Решение № 430 от 09.06.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 430 гр. София, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослава Т.ова

Членове:

Христинка Колева

Иво Юр. Хинов при участието на секретаря Радка Ив. Георгиева в присъствието на прокурора С. Анг. С. като разгледа докладваното от Христинка Колева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100601592 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда от 05.12.2023г., постановена по НОХД № 9997/2021г. по описа на СРС, НО, 134- ти състав съдът е признал подсъдимия М. М. М. за невиновен в това, че на 21.11.2017г. около 06,00 часа в стая № 119 в хотел “Славянска беседа“, намиращ се в гр.София, ул.“Славянска“ № 3, се съвкупил с Г. М. Д., като я принудил към това със силаизкарал я от банята, хвърлил я на леглото, събул й бикините, роклята и сутиена, седнал върху нея, опитал се да запуши устата й с ръката, с целуване и чаршафите и докато тя се съпротивлявала и боричкала с него, той проникнал няколко пъти във влагалището й, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал по повдигнатото обвинение в престъпление по чл.152, ал.1 пр.1 от НК.

Съдът е отхвърлил изцяло предявения от Г. М. Д. граждански иск в размер на 30 000,00 лева за причинени с деянието неимуществени вреди, като неоснователен и недоказан.

На основание чл.190, ал.1 от НПК съдът е постановил направените по делото разноски да останат за сметка на държавата.

Против така постановената първоинстанционна присъда е постъпил протест и допълнение към него от СРП, в които са изложени доводи, че същата е неправилна и незаконосъобразна, постановена при съществено процесуално нарушение. Твърди се, че правните изводи на първоинстанционния съд са неправилни при едностранно тълкуване на събраните по делото доказателства, но с оглед спецификата на извършеното престъпление, липсват очевидци на престъплението. Поддържа се, че съдът едностранчиво е съпоставил показанията на Г. Д. с показанията на останалите свидетели, като е констатирал известни разминавания, които оказват несъществено влияние относно времето, авторството и начина 1 на извършване на деянието. Твърди се, че съдът изцяло се е позовал на субективните оценки на свидетелите към поведението на пострадалата, дължащо се изцяло на факта, че е била атрактивно облечена и след употреба на голямо количество алкохол, но в техните показания се съдържали и обективни данни, които потвърждават изложеното от пострадалата, но съдът не ги е отчел при направения анализ. Твърди се, че съдът е съпоставил показанията на пострадалата Г. Д. с тези на свидетелите Т.Т. и Д.К., като е изтъкнал противоречие относно заявеното от пострадалата, че преди инкриминираното деяние, е разговаряла с подсъдимия и не е имало интимност между тях, като сочи, че в тази им част показанията й категорично са оборени от свидетелските показания на посочените свидетели, както и от записите на охранителните камери. Счита, че анализът е непълен, доколкото в съдебно заседание пострадалата сочела, че са танцували са на близка дистанция, макар и по-предизвикателно от нейна страна и са разговаряли по различни теми и не е отчетен фактът, че към онзи момент пострадалата е била употребила голямо количество алкохол, което е потвърдено и от назначената експертиза и субективните й възприятия, бариери и задръжки са били занижени в резултат на това. Твърди се, че нито един от свидетелите не сочи, че пострадалата е била употребила кокаин, което съдът е анализирал в контекста на това, че заявеното от Г. Д. е избирателно и невярно, като пострадалата отричала съзнателно да е приела кокаин под някаква форма, но давала показания в насока, че е възможно някой да е сипал наркотично вещество в пиенето й, без тя да знае, тъй като давала показания, че се чувствала много зле и замяна. Поддържа се, че обстоятелството, че при влизането в хотела не е имало принуда и насилие не е спорно по делото, но това не изключва в последствие подсъдимият да я е бутал, блъскал или насилствено вкарал в стаята. Твърди се, че упражнената спрямо пострадалата физическа принуда е започнала едва след като са влезли в хотелската стая и това обстоятелство няма как да бъде заснето на охранителните камери. Поддържа се, че необосновано съдът е игнорирал показанията на пострадалата какво се е случило в хотелската стая и едностранно са тълкувани заключенията на изготвените по делото експертизи, като не е не е съобразен факта, че пострадалата Г. Д. се е изкъпала след инкриминираното и че по време инкриминираното деяние, подсъдимият не е еякулирал.

