Решение № 1109 от 23.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1109 гр. София, 23.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20231110146932 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от М. Г. Г. срещу останалите етажни собственици от сграда в режим на ЕС с административен адрес [адрес], представлявани от управителя на ЕС М.М., конститутивен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна като незаконосъобразни на решенията по т. 1, т. 2 и т. 4, приети от Общото събрание ЕС на 13.07.2023 г.

Ищцата М. Г. твърди, че е собственик на самостоятелен обект – апартамент № 7.10 на ет.

8 в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в [адрес]. Посочва, че на 13.07.2023 г. било проведено общо събрание на ЕС, свикано с покана, поставена на външната врата на ЕС на 05.07.2023 г. при следния дневен ред: т. 1 – обсъждане и гласуване на конкретна фирма професионален домоуправител; т. 2 – приемане на план за действие при недостатъчни кворум и мнозинство при избор на фирма професионален домоуправител; насрочване на следваща дата за гласуване на фирма; т. 3 – обсъждане и гласуване на Правилник на вътрешния ред; т. 4 – обсъждане и гласуване на разходната част на блока (почистване, консумативни разходи, абонамент асансьор) и избор на касиер; т. 5 – таксообразуване и ред за събиране на входните такси – формула за таксообразуване – идеални част или обитател/ползвател/наемател; решение как да се третират необитаеми жилища и какви такси дължат, решение за формула на ФРО, определяне на такси за гаражи/магазини. Ищцата излага, че е присъствала лично на процесното общо събрание, като носител на 1,92 % идеални части от общите части на сградата. Поддържа, че за провелото се събрание бил съставен протокол, чието съдържание било съобщено на 16.07.2023 г., но без приложенията, съставляващи неразделна част от протокола – присъствен списък, пълномощни и лист за гласуване. По тази причина счита, че не е спазена в пълнота процедурата по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. С исковата молба и депозираните уточнителни такива ищцата Г. оспорва приетите решения по т. 1, т. 2 и т. 4 от ОС с твърдения за допуснати процесуални и материалноправни нарушения при приемането им. Конкретно излага, че общото събрание е започнало и проведено при липса на необходимия кворум, като не била спазена предвидената съгласно 1 чл. 15, ал. 2 ЗУЕС възможност за провеждането му един час по-късно, при условията на спадащ кворум. Твърди, че на общото събрание са присъствали лица, които са се разписали в присъствения списък от името на етажните собственици И.Л., В.И. и Г.Я., без да представят пълномощни. Наред с това, били приети решения по въпроси, невключени в предварително обявения дневен ред. Излага се, че с решението по т. 1 е избрано лице – собственик на самостоятелен обект, което да упълномощи [фирма] с правата и задълженията на управителя на ЕС. Ищцата счита, че това решение е прието в нарушение на чл. 17, ал. 2, т. 7 ЗУЕС - при липса на изискуемото мнозинство от 67 %. Сочи, че по т. 2 били приети решения, лишени от конкретика – била определена месечна вноска за поддръжка и управление в размер на 7 лева, без да е ясно дали така изчислената сума е за всеки един самостоятелен обект или за цялата етажна собственост; за фонд „Ремонт и обновяване“ е определена вноска в размер на 4 лева, без да е ясно дали така изчислената сума е за всеки един самостоятелен обект или за някой от различните по големина самостоятелни обекти според притежаваните от собствениците идеални части. Излага, че с решението по т. 4 е прието режийните и консумативни разходи да се разпределят на база идеални части, което е незаконосъобразно и в противоречие с разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС тези разходи са се разпределят на база на брой живущи в сградата в режим на ЕС. С тези съображения ищцата М. Г. оспорва приетите решения от ОС по т. 1, т. 2 и т. 4 като незаконосъобразни и отправя искане същите да бъдат отменени. Претендира разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответната страна – останалите етажни собственици от сграда в режим на ЕС с административен адрес [адрес], представлявани от [фирма] – като управител, чрез пълномощника си адв. Д., оспорва исковата претенция като процесуално недопустима -предявена след изтичане на 30-дневния срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС от получаване на решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС и конкретно след 16.08.2023 г. В тази връзка оспорва твърденията на ищцата относно непредставяне на препис от протокола от процесното ОС и от приложенията към него по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, сочейки, че съобщението за изготвения протокол се поставя на видно място в сградата, за което се изготвя протокол, а единствено при поискване се предоставя копие от същия на съответния етажен собственик. Ответната страна оспорва допустимостта на претенцията, насочена към отмяна на решения, каквито не са били гласувани и приети от ОС на ЕС. По същество не оспорва, че на 13.07.2023 г. в 19:00 часа е проведено общо събрание на етажните собственици в сградата, излагайки доводи, че същото било свикано в съответствие с правилата на чл. 12 и чл. 13 ЗУЕС – чрез поставяне на подписана покана, с необходимите реквизити, за което бил съставен протокол. Твърди, че изискуемият кворум е спазен, тъй като на общото събрание са присъствали 72,35 % идеални части от общите части на ЕС. Излага, че е било налице мнозинство за приемане на решенията, което е отразено в протокола. Подчертава, че ищцата не е оспорила протокола по реда на чл. 16, ал. 9 ЗУЕС. Твърди, че решението по т. 1 за възлагане на правомощията на управител на ЕС на [фирма] е взето с изискуемото мнозинство, като „против“ същото от присъстващите лица е гласувала единствено ищцата. Сочи, че е налице пълна идентичност между предварително обявения в поканата дневен ред и гласуваните на събранието решения. Конкретно излага, че на същото са приети следните решения: избор на фирма „***“ за възлагане на правомощията на управител на ЕС; фонд „Професионален домоуправител“; фонд „Поддръжка на ЕС“; вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ и абонаменти, свързани с поддръжката на общите части. С отговора на исковата молба ответната страна оспорва твърдението на ищцата, че е налице нарушение на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС при вземане на решението по т. 2, тъй като сумата на месечната вноска за поддръжка и управление била определена, а не определяема такава и е равна за всички собственици, ползватели и обитатели в жилищната сграда. Поддържа, че лицата, участвали на процесното 2

