Решение № 225 от 29.04.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 225 гр. Благоевград, 29.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно гражданско дело № 20231200500667 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба на В. В. К., ЕГН **********, гр.София, бул.“**, подадена чрез процесуален представител, против решение №503073/20.10.2021г на РС-Разлог по гр.д.№632/20г, с пр. осн.чл.258 и сл. от ГПК.

С атакувания акт е отхвърлен като неоснователен предявения по реда на чл.422 ГПК иск за сумата в размер на 20 687, 81 лв., представляваща възнаграждение за посредничество при продажба на недвижими имоти по споразумение от 26.05.2017г, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане.

Недоволен от атакувания акт е останал жалбоподателят, който го счита за незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази насока.

Настоява за неговата отмяна и уважаване на исковата претенция, ведно с присъждане на сторените разноски.

Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и поддържа атакувания акт, настоявайки за неговото потвърждаване, което също обосновава. Претендира разноски.

1

Съдът, след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка. Поради това и по арг. на чл.272 ГПК настоящият състав намира за безпредметно преповтарянето на същата и препраща към констатациите на РС. В тях след подробен анализ на обстоятелствата по спора първата инстанция правилно и законосъобразно е приела, че по силата на трудов договор от 09.11.2009г, сключен между В.К. и „Пирин Голф Холидейз Клуб“ ЕАД (заличен търговец), ищецът е работил в същото на длъжност „специалист продажби и следпродажбено обслужване недвижими имоти (брокер)“, с основно трудово възнаграждение от 1 025лв и допълнително възнаграждение в размер на 0,2% от всяка сделка (вж.чл.1, т.1 и т.3 от договора), за който липсва спор между страните, че е прекратен. Съгласно справка от 18.08.2015г от счетоводството на „Пирин Голф Холидейз Клуб“ ЕАД (заличен търговец), същото дължи на ищеца комисионни за продажби на недвижими имоти общо в размер на 28 569,76лв.

Не се спори, че с трудов договор от 01.07.2015г ищецът е бил назначен в „Пирин Голф и Кънтри Клуб“ ЕАД на длъжност „специалист продажби“, който договор е бил прекратен със заповед №5/01.02.2016г по взаимно съгласие на страните.

Безспорно е също, че на 01.02.2016 г. ищецът В.К. е сключил с „Пирин Голф Асетс“ ЕАД трудов договор, по силата на който е изпълнявал отново длъжността „специалист продажби“ с основно трудово възнаграждение от 1 025лв(чл.5, т.1) и допълнително възнаграждение при продажба на имот, възлизащо на 0,50 % от цената на имота (чл.5, т.3).

По делото е представен и „График на изплащане на комисионни за продажби на имоти на служителя В.К. в отдел „Продажби“ – „Пирин голф Асетс“ ЕАД, съгласно който дължимата се на ищеца сума за комисионна възлиза на 20 687, 81лв и следва да се изплати, както следва: 10 000 лв. – до 10.06.2017г; 5687,81лв – до 10.07.2017г; и 5 000лв – до 10.08.2017г. Така представения документ е изготвен от В.К. и е съгласуван с М.М., който го е 2 подписал, като в него е налице и подпис управителя на ответното дружество Й.К. със забележка „за изплащане“.

С покана за доброволно изпълнение В.К. е поканил „Пирин Голф Асетс“ ЕАД да му изплати доброволно до 20.04.2018г горното задължение в общ размер на 20 687,81лв, като е посочено, че в противен случай ще предприема съответните процесуални действия за принудително събиране на сумата.

Анализирана е и съдебно-счетоводната експертиза, според която действително с трудов договор от 01.02.2016г В.К. е бил назначен по трудов договор в „Пирин Голф Асетс“ ЕАД, като в дружеството са осчетоводени задължения към ищеца единствено за основно и допълнително трудово възнаграждение, които са изплатени. Вещото лице сочи обаче, че на 26.05.2017г под формата на бележка, че между В.К. и „Пирин Голф Асетс“ ЕАД е изготвено споразумение за изплащане към ищеца на дължими комисионни в общ размер на 28 596, 76лв, като след приспадане на изплатени суми от 5 185лв за закупуване на пелетен котел и 2 123,95лв за мебели, остават дължими 20 687, 81лв, като въпросната сума не е осчетоводена в „Пирин Голф Асетс“ ЕАД. В счетоводството на дружеството са осчетоводени единствено сумите от 5 185лв за закупуване на пелетен котел и 2 123, 95лв за закупуване на мебели.

Вещото лице сочи още, че в счетоводството на „Пирин Голф Холидейз Клуб“ (ЕАД) (към момента - заличен търговец) е осчетоводена, като незаплатена на В.К., сумата в общ размер на 28 596,76лв за допълнителни трудови възнаграждения (комисионни по 0,2% от всяка сделка). Сумите от 5 185лв за закупуване на пелетен котел и 2 123, 76лв за закупуване на мебели са осчетоводени като изплатени трудови възнаграждения. Остават осчетоводени неизплатени възнаграждения за комисионни възлизат в общ размер на 20 687,81лв.

Видно от приложените по делото материали по ч.гр.д.№274/20г по описа на РС-Разлог, със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК ищецът е поискал и респ. получил от РС заповед за изпълнение срещу длъжника за сумите: 20 687, 81лв, представляваща възнаграждение за посредничество при продажба на недвижими имоти по споразумение от 26.05.2017г, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда (12.03.2020г) до окончателното изплащане на 3 вземането, както и сумата от 413,80лв, заплатена държавна такса. След постъпило в срока по чл.414, ал.2 ГПК възражение от длъжника, заявителят е предявил в настоящия иск по силата на чл.415, ал.1, т.1 ГПК.

Св.Д.Ангелинина (юрисконсулт в ответното дружество), разпитана във въззивното производство, заявява, че познава ищеца К., с когото работели са в един офис и М. М., който е бил ръководител на отдел „Продажби“. Твърди, че по принцип всеки служител, който има вземане за комисион, изготвя документ – график в табличен вид, с който сочи дължимата му сума по дадената сделка. Последния се представял на ръководителя на отдел „Продажби“, който го одобрявал и в последващ момент се предоставял за подпис от изпълнителния директор. Сочи още, че към онзи момент г-н К. е представлявал доста дружества и не е бил наясно, че подписва документ за изплащане на възнаграждение от фирма „Пирин Голф Асетс“ ЕАД, а е бил наясно, че това възнаграждение е дължимо от „Пирин Голф Холидейз Клуб“ АД на база предходен документ.

Св.Ц.Ганджова (юрисконсулт в ответното дружество), разпитана във въззивното производство, заявява, че познава ищеца К. и е работела с него в един офис. Началник на отдела бил М. М., а ищецът К. бил брокер, който се занимавал с продажбата на недвижими имоти. Твърди, че ищецът напуснал дружеството през 2017г. Знае, че на изп.д. К. бил представен документ за подпис от фирма „Пирин Голф Асетс“ ЕАД за комисионни, които са били дължими от „Пирин Голф Холидейз Клуб“. Твърди, че поради това изпълнителния директор бил афектиран, че е подведен при подписването на този документ. Твърди, че всеки брокер, който трябва да получи комисионна, попълва справка, в която сочи каква е комисионната, нейния размер, по коя продажба се дължи и от коя фирма, и се предава за одобрение от ръководителя на офиса. Съответно ръководителят на офиса представя документа за подпис от изпълнителния директор. Ганджова поддържа, че в случая ищецът е работил в „Пирин Голф Холидейз Клуб“ като брокер и сумата, която претендира е за сделки, сключени, когато е бил на работа във въпросното дружество.

Св.М.М., разпитан във въззивното производство, заявява, че е работел заедно с жалбоподателя от 2009г до 2017г., като последно е работел като 4 директор „Продажби“. Свидетелят подробно разяснява практиката по отчитане на комисионните в отдел „Продажби“, като сочи че той е имал задължението да отнесе документите на изпълнителния директор за подпис.

