Решение № 260104 от 28.08.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е

Н И E

№230 28.08.2020 година гр.Бургас

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

Бургаският окръжен съд граждански състав на двадесет и осми юли две хиляди и двадесета година публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Динкова

ЧЛЕНОВЕ:

Секретар:

Станка Чавдарова прокурор като разгледа докладваното от съдия Д.Динкова гр.дело номер 1014 по описа за 2020 година.

Производството е образувано по искова молба на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, представлявана от изпълнителните директори Виолина Маринова Спасова и Юрий Благоев Генов, чрез юрисконсулт Христиана Красимирова Димитрова, против В.С.К., ЕГН **********, с адрес: *** и С.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***, двамата чрез адв. В.В.,***, за приемане за установено спрямо ответниците, че съществува вземане на „Банка ДСК“ ЕАД по договор за кредит от 16.09.2008 год., както следва: 59 677,61 евро - дължима главница; 14 026,42 евро - договорна лихва за периода от 21.03.2015 г. до 29.01.2019 г.; 253,78 евро - лихвена надбавка за забава за периода от 16.04.2015 г. до 29.01.2019 г.; 82,90 евро - лихвена надбавка за забава за периода от 25.01.2019 г. до 29.01.2019 г.; 1 447,61 евро - заемни такси и разноски, както и законната лихва върху главницата, считано от 30.01.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че ищецът е предоставил на кредитополучателите В.С.К. и С.И.К., по силата на договор за жилищен и ипотечен кредит от 16.09.2008 год., банков кредит в размер на 66 000 евро със срок за издължаване 360 месеца, считано от 26.09.2008 г., когато бил усвоен изцяло. В чл. 6 от договора било уговорено кредитът да се погасява на месечни вноски на 15-то число, съгласно погасителен план, а съгласно чл. 7, размерът на лихвата се формирал от базов лихвен процент и надбавка от 1,9% пункта. Към датата на сключване на договора базовият лихвен процент бил 4,19% или уговореният лихвен процент бил 6,09%. В т. 20.2 от Общите условия, подписани от кредитополучателите, било предвидено, че при забава в плащанията над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. Твърди се още, че поради забава в плащанията над 90 дни банката упражнила правото си да превърне кредита в предсрочно изискуем, за което на длъжниците били изпратени отделни нотариални покани чрез нотариус Феодора И.,***, получени на адресите на ответниците на 21.01.2019 г. и на 17.01.2019 г. Предвид това на 25.01.2019 г. кредитът бил отнесен като предсрочно изискуем, като към тази дата просрочените вноски били 46, с падежи от 15.04.2015 г. до 15.01.2019 г. вкл., на обща стойност 18 321,63 евро. Посочва, че съгласно чл. 20.1 от Общите условия при допусната забава частта от вноската, представляваща главница се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка от 3 процентни пункта, а съгласно чл. 20.2 след отнасяне на кредита в просрочие до предявяване на исковата молба, остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта. Към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК – 30.01.2019 г. задължението на ответниците, отразено и в извлечението от счетоводните книги, възлизало на: 59 677,61 евро – главница; 14 026,42 евро – договорна лихва за периода 21.03.2015 г. – 29.01.2019 г.; 253,78 евро – лихвена надбавка за забава за периода 16.04.2015 – 29.01.2019 г.; 82,90 евро – лихвена надбавка за забава за периода 25.01.2019 – 29.01.2019 г.; 1 447,61 евро – заемни такси и разноски, от които 954,84 евро – такса управление по чл. 25, т.2 от ОУ, 60 евро – такса изискуемост по чл. 25, т.6 от ОУ, 148,62 евро – заплатени от банката за сметка на кредитополучателя застрахователни премии по чл. 27 от ОУ и 284,15 евро – такса за подновяване срока на ипотека, както и законна лихва върху главницата, считано от 30.01.2019 г. до окончателното плащане на вземането, както и разноски – 2 952,85 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Заявява се, че предвид непогасяването на задължението по договора за кредит след обявяване на настъпилата предсрочна изискуемост, ищецът е подал заявление до Районен съд - Бургас и са били издадени заповед за изпълнение № 541/04.02.2019 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 803/2019 год. по описа на РС – Бургас, срещу които длъжниците са подали възражение.

