Решение № 445 от 25.03.2026, Административен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 445

Разград, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Разград - III състав, в съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

МАРТИН СТАМАТОВ

При секретар РАЛИЦА ВЪЛЧЕВА като разгледа докладваното от съдия МАРТИН СТАМАТОВ административно дело № 20257190700413 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 95 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК).

Делото е образувано въз основа на жалба подадена от „Беркай – 2010“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. Разград, чрез адвокат И. Р., против Решение № 32008834463/ 05.11.2025г., постановено от орган по приходите при Териториална дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители“ към Национална агенция за приходите, с което е отказано издаване на удостоверение за приложимо законодателство по отношение на лицето А. К. С. с [ЕГН] за периода 01.01.2023 г. – 31.12.2023 г.

В жалбата като отменителни основания се навеждат неправилно приложение на материалния закон – норми от националното законодателство и актове на Европейския съюз, както и несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят сочи, че единственият мотив за отказа - вътрешен оборот на територията на Р България по-малък от 25%, обуславящ друго място на обичайно осъществявана дейност от дружеството в качеството му на работодател, не е нормативно уреден критерий, а е възприет в практиката като един от многото ориентировъчни факти за тази преценка. В жалбата се сочи, че са изпълнени всички изисквания по чл. 12, § 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004, за да се приложи българското осигурително законодателство по отношение на работника. Моли решението да бъде отменено и преписката да бъде върната на административния орган с указания за издаване на исканото удостоверение А1 за приложимото осигурително законодателство. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В проведеното по делото открито съдебно заседание за оспорващото лице -редовно и своевременно призовано, не се е явил процесуален представител, като чрез упълномощен адв. Г. Д. е депозирано писмено становище, че поддържа жалбата и изложените в нея доводи.

Ответникът - гл. инспектор по приходите в ТД на НАП „СДО“, не е подал отговор по жалбата и не се е явил в проведеното открито съдебно заседание. Чрез упълномощен процесуален представител е изразил писмено становище, че жалбата е неоснователна и недоказана, а оспореното решение е правилно и законосъобразно. Поддържа изцяло доводите, изложени в оспорения адм. акт. Моли жалбата да бъде отхвърлена.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните и приети по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:

Административното производство е образувано въз основа на Искане с вх. №55-32-2776/06.10.2025г., подадено до ТД на НАП „СДО“ от „Беркай 2010“ ЕООД, [ЕИК], в качеството му на работодател, за издаване на удостоверение А1 относно приложимото осигурително законодателство спрямо неговия работник А. К. С. с [ЕГН] /подписал искането като заето лице/, за периода от 01.01.2023г. до 31.12.2023г.

В искането е посочено, че спрямо работника А. К. С. /заетото лице/ се е прилагало законодателството на командироващата държава /Р България/ за рамките от един месец преди командироване; С работника ще се запазят трудовите правоотношения през периода на командироване от 01.01.2023г. до 31.12.2023г.; Работодателят в командироващата държава не може да реши да прекрати договора със заетото лице по време на командироването; Работодателят в командироващата държава не може да определи ключовите аспекти на изпълняваната дейност в приемащата държава; Лицето не е наето с цел да бъде командировано (изпратено); Не се изпраща за да замести друго лице, чийто срок на командироване е изтекъл; Заетото лице няма да бъде предоставено на разположение на друго предприятие в държавата-членка, в която то е командировано или в друга държава-членка; Лицето не е било командировано преди в друга държава-членка; Възнаграждението на работника през периода на командироването ще бъде изплащаното за сметка на работодателя; Размерът на възнаграждението за времето на командироване (изпращане) е според работната заплата на приемащата държава на основание допълнително споразумение. Лицето няма да осъществява трудова дейност на територията и на други държави-членки; 20 са наетите от работодателя лица (с изключение на административния персонал) и 4 са служителите-административен персонал, които полагат труда си на територията на България; Командированите заети лица са 17; Договорите, изпълнявани в България са: 1 /един/ договор с фирма за хотелиерска и ресторантьорска дейност; Договорите, изпълнявани в приемащата държава, са: 1/един/ с GmbH /ООД/; Процентното съотношение на реализирания оборот на територията на Република България спрямо общия реализиран оборот за предходните 12 месеца е 18,78% към 81,22 %.

Според приложеното към искането копие на Трудов договор №84/02.02.2015г. се установява наличието на учредено на 02.02.2015г. на основание чл. 67 от КТ трудово правоотношение между „Беркай 2010“ ЕООД, [ЕИК] като работодател и А. К. С. като работник на длъжност „животновъд“ с начална дата на изпълнение 02.02.2015г.

От приложените копия на допълнително споразумение от 01.01.2023г. към горепосочения трудов договор и заповед за командировка в чужбина №1/01.01.2023г. на основание чл. 121 от КТ и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, е видно, че страните по трудовото правоотношение са се споразумели работникът да бъде командирован във ФР Германия, гр. Фрохбург, в кравеферма на „Прийснитцер Аграр“ ООД /„Prießnitzer Agrar“ GmbH/, със задача: хранене, обслужване и доене на крави за периода от 01.01.2023 г. до 31.12.2023г.

От приложените копия на договори за услуга от 01.10.2020г. и от 01.05.2021г. се установява, че са били сключени между „Прийснитцер Аграр“ ООД /„Prießnitzer Agrar“ GmbH/ като възложител и „Беркай 2010“ ЕООД като изпълнител с предмет: извършване на селскостопанска дейност (отглеждане и доене на животни) в посочено от възложителя място.

Към искането за издаване на удостоверение А1 „Беркай 2010“ ЕООД е представил декларация, че основната икономическа дейност на дружеството е Производство на мляко и млечни продукти, без сладолед – КИД-1051 и Дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване – КИД-5610. Представил е и декларация с поименна справка, че към 31.01.2023г. в „Беркай 2010“ ЕООД работят 158 бр. персонал, от които изключително на територията на страната 31 бр., вкл. 4 бр. административен персонал. Декларирал е, че 9 поименно посочени лица, в това число А. К. С., са работници, назначени на безсрочни трудови договори и до приключване на командировката им трудовите договори с тях няма да се прекратяват. Декларирани са обектите на дружеството, които са в границите на Р България: кафе-аператив в гр. Разград, кравеферма в с. Дянково, телчарник в с. Дянково и офис в гр. Разград /нает/.

Към искането е приложена справка за обстоятелствата по чл. 92, ал. 3 от ЗДДС с посочено процентно съотношение от 81.32% към 18.68%. на оборота на дружеството в чужбина /8 687 014.23 лв./ спрямо вътрешен оборот /1 995 660.02 лв./ за период от м.01.2022г. до м.12.2022г. Спрямо направена съпоставка по подадени Справки-декларации по ЗДДС за период м.01.2022г. – м.12.2022г. от адм. орган е прието, че съотношението на реализирания оборот на територията на страната спрямо общия реализиран оборот за предходните 12 месеца преди командироването на лицето е 15,85%.

При извършената от органа по приходите проверка е прието, че „Беркай 2010“ ЕООД е вписано в Търговския регистър на 24.03.2010г. със седалище и адрес на управление: гр. Разград, п.к. 7200, ул. „Хайдут Сидер“ № 2, вх. Б, ет. 1, aп. 1. Управител е Х. И. Х.. Дружеството е регистрирано по ЗДДС от 20.04.2010г.

За финансовата 2024г. има данни за подадена годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО с декларирана счетоводна печалба и код на основната икономическа дейност - 141 „Отглеждане на едър рогат добитък, с млечно направление“. Към 23.10.2025г. „Беркай 2010“ ЕООД има назначени 143 лица по трудови правоотношения, съгласно справка на всички действащи трудови договори, като едно от тях е А. К. С., който е бил осигуряван от този работодател в Р България за всички социални рискове през периода 01.01.2023г. - 31.12.2023г. За дружеството има издадени и действащи 74 броя удостоверения А1 за определяне на приложимо осигурително законодателство към 23.10.2025г.

Въз основа на безспорната в производството гореописана фактическа обстановка, е постановен обжалваният изричен отказ за издаване на удостоверение за приложимото осигурително законодателство, като органът по приходите е приел, че не са налице условията, при които работникът може да остане подчинено на българското осигурително законодателство лице. Изложил е мотиви, че приложимото законодателство се определя от разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004, според които основното правило е, че лицата, които осъществяват трудова дейност като заети или самостоятелно заети лица, се подчиняват на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си (чл. 11, § 3, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 883/2004). Обсъдил е разпоредбата на чл. 12, § 1, в която е регламентирано изключение от основното правило, чрез въведени пет условия, чието изпълнение е абсолютно задължително, за да остане приложимо законодателството на изпращащата държава, а именно: 1. командированото лице да продължава да е подчинено на законодателството на изпращащата държава; 2. работодателят обичайно да осъществява дейността си на територията на изпращащата държава; 3. да е налице пряка връзка между командированите работници и изпращащия работодател; 4. предвиденото времетраене на работата, за която са изпратени, да не надвишава 24 месеца, и 5. лицето да не е изпратено да замества друго лице, чийто срок за командироване е изтекъл.

Вземайки предвид реализираният от дружеството - работодател оборот на територията на Р България спрямо общия реализиран оборот за предходните 12 месеца, органът по приходите е приел, че не е изпълнено едно от решаващите условия - да осъществява обичайно дейността си на територията на страната, да поддържа трайни взаимоотношения с местни контрагенти и да реализира минимум 25% от оборота си на територията на страната. В тази връзка се е позовал и на Решение на СЕС от 3 юни 2021г.

Постановения адм. акт е връчен на жалбоподателя срещу подпис /видно от обратна разписка на л.30/ на 13.11.2025г., а жалбата до съда е подадена на 04.12.2025г.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Оспорването е с правно основание чл. 95, ал. 3 от ДОПК вр. чл. 145 и сл. от АПК.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в рамките на преклузивния законов 14 – дневен срок по чл. 95, ал. 3, изр. 2 от ДОПК след изтичане срока за обжалване по административен ред, от легитимирано лице при наличие на правен интерес от производството и срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата се преценява от съда като основателна и поради това следва да бъде уважена, при следните съображения:

Оспореният административен акт е издаден от материално, териториално и персонално компетентен административен орган - органът по приходите е действал в рамките на правомощията си определени в чл. 88, ал. 2 от ДОПК във вр. с чл. 19, § 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004.

Постановеният отказ е валидно волеизявление на адм. орган при спазена законоустановена писмена форма, съдържащо необходимите реквизити и съответстващо на съществените процесуални правила при издаването му.

При преценка на всички събрани по делото доказателства и относимите правни норми настоящата съдебна инстанция намира, че оспореният административен акт е постановен в несъответствие с материалния закон.

Адм. орган правилно е приел, че нормите за определяне на приложимото социално законодателство са уредени в Дял II на Регламент № (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) № 883/2004, детайлизирани с Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) № 987/2009).