Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 705209 от 17.05.2019, Районен съд - Елин Пелин

Съд
Районен съд - Елин Пелин
Дело
Гражданско дело 581/2018
Вид
Решение № 705209
Подписан
17.05.2019
В сила
25.06.2019
Състав
БОРИСЛАВ ЛЮБОМИРОВ ЧЕРНЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

Р Е Ш Е Н И Е гр.Елин Пелин, 17.05.2019 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ЕЛИНПЕЛИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 1-ви състав, в публичното си заседание на осемнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:Б. ЧЕРНЕВ при секретаря Любка Костова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 581 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

С исковата молба се твърди, че ответницата има качеството на потребител на топлинна енергия. Е.Д.П., като собственик на апартамент №20 в гр. С. ,ж.к."Н.", бл….., вх.А, ет.7, консумирала топлинна енергия в процесния период 01.05.2014г. до 30.04.2015 година, но не е заплатила исковия размер на главницата от 495.52 лева. Ответницата не заплатила и лихва за забавено плащане върху главницата в размер на 111.07. лева, установена за периода 15.09.2015г. до 29.11.2017г., както и сумата от 23.34 лева- за дялово разпределение.

Иска се установяване по отношение на ответницата , че дължи на ищеца посочените суми, както и законната лихва върху главницата, считано от 11.12.2017г.- датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане, а така и сторените по заповедното производство разноски, в т.ч. държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът претендира и разноските сторени в производството по чл.422 от ГПК.

Съдът, като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на доказателствата събрани в процеса, приема за установено следното:

Не се спори, че ответницата е клиент на „Т. София“ ЕАД и потребител на топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, представляващ АПАРТАМЕНТ №.. в кв.

„Н..“, бл…, вх.А, ет.7..За периода 01.05.2014г. до

30.04.2015г. е консумирала топлинна енергия и последната е останала незаплатена.

Поради неизплащане на потребената топлинна енергия е започнало против ответницата заповедно производство пред РС София. Това производство под № 86556/2017г. по описа на същия съд е било прекратено и делото изпратено по компетентност на РС Елин

Пелин. Пред последния съд е било образувано ч.гр.д.№ 326/2018г. и издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 264/2018г..Против издадената заповед е постъпило възражение от страна на длъжника Е. П. / сега ответник в исковото производство по чл.422 ГПК /. В срока по чл.415, ал.4 ГПК „Т. София“ ЕАД е депозирало искова молба против ответницата за главница от 495.52 лева, лихва за забавено плащане върху главницата в размер на 111.07. лева, установена за периода 15.09.2015г. до 29.11.2017г., сумата от 23.34лева-за дялово разпределение , от която 18.80 лева- главница и 4.54 лева – лихва, заедно със законната лихва върху главницата ,считано от 11.12.2017г.- датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане, както и за сторените по заповедното производство разноски , в т.ч. държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

След образуване на исковото производство / исковата молба депозирана пред РС Елин Пелин на

22.06.2018г./ Е.П. е превела по сметка на ищеца / на дата 30.08.2018 година/ сумата от 780.39 лева за погасяване на процесното задължението към „Т. София“ ЕАД. Така посочената сума в последствие е била отнесена от ищеца от ID 76229 по ч.гр.д. № 86556/2018г. по описа на РС София към ID 134780 , т.е. сумата е била прехвърлена за покриване задължението на ответница Е.П. към ищцовото дружество по заведеното спрямо нея заповедно производство, въз основа на което в последствие се е развило настоящото исково производство при предпоставките на чл.415, ал.1, вр. с чл.414, ал.2 от ГПК.

Видно от уведомително писмо № Г-6956/26.03.2019г. , изд. от Т. София“ ЕАД, ответникът е погасил в хода на настоящия процес задължението си към ищеца до размер на претендиранат с исковата молба главница, лихва за забавено плащане върху главницата, сумата от 23.34лева - за дялово разпределение и държавна такса в заповедното производство.

