Решение № 137 от 03.08.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Кърджали, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боян Ешпеков при участието на секретаря Теодора Димитрова като разгледа докладваното от Боян Ешпеков Административно наказателно дело № 20265140200359 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Делото е образувано по подадена жалба от ЕТ „Ибро 2024 – И.И.“ против Наказателно постановление № ******/**** г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Кърджали, с което на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ на ЕТ „Ибро 2024 – И.И.“ е наложена имуществена санкция в размер на 800 евро, за извършено нарушение по чл.

63, ал. 2, във вр. с ал. 1 от КТ.

В жалбата се твърди, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно. Сочи се, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 57, ал. 1, т.5 от ЗАНН, тъй като в наказателно постановление е посочено, че датата на извършване на проверката – **** г., за която дата се твърди, че е извършено нарушението не съвпада с датата на извършване на същото. В тази връзка се отбелязва, че работникът С.С.Х. е започнал работа или както е записано в трудовия договор – **** г., или на **** г., както е отбелязано в електронния регистър. Прави се извод, че датата на извършване на проверката не може да се приеме за датата на извършване на нарушението. Моли се наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, представлява се от адв. М.С.С.. Последната поддържа жалбата. В хода на делото по същество излага съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление. Моли да бъде отменено. Представя становище. Претендира присъждане на направените разноски.

1

В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно призован, явява се лично. Оспорва подадената жалба. В хода на делото по същество излага съображения за законосъобразност на наказателното постановление. Моли да бъде потвърдено. Алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и моли да бъде намалено.

Представя писмена защита.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:

На **** г. свидетелите Н. В. Н. и Е. М. Ю. – служители в Дирекция „Инспекция по труда“ – Кърджали, извършили проверка в обект Бърза закуска „******“, намираща се в гр. Кърджали ж.к. „****“, бул. „****“ № **. При проверката установили, че посоченият обект се стопанисва от ЕТ „Ибро 2024 – И.И.“, както и че в момента на проверка в обекта осъществявал трудова дейност С.С.Х., който приготвял храна в кухнята. Посочените свидетели провели разговор със С.Х. и му предоставили да попълни декларация. В последната С.Х. посочил, че работи за посочения едноличен търговец в обект Бърза закуска „******“, с работно време от 08.00 часа до 17.00 часа като готвач за сумата 621 евро на месец. В т. 9 от декларацията С.Х. отразил, че не е получил копие от протокол с вписани данни за началото на изпълнението на трудовия договор и екземпляр от него. Служителите на ДИТ – Кърджали извършили проверка в Регистъра на заетостта, поддържан от НАП и установили, че има данни за електронен запис за началото на трудов договор, сключен между ЕТ „Ибро 2024 – И.И.“ и С.С.Х., считано от **** г.

Едноличният търговец представил пред инспекторите на ДИТ – Кърджали трудов договор № **/**** г., в който било уговорено, че работникът – С.Х., следвало да постъпи на работа на **** г. Пред поверяващите работодателят представил протокол от **** г. за подадени в Регистъра на заетостта данните по сключения трудов договор, но същият не бил вписан поради некоректно попълнено име на работника. В установения тридневен срок ЕТ „Ибро 2024 – И.И.“ не е подал отново данни за сключения трудов договор. Вписването на данните за посочения трудов договор в Регистъра на заетостта било извършено на **** г. В тази връзка св. Е. Ю. съставила АУАН № ******/**** г. спрямо ЕТ „Ибро 2024 – И.И.“ за извършено нарушение по чл. 63, ал. 2, във вр. с ал.1 от КТ. Акта бил връчен на И.И., като последният го получил без възражения. Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, връчено лично на И.А.И. на **** г., с което на ЕТ „Ибро 2024 – И.И.“ е наложена имуществена санкция в размер на 800 евро за извършено нарушение по чл. 63, ал. 2, във вр. с ал. 1 от КТ.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства, установени чрез гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Н. В. Н. и Е. М. Ю.; от писмените доказателства – заверено копие на Протокол за извършена проверка № ******/**** г.; заверено копие на Декларация от С.С.Х. от **** г.; заверено копие на 2

Призовка до ЕТ „Ибро 2024 – И.И.“ от ДИТ – Кърджали; заверено копие на Трудов договор № **/**** г.; заверено копие на Протокол изх. № ******/**** г.; заверено копие на Протокол изх. № ******/**** г.; заверено копие на Служебна бележка № **/**** г.; заверени копия на справки от Регистъра на заетостта; разпечатка от Търговски регистър по отношение на ЕТ „Ибро 2024 – И.И.“; АУАН № ******/**** г. и Наказателно постановление № ******/**** г.

