Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 44 от 09.02.2024, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 627/2023
Вид
Решение № 44
Подписан
09.02.2024
Състав
Галина Грозева Арнаудова, Румяна Иванова Панайотова-Станчева, Мария Петрова Петрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл.496 · Кодекс за застраховането
  • чл.498 ал. 3 · Кодекс за застраховането
  • чл.342 ал.1 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Пловдив, 09.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно търговско дело № 20235001000627 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е въззивно ,образувано по въззивна жалба от ЗАД „ О.“ АД против решение № 224 / 04.07.2023г. ,постановено по т.д.180 / 2022г. по описа на ОС – С.З.в в частта ,в която ЗАД „О. З.“ АД, е осъден да заплати на К. И. Б. обезщетение за неимуществени вреди , изразяваща се в претърпени болки и страдания над суматао от 24 500 лв. до пълния уважен размер от 50 000 лв. , както и обезщетение за имуществени вреди над сумата от 704,87 лв. до пълния уважен размер от 1 006,965 лв. , които вреди са в резултат на претърпяното от втория ПТП на 07.06.2020 г., ведно със законната лихва и разноски. Жалбоподателят твърди, че решението е непрвилно и необосновано като заявява искане съдът да го отмени в обжалваната част и да постанови друго решение, с което предявените от Б. искове да бъдат отхъврлени като неоснователни и недоказани. Претендират разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемият К.И.а Б. оспорва въззивната жалба като неоснователна, счита, че решението е правилно, законосъобразно и обосновано и моли съда 1 да го потвърди. Претендира направените по делото разноски.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима ,постъпила е в срок,изхожда от легитимирана страна ,имаща интерес от обжалване и е против подлежащ на въззивно обжалване акт , а решението е валидно и допустимо като постановено по очертания с обстоятелствената част и петитум допустим предмет на иска,поради което делото следва да бъде разгледано по същество.

Предмет на въззивно разглеждане е искова претенция от К. И. Б. против ЗАД „О. „АД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000лв. ,както и такова за имуществени вреди в размер на 1 006,96лв. ,претърпени от първия в резултат на ПТП ,причинено на 07.06.2022 г. от застраховано при ответника лице по застраховка ГОА.

Ищецът е твръдял ,че на 07.06.2020 г. е пострадал в ПТП, настъпило около 17:00 часа в гр.К. ,причинено при управление на лек автомобил марка „М.“, модел „* ***“, с рег. №*********, водачът на МПС от Н.Х.И. ,която нарушила установените в ЗДП правила, като извършва маневра „ляв завой“, като не пропуснала и блъснала насрещно движещия се автомобил марка „Ф.“, модел „Ф.“ с рег. №********, управляван от ищеца.

С решение №200/08.12.2021 г. по НАХД №1221/2021 г. по описа на РС К., Н.Х.И. е призната за виновна по чл.343 ал.1 б. „б“ предл. 2-ро, във вр. с чл.342 ал.1 от НК за това, че на 07.06.2020г. в гр. К., като водач на „М.“, модел „* ***“, с рег.№********* предприела маневра завиване наляво и не е пропуснала насрещно движещият се в посока „изток - запад“ лек автомобил „Ф.“, модел „Ф.“ с рег. № *********, в резултат на което по непредпазливост е причинила средна телесна повреда на ищеца, изразяваща се в контузия на дясното коляно, с разкъсване на вътрешния минискус на дясната колянна става, причинило трайно затруднение на движенията на десния крак за срок от около 2,5 - 3 месеца. Посочил е ,че освен гореказаното пострадалият ищец е претърпял и контузия на главата с кръвонасядания по челото и лекостепенно мозъчно сътресение,причинило временно разстройство на здравето за срок от около 3 седмици.

Посочва се, че към датата на настъпване на ПТП МПС на виновния водач е с валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към ЗАД „О. З.“ АД по силата на Застрахователна полица №******************, валидна до 01.09.2020г.