Предлага се съдът да отмени първоинстанционната присъда и постанови нова, с която да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.152, ал.1, т.2, пр.1 от НК, като му наложи съответно наказание над минималния към средния размер, предвидено в състава на престъплението, както и да заплати направените по делото разноски.

Частният обвинител и граждански ищец Г. М. Д. и нейният поверен адв.И. М. не са взела становище по протеста на СРП.

Подсъдимият М. М. М. и неговият защитник адв.В. П. не са взели становище по протеста на СРП.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция прокурорът намира присъдата на СРС за правилна, законосъобразна и мотивирана и като такава предлага да бъде потвърдена.

Счита, че правилно съдът е подложил на обстоен анализ показанията на свидетелката Г. Д., доколкото същите са в подкрепа на обвинителната теза и като не са намерили опора в други доказателствени източници, съдът е достигнал до извода, че не са налице доказателства за извършване на престъпление за повдигнатото обвинение.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция гражданският ищец и частен обвинител Г. Д. заявява, че оттегля частния иск.

Защитата на подсъдимия М. М., адв.В. П. изразява съгласие с оттегляне на гражданския иск и моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като обоснована, постановена в съответствие с НК и процесуалните правила.

В последна дума подсъдимият М. М. М. моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, III-ти въззивен състав, като съобрази изложените доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, 2 намира за установено следното:

Разглеждането на делото е повторно от настоящата съдебна инстанция.

С присъда от 17.06.2020г., постановена по НОХД № 10 933/2018г. по описа на СРС, НО, 6- ти състав съдът е признал подсъдимия М. М. М. за невиновен в това, че на 21.11.2017г. около 06,00 часа в стая № 119 в хотел "Славянска беседа", намиращ се в гр.София, ул "Славянска" № 3, се съвкупил с Г. М. Д., като я принудил към това със силаизкарал я от банята, хвърлил я на леглото, събул й бикините, роклята и сутиена, седнал върху нея, опитал се да запуши устата й с ръка, с целуване и чаршафите и докато тя се съпротивлявала и боричкала с него той проникнал няколко пъти във влагалището й, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал по повдигнатото обвинение в престъпление по чл.152, ал.1 пр.1 от НК.

С решение от 15.06.2021г., постановено по ВНОХД № 1924/2021г. по описа на СГС, НО, V- ти въззивен състав съдът е отменил присъда от 17.06.2020г., постановена по НОХД № 10 933/2018г. по описа на СРС, НО, 6- ти състав, поради постановяването й от незаконен състав и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

От фактическа страна СРС е приел, че към 2017г. подсъдимият М. М. работел като барман в ресторант „Капитан Кук", находящ се в хотел Маринела. По същото време частният обвинител и граждански ищец Г. Д. работела като сервитьорка в „Саса Парадайз Център", като и двете заведения се стопанисвали от едно и също юридическо лице.

В предходен период от време подсъдимият М. М. работел в хотел „Славянска беседа". Практика на работодателите на подсъдимия М. М. и частния обвинител и граждански ищец Г. Д. била да организират всеки понеделник т.нар „стаф партита", на която да се събират всички техни служители.

Първоинстанционният съд е приел, че на 20.11.2017г. Г. Д. била на работа, втора смяна по график. Някъде около полунощ приключила работа, преоблякла се, обличайки червена рокля, силиконови чорапи, обувки на ток и сако. По това време Г. Д. била с менструация, поради което във влагалището си била поставила тампон. В заведението я чакали нейни колеги и заедно с тях отишла в „Кенди клуб", находящ се в кв."Лозенец", бул "Джеймс Ваучер" № 100, в близост до хотел „Маринела", където било организирано „стаф партито".

