Определение № 3764 от 20.07.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3764 гр. Варна, 20.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Ралица Светославова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно частно гражданско дело № 20263100501503 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр.чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Етажна собственост на Комплекс вилни сгради за сезонно ползване „*****“, с.*******, чрез процесуалния му представител против Определение № 6856/12.05.2026г. постановено по гр.д.№ 12068/2024г. по описа на ВРС по реда на чл.248 от ГПК, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на Определение № 3552/05.03.2026г. в частта за разноските, чрез присъждане в полза на ответника на пълния размер на претендираното адвокатско възнаграждение.

В жалбата се твърди, че обжалваното определение постановено по реда на чл.248 от ГПК е неправилно и незаконосъобразно, несъобразено с критериите за определяне на адвокатското възнаграждение. Счита, че адвокатското възнаграждение на ответника е редуцирано незаконосъобразно от 1500 лева на 500 лева, без посочване на конкретните мотиви за намалението. Излага, че договореният размер не е очевидно прекомерен, а е съобразен с фактическата и правна сложност на спора и с извършените от пълномощника на ответника процесуални действия. Сочи, че независимо от прекратяването на делото поради отказ от предявения иск, на ответника се следва пълно възстановяване на сторените разноски, включително за адвокатско възнаграждение. Моли обжалваното определение да бъде отменено и да се присъди в полза на ответника пълния размер на претендираното адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна – Е. Б. Ч..

СЪДЪТ, след служебна проверка констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр.чл.248, ал.3 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и 1 удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество частично основателна по следните съображения:

Производството по гр.д.№ 12068/2024г. по описа на ВРС е образувано по повод предявен иск по чл.40 от ЗУЕС против Етажна собственост на Комплекс вилни сгради за сезонно ползване „*****“, с.******* за отмяна на решения на общото събрание на етажната собственост проведено на 25.08.2024г.

Представен е договор за правна защита и съдействие сключен на 19.02.2025г. между Етажна собственост на Комплекс вилни сгради за сезонно ползване „*****“, с.******* и адв.Д. Г., с който е договорено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на възложителя по гр.д.№ 12068/2024г. по описа на ВРС в размер на 1500 лева. Посочено е, че възнаграждението е заплатено в брой при сключване на договора, който служи като разписка за заплатения хонорар.

С определение № 3552/05.03.2026г. производството по гр.д.№ 12068/2024г. по описа на ВРС е прекратено на основание чл.233 от ГПК поради отказ на ищеца от предявения иск.

Със същото определение ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата от 255,65 евро /равностойност на 500 лева/ адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.4 от ГПК.

С молба от 18.03.2026г. ответникът е сезирал съда с молба за изменение на присъдените разноски, чрез увеличаването им от 255,65 евро на 766,93 евро. /равностойност на 1500 лева/.

За да се произнесе, ВОС съобрази следното:

Обжалваното определение е такова по чл.248 от ГПК и с него съдът е отказал да присъди пълния размер на претендираното адвокатско възнаграждение от 766,93 евро, като е преценил, че справедливият размер, който следва да бъде възложен в тежест на ищеца е 255,65 евро, който кореспондира с характера на производството и е съизмерим с извършените от процесуалния представител на ответника действия.

Настоящият съдебен състав споделя трайно установената съдебна практика, на която се позовава й жалбоподателя, че при прекратяване на дело поради оттегляне или отказ от предявен иск, ответникът има право да претендира пълния размер на договореното адвокатско възнаграждение. Когато обаче срещу този размер е направено възражение за прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК от насрещната страна, при присъждане на разноските по реда на чл.78, ал.4 от ГПК, съдът следва да извърши преценка за редица обстоятелства в това число броя и вида на предявените от ищеца искове, броя и вида на въведените в предмета на доказване защитни възражения /или искове/ на ответника, обема и вида на проведеното доказване и ангажираните доказателства, а така също й извършените от страните процесуални действия.

В случая ответникът е договорил и заплатил на упълномощения адвокат възнаграждение в размер на 1500 лева /766,93 евро/, което е над минималния размер на предвиденото такова за неоценяеми искове определено по чл.7, ал.1, т.4 от приложимата към 2 момента на договарянето Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. От данните по делото не се установява производството по делото да се отличава с по-голяма фактическа и правна сложност от обичайната за този тип дела. Липсва следователно основание за присъждане на по-висок от предвидения минимален размер от 511,29 /равностойност на 1000 лева/ адвокатското възнаграждение. Ирелеватно за преценката е обстоятелството, че в рамките на производството не са извършвани многобройни процесуални действия от пълномощника на ответника, доколкото до тяхното реализиране не се е стигнало именно поради поведението на ищеца /десезирането на съда/.

При това положение настоящия съдебен състав намира, че на ответника по делото се следва разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 511,29 евро, което обуславя извод за неправилност на обжалваното определение, в частта, с която е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за присъждане допълнително на адвокатско възнаграждение в размер на още 255,64 евро. В тази част същото следва да бъде отменено и молбата на Етажна собственост на Комплекс вилни сгради за сезонно ползване „*****“, с.Близнаци по чл.248 от ГПК да бъде уважена. За разликата над 511,29 евро до пълния претендиран размер от 766,93 евро, обжалваното определение се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 6856/12.05.2026г. постановено по гр.д.№ 2068/2024г. по описа на ВРС по реда на чл.248 от ГПК, В ЧАСТТА, с която е оставена без уважение молба /наименована частна жалба/, вх.№ 21757/18.03.2026г. подадена от Етажна собственост на Комплекс вилни сгради за сезонно ползване „*****“, с.Близнаци за изменение на определение № 3552/05.03.2026г. постановено по гр.д.№ 12068/2024г. по описа на ВРС чрез присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на Етажна собственост на Комплекс вилни сгради за сезонно ползване „*****“, с.Близнаци за разликата над присъдената сума от 255,65 евро до 511,29 евро И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Е. Б. Ч., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Етажна собственост на Комплекс вилни сгради за сезонно ползване „*****“, с.******* сумата от още 255,64 /двеста петдесет и пет и 0,64/ евро, представляваща разлика над присъдените 255,65 евро до дължимите 511,29 евро.

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 6856/12.05.2026г. постановено по гр.д.№ 2068/2024г. по описа на ВРС по реда на чл.248 от ГПК, В ЧАСТТА, с която е оставена без уважение молба /наименована частна жалба/, вх.№ 21757/18.03.2026г. подадена от Етажна собственост на Комплекс вилни сгради за сезонно ползване „*****“, с.Близнаци за 3 изменение на определение № 3552/05.03.2026г. постановено по гр.д.№ 12068/2024г. по описа на ВРС чрез присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на Етажна собственост на Комплекс вилни сгради за сезонно ползване „*****“, с.Близнаци за разликата над 511,29 евро до претендирания размер от 766,93 евро.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл.274, ал.4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4