Ищецът посочва, че е отправил писмена претенция по чл. 380 от КЗ до ответното дружество, която е получена на 28.10.2020г., като не се е стигнало до доброволно уреждане на спора за репариране на претърпените от него вреди в резултат на ПТП то ,което го мотивира да води настоящия иск.

По отношение на претърпените вреди е поддържал ,че са му били нанесени телесни увреждания ,изразяващи се в следното: охлузна рана на 2 челото, загуба на ориентация, гадене и световъртеж; охлузна рана около коляното на десен крак, силна болка и отток в дясната колянна става; претърпяна операция (артроскопия) на дясна колянна става поради причинено прясно скъсване на мениска, видно от Епикриза ***** на МБАЛ „Св. И.Р.“ ЕООД, клон С.З.. Посочил е ,че повече от четири месеца бил временно неработоспособен, болките в коляното продължавали, което е довело до трайно затрудняване движението на десния крайник, което продължава и до момента.Освен ,че в процеса на лечение е търпял силни болки и битови несгоди в десния крак и главата е поддържал ,че травмата в дясното коляно е създала сериозни пречки за придвижването му като за период от няколко месеца е имал нужда от помощ при извършването на битови дейности. Не е могъл и да осъщестява трудовата си дейност като строител , тъй като не бил в състояние да извършва тежък физически труд за период от над 6месеца.Твърдял е,че цялостно се влошило качеството му на живот за период от над 6-месеца ,а емоционалните болки и страдания били още по-големи от гледна точка на факта, че като мъж в активна възраст и глава на семейството, бил неспособен да работи и да издържа и изхранва близките си. Чувствал се е безполезен и в тежест на близките си, което е сринало самочувствието и социалния му статус.Сочи ,че макар и излекувана, травмата в дясното коляно продължава да напомня за себе си, като при по-сериозно физическо натоварване или промяна в климата изпитва болки и дискомфорт.

При така изложените твърдения ищецът е претендирал присъждане на сумата общо 51 006.96 лв ,предствляваща застрахователно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, вследствие вследствие на описаното ПТП ,ведно със законна лихва ,считано от 28.10.2022г. до окончателното изплащане на сумите.

Ответникът ,от своя страна, е оспорил исковете .На първо място е възразил по отношение тяхната допустимост ,тъй като към момента на предявяване на исковете не бил изтекъл срока по чл.496 от КЗ и не било приключило т.нар. ракламационно производство.

По същество не е оспорил наличието на валидна застраховка ГОА към момента на ПТП за автомобил „М.“, модел „* ***“, с рег.

№********,управляван от Н.Х.И. като е поддържал ,че за безспорно следва да се приеме и, че с решение №200/08.12.2021 година по НАХД 1221/2021 година по описа на РС - К., Н.Х.И. е призната за виновна по чл.343 ал.1 б. „б“ предл. 2-ро, във вр. с чл.342 ал.1 от НК за това, че на 07.06.2020г. в гр. К., като водач на „М.“, модел „* ***“, с рег. №******** предприела маневра завиване наляво и не е пропуснала насрещно движещият се в посока „изток запад“ лек автомобил „Ф.“, модел „Ф.“ с рег. №********, в резултат на което, по непредпазливост, е причинила средна телесна повреда на К. И. Б..

Счел е, че влязлото в сила решение, постановено по реда на чл. 78а от НК, е задължително за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца, доколкото същото е приравнено на влязла в сила присъда по смисъла на чл. 300 от ГПК, с оглед на което следвало да се приеме за безспорно настъпването на ПТП, вината на прекия причинител и противоправността на извършеното от него деяние.

3

Понанатък, по съображения ,подробно изложение, е поддържал ,че в случай, че съдът приеме, че са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД и прецени, че трябва да бъде ангажирана отговорността му по реда на чл. 432 от Кодекса за З.то във връзка с чл.498 ал. 3 от КЗ за заплащане на обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди, ,то прави възражения за липса на причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и твърдените като получени от ищеца травматични увреждания , съпричиняване от страна на пострадалия при ПТП към вредоносния резултат по смисъла на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД ,както и прекомерност на заявената претенция за заплащането на обезщетение за причинените неимуществени вреди.

Съдът с решението ,предмет на обжалване е приел безспорно да е установен факта , че 07.06.2020г. в К. при управление на лек автомобил марка „М.“, модел „* ***“, с рег. №*********, водачът на МПС- Н.Х.И. е нарушила установените в Закон за движение по пътищата правила, като извършва маневра „ляв завой“, като не пропуска и блъска насрещно движещия се автомобил марка „Ф.“, модел „Ф.“ с рег. №********, управляван от ищеца.

За безспроно е приел също така, че към датата на настъпване на ПТП МПС на виновния водач е с валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към ЗАД „О. З.“ АД по силата на Застрахователна полица №******************, валидна до 01.09.2020 г.

С решение №200/08.12.2021 г. по НАХД №1221/2021 г. по описа на РС К., Н.Х.И. е призната за виновна по чл.343 ал.1 б. „б“ предл. 2-ро, във вр. с чл.342 ал.1 от НК за това, че на 07.06.2020г. в гр. К., като водач на „М.“, модел „* ***“, с рег. №******** предприела маневра завиване наляво и не е пропуснала насрещно движещият се в посока „изток - запад“ лек автомобил „Ф.“, модел „Ф.“ с рег. №********, в резултат на което по непредпазливост е причинила средна телесна повреда на К. И. Б., изразяваща се в контузия на дясното коляно, с разкъсване на вътрешния менискус на дясната колянна става, причинило трайно затруднение на движенията на десния крак за срок от около 2,5 - 3 месеца. Решението е влязло в сила и е необжалваемо.

Също така е прието за безспорно ,че ищецът е отправил писмена претенция по чл. 380 от КЗ до ответното дружество, която е получена на 28.10.2020г.

Приел е понататък ,че ищецът, освен травматичните увреждания ,устновени с решението по НАХД 200 /2021 г. е понесъл и допълнителни такива ,които ,установени от заключението на комплексна съдебно медицинска и автотехническа експертиза се изразяват в контузия на главата с мозъчно сътресение;охлузване и кръвонасядане в челна област;охлузване в областта на дясно коляно.

Посочил е и ,че по делото се установяват от представените разходо оправдателни документи извършени разходи във връзка с лечението и възстановяването на пострадалия ищец.

При така установеното е посочил ,че отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана, като предявените искове за 4 неимуществени и имуществени вреди се явяват доказани по основание.

По отношение размера на обезщетението ,съдът ,на първо място е съобразил травматичните увреждания на ищеца, а именно: контузия на главата с мозъчно сътресение; охлузване и кръвонасядане в челна област; охлузване в областта на дясно коляно ,скъсване на менискуса ,за което е претърпял оперативна интервенция ,която е започнала артроскопски и завършила с артротомия на коляното, при което била отстранена увредената част на медиалния менискус, както и обстоятелството ,че към момента на прегледа няма пълно възстановяване на травмата в коляното , като,както е установено от заключението, най- вероятно движенията в дясна колянна става няма да се възстановят напълно.Съобразил е също установеното по делото ,че след процесното ПТП, ищецът е станал по- затворен, получавал е паник атаки,настъпила промяна не само в психичното му състояние вследствие на претърпяното ПТП, но и промяна в социален план и трудовата ангажираност на ищеца , същият не участвал във финансовата издръжка на семейството, което се отразява негативно не само на финансовото състояние на семейството му, но и засегнало в голяма степен самооценката и душевния му мир като глава на семейството.При така взетото предвид и с оглед ноторно известното обстоятелството, че участието в ПТП представлява значителен стресогенен фактор, съдът е приел за справедливо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от ищеца в размер на 50 000 лева, в който размер и е уважил исковата претенция като не е счел за основателни възраженията ,направени от ответника, за съпричиняване на вредоносния резултат.