнил задълженията си. Срокът, в който ответникът е следвало да изпълни насрещното си задължение е бил деня на извършване на услугата. Понастоящем се твърди, че въпреки опитите за осъществяване контакт с ответника за изпълнение на задължението му, последният не е сторил това. Затова ищецът заявява правата си пред съда. Искането е за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът редовно уведомен по седалище и адрес на 1 управление вписани в ТР. Книжата са връчени на негов служител. Не ангажира писмен отговор.

Първото по делото заседание е проведено на 18.10.2021г., като редовно призованият ответник, не е изпратил представител и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Ищцовото дружество е направило искане за постановяване на неприсъствено решение.

Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.

Уведомен е и за възможността за постановяване на неприсъствено решение срещу него и предпоставките, при настъпване на които процесуалният закон предвижда това.

Ответникът при проявената пасивност, а именно липса на ангажиран отговор и становище по основателността на исковите претенции в първото по делото с.з., реално не е оспорил тези твърдения.

За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на претенциите по чл. 79, ал. ЗЗД, ищецът е ангажирал писмени доказателства, които съответстват на твърденията му. Те се преценяват като достатъчни, с оглед доказване наличие на валиден неформален договор, съчетаващ елементи на договори за наем и изработка, по силата на който ищецът е предоставил за временно и безвъзмездно ползване на ответника на определени вещи- контейнери, както и е предоставил услуги- товарене и извозване, работата за които е приета, при задължение на ответника да заплати дължимата за това наемна цена и възнаграждение в срок до определена дата, чийто падеж е настъпил.

Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извод за вероятната основателност на претенцията, както по основание, така и по размер.

По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради което и претенцията следва да се уважи по този ред.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.

Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото производство са 50лева държавна такса и 300лева платено адв. възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 13.10.2021г. Претендират се също 40лева разноски направени в обезпечителното производство по ч.гр.д. № 9039/2021г. по описа на ВРС и 76,60лева платени такси по изп.д. по повод допуснато обезпечение. Разноските направени в производството по допускане обезпечение на бъдещ иск, предмет на настоящото дело следва да бъдат възложени в тежест на ответника предвид изхода на спора и съгл. т. 5 на ТР 6/06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Отговорността по дължимостта на разноските по изп.дело следва да се разпредели от съдебния изпълнител в рамките на образуваното изп.дело по повод допуснатото обезпечение. Когато се касае за образувано пред съдебен изпълнител производство за налагане на обезпечителните мерки по бъдещ иск, съдебният изпълнител е компетентният орган, който да определи разноските по чл. 54 ТДТССГПК или чл. 18 ТТРЧСИ, а не съдът в настоящия процес и при липса на доброволно 2 плащане да ги събере принудително/ определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК,., определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о., ТК и др, както и Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК/. В заключение следва да се присъдят разноски в общ размер на 390лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Елмон груп“ ООД, ЕИК 203764934 със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Трети март“ № 9, ет.4 ДА ЗАПЛАТИ на „Профи-008“ ЕООД , ЕИК 203079001 със седалище и адрес на управление гр. Белослав, кв. „Младост“ бл.23, вх.

Б, ет.2, ап.21 сумата от 619,99лева, представляваща сбор от дължима наемна цена на два броя строителни контейнери и дължимо възнаграждение за извършени услуги- товарене и извозване по сключен между страните неформален договор, за който е издадена фактура № 198/02.11.2020г., ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на исковата молба- 13.07.2021г. до окончателното погасяване на задължението , на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД.

О С Ъ Ж Д А „Елмон груп“ ООД, ЕИК 203764934 със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Трети март“ № 9, ет.4 ДА ЗАПЛАТИ на „Профи-008“ ЕООД , ЕИК 203079001 със седалище и адрес на управление гр. Белослав, кв. „Младост“ бл.23, вх.

Б, ет.2, ап.21 сумата от 390лева, представляваща сторени в производството съдебноделоводни разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.239, ал.4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3