В заведението имало около 300 служители на различни заведения, измежду които свидетелите Д.Ж., Д.К. и Т. Т.ов, както и подсъдимият М. М.. Свидетелката Д.Ж. била сервитьор, свидетелят Д.К. управител, а Т.Т. барман във въпросното Решение по ВНОХД № 1592/2025г., СГС, НО,III- ти въззивен състав, 4 стр. заведение.

Съдът е приел, че свидетелката Г. Д. употребила значително количество алкохол, като от сепарето, което било резервирано за служителите на „Саса Парадайз Център", често ходела до бара където бил свидетелят Т.Т.. Повлияна от употребеното количество алкохол Г.

Д. започнала да демонстрира по- освободено от задръжки поведение и докато обикаляла из заведението и се забавлявала, забелязала подсъдимия М. М.. Под въздействието на изпития алкохол Г. Д. започнала да флиртува с подсъдимия, като двамата танцували заедно, прегръщали се и демонстрирали близост. По неустановено време Г. Д. употребила кокаин.

Около 03,30 часа- 04,00 часа голяма част от посетителите се били разотишли.

Свидетелката Г. Д. и подсъдимият М. М. отишли на бара и продължили да си поръчват и да употребяват алкохол, Г. Д. започнала да се „закача" със свидетеля Т.Т., като взела служебния му бадж и го сложила между гърдите си, подканвайки го да си го вземе. Свидетелят го взел, но Г. Д. не спряла да се закача с него, като бръкнала зад бара и го замерила с лед. В отговор той я напръскал с пистолета за вода. Съдът е приел, че Г. Д. продължила с фриволното си 3 поведение, като седнала на бара и поставила краката си около шията на подсъдимия М. М., но възмутен от случващото се свидетелят Д.К.- управител на заведението направил забележка на свидетеля Т.Т., да спре да дава алкохол, който от своя страна казал на Г. Д. да слезе от бара, което тя направила. Прекомерното количество алкохол, прието от свидетелката Г. Д., довело до там същата да се почувства физически зле от интоксикацията и отивайки на сепарето, където били личните й вещи, повърнала. Подсъдимият видял това и помолил свидетелката Д.Ж. да изчисти около нея. Виждайки състоянието свидетелката Д.Ж. предложила да повика такси, за да се прибере, като Г. Д. неколкократно повторила адреса си.

Подсъдимият отклонил предложението и обяснил на Д.Ж., че той ще изпрати Г. Д., като двамата заедно си тръгнали от заведението. Тъй като била в неадекватно състояние Д. забравила мобилния си телефон на сепарето и Д.Ж. го прибрала, за което уведомила свидетеля Д.К..

Първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият М. М. и Г. Д. се качили в такси и по указания на подсъдимия М. М. се насочили към хотел „Славянска беседа". Въпросната вечер, нощна смяна на работа като рецепционист в „Славянска беседа" била свидетелката Л.А.. С нея на работа бил свидетелят П.С., който работел като портиер в хотела.

Около 05,30 часа свидетелят П.С. видял в хотела да влиза подсъдимият М. М., когото познавал като бивш служител на хотела, придружаван от Г. Д., която била във видимо нетрезво и неадекватно състояние. Подсъдимият я придържал, като я поставил да седне на фотьойл, находящ се във фоайето, след което се насочил към рецепцията, за да наеме „стая за почивка". Свидетелката Л.А. му обяснила, че няма практика да отдават стаи за ползване за няколко часа, но му предложила стая № 119, за която следвало да заплати сумата от 80,00 лева. Подсъдимият М. М. не разполагал с тази сума, тъй като имал в себе си само 60,00 лева, поради което отишъл при Г. Д. и я помолил да му даде още пари и тя му дала. Подсъдимият дал парите на свидетелката Л.А. и взел ключа от стаята.

Преди да успее да ги регистрира в хотела свидетелката Л.А. се почувствала зле и помолила свидетеля П.С. да повика „Спешна помощ", По тази причина свидетелката Л.А. оставила парите с бележка с името на подсъдимия М. М. и номера на стаята, която му е отдадена.