От показанията на свидетелите Н. В. Н. и Е. М. Ю. безспорно се установява, че на **** г., при извършената проверка в обект Бърза закуска „******“, намираща се в гр. Кърджали, бул. „****“ № ** , стопанисван от жалбоподателя, в обекта извършвал трудова дейност С.Х.. Те лично възприели, че последният работи в посочения обект и събрали устни и писмени данни за това от самия работник, който декларирал, че работи в проверявания обект, описвайки и основните елементи на трудовото правоотношение. Показанията на свидетелите Н. Н. и Е. Ю. са последователни, логични и кореспондиращи помежду си, поради което съдът ги кредитира изцяло. Същите се потвърждават напълно и от всички приложени по делото писмени доказателства.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и пред компетентния съд.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ, работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му е предоставил документите по ал. 1 от посочения текст, а чл. 63, ал. 1 от КТ, в редакцията към процесната дата, изисква от работодателя да представи на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Цитираната норма на чл. 62, ал. 3, действаща към датата на нарушението, предвижда, че работодателят или упълномощено от него лице в тридневен срок от сключване на договора трябва да изпрати уведомление за това до съответната ТД на НАП. От приобщените по делото гласни и писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение по чл. 63, ал. 2, във вр. с ал.1 от КТ, тъй като на **** г. е допуснал до работа С.С.Х., преди да му връчи копие от уведомление за сключения трудов договор, заверено от териториалната дирекция на НАП. По делото е установено, че уведомлението за сключения трудов договор е редовно вписано в Регистъра на заетостта на НАП на **** г., което следва датата на проверката и установяването на нарушението. С оглед на констатираното нарушение, законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на ЕТ "Ибро 2024 – 3

И.И." на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, предвиждащ наказание имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лв. за работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2 от КТ. Доколкото се касае за нарушение извършено от юридическо лице, чиято отговорност по арг. от чл. 83 от ЗАНН е обективна и безвиновна, деянието не следва да се доказва от субективна страна и да се изследва знаел ли и съзнавал ли е дееца елементите от фактическия състав на сочената като нарушена правна норма. Жалбоподателят е бил длъжен при осъществяване на дейността си като юридическо лице да изпълни задълженията, които му вменява законът и като не е сторил това следва да понесе имуществена санкция, както повелява посочената разпоредба. Наложената санкция е малко над минимално предвидения размер и съдът намира, че е правилно определена спрямо извършеното нарушение.

Настоящата инстанция при извършената служебна проверка не констатира в хода на административнонаказателното производство да са допуснати нарушения на процесуалните правила или на материалния закон.

Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Правилна е и дадената правна квалификация на деянието, тъй като констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма на чл. 63, ал. 2 вр. с ал. 1 от КТ, както и на санкционната такава по чл. 414, ал. 3 от КТ.

Съгласно разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2, поради което е безпредметно обсъждането дали деянието представлява маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН, тъй като закона изрично изключва приложението му за изброените нарушения, между които е и процесното.

Неоснователен е довода на жалбоподателя, че при издаването на наказателното постановление е нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, изразяващо се несъвпадение на датата на нарушението с датата на извършената проверка. Първият ден, в който инспекторите на ДИТ – Кърджали са посетили проверения обект, стопанисван от жалбоподателя е **** г., като на същата дата са установили, че С.Х. осъществява трудова дейност за жалбоподателя, т.е. същият е допуснат до работа без работодателят 4 да му е предоставил копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП, поради което и тази датата следва да се приеме за извършване на нарушението. Действително са налице данни, че работникът е извършвал и трудова дейност за жалбоподателя и преди тази дата, но това не може да доведе до извода, че на **** г. не е било налице извършено нарушение, за което е санкциониран последния, след като в обекта в установен работник, който е извършвал трудова дейност без да са спазени законовите изисквания.

Датата на нарушението е посочена както в съставения АУАН, така и в издаденото наказателно постановление.

Неоснователен е и довода, че в АУАН и НП е вписано и друго нарушение, а именно - по чл. 12, ал. 2 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта, и че двете нарушения – последно посоченото и това по чл. 63, ал.

2 от КТ не могат да бъдат инкорпорирани в един акт. Действително посочената разпоредба е отразена в съставените АУАН и НП в мотивните им части, но тя е посочена във връзка с правната обосновка на посочения срок, в който работодателят не е отстранил причината за невписването на първоначално подадения трудов запис, което по никакъв начин не влияе на извършеното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателят. Нито в АУАН нито в НП се твърди, че жалбоподателят е извършил и нарушение на чл.

12, ал. 2 от Наредба за вписване в регистъра на заетостта, нито че наложената санкция е обща за две нарушения, за да се направи извод, че е нарушена разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН. Както вече се посочи размера на имуществената санкция е определен в предвидения законов диапазон и е индивидуализиран правилно.