В този смисъл претенцията на ищеца за главницата и законна лихва върху нея, за лихва за забавено плащане, както и претенцията за дялово разпределение и дължима се държавна такса в производство по чл.410 ГПК следва да се отхвърли, като погасена чрез плащане. Но ответникът остава да дължи разноските - юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство / претендирани още със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК / визирани в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 264/27.04.2017 година по ч.гр.д. № 326/18 г. по описа на РС Елин Пелин, която сума е в размер на 300.00 лева. Това е видно и от нарочно уведомително писмо № Г-6956 от 26.03.2019г., с което ищецът изрично е посочил, че „ Незаплатено е останало юрисконсултското възнаграждение по заповедното производство“.

Ето защо следва да се оставят без уважение, като погасени чрез плащане, предявените от ищеца спрямо ответника искове за установяване, че Е.П. *** ЕАД главницата от

495.52 лева - консумирана топлинна енергия за периода

01.05.2014г. до 30.04.2015г., лихва за забавено плащане върху главницата в размер на 111.07. лева за периода 15.09.2015г. до 29.11.2017г., сумата от 23.34 лева - за дялово разпределение , от която 18.80 лева- главница и 4.54 лева – лихва, законната лихва върху главницата, считано от 11.12.2017г до окончателното изплащане, както и държавна такса по заповедното производство в размер на 25.00 лева.

Установи се от събраните доказателства, че ответницата не е изплатила юрисконсултското възнаграждение по заповедното производство, представляващо деловодните разноски за същото това производство, които в размер на 300.00 лева. Следователно предявеният установителен иск следва да се уважи в частта относно претендираните разноски в заповедното производство, като се приеме за установено по отношение на Е.П., че дължи на ищеца сумата от 300.00 лева - юрисконсултско възнаграждение за производството по чл.410 ГПК.

Ответницата дължи на ищеца и претендираните от последния разноски по настоящото исково производство, които са в общ размер на 450.00 лева, от които внесената от ищеца държавна такса в размер на 150.00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лева съгласно чл.7, ал.2,т.1 от Наредбата.Това е така, тъй като Е.П. е дала повод за завеждане на настоящото дело с неизплащане на дълга си в пълен размер преди началото на исковия процес по чл.422 ГПК / вж. искова молба от 22.06.2018 година/. Плащането със сумата от 780.39 лева е извършено едва на дата 30.08.2018г. и това плащане се явява предпоставка за оставяне без уважение на исковата претенция, като погасена чрез плащане, в частта отразена по - горе в настоящото, но не освобождава Е. П. от задължението за разноски в производството по чл.422 ГПК, след като делото не е скрепено с доказателства за плащането им от страна на ответника.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш

И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.Д.П. ***, с ЕГН **********, че дължи на “Т…..С.ЕАД-София, с ЕИК/код по БУЛСТАТ ……., сумата от 300.00 /триста/ лева - юрисконсултско възнаграждение, съгласно Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 264/2018г. по ч.гр.д. № 326/2018 год. по описа на РС Елин Пелин.

ОТХВЪРЛЯ, като погасени чрез плащане, предявените от “Т. С.”ЕАД-София,с ЕИК/код по БУЛСТАТ …….., против Е.Д.П.

***, с ЕГН **********, искове по искове по чл.422 ГПК, вр. с чл.79 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 от ЗЕ, за установяване по отношение на Е.П. че дължи на “Т. С.ЕАД-София сумите, както следва: главницата от 495.52 лева - консумирана топлинна енергия за периода 01.05.2014г. до 30.04.2015г., лихва за забавено плащане върху главницата в размер на 111.07. лева за периода 15.09.2015г. до 29.11.2017г., сумата от 23.34лева- за дялово разпределение , от която 18.80 лева- главница и 4.54 лева – лихва, както и законната лихва върху главницата ,считано от 11.12.2017г до окончателното изплащане, както и държавна такса от 25.00 лева по заповедното производство.

ОСЪЖДА Е.Д.П. ***, с ЕГН **********, да заплати на Т.. С.”ЕАД-София,с ЕИК/код по БУЛСТАТ:………., деловодни разноски по настоящото производство в размер на 450.00 /четиристотин и петдесет /лева.

Да се издаде изпълнителен лист за посочените суми.

Решението подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: