Решение № 41 от 05.03.2025, Окръжен съд - Сливен
- Съд
- Окръжен съд - Сливен
- Дело
- Гражданско дело 201/2024
- Вид
- Решение № 41
- Подписан
- 05.03.2025
- В сила
- 28.11.2025
- Състав
- Христина Захариева Марева
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.119, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 51, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 429, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал. 1, т. 1 и т. 5 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал. 1, т. 1 и т. 5 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 497, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 342, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл. 300 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 382 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 382, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 382, ал. 7 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 383, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 41 гр. С., 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Христина З. Марева при участието на секретаря Радост Д. Гърдева като разгледа докладваното от Христина З. Марева Гражданско дело № 20242200100201 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от името на Д.
К. Г., с ЕГН **********, чрез процесуалния й представител – адв. П. К., с която предявява против ДЗИ „ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД искове, за заплащане на обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и психически стрес вследствие причинените й телесни увреждани, в резултат на ПТП възникнало на 19.10.2023 г. в гр. С., в размер на 26 000 лева, частичен иск от 200 000 лева, заедно със законна лихва върху сумите, считано от 26.10.2023 г. до окончателното изплащане.
Претендира се и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т.
2 от ЗА с ДДС.
На основание чл. 214, ал. 1 ГПК с определение по протокол от о. с. з. проведено на 6-ти февруари 2025 г., съдът допусна изменение чрез увеличаване по размер на предявените искове, а именно от 26 000 лв. на 140 000 лв., частично от общо 200 000 лв., заедно със законната лихва от 03.11.2023 г. до окончателното изплащане.
Обстоятелствата, на които се основават предявените права са следните:
На 19.10.2023 г. в гр. С., по бул. „Ст. С.“, м. Дъга, водачът на л.а. марка „Деу“, с peг. № ********, Ж. В. К., нарушил правилата за движение по пътищата, като блъснал пешеходката - ищцата Д. Г.. Вследствие на настъпилото ПТП, поради допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата от водача на посоченото МПС, в пряка причинна връзка на ищцата били причинени телесни повреди: мозъчно сътресение, със загуба на съзнание; фрактура радии ин локо типико синистра; оток и кръвонасядания на 1 пръсти на ръка; мекотъканно ламбо и некротични ръбове до подлежаща кост на главата; дистална епифизна фрактура на ляв радиус; фрактура на долно рамо на дясна пубисна кост; фрактура на дясна тазобедрена става; фисура на долно рамо на ос исшии; фрактура на предмишница; оток и кръвонасядания по двете устни; контузионни промени на белодробния паренхим дорзобално; множество наранявания по глава, лице, тяло и крайници; психически стрес и др.
След процесното ПТП ищцата била приета за лечение в МБАЛ „Д-Р Иван Селимински“ АД, гр. С. в увредено общо състояние, с травма на шията, главата, крайниците, загубила съзнание за неопределено време, с оплаквания от главоболие, болки в шията, предмишница и стъпало. С оток и болка в дистална част на лява предмишница, палпаторна болка в дистална част на ляво ходило, оток и кръвонасядане на 2-ри и 3-ти пръст на дясна ръка; ограничени, болезнени активни и пасивни движения на главата; дясно челно на главата до подлежаща кост - оформено мекотъканно ламбо и некротични ръбове; оток и кръвонасядания по двете устни.
Подробно в исковата молба е описано проведеното лечение в периода от 19.10.2023 г. до 02.11.2023 г., когато е била изписана с дадени съвети за ХДР, да носи гипсовата имобилизация 45 дни.
Извършени били прегледи, изследвания и консултации със специалисти.
Били установени: контузионни промени на меките тъкани фронтално в дясно; изразени контузионни промени на белодробния паренхим дорзобално в ляво; дистална епифизарна фрактура на ляв радиус; фрактура на долно рамо на дясна пубисна кост; fractura radii pars distalis manus sinistra; фисура на долно рамо на ос исшии; дг фисура рамус инфериор осис исшии декстри; дг контузио пелвис. Относно раздробената фрактура на дисталния радиус била направена мануална репозиция с локална упойка и е поставена гипсова лонгета за 40 дни. Поради оплакванията от болки в дясна тазобедрена област бил даден съвет за постелен режим за около 20 дни, след което да се направи вертикализиране, да се приемат лекарствени средства.
