Решение № 205 от 18.06.2025, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. гр. Червен бряг, 18.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря Веселка Ив. Велчева като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело № 20254440100208 по описа за 2025 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 150 от СК

В РС – Червен бряг е постъпила искова молба от Н. Д. И., с ЕГН ********** от гр......, действаща в качеството си на родител и законен представител на Т. М.ов А., с ЕГН **********, роден на *** г., подадена чрез адв. Т. В.-Т* от ПлАК, със съдебен адрес: ........ против М. С. А., с ЕГН **********, адрес: с. ........, с която на основание чл. 150 от СК се иска от съда да постанови решение и измени определената с Решение № 230/10.10.2017 г. постановено по гр.д. № 672 по описа за 2017 г. на ЧРС ежемесечна издръжка от 150.00 на 400.00 лв., считано от датата на подаване на исковата молба – 26.02.2025 г., а също и да й заплати направените по делото съдебно-деловодни разноски. В исковата молба се твърди, че от определяне на издръжката е изминал значителен период от време, през който се е влошила икономическата обстановка в страната, значително са повишени цените на основните хранителни продукти, енергоносителите и горивата, увеличила се е минималната работна заплата и присъдената издръжката вече не покрива нарасналите нужди на малолетния Т. за лекарства, храна, дрехи, обувки и ученически пособия, както и че ответника разполага с материални възможности да заплаща месечна издръжка в претендирания размер, тъй като работи в чужбина.

Ответникът, М. С. А., в отговор на исковата молба, постъпил в срока по чл.131, ал.1 ГПК от пълномощника – адв. Ц. А. от ПлАК, изразява становище за допустимост на иска за изменение на определената издръжка, оспорва претендирания размер, като крайно завишен.

Ищцата редовно призована в съдебно заседание се явява лично и с адв. Т. В.-Т* от ПлАК поддържа иска, като излага подробни доводи за неговата основателност и доказаност.

1

Позовава се на гласни и писмени доказателства.

Ответника редовно призован в съдебно заседание не се явява лично, за него адв. Ц. А. от ПлАК, който от името на доверителя си оспорва размера на претендираната издръжка, като прекалено завишен.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК прие за установени следните фактически обстоятелства: Не се спори по делото, а се установява от представеното заверено копие на у-е за раждане, че ответника М. С. А. е баща на детето Т.

М.ов А., а ищцата негова майка. Безспорно е, а се установява и от Решение 230/10.10.2017 г. постановено по гр.д. № 672 по описа за 2017 г. на РС – Червен бряг, че ответника е осъден да заплаща за детето Т. М.ов А., чрез неговата майка и законен представител ежемесечна издръжка в размер на 150,00 лв. Така обсъдените доказателства обуславят правният интерес от водене на иска и активната и пасивната легитимация на страните в процеса.

Съдът, изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА по чл.150 от СК: Претендира се месечна издръжка за бъдеще време в размер на 400.00 лв., от датата на подаване на исковата молба – 26.02.2025 г. до настъпване на причини за нейното изменяване или прекратяване.

Съгласно чл. 143, ал.1 и ал.2 СК, родителите са длъжни, съобразно своите възможности и материално състояние, да осигуряват необходимите за развитието на детето условия за живот, като дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

Следователно, задължението за престиране на издръжка е безусловно и не зависи от имущественото състояние на детето. Чл. 150 СК предвижда, че при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена.

Следователно, за да бъде уважен всеки от осъдителните искове за увеличение на присъдена издръжка на ненавършило пълнолетие дете от неговия родител, ищцата, чиято е доказателствената тежест, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, трябва да докаже кумулативната наличност на следните предпоставки: 1) че детето, за което се иска увеличаване на присъдената издръжка не е навършило пълнолетие, 2) че ответникът е негов родител (рожден или осиновител), 3) материалните възможности на ответника да дава издръжка в претендирания размер за релевантния период (след датата на предявяване на иска – арг. от т.

21 от ППВС № 5-70 г.) и 4) трайно изменение на обстоятелствата, при които е определена първоначалната издръжка, т.е. трайно съществено увеличение на нуждите си (вкл. и възникването на нови нужди) или трайно съществено увеличение на възможностите на задължения родител (в този смисъл т. 19 от ППВС 5-70 г.).

По отношение на тези факти ищцата трябва да проведе главно доказване, което поради това следва да бъде и пълно, т.е. такова, което да създаде у съда убеждение за тяхното съществуване вън от всякакво съмнение. Ответникът трябва да проведе главно и пълно доказване на фактите, че нуждата от издръжка на ищеца е задоволена изцяло, вкл. защото е доставял дължимата издръжка или защото детето получава доходи (така и т. 2 от ППВС № 5 2 от 16.11.1970 г. и теорията – Н., Л., “Семейно право на РБ”, стр. 488, изд. 1994 г.), и насрещно и непълно доказване на фактите, предмет на главното доказване от ищеца (т.е. достатъчно е да се обори сигурността на главното доказване на ищеца).

В конкретния случай, ищцата Н. И., лично и чрез пълномощника адв. Т. В.-Т* от ПлАК, в качеството й на майка и законен представител на малолетния Т. А., доказват, че към приключване на съдебното дирене – 26.02.2025 г., последния е малолетен син на ответника М. А.. От друга страна, от присъждането с Решение № 230/10.10.2017 г. постановено по гр.д.

№ 672 по описа за 2017 г. на РС – Червен бряг на месечна издръжка за малолетния Т. в размер на 150.00 лева, до приключването на съдебното дирене – 07.05.2025 г., е изминал значителен период от време – повече от 5 години, който обуславя извод за изменение на обстоятелствата, тъй като ноторно известно е, че с увеличаване възрастта на всяко дете, съществено се изменят и неговите потребности, което рефлектира върху размера на средствата, необходими за осигуряване на условия за неговото развитие. Тези изменения имат траен и продължителен характер, от което може да се направи обоснован извод, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства (в този смисъл Решение № 2469/1971 г. на ІІ г.о. на ВС).

Нуждите на едно физическо лице от средства за задоволяване на потребностите му зависят от здравословното му състояние, възраст, култура, обществено положение и др. В т.

4 на ППВС 5-70 г. /прието при действието на СК 1968 г. – отм., но приложимо и при уредбата на действащия СК/, е посочено, че нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства от значение за случая, като не следва да се присъжда издръжка в размери, стимулиращи към обществено неполезен начин на живот, лукс и даващи възможност сумите да се използуват за цели извън издръжката.

Съгласно чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката се определя в зависимост от две величини - нуждите на детето и възможностите на родителя и е определен само минималния размер на издръжката на едно дете, равна на една четвърт от минималната работна заплата или понастоящем 269,25 лв. месечно – чл. 142, ал. 2 СК (считано от 01.01.20225 г. минималната работна заплата в страната е в размер на 1077.00 лева). При определяне на първоначалния размер на издръжката детето е било само на три години, като към момента на постановяване на настоящия съдебен акт, той е вече четири пъти по-голям.

Възрастта на малолетния Т. и посещаването на училище предполагат потребност от средства за храна, облекло, специфична спортна екипировка, ученически пособия и заплащане на такси за допълнителни спортни дейности. По аргумент от чл. 49, ал. 2 и чл. 50, ал. 2 ППЗЗДетето относно осигуряваните от държавата средства диференцирано според възрастта на детето, когато то е настанено за отглеждане при роднини, близки или в приемно семейство, необходимите средства за издръжка на дете във възрастова граница до 12 години е 4-кратният размер на гарантирания минимален доход (чл. 49, ал.2, т.1 ППЗЗДет.). Размерът на гарантирания минимален месечен доход/прага на бедност/ определен с Постановление № 328/30.09.2024 г. от МС е 638,00 лв.

Като взе предвид горното, както и при съобразяване на обстоятелството, че през 3 основната част от време, детето се отглежда от майката, изменената икономическа обстановка, което значително увеличава разходите за храна и включени в издръжката консумативни разходи /ток, вода, отопление, горива, тв., интернет и др./, съдът приема, че необходимата за периода след предявяване на исковата молба до приключване на устните състезания месечна издръжка за малолетния Т. е в размер на 700.00 лева – разходи за облекло, обувки, храни и напитки, ученически пособия, спортна екипировка, както и социално общуване /екскурзии, посещения в кино, театър и др./. В производството не са събрани доказателства за получаваните от ответника месечни доходи, но е доказано, че същия живее и работи в Р. Германия. Няма доказателства обаче същия да е с намалена работоспособност, поради което съдът намира, че М. А. е в трудоспособна възраст и има възможност да престира труда си срещу което да получава доход, значително надхвърлящ определения за страната минимален такъв от 1077.00 лева.

Тъй като задължението за престиране на издръжка тежи върху всеки от родителите, необходимата месечна такава, следва да бъде поета от родителите, съобразно възможностите им. Независимо от липсата на доказани доходи на ответника, които да сочат на възможността му да престира издръжка в размер над минимално предвидения размер в чл.

142, ал. 2 СК, до претендирания такъв от 400.00 лева, съдът намира, че искът следва да бъде уважен в пълен размер. Разликата до пълния необходим размер за издръжка за детето (700.00 лева), следва да бъде поета от другия родител, който ще полага и непосредствените грижи по неговото отглеждане и възпитание.

Началният момент, от който се дължи така определената увеличена издръжка е 26.02.2025 г. – датата на предявяване на исковата молба. Присъдената издръжка се дължи до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване. Доколкото се касае за периодично парично задължение за покриване на екзистенциални потребности на носителя на правото, чл.146, ал.1 СК предвижда задължение за заплащане на законната лихва върху всяка просрочена вноска, което задължение има акцесорен характер и основателността му произтича от основателността на главната претенция.

По разноските: При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лв., както и на основание чл.78, ал.6, вр. чл.83, ал.1, т.2 от ГПК и държавна такса върху увеличения размер на издръжката, в размер на 360.00 лв.

Предвид гореизложеното и на основание чл.150 от СК, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯВА на основание чл. 150 от СК определения с Решение № 230 от 10.10.2017 г. по гр.д. № 672 по описа на РС – Червен бряг за 2017 г. издръжка за роденото от брака на страните дете – Т. М.ов А., с ЕГН **********, роден на *** г. в размер на 150.00 лева, като:

ОСЪЖДА М. С. А., с ЕГН **********, адрес: с. ........ да заплаща на детето Т. М.ов А., с ЕГН **********, роден на *** г. ежемесечна издръжка чрез неговата майка и законен представител Н. Д. И., с ЕГН **********, адрес: гр...... в размер на 400.00 лв. (четиристотин 4 лева), считано от 26.02.2025 г. до настъпване на законни основания за нейното изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.