Решение № 5524 от 31.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5524 гр. София, 30.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-М, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело № 20231100510162 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Образувано е по жалба, вх. № 81984 от 28.07.2023 г. по описа на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) М.П., с рег. № 851 на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, подадена от “Софийска вода“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление град София, бул.“****, Бизнес Център Интерпред Цар Борис, чрез процесуалния му представител, срещу отказ на ЧСИ за намаляване на разноските – таксата по т. 31 ТТРЗЧСИ, приетите за събиране такса за издаване на изпълнителен лист и такси за банкови преводи на суми по изпълнителното производство, както и таксата по т. 4 ТТРЗЧСИ, направени от жалбоподателя като длъжник по изпълнително дело № 20238510401437 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КЧСИ, с район на действие СГС.

В жалбата се излагат твърдения, че таксите по т. 31 ТТРЗЧСИ в размер на 24.00 лева, с ДДС, и по т. 4 ТТРЗЧСИ от 12.00 лева, с ДДС, както и сумата от 5.00 лева, представляващи разноски по издаване на изпълнителен лист и 10.91 лева такси за банкови преводи по изпълнително дело № 20238510401437 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КЧСИ, не следва да са в тежест на длъжника. Сочи се, че за разноските по т. 31 ТТРЗЧСИ няма издаден документ по Закона за счетоводството, за сумата от 10.91 лева няма изпълнителен титул и, че приетата за събиране сума по т. 4 ТТРЗЧСИ е неправилно начислена, тъй като уведомленията до длъжника са изпратени от ЧСИ не по пощата, а по електронен път на посочения от дружеството адрес за кореспонденция и за връчване на такива актове няма 1 предвидени такси и разноски по ТТРЗЧСИ.

Взискателят “Б.С.М.“ЕООД, ЕИК ****, представляван от пълномощника си Адвокатско дружество “М.Л.“, чрез адвокат М.Л., е подал възражение по жалбата, в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК, като я счита за неоснователна. Излага, че размерът и вида на таксите на ЧСИ са определени съгласно ТТРЗЧСИ и са с оглед размера на дълга по изпълнителния лист. Сочи, че държавната такса за издаване на изпълнителен лист представлява прилежащо към главното вземане такова и следва да бъде включена за събиране от съдебния изпълнител. Претендира разноски в настоящото производство.

ЧСИ М.П. е изложил мотиви по обжалваните действия, в които излага становище, че жалбата е допустима, но неоснователна.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и прецени материалите по изпълнителното дело, приема от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна – длъжникът по изпълнението, насочена е срещу подлежащо на обжалване изпълнително действие по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Изпълнително дело № 20238510401437 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КЧСИ е образувано по молба на взискателя “Б.С.М.“ЕООД, ЕИК

****, представляван от пълномощника си Адвокатско съдружие “Юстиция“, чрез адвокат В.С. - на 26.04.2023 г., въз основа на изпълнителен лист от 21.10.2022, издаден въз основа на Решение № 20052480 от 10.08.2022 г. по гр. дело № 13320 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, по силата на което “Софийска вода“АД е осъдена на заплати на адвокат М.Л. Л., ЕГН **********, адвокатско възнаграждение в размер на 360.00 лева, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, и Договор за цесия от 07.02.2023 г. между адвокат М.Л. Л. и “Б.С.М.“ЕООД, по силата на който цедентът е прехвърлил вземането си, ведно с платената държавна такса за издаване на изпълнителен лист. На основание чл. 426 ГПК съдебният изпълнител е започнал изпълнително производство срещу “Софийска вода“АД, като съгласно чл. 428 ГПК е изпратил покана за доброволно изпълнение, изх. № 27842/26.04.2023 г. (ПДИ) по седалището на дружеството, в която ПДИ са описани дължимите суми към тази дата и същата е връчена на длъжника на 28.04.2023 г., заедно с Постановление за разноски, с изх. № 27845/26.04.2023 г.

На 11.05.2023 г. длъжникът е депозирал възражение, с вх. № 52860/11.05.2023 г. по описа на ЧСИ М.П., срещу приетите за събиране разноски по изпълнителното дело. С уведомление, изх. № 41364/05.07.2023 г., ЧСИ е отказал да отмени разноските по изпълнителното дело и е приел за събиране и сумата от 12.00 лева, с ДДС, начислена по т. 4 ТТРЗЧСИ, връчено на длъжника на 19.07.2023 г. по електронната му поща на посочения от него електронен адрес за кореспонденция.

На 28.07.2023 г. е депозирана жалба от длъжника, с вх. № 81984/28.07.2023 г., с която се обжалва уведомление, изх. № 41364/05.07.2023 г. По жалбата на длъжника взискателят е 2 взел становище като е депозирал възражение в срок.

