Акт № 2485 от 10.11.2026, Административен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 2485

Сливен, 10.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Сливен - II състав, в съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

При секретар ГАЛЯ РАЙКОВА-ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА административно дело № 20267220700565 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на С. П. С., [ЕГН], с адрес [населено място], *** ***, чрез адв. Н. К. от ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM – 1921913/06.09.2026 г., и. от М. Н. А. на д. с. п. към РУ ***, ОДМВР – ***, с която е разпоредено на основание чл. 171, т. 1, б. з)гг) от ЗДвП „Временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон, при неспазване принципа на съразмерност. Счита, че не са налице признаците за издаване на оспорената заповед, тъй като нормата на чл. 143, ал. 10 от Закон за движение по пътищата регламентира, че служебното прекратяване на регистрация се извършва след като е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ и се уведомява собственикът на ППС. В конкретния случай няма данни до собственика на автомобила да е изпращано уведомление за служебно прекратената регистрация на МПС по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Счита на следващо място, че ПАМ е издадена без да е установена и вината, тъй като оспорващият не е собственик на моторното превозно средство. Моли съда да отмени оспорената заповед, поради липса на материалноправните предпоставки за издаването й. Претендира разноски.

По делото е направено искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед, по което е налице произнасяне с Определение № 1816/09.09.2026 г., постановено по делото.

В съдебно заседание оспорващият редовно призован не се явява. Представлява се от адв. Н. К. от ***, който поддържа изцяло депозираната жалба, като излага съображения в подкрепа на твърденията за незаконосъобразност на оспорената заповед. Моли за отмяна на ЗППАМ, като незаконосъобразна и за присъждане на разноски.

Административният орган – М. Н. А. на д. с. п. към РУ ***, ОДМВР – ***, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Окръжна прокуратура Сливен редовно уведомена не изпраща представител.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

На 06.09.2026 г. срещу С. П. С. е съставен акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 4219511/06.09.2026 г. за това, че на същата дата, около 10:15 ч. по път I-6 км 404 и в посока [населено място] управлява товарен автомобил Фолксваген Кадди с рег. номер [рег. номер] с. на П. С. С. [ЕГН], като при извършената проверка по метода на линеен контрол с РСОД и справка с ОДЧ се установило, че МПС е със служебно прекратена регистрация на 21.07.2026 г. на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Извършеното нарушение е квалифицирано по чл. 140, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП - водачът управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. При тези описани в АУАН данни е издадена процесната ЗППАМ по чл. 171, т. 1, б. "з", подб. "гг" от ЗДвП, с която на оспорващия С. е наложена принудителна административна мярка „Временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“. Като мотиви за налагане на ПАМ са посочени фактическите констатации съдържащи се в АУАН Серия GA № 4219511/06.09.2026 г.

По делото е приета представена под опис електронната преписка по издаване на оспорения административен акт, Заповед № 343з-2241/22.08.2025 г. на Директора на ОД на МВР-*** и Заповед № 343з-39/07.01.2022 г. на Директора на ОД на МВР-***, съгласно която М. Н. А. на д. с. п. към РУ ***, ОДМВР – *** е в списъка на с. преминали обучение и издържали успешно проведен изпит по Закона за движение по пътищата и по КЗ и р. с Автоматизирана информационна система „Пътна полиция", да и. ф. за н. на г., да с. АУАН и да о. к. д. по ЗДвП, КЗ и да р. с АИС-ПК.

Не се спори по делото, а и се установява от приетите по делото доказателства, че товарен автомобил Фолксваген Кадди с рег. номер [рег. номер] е с. на П. С. С. [ЕГН], както и че на 21.07.2026 г. е прекратена регистрацията по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП при уведомление от ГФ без "Гражданска отговорност".

Установява се от данните по делото, че оспорената заповед за прилагане на ПАМ е издадена на 06.09.2026 г. за нарушение, което е установено на 06.09.2026 г. с АУАН.

Веднага в деня на издаване на заповедта, същото нарушение е било отстранено – за процесния автомобил, управляван от адресата, е заплатена от собственика задължителна застраховка "Гражданска отговорност" със срок на валидност от 11:47 ч. на 06.09.2026 г. до 05.09.2027 г. -23:59.

Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена на жалбоподателя на 06.09.2026 г. Жалбата е подадена до Административен съд Сливен на 08.09.2026 г. с вх. № СД-01-01-3066.