Ответниците са депозирали съвместен отговор, с който оспорват претенцията като неоснователна. Позовават се на изтекла погасителна давност. Считат, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем още на 23.11.2015 г., данни за което се съдържали в извлечение от счетоводните книги, приложено по ч.гр.д. №7893/2015 г. по описа на БРС в производство по чл. 417 от ГПК, инициирано от ищеца. Предвид това считат претендираната договорна лихва за периода 21.03.2015 г. – 29.01.2019 г., начислена върху вноски за периода 15.04.2015 г.

– 15.01.2019 г. за погасена по давност на основание чл. 111, б.„в“ от ЗЗД, както другите начислени лихви и такси за периода.

Освен това възразяват, че кредитът не е предсрочно изискуем, тъй като изявленията на банката не са надлежно получени от ответниците. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаването на изявлението от длъжника, а не от трето лице. Позовават се на чл. 418, ал. 3 от ГПК и ТР № 4/2013 на ОСГТ на ВКС. Считат, че изявлението не съдържа необходимите реквизити – не е конкретизиран размерът на вземането по пера (главница, лихви, разноски, периодите за които се отнасят, срока на забава, просрочените вноски, въз основа на които кредитът се обявява за предсрочно изискуем). Сочат, че условията за обявяване на кредита за предсрочно изискуем не са предвидени в договора, а в общите условия, върху които потребителят няма възможност да влияе, тъй като са съставени предварително едностранно от банката.

В случай, че съдът приеме, че е налице редовно уведомяване, считат, че на основание чл. 432, ал. 1 от ТЗ, банката е следвало да даде на длъжника подходящ срок за изпълнение, какъвто предвид размера на кредита, не е налице. Считат, че този срок следва да е двуседмичен.

Заявяват, че не е налице забава за заплащане на месечните анюитетни вноски, поради което не са налице предпоставките за обявяването на кредита за предсрочно изискуем. Сочат, че още от сключването на договора въз основа на неравноправни клаузи банката ежемесечно изменяла размера на месечната вноска, въпреки подписания погасителен план, като от 399,53 евро достигнала до 536,26 евро. Поради това, ответниците завели иск за обявяване на клаузи от договора за кредит за нищожни и за връщане на недължимо платеното. С влязло в сила решение по гр.д. № 28441/2015 г. на СРС клаузите на чл. 7 и чл. 15 от процесния договор са обявени за нищожни.

Въпреки това обаче, банката инициирала заповедно производство и се снабдила със заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 7893/2015 г. по описа на Районен съд – Бургас и образувала изп.д. № 1799/2015 г. при ЧСИ Станимира Николова. Предвид подаденото от длъжниците възражение и постановеното спиране на изпълнителното производство, банката завела иск по чл. 422 от ГПК, въз основа на който било образувано т.д.

№ 71/2016 г. по описа на БОС. С влязло в сила решение, претенцията на банката била изцяло отхвърлена, но банката инициирала ново производство по чл. 417 от ГПК, вземанията по което са предмет на настоящото дело. Считат, че е незаконосъобразно да се претендират суми за лихва и главница за периода по време на съдебния процес (от подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК до влизане в сила на решението по иска по чл. 422 от ГПК по т.д. № 71/2016 г. на БОС). Считат, че липсва законово и договорно основание да се вменява на кредитополучателите да заплащат месечни анюитетни вноски при наличието на спряно изпълнително производство и неотменена заповед за изпълнение. Считат, че банката сама се е лишила от преимуществото на срока, обявявайки кредита за предсрочно изискуем и завеждайки ч.гр.д. № 7893/2015 г., поради което няма основание да начислява договорна лихва като част от месечната анюитетна вноска.

