Определение № 409 от 28.09.2023, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 409 гр. Бургас, 27.09.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20232000500324 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.274 и сл., вр.чл.407 от ГПК, и е образувано по частната жалба на Община Сливен, Булстат 000590654, против Разпореждане № 384 от 19.07.2023 г. по гр.д. № 172/2023 г. по описа на Окръжен съд Сливен, с което е разпоредено да се издаде на Е. И. Д. от с. Б., общ. С. изпълнителен лист за присъдените й суми по решение № 134/15.06.2023 г. по в.гр.д. № 172/2023 г. на Сливенски окръжен съд за разноски по двете производства, и по силата на което е издаден изпълнителен лист № 82/19.07.2023 г.

Твърди се, че обжалваното разпореждане е неправилно, тъй като не са налице основанията по чл.404 ГПК за издаването на изпълнителен лист.

Твърди се на първо място, че поради подадената от ответната Община касационна жалба против постановеното решение на ОС Сливен, не е налице влязло в сила решение, т.е.не е налице хипотезата на чл.404, т.1, предл.първо ГПК. На второ място се твърди, че предмет на разглеждане в първоинстанционното и въззивното производство е установителен иск за собственост, поради което не е налице основание и по чл.404, т.1, предл.второ ГПК.

Излагат се съображения, че в частта за разноските съдебното решение има характер на определение, поради което не попада в хипотезата на чл.404, т.1, предл.второ ГПК. Цитирана е съдебна практика в посочения смисъл.

Заявено е искане съдът да отмени като неправилно обжалваното разпореждане и да обезсили издадения изпълнителен лист.

В срока по чл.276 от ГПК по делото не е постъпил отговор от 1 ищцата по делото и ответник по частната жалба Е. И. Д.

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в законовия срок, против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна.

Видно от представените доказателства, с решение № 134 от 15.06.2023 г. по гр.д. № 172/2023 г. по описа на Сливенски окръжен съд, съдът е потвърдил решение № 275 от 05.04.2023 г. по гр.д. № 3932/2022 г. по описа са Сливенски районен съд, с което е признато по отношение на ответната Община, че Е. И. Д. е собственик на основание изтекла в нейна полза придобивна давност, на недвижим имот в с. Б., и ответната Община е осъдена да заплати на ищцата съдебни разноски в размер на 1262,50 лв. Със същото решение ОС Сливен е осъдил Община Сливен да заплати на Е. Д. сумата от 1000 лв., представляваща заплатено от нея адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

В срока за обжалване на въззивното решение против него е постъпила касационна жалба, подадена от въззивника Община Сливен, която е администрирана от съда и против нея е подаден писмен отговор от въззиваемата-ищца.

На 18.07.2023 г. по делото е постъпила молба от Е. Д., с която е поискано издаване, на основание чл.404, т.1, предл. второ ГПК на изпълнителен лист за присъдените й разноски за двете инстанции.

С обжалваното разпореждане № 384 от 19.07.2023 г., ОС - Сливен е разпоредил да се издаде поискания изпълнителен лист за присъдените съдебни разноски. Съдът е изложил съображения, че в частта на разноските, постановеното въззивно решение има характера на осъдително решение, поради което попада в хипотезата на чл. 404, т.1 от ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното:

Съгласно чл.406, ал.1 ГПК, изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника.

В настоящия случай към момента на постановяване на обжалваното разпореждане (19.07.2023 г.), както и към настоящия момент, не е налице съдебен акт по чл. 404, т. 1 ГПК , представляващ изпълнително основание и подлежащ на принудително изпълнение, тъй като въззивното решение не е влязло в сила, а освен това е постановено по предявен установителен иск за собственост, т.е. не е осъдително решение.

В частта на произнасяне по разноските, решението на има характера на определение, поради което не подлежи на принудително изпълнение по реда на чл. 404, т. 1, предл. второ ГПК. В този смисъл е налице изрично произнасяне на ВКС с определение № 123/26.02.2009 г. по ч.т.д. № 104/2009 г., II т.о.

2

С оглед изложеното, Бургаският апелативен съд намира, че атакуваното разпореждане следва да бъде отменено, а издаденият на основание това разпореждане изпълнителен лист - обезсилен.

Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА Разпореждане № 384 от 19.07.2023 г. по в.гр.д. № 172/2023 г. по описа на Окръжен съд - Сливен, с което е разпоредено да се издаде на Е. И. Д. от с. Б., общ. С. изпълнителен лист за присъдените й суми по решение № 134/15.06.2023 г. по в.гр.д. № 172/2023 г. на Сливенски окръжен съд за разноски по двете производства.

ОБЕЗСИЛВА изпълнителен лист № 82/19.07.2023 г., издаден по в.гр.д. № 172/2023 г. по описа на Окръжен съд - Сливен.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3