Решение № 1428 от 03.11.2020, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

Номер 1428

03.11.2020 г.

Град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Пловдив

I наказателен състав

На 26.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Секретар:

Председател:

Станка Т. Деведжиева

Божидар И. Кърпачев като разгледа докладваното от Божидар И. Кърпачев Административно наказателно дело № 20205330205454 по описа за 2020 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К, № 1973304, издаден от ОДМВРПЛОВДИВ, с който на К. А. Д. е наложена глоба в размер на 650.00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се сочат конкретни пороци на ЕФ и се моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

В тази връзка само за пълнота на изложението следва да се посочи, че видно от данните от информационните масиви на въззиваемата страна процесния ЕФ е връчен на 11.08.2020г., а жалбата е входирана в Районен съд Пловдив на 14.08.2020г., което обуславя извод за спазване на преклузивния срок за упражняване на правото на жалба.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна по 1 следните съображения:

Електронният фиш е издаден за това, че на 24.12.2017 г. в 12:19 часа автоматизирано техническо средство Multa Radar SD 580, разположено на Републикански път II-86 км 19+240 /Пловдив-Асеновград/ в посока гр.Пловдив, при въведено ограничение с пътен знак В 26 на максималната разрешена скорост за движение по пътя от 60 км/ч, заснело, че МПС с рег.

№ *******, при отчетен толеранс от минус 3 % в полза на водача, се движело с установена наказуема скорост- 116 км/ч.

Собственик, на когото е регистриран автомобилът е К. А. Д. .

Съдът намира, че приетата в ЕФ фактическа обстановка се установява от приложените по преписката справка за собственици на МПС и статично изображение /снимка/ № 00209D32ACE1, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.

Въпреки правилно установената фактическа обстановка, според настоящия състав са налице основания за отмяна на ЕФ, доколкото не са налице условията за законосъобразно заснемане на извършеното нарушение с АТСС , което поставя под съмнение обосноваността и несъмнеността на извода на наказващия орган, че при установената фактическа обстановка е извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 ЗДвП, вр. чл. 182, ал.2, т.6 ЗДвП.

С ТР 1/2014г. на ВАС се потвърди принципното положение, че поставянето на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват.

Тези правила бяха законодателно уредени с приемането на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г, като по конкретно, за да е законосъобразно използването на стационарно средство за видео контрол, съгласно приложимата към датата на нарушението редакция на Наредбата следва да са налице следните условия:

- използваното техническо средство да е от одобрен тип. Това условие в случая е налице с оглед представеното по делото Удостоверение № 2

10.12.4888;

- техническото средство да е вписано в Българския институт по метрология. Видно от Удостоверение № 10.12.4888 процесното АТТС е вписано под номер 4888 със срок за валидност до 08.12.2020г.;

- техническото средство да е преминало през първоначална и последваща метрологична проверка. Това условие в случая е налице с оглед представения протокол за проверка № 42- ИСИ/23.03.2017г.;

- автоматизираното техническо средство да е използвано съгласно инструкцията на производителя и изискванията, посочени в удостоверението за одобрен тип, което условие в процесния случай се установява с оглед текста на изисканата от съда и приложена по делото инструкция за експлоатация;

- при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС да е такова, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта- чл. 8 от Наредбата.

С оглед духа на ТР 1/2014г. на ВАС съдебната практика трайно приема, че всяко едно от гореизброените изисквания е императивно, като само при кумулативната им наличност, използването на автоматизирано техническо средство е законно, а липсата на което и да е от изискванията опорочава процедурата и предпоставя отмяна на наложената санкция.

В конкретния случай от доказателствата по делото се установява, че не е спазено изискването на чл. 8 от Наредбата.

Видно от отбелязването на л.23 от приложената по делото инструкция за експлоатация на АТСС обсегът на действие на същото е от 1 до 99 метра.

Тоест АТСС е в състояние да отчита скоростта на движение на МПС на разстояние до 99 метра от камерата. С оглед гореизложеното, за да е спазено изискването на чл. 8 от Наредбата следва АТСС да е разположено най-малко на 99 метра след знака В26, маркиращ началото на зона с режим на ограничение на скоростта- 60 км/ч.

Следва изрично да се подчертае, че изискването на чл. 8 от Наредбата не е самоцелно, а е важна предпоставка за установяване на обективната истина по делото. Това е така, доколкото, само ако АТСС е разположено след знака В26 на по-голямо разстояние от обхвата му на действие, би съществувала гаранция, че същото не извършва заснемане и преди зоната 3 с ограничение на скоростта. В процесния случай при установен обсег на заснемане от 99 метра, ако АТСС е разположено на по-малко от 99 метра след знака В26, същото би заснемало и зоната преди въведеното ограничение от 60 км/час, тоест заснети биха се оказали МПС, за които все още не важи ограничението на скоростта.

В същото време от представената от въззиваемата страна двукратно по делото (веднъж в рамките на административната преписка и веднъж в изпълнение на разпорежданията на съда) схема за организация и контрол на пътното движението се установява, че процесното АТСС е разположено на път II-86 км 19+240.