При горната фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е допустима за разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки/ПАМ/ по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Обжалваната заповед е издадена от компетентно длъжностно лице по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП съгласно приложената по делото Заповед № 343з-2241/22.08.2025 г. на Директора на ОД на МВР-*** и Заповед № 343з-39/07.01.2022 г. на Директора на ОД на МВР-***, в необходимата писмена форма.

С оглед съдържанието на акта съдът счита, че е спазена установената от закона форма - чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. Административният орган е изложил подробно и изчерпателно фактическите основания за издаване на заповедта и се е позовал на съставения АУАН Серия GA № 4219511/06.09.2026 г., приложен към преписката, което води до напълно изяснена фактическа обстановка. Правилно и законосъобразно административният орган е посочил правните основания за нейното издаване. В производството по издаване на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на санкционираното лице.

При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното:

Съгласно чл. 171, т. 1, б. "з"(нова – ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.) от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения принудителната административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" се прилага на водач, извън случаите по букви "а" – "ж", който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от: гг) 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5.

Конкретните факти, изпълващи някоя от хипотезите за прилагане на ПАМ, се установяват с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица. В случая нарушението, за извършването на което е приложена процесната ПАМ спрямо водача С., е за управление на автомобил, чиято регистрация е била служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, на което съответства разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, установяваща санкция на посоченото неправомерно поведение. Посочената норма на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП регламентира служебно прекратяване на регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането КЗ/, като служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

След измененията на ЗДвП – ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г., включително към датата на издаване на оспорената заповед, е отпаднало изискването в ЗДвП за уведомяване на собственика на МПС от съответните органи на МВР, за прекратена регистрация на автомобила в хипотезата по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Но нормата на чл. 574, ал. 10 от КЗ регламентира, че Информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Съгласно чл. 574, ал. 11 от КЗ, когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява компетентния за регистрацията на пътни превозни средства в РБългария орган, да прекрати регистрацията на превозното средство. От посочените разпоредби следва извод, че установеното задължение за уведомяване по чл. 574, ал. 10 от КЗ, е съществено процесуално изискване за законосъобразност на прилаганите правни последици, с които законът свързва липсата на сключен, валиден и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, включително на налаганите административни санкции и принудителни административни мерки, тъй като именно с това нормативно установено изискване се обезпечава спазването на основните принципи по чл. 4 и чл. 6 от АПК – за законност и съразмерност.

В случая по делото няма данни и доказателства за извършено уведомяване на с. на П. С. С. [ЕГН], за липсата на сключен, валиден и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за товарен автомобил Фолксваген Кадди с рег. номер [рег. номер], нито от Гаранционния фонд, нито от Информационния център. Следователно, не може да се приеме, че е изпълнен фактическият състав на чл. 574, ал. 10 от КЗ, за да се пристъпи към изпълнение на изискването по чл. 574, ал. 11 от КЗ, съответно да се прекрати служебно регистрацията на автомобила в хипотезата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, което да обоснове прилагането на процесната ПАМ за управление на МПС, чиято регистрация е била служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Доколкото в тежест на административния орган е да установи и да докаже съществуването, към датата на издаване на оспорения акт, на всички релевантни факти и обстоятелства, обуславящи наличието на възприетата материалноправна предпоставка за налагане на ПАМ, доказателства за изискуемото се уведомяване на собственика на МПС по чл. 574, ал. 10 от КЗ, следва да са били събрани още към момента на извършеното служебно прекратяване на регистрацията на автомобила по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, съответно към датата на постановяването на акта за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“ (гг) от ЗДвП. В случая такива доказателства липсват. Това, освен че сочи на допуснато съществено процесуално нарушение при постановяване на оспорения акт, с оглед изискването на чл. 35 от АПК за изясняване на всички релевантни факти и обстоятелства, обуславя и недоказаност на субективния елемент на административното нарушение, извършването на което е възприето като основание за прилагане на процесната ПАМ. Допуснатото процесуално нарушение е довело до фактическа и правна необоснованост на направения от административния орган извод за наличие на основание за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“ (гг) от ЗДвП по отношение на оспорващия С..

Разпечатката съдържа 33 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b2c808cc-500d-48ec-a246-2736ffe8d599