По оплакванията в жалбата, че съдебният изпълнител е приел за събиране от длъжника разноските, направени от взискателя за издаване на изпълнителен лист, представляващи държавна такса за издаването му и такса за банков превод, е налице последователна практика на Върховния касационен съд и на контролно – отменителните инстанции в страната, в това число и на Софийски градски съд, с която съдебният изпълнител се е съобразил. Производството по издаване на изпълнителен лист се развива пред съда и предхожда образуването на изпълнителното производство, абсолютна процесуална препоставка за което е изпълнителният лист. От общите разпоредби по глава тридесет и шеста от ГПК, следва да се приеме, че разноските по издаване на изпълнителен лист се включват в разноските за изпълнението по смисъла на чл. 79, ал. 1 ГПК Съобразявайки се с цитираната разпоредба, сумите за издаване на изпълнителен лист следва да бъдат събрани от съдебния изпълнител, в какъвто смисъл е и трайната практика на съдилищата, възприета в Определение 617/16.12.2013 г. на ВКС, Първо ГО, по ч.гр.д. № 6154/2013 г., Решение от 14.02.2018 г. на СГС по ч.гр.д. № 844/2018 г., ГО и др. Приетите за събиране банкови такси също са извършени и доказани по размер и са поискани за събиране от взискателя и подлежат на възстановяване като всеки друг разход, направен от него за удовлетворяване на вземането му от длъжника.

По отношение таксите по т. 4 и т. 31 ТТРЗЧСИ, определени от ЧСИ М.П., не са налице предпоставки, водещи до извод, че същите са неправилно определени или, че не следва да са в тежест на длъжника. Доводите на длъжника, че таксата по т. 4 от Раздел Първи – Обикновени такси от ТТРЗЧСИ се събира единствено, когато книжата са изпратени по пощата от ЧСИ, не се споделят от настоящия съдебен състав. Изразът “по пощата“ касае и изпращане на книжа и по електронната поща на посочен електронен адрес. Таксата се събира от ЧСИ за извършени от него действия по изпълнителното производство, в какъвто смисъл са изпратените съобщения по делото на длъжника по електронен път. В този смисъл е и Решение № 2807/21.05.2023 г. по ч.гр.д. № 5351/2023 г. по описа на СГС. Що се касае за начислената от ЧСИ такса по т. 31 ТТРЗЧСИ, то за съдебния изпълнител съществува задължение да води служебен архив, съгласно Наредба № 4 от 06.02.2006 г. за служебния архив на частните съдебни изпълнители, от която може да се направи извод, че при осъществяне от негова страна на тази дейстност са използвани канцеларски материали, канцеларски и копирни услуги, което неминуемо води до начисляване на допълнителни разходи, които са в основата на т. 31 ТТРЗЧСИ. В същия смисъл е и Решение № 2772/14.10.2022 г., СГС, ГО по в.гр.д. № 8889/2022 г., поради което настоящият състав намира, че не са налице предпоставки таксите, начислени от съдебния изпълнител, да не се дължат от длъжника.

По разноските в настоящото производство.

Искането на взискателя за присъждане на разноски за настоящото производство е неоснователно, независимо от изхода на делото по жалбата. Жалбата, по която е образувано настоящото дело, по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, е с искане да бъдат редуцирани 3 разноските в полза на взискателя “Б.С.М.“ЕООД, приети от ЧСИ П. за събиране в изпълнителното производство. Производството по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски в рамките на изпълнителното производство.

Следователно, това производство е относно дължимостта и размера на разноските.

Съдебната практика (така Определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч.гр.д. № 3926/2017 г., ІV Г. О. на ВКС и др.) безпротиворечиво приема, че не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в “процеса относно разноските“. С оглед на което искането на взискателя за присъждане на разноски по делото следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, вх. № 81984 от 28.07.2023 г. по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КЧСИ, с район на действие СГС, подадена от “Софийска вода“АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: град София, бул.“****, Бизнес Център Интерпред Цар Борис, чрез процесуалния си представител, срещу отказ на ЧСИ за намаляване на разноските, инкорпориран в Уведомление, изх. № 41364 от 05.07.2023 г. – таксата по т. 31 ТТРЗЧСИ, приетите за събиране такса за издаване на изпълнителен лист и банкови преводи, както и таксата по т. 4 ТТРЗЧСИ, направени от жалбоподателя, като длъжник по изпълнително дело № 20238510401437 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, като неоснователна.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на взискателя “Б.С.М.“ЕООД, ЕИК ****, представлявано от пълномощника му Адвокатско дружество “М.Л.“, чрез адвокат М.Л., за присъждане на разноски в настоящото производство, като неоснователно.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4