ОС като пълномощници, са представили надлежни пълномощни за това. В отговора се излага, че протоколът от проведеното ОС има обвързваща доказателствена сила за всички етажни собственици, при липсата на подадено възражение срещу същия по реда на чл. 16, ал. 9 ЗУЕС в предвидения за това срок. С тези доводи останалите етажни собственици от процесната сграда режим на ЕС отправят искане за прекратяване на производството по делото, а по същество – за отхвърляне на исковата претенция. Претендират присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗУЕС всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на Общото събрание на ЕС, а съгласно ал. 2 от същата разпоредба, молбата се подава пред районния съд по местонахождението на етажната собственост в 30-дневен срок от получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС.

По своята правна същност исковете по чл. 40 ЗУЕС са конститутивни и имат за свой предмет упражняване на потестативното материално право на собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на ЕС за отмяна на незаконосъобразно решение на общо събрание на етажни собственици.

Съгласно разпоредбата на чл. 9 ЗУЕС една от формите на управление на етажната собственост е общото събрание, при която органи на управление са Общото събрание и управителния съвет (управител), а съгласно чл. 11 и чл. 17, ал. 2 ЗУЕС, при упражняване на законовите си правомощия Общото събрание, в която участват собствениците/ползватели на самостоятелни обекти, приема решения.

Решенията на Общото събрание на сграда в режим на етажна са особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на една обща цел. Последните се вземат по специално законовоустановена процедура, регламентираща начина на свикване на ОС, състав, представителна власт, гласуване, предметна компетентност, като спазването на тези правила е основание за действителността на решението – в т. см. Решение № 39 от 19.02.2013 г. по гр. дело № 657/2012 г., I г. о., ГК на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.

Характера на решенията на етажната собственост обуславя и особения ред за проверка на законосъобразността им, определен от правилата в ЗС и ЗУЕС, като контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен. Последният се инициира от ограничен кръг активно процесуално легитимирани лица - собствениците на обекти от етажната собственост – арг. чл. 40, ал. 1 ЗУЕС и в рамките на преклузивен по характера си срок за предявяване на иска, който тече от узнаването на решението, извършено по реда за уведомяването за събранието - чл. 40, ал. 2 ЗУЕС.

С оглед специфичния характер на решенията на ОС, правомощията на съда в производство по реда на чл. 40 ЗУЕС и предмета на проверка също са изчерпателно посочени, доколкото отмяната на решението на етажната собственост може да се иска при нарушаване на процедурата и при неспазване на императивни правни норми, като съдът с решението си не може да замести решението на общото събрание на етажните собственици.

Основание на исковете по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС са конкретните твърдени закононарушения, допуснати при свикването и провеждането на общото събрание, посочени в сезиращата съда искова молба.

Предвид това и с оглед принципа на диспозитивното начало, установен в разпоредбата на чл. 6 ГПК, пряко проявление на който е определяне на вида и предмета на търсената 3 защита от страните, то и в производство по иск по чл. 40 ЗУЕС съдът дължи да изследва именно посочените от ищеца доводи, насочени към оспорване процесуалната и материална законосъобразност на взетите решения.

В настоящия случай, с оглед становищата на двете страни и на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК с проекта за доклад по делото, обективиран в определението от 23.09.2024 г. и обявен за окончателен такъв, като безспорни и ненуждаещи от доказване са отделени обстоятелствата, че процесната сграда с административен адрес: [адрес] е в режим на етажна собственост, както и, че на 13.07.2023 г. е проведено Общо събрание на етажните собственици от сградата в режим на ЕС, на което са взети процесните, оспорени от ищцата решения.

По делото не се спори, че ищцата М. Г. е собственик на самостоятелен обект в жилищната сграда в режим на етажна собственост, което обстоятелство следва и от представения и приет като писмено доказателство Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 14, том III, рег. № ****, дело № 384/2022 г. по описа на нотариус с рег. № 526 и с район на действие РС – гр. София от 29.07.2022 г. От последния се установява, че третото за процеса лице [фирма], като продавач, е прехвърлило на М. Г., като купувач, следния собствен на дружеството недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор [идентификатор] по КККР на град София с адрес: [адрес], с предназначение на обекта – жилище, апартамент с площ от 63,39 кв.м., с прилежащите към него 1,92 %, равняващи се на 11,03 кв.м., ид. части от общите части на сградата. Следователно, като собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост по см. на § 1, т.

1 от ДР на ЗУЕС, ищцата се явява и активно процесуалноправно легитимирана да предяви процесната искова претенция.