Оспорват размера на претендираната главница, като твърдят, че същата е в значително по-малък размер. Считат, че извлечението от сметка не представлява доказателство за основанието и размера на вземането. Заявяват, че не дължат сумата от 14 026,42 евро – договорна лихва за периода 21.03.2015 г – 29.01.2019 г., тъй като договорна лихва не се дължи от обявяването на кредита за предсрочно изискуем на 23.11.2015 г. Считат, че е налице основание да се търси единствено мораторна лихва и то в размера на законната лихва. Правят възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираната договорна лихва.

Считат, че банката не е имала основание да увеличи базовия лихвен процент, тъй като след подписване на договора всички външни индекси драстично спаднали. Напротив, банката е имала основание да го намали, което следва да се вземе предвид. Сочат, че клаузата на чл. 25.3 от Общите условия е неравноправна.

Считат за недължими и следните суми:

253,78 евро – лихва за периода 16.04.2015 – 24.01.2019 г.; 82,90 евро за периода 25.01.2019 – 29.01.2019 г.; 1447,61 евро – заемни такси и разноски.

Оспорват клаузите на договора и на общите условия като неравноправни на основание чл. 143 и чл. 146 от ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО на Съвета. Правят и възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните наказателни лихви.

Ищецът е депозирал допълнителна искова молба в предоставения му срок, с която допълва и пояснява исковата си молба, както и взема отношение по депозирания писмен отговор. Счита за неоснователни доводите на ответниците относно настъпването на предсрочната изискуемост. Сочи, че Общите условия са подписани от ответниците и кредитът е обявен за предсрочно изискуем въз основа на т. 20.2 от същите след просрочие на 46 вноски от страна на длъжниците. С достигането на изявлението на банката чрез връчването на поканите от нотариус Феодора Иванова, фактическият състав на предсрочната изискуемост е осъществен на 25.01.2019 г. Сочи, че нотариалните покани са връчени на адресите на ответниците при условията на чл. 46, ал. 2 от ГПК, като за ответницата К. поканата е получена от пълнолетната ѝ дъщеря Р.В., а за ответника К. – от пълнолетния му син Д.К., със задължение да предадат.

По отношение на възраженията на ответниците за изтекла погасителна давност сочи, че договорът за кредит не е такъв за продължително или периодично изпълнение и е приложима 5-годишната давност считано от падежа на съответната вноска, а първата непогасена вноска е с падеж 15.04.2015 г.

Счита приложените към отговора на исковата молба доказателства за неотносими към предмета на спора. Твърди, че сумите, предмет на настоящото производство са изцяло съобразени с посочените две съдебни решения, влезли в сила между страните, като е изключено действието на обявените за недействителни клаузи и е извършена счетоводна корекция на задълженията по кредита, като е приложен първоначално договореният лихвен процент. Счита за неоснователни и възраженията за липса на забава. Посочва, че вноските за периода 15.04.2015 г. – 15.01.2019 г. са за период, който е последващ на разглеждания от влезлите в сила решения период и са постановени при липса на предпоставките за обявяване на предсрочна изискуемост. Представя подробна справка по чл. 366 от ГПК, от която е видно, че след 15.04.2015 г. ответниците изцяло са преустановили плащанията по договора за кредит.

Ответниците са депозирали отговор на допълнителната искова молба, с който поддържат възражението си, че не са налице основанията за обявяване на предсрочна изискуемост. Сочат, че със съдебното решение по гр.д. № 28441/2015 г. на СРС през 2017 г. е установено надплащане въз основа на неравноправни клаузи, поради което е изключено да е налице просрочие през 2015 г. Освен това, липсва годно основание, на което банката да начислява договорна лихва след 27.11.2015 г. (подаването на първото заявление по чл. 417 от ГПК), тъй като банката счетоводно е водила кредита като предсрочно изискуем и сама се е лишила от преимуществото на срока. Поддържат възражението си за изтекла погасителна давност.