Изрично сочи, че изпълнителният директор никога не е разписвал документи „на сляпо“, така че той изначално бил запознат с определен документ преди да го подпише. Твърди, че самите комисионни за коя конкретно продажба са, изпълнителния директор в този момент не е знаел, като свидетелят не знае дали изпълнителния директор е знаел дали са на „Пирин Голф Асетс“ или на „Пирин Голф Холидейз Клуб“. Посочва, че процесният график е документът, който свидетелят е занесъл на изпълнителния директор за подпис. Посочва, че ръкописният подпис най-долу на документа е поставен именно от изпълнителния директор пред свидетеля, като документа е подписан и от самия свидетел срещу неговото име. След това, единият екземпляр бил даден на К., а другият на счетоводството, за да се осъществи самото плащане.

При тези данни РС неправилно е отрекъл по реда на чл.422 ГПК съществуването в полза на въззивника вземането, предмет на заповедното производство, поради следното:

Разпоредбата на чл.422 ГПК дава възможност на кредитора да установи по съдебен ред съществуването на вземането си спрямо длъжника, респ. длъжниците.

Уважаването на предявения главен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415 ГПК в казус като разглеждания, на първо място е обусловено от наличието твърдяното в исковата молба облигационно отношение, от което е възникнало задължението за твърдяното плащане.

Материалите по делото установиха по категоричен начин съществуването на поддържаните от ищеца договорни отношения с ответника, породени от описания в исковата молба установителен договор, наименуван „график на изплащане на комисионни на служителя отдел „Продажби“ „Пирин голф Асетс“ ЕАД – В.К. за продажби на имоти“. Според предвиденото във въпросния договор на В.К. се дължат от „Пирин голф Асетс“ ЕАД комисионна за продажба на имоти в общ размер на 20 687, 81лв, която е предвидено да се изплати, както следва: първа вноска в размер на 1 000лв – до 10.06.2017г; втора вноска в размер на 5 687, 81лв – до 10.07.2017г; и трета вноска в размер на 5 000лв – до 10.08.2017г. Според доктрината и 5 константната съдебна практика установителният договор, за разлика от спогодбата, не включва взаимни отстъпки и следователно няма преобразуващо въздействие върху материалноправните отношения между страните. Установителният договор е насочен единствено към установяване на действителното правно положение между страните, а правната последица от сключването му, е да задължи спорещите да се съобразяват с установеното от договора правно положение, т.е. присъщи на установителния договор са материалноправните последици от спогодбата – правоустановяващото и регулиращо действие, което наподобява силата на пресъдено нещо, но се различава от нея по своето облигационно естество. Със сключването на установителния договор страните се съгласяват да считат, че действителното правно положение между тях е такова, каквото го прогласява договора, като се въздържат занапред от всякакво негово оспорване. Докато установителният договор обвързва страните, никоя от тях не може да претендира, че материалноправните отношения са различни от декларираните, тъй като установителният договор обвързва страните със силата на закона съгласно чл.20а, ал.1 ЗЗД (вж. така Р№113/01.11.2021г. на ВКС по гр.д.№2895/20г., IV г.о. и др.).

Според настоящият състав в случая подписаното между страните споразумение от 26.05.2017г има характер именно на установителен договор.

Това е така, защото с него страните изрично са установили в отношенията си, че „Пирин голф Асетс“ ЕАД дължи на В.К. комисионни за продажба на имоти в общ размер на 20 687, 81лв, както и изрично са установили начин на изплащането им – на три броя вноски. Посредством така сключеното споразумение на практика е установено между страните, че ответника дължи на ищеца въпросната сума, като е уговорен и начин за погасяването й. Оттук произтича и установителният характер на въпросното споразумение. В този смисъл са несъстоятелни доводите на ответника за липсва на установителен характер на споразумението.