Решение № 261094 от 16.09.2021, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 261094,16.09.2021 г. гр. Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД-БУРГАС, Гражданско отделение, 55-ти състав в открито съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: Красен Вълев при секретаря Неделка Д., като разгледа докладваното от съдия Вълев гр.д.№ 1269 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж. к. Победа, ул.

Ген. Владимир Вазов № 3, представлявано от Г.Й.Т., с която се моли съда да приеме за установено, че В.Г.Д., ЕГН **********, дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД сумата от 728,53 /седемстотин двадесет и осем лева и 53 ст./, от която главница в размер на 666,62 BGN /шестстотин шестдесет и шест лева и 62 ст./ за предоставени услуги В и К за абонатен № ***, за имот в гр. Б., ***, за периода 20.06.2017-22.06.2020 г., съгласно фактури, издадени през периода 25.08.2017 г.-25.06.2020 г., сумата от 61,91 BGN /шестдесет и един лева и 91 ст./ - мораторна лихва от 26.09.2017г. до 13.03.2020 и законна лихва от 28.08.2020г. до изплащане на вземането, които суми са предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 5106/2020 г. по описа на БРС.

В исковата молба се твърди, че В.Г.Д. е собственик на водоснабдяван обект с административен адрес: гр. Б., *** и със заведена партида в базата данни с абонатен № *** и тя е придобила качеството на „потребител на ВиК услуги“.

Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 4, които правила са част от съдържанието на възникналото между страните по делото облигационното отношение, предоставянето на услугите ВиК се извършва по силата на публично известни Общи условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор /Общи условия/, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране, които са публично известни и са публикувани на интернет - страницата на водния оператор. В съответствие с клаузата от чл. 23, ал. 4, изр. трето от Общите условия и разпоредбата на чл.

32, ал. 4, предл. второ от Наредба № 4 за процесния период отчитането на водомера/водомерите на абоната се е осъществявало по електронен път, посредством използването на мобилно устройство, поради което не съществува техническа възможност представител на абоната да положи подпис, каквото задължение е налице при използването на хартиен карнет.

След всяко отчитане по електронен път, в законоустановения срок са издавани за процесния период данъчни фактури, в чиито реквизити фигурират отчетените водни количества, отчетеният период, за който всяка фактура се издава, както и единичните цени на всяка от предоставените от ВиК оператора услуги - вода, канал и пречистване, които са одобрени от КЕВР, както следва Фактури №№**********/25.08.2017 г. за сума 26.90 лева, **********/25.01.2018 г. за сума от 80.50 лева, **********/26.03.2018 г. за сумата от 49.13 лева, **********/22.03.2019 г. за сумата от 30.88 лева, **********/27.05.2019г. за сумата от 7.03 лева, **********/27.01.2020 г, за сумата от 399.20 лева и **********/25.06.2020 г. за сумата от 74.02 лева.

Сочи се, че ответницата е следвало да заплаща, но не е заплатила своевременно, задълженията по издадените фактури в 30-дневен срок от датата на издаване на всяка от тях, съгласно изискванията на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, поради което дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва.

Моли се за уважаване на претенциите и присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК особения представител на ответницата е депозирал писмен отговор по исковата молба, с която оспорва исковете като недопустими и неоснователни. Сочи се, че към исковата молба не са представени доказателства, от които да се установява качеството „потребител“ съгласно общите условия на ВиК оператора на ответницата. Твърди се, че е неясно дали ответницата е собственик на имота или на идеална част от него. Сочи се, че липсва и сключване на договор за потребление на вода на ответницата по абонатен номер ***.

Излагат се съображения, че потреблението на вода е отчитано неточно, според фактурите в апартамента съществуват 4 водомера и е нарушен чл. 31 от ОУ относно задължението за издаване на ежемесечни фактури, като в повечето случаи отчетния период е над 6 месеца. Оспорва се и разпределеното количество вода, като се твърди, че разлика за разпределение не е налице или не е в посоченото във всяка фактура количество.

Оспорва се и претендираната лихва за забава, като се сочи, че липсват доказателства за покана за доброволно изпълнение, както и не е посочен нейния размер за всяка една претендирана и неплатена фактура.

Бургаският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

В периода от

25.08.2017 г. до 25.06.2020 г. ищцовото дружество е издало 7 бр. фактури с №№ **********/25.08.2017 г. за сума 26.90 лева, **********/25.01.2018 г. за сума от 80.50 лева, **********/26.03.2018 г. за сумата от 49.13 лева, **********/22.03.2019 г. за сумата от 30.88 лева, **********/27.05.2019г. за сумата от 7.03 лева, **********/27.01.2020 г, за сумата от 399.20 лева и **********/25.06.2020 г. за сумата от 74.02 лева. /л. 30-36/ Фактурите са представени в копия, неподписани от страните, издадени са за извършени ВиК услуги - доставена, отведена и пречистена вода както и за количество вода от разпределение, чиито обща стойност възлиза на 666.62 лв.

Приложени по делото е справка от ИКАР по партида на имот с № 131398/л. 78-79/, от която е видно, че на 19.08.1997 г. Г.К.Б. и М.Н.Б. са дарили на В.Г. Д. самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ апартамент №*, находящ се в гр. Б., ***.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице се е запознало с приложени към делото документи и е извършило справка на място в счетоводството на ищеца. Посочило е, че задълженията на абонатен № *** / В.Г.Д., ЕГН: **********, към „В и К” ЕАД, по издадени 7 броя данъчни фактури възлизат общо на 666,62 лв. Процесиите фактури са осчетоводени в отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС на ищеца, а именно в Дневник за продажбите - за всеки един данъчен период, в Справка-декларация по ЗДДС - за всеки един данъчен период и начисленият ДДС по всяка една издадена фактура в общ размер на 111,10 лв. е осчетоводен като задължение за внасяне към републиканският бюджет. Задълженията на ответника са осчетоводени по с/ка 411/“Клиенти“, аналитична партида № аналитична партида/819872/В.Г.Д., ЕГН: **********, в общ размер на 666,62 лева. Вещото лице сочи, че счетоводството на ищеца относно процесните фактури е водено редовно и изчислява размера на дължимата мораторна лихва върху главница от 666,62 за периода 26.09.2017 г.- 13.03.2020 г., по всяка една издадена и дължима фактура общо на 37.68 лева.

По делото е назначена и съдебно-техническа експертиза. Вещото лице е посочило, че водоснабдяваният обект представлява апартамент в жилищна кооперация с административен адрес: гр. Б., ***.За отчитане на доставеното и консумираното водно количество е открита партида в програмата на водния оператор. Тази партида еднозначно индивидуализира водоснабдявания обект. Абонатния номер на партидата е *** с титуляр г-жа В.Г.Д.. Вещото лице сочи, че измервателните уреди за измерване на консумираната питейна вода на абоната са четири, монтирани : два в санитарния възел на апартамента и два в кухнята. Вещото лице е посочило, че във всеки водомерен възел ,който се отчита с електронно устройство има поставен бар код. В този бар код е криптирана информация, която се отнася само за абонатния номер на който е поставен и представлява средство за директна връзка с базата данни на дружеството. Вещото лице сочи, че отчитането на измервателното устройство става по няколко начина: служителя на водния оператор сканира бар кода т.е. влиза в базата данни на дружеството и по този начин се индикира ,че състоянието на отчитането на водомера се извършва нормално и същият е „видян", в случай ,че не е осигурен достъп до измервателното устройство,инкасатора набира на мобилния компютър режим „служебно отчитане", а е предвидена е и възможност и клиента сам да предостави данните от измервателното устройството уговорен начин,тогава начина на записване – самоотчет. Вещото лице, базирайки се на електронна извадка от програмата на оператора е заключило, че за отчетния период от 20.06.2017г. - 22.06.2020г, доставената и консумирана питейна вода преминала през водомерите е 231,00 кубически метра и като се прибави количеството питейна вода „От разпределение"-2,96 се получава общо количество за заплащане: 233,96 кубически метра. Вещото лице е разяснил защо се налага извършване на разпределение/ аварии при които известно количество вода преминава през общия водомер, а не се отчита на нито един водомер на абонатите./ и е направил извод, че машината (сървъра във ВиК) безпристрастно изчислява всички математически действия и разпределя със заложената точност количествата „от разпределение" на всеки абонат изхождайки от заложените данни т.е. спазени са изискванията за разпределението на тези количества.

Разпитана е св. Р.Д.М.-З.-

*** към ищцовото дружество. Тя сочи, че през делия процесен период от отчитала имота в гр. Б., ***. Тя твърди, че имотът има четири измервателни уреда, които се отчитат с мобилно устройство, като трудно се е осигурявал достъп до имота и често живущата в имота е изпращала снимки на водомера- т.н. самоотчет. Независимо от това не е имало проблем с отчитането на имота, като свидетелката разяснява каква е разликата между „видян“, „служебно отчитане“ и „самоотчет“ и твърди, че в началото на тази година лично е видяла имота.

Исковете са с правно основание чл.422 вр. чл.124 ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1, предл.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД.

Предявеният установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК е допустим, тъй като със Заповед № 2173 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 31.08.2020 г., постановена по частно гражданско дело № 5106 по описа на Бургаски районен съд за 2020 година, е разпредено плащане в полза на ищеца от ответника на сумите от 666,62 BGN /шестстотин шестдесет и шест лева и 62 ст./ Главница за предоставени услуги В и К за абонатен № ***, за имот в гр. Б., ***, за периода 20.06.2017-22.06.2020 г., съгласно фактури, издадени през периода 25.08.2017-25.06.2020 г. и 61,91 BGN

/шестдесет и един лева и 91 ст./ мораторна лихва от 26.09.2017г. до 13.03.2020 г. Предвид връчването на заповедта по длъжника на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК е предявен иск в едномесечния срок от получаване на съобщението за това.

За да бъде уважен предявеният главен иск, съобразно разпределената доказателствена тежест, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличие на облигационно правоотношение между него и ответника, провокирано от договор за предоставяне на ВиК услуги, че е изправна страна по същия и е изпълнил точно задълженията си, произтичащи от договора, както и размера на дължимото възнаграждение.

Съгласно чл. 193 от

Закона за водите, обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, при спазване изискванията на този закон.

Според чл. 1, ал. 2

ЗРВКУ, ВиК услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовни води от имотите на потребителите в урбанизираните територии, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, вкл. на пречиствателните станции и другите съоръжения.

По силата на §1, т.2 от ДР на ЗРВКУ, „потребители“ по смисъла на закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, и юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост.

Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.