Преди инцидента ищцата била работоспособна жена, без здравословни проблеми и оплаквания и активна. В резултат на уврежданията, получени от процесното ПТП търпяла силни болки и много страдания. Получила множество травми и наранявания. Лечението й в болничните заведения продължило дълго време. След направените й оперативни интервенции и изписването й от болничното заведение не можела да се обслужва сама.
Разчитала единствено на помощта на близките си за задоволяване на елементарните си жизнени потребности. Чувствала срам и безпокойство, че е в тяхна тежест, че не може да се справя сама в ежедневието си, както и притеснение дали ще възстанови и кога. Изпитвала цялостен дискомфорт в следствие на получени травми, последващите болки, психическия стрес, дългия период на лечение. Дълго време е трябвало да спазва режим на покой.
Възстановяването на ищцата продължавало и към настоящия момент, не 2 се чувствала добре не само физически, но и емоционално. Дълго време била напрегната, с нарушения на съня, стресирана от претьрпения инцидент, не е била в състояние да се натоварва нито психически, нито физически.
Изпитвала страх от автомобили, страх да пресича улици, страх да излиза сама.
Освен болките изживяла и силен стрес при процесния пътен инцидент, който щял да остане за цял живот в нейното съзнание.
Претендираната сума на обезщетението счита, че е съобразена с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки, страдания и психически стрес от причинените травматични увреждания, а от друга страна с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.
Във връзка с процесното ПТП било образувано ДП № 1496/2023 г. по описа на РУ - С., пр.пр. № 5237/2023 г. на РП С.. Причина за настъпване на произшествието били допуснатите от,
За управлявания от виновния водач лек автомобил марка „Деу“, с per. № ********, има сключена застраховка “Гражданска отговорност” с ответника, полица BG/06/123001273492, със срок на валидност една година от 29.04.2023 г. до 28.04.2024 г., валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие.
Ищцата предявила претенциите си за изплащане на обезщетение и е представила всички документи, с които разполага пред „ДЗИ-Общо застраховане“ АД, гр. С., която е получена от застрахователя на 03.11.2023 г. видно от приложената о.р. По случая била заведена щета № 43072952200278, по която застрахователят в законоустановения срок не е заплатил обезщетение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното застрахователно дружество е подало отговор на исковата молба, в който предявените искове се оспорват само по размер и се признават като основателни за размера на обезщетението за неимуществени вреди до сумата от 60 000 лв.
За размера над 60 000 лв. са изложени доводи за неоснователност, поради несъобразяване с принципа за справедливост. Изтъква се липсата на усложнения при провеждането на болничното лечение, като срокът за възстановяване се коментира като обичаен. Поддържа се довод, че над размера на сумата от 60 000 лв., застрахователното обезщетение би обогатило ищцата неоснователно.
Твърди се, че застрахователят е предложил на ищцата обезщетение в пълния справедлив размер.
Възразява се относно началната дата на претендираната законна лихва спрямо датата 03.11.2023 г., когато ищцата е отправила претенцията си и се поддържа твърдение, че лихвата се дължи считано от 03.02.2024 г.
В с. з. за ищеца се явява представител по пълномощие – адв. Д., която поддържа предявените искове. Въз основа на собствен анализ на 3 доказателствата, в представената писмена защита се настоява, че предявените искове за доказани по основание и за предявения съобразно допуснатото изменение размер.
За ответника се явява представител по пълномощие – адв. Ал. М., който оспорва предявения иск, като поддържа възраженията в отговора на исковата молба.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, се установява от фактическа страна следното:
На 19.10.2023 г. ищцата Д. К. Г. пресичала пътното платно на бул. „Ст.
С.“, в района на м. Дъга в гр. С., когато е била блъсната по непредпазливост от л. а. марка „Деу“, с peг. № ********, управляван от Ж. В. К..
За така настъпилото пътнотранспортно произшествие е било образувано ДП № 1496/2023 г. по описа на РУ - С., пр. пр. № 5237/2023 г. на РП – С..
Въз основа на извършеното разследване, на 02.05.2024 г. РП – С. е внесла на основание чл. 382, ал. 1 НПК досъдебното производство пред РС – С., въз основа на което е било образувано НОХД № 585/2024 г. по описа на РС – С..
С определение по протокол № 156 от 09.05.2024 г. по НОХД № 585/2024 г. по описа на РС - С., на основание чл. 382, ал. 7 НПК е одобрено споразумение, с което обв. Ж. В. К. се е признал за винов за това, че: на 19.10.2023 г. в гр. С., на бул." С. С.", при управление на МПС - л. а. марка „Деу“, с peг. № ********, негова собственост, в гр. С., нарушил правилата за движение по пътищата,установени от чл.119, ал.1 ЗДвП, а именно: ЗДвП Чл.
119. (1) „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“ и по непредпазливост причинил средни телесни повреди на пешеходката Д. К. Г. от гр. С., изразяващи се в счупване на долното рамо на дясната пубисна кост, водещо до „трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник" и счупване на лъчевата кост на лявата ръка, водещо до „трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник", като деянието е извършено на пешеходна пътека и изпълва състава на престъпление по чл.
343, ал. 3, предл. последно, б. "А“, предл. второ, вр. чл.343, ал.1, б. "Б", предл. второ, вр. чл. 342, ал. 1 НК.
4
Във връзка с твърденията относно причинените телесни увреждания, в настоящото производство съдът назначи СМЕ, като от приетото по делото и неоспорено заключение на в. л. – д-р С. В. С.- началник отделение по Обща и клинична патология при МБАЛ „Хаджи Димитър”ООД гр. С., специалист по Обща и клинична патология и следдипломна квалификация па Съдебна медицина, се установява следното:
В резултата на процесното ПТП на 19.10.2023 г. в гр. С. на ищцата Д. К.
Г. са причинени травматични увреждания, диагностицирани в двете отделения, в които е лекувана, както следва: Контузия на главата с ограничени болезнени активни и пасивни движения на главата; Травматична разкъсноконтузна рана в дясната челна област, с ламбо (отлепяне на плътта) до костта; мозъчно сътресение, протекло със степенна промяна на съзнанието под форма на „обнубилация“ (лека степен на замъглено съзнание, характеризиращо се с отслабено активно внимание), с конкрадна и антероградна амнезия (загуба на спомен за самото събитие и за период то време след него), представляващи клиничен симптом, който е обичан при мозъчно сътресение и степенна промяна на съзнанието, но с 15 точки по Глазгоу скалата на комите, което е в норма. Имала е болки във врата. Контузия на гръдния кош с умерено изразени контузионни промени на белодробния паренхим дорзално (по близо до гърба) в ляво; Контузия в областта на дясната тазобедрена става причинена съприкосновението при удара от лекия автомобил; Травматичен оток и кръвонасядане на двете устни; Фрактура на долното рамо на дясната пубисна кост, без дислокация и фисура на долното рамо на ос исши декстри – пояснени в с.з. от експерта като фрактура на пубисната кост – счупване на пубисната кост и фисура (спукване със запазване на периостера – облицовката на костта) на ишиавичната кост;Контузия с оток, болка и кръвонасядане на 2 и 3 пръст на дясната ръка.
По медикобиологичен характер телесните увреждания са осъществили анатомичните признази на контузии (натъртвания), болезнени травматични отоци, кръвонсядания, фрактури на кости, травматични разкъсноконтузни рани, а като физиологичен характер - нарушени функции на опорно двигателния апарат.
Въз основа на представената по делото медицинска документация, изследвана и анализирана от д.р Ст. С. като в. л. по делото, се установява, че за 5 така причинените увреждания ищцата е била лекувана последователно в две отделения на МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД- С.. Първоначално - в НХО, за периода от 19.10.2023 г. до 24.10.2023 г., за лечение на мозъчното сътресение, по време на което с гипсова лонгета е била имобилизирана фрактурата на лявата ръка. След това ищцата е била приета в ОТО на същата болница – на 30.10.2023, където е лекувана оперативно. Поставена е метална остеосинтеза на фрактурата на радиалната кост на лявата ръка, след което е била изписана на 02.11.2023г. Имобилизацията е била за 45 дни, вместо обичайните четири седмици, поради това, че счупването е било многофрагментно. Обичайният срок на нетрудоспособност за физически труд е 2,5- 3 месеца, а за нефизически труд: 1,5- 2 месеца От 10.03.2024 г. до 17.03.2024 г. на ищцата е било проведено рехабилитационно лечение в гр. Котел, като след месец февруари 2023г. е посещавала рехабилитатор- физикална терапия.