От друга страна от писмото получено от ОПУ-Пловдив към АПИ (администрацията управляваща пътя) и приложеното към него Разрешение № 8-О-Е от 04.05.2004г е видно, че знак В26 е поставен във връзка с изграден обект бензиностанция на км. 19+290 –ляво. Тази информация от ОПУ-Пловдив изцяло съответства на данните, които могат да бъдат почерпени и от схемите за организация на движението, приложени от въззиваемата страна.

От съпоставката на данните получени от ОДМВР и от ОПУ-Пловдив е видно, че процесното АТСС е било разположено не 99, а 50 метра след знака В26, въвеждащ ограничение 60 км/час.

Тоест радарът на АТСС е имал възможност да засича движението и скоростта на МПС 49 метра преди да започне да действа ограничението въведено с пътния знак В 26. В тези 49 метра важи общото ограничение на скоростта извън населено място и движението с със скорост по-голяма от 60 км/час не е неправомерно.

При положение, че обсега на действие на радара е по-голям от разстоянието, на което е разположено АТСС от знака В 26 само може да се предполага, че МПС се е движело със заснетата скорост след като ограничението на скоростта е произвело действие, а не преди това. Както е добре известно обаче административно наказателната отговорност не може да почива на предположение, поради което и ЕФ следва да се отмени.

Действително установената наказуема скорост от 116 км/час превишава и общото ограничение на скоростта извън населено място от 90 км/час. В този случай обаче би се касаело за съвсем различна правна квалификация на допуснатото нарушение по чл. 21, ал.1, а не по чл. 21, ал.2 ЗДвП. Освен това 4 превишение от 26 км/час, вместо 56 км/час предполага приложението на съвсем различна санкционна норма и съвсем различна санкция.

В същото време правомощията на съда в производството по чл. 63 ЗАНН не му позволяват за първи път сам да издири и приложи надлежната правна квалификация и санкционна норма, ако те са неправилно определени от наказващия орган.

Да се процедира по обратен начин означава деецът да бъде поставен в п о л о ж е н и е да разбере правното основание за ангажиране на отговорността му, едва след като наказанието вече реално му е наложено, което е изцяло несъвместимо с правото му на защита.

Не на последно място следва да се посочи, че ако съдът служебно издири и накаже дееца за релевантните материално правна и санкционна норма, без те да са надлежно индивидуализирани в АУАН и НП, то същият би влезнал в непреодолимо противоречие с контролно- отменителните си правомощия в производството по чл. 63 ЗАНН и напрактика недопустимо би иззел и встъпил в правомощията на наказващия орган.

В този изричен смисъл е и трайната практика на Административен съд Пловдив- Решение № 616 от 10.03.2020 г. по к. адм. н. д. № 237 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2349 от 19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2262 / 2019 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 443 от 17.02.2020 г. по к. адм. н. д. № 3579 / 2019 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив Решение № 2362 от 31.10.2012 г. по н. д. № 2840/2012 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив.

Само за пълнота на изложението следва да се обоснове и неоснователност на всички изложени в жалбата възражения досежно правилното приложение на чл. 7 от Наредбата. Действително чисто формално тя е отменена изрично едва с ДВ, бр. 6 от 2018 г., в сила от 16.01.2018 г. а процесното нарушение се твърди да е извършено на 24.12.2017г., тоест формално нарушението е извършено при действието на чл.

7 от Наредбата.

Разпоредбата на чл. 165, ал.2, т.8 ЗДвП обаче, въвеждаща задължение за контролните органи да обозначават чрез поставяне на пътни знаци и да оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет 5 страницата на Министерството на вътрешните работи участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или системи е отменена още с ДВ бр.54 2017г. в сила от 05.07.2017 г.

В този смисъл в трайната практика на Административен съд Пловдив се приема, че с отмяната на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, следва да се счита мълчаливо отменена и съответната му разпоредба от подзаконовия нормативен акт по неговото прилагане, т.е. чл. 7 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Тоест разпоредбата на 7 следва да се счита за мълчаливо отменена още от 05.07.2017 г., а не от датата на изричната и отмяна 16.01.2018г. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от Закона за нормативните актове, актът по прилагане на закон губи изцяло или отчасти сила едновременно с пълното или частичното отменяване на закона съобразно обсега на отменяването. В ал. 2 на чл. 13 от ЗНА е предвидено, че новият закон може да разпореди да останат временно в сила всички или някои разпоредби на акта по прилагане на отменения закон, ако те са съвместими с разпоредбите на новия. В ПЗР на ЗДвП обаче липсва такава разпоредба, следователно и не е налице задължение на контролните органи да обозначават местата за контрол с пътен знак, както и да ги оповестяват чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на МВР, считано от 05.07.2017 г. - след отмяната на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП.

В този изричен смисъл Решение № 1493 от 10.08.2020 г. по к. адм. н. д.

№ 1440 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 846 от 15.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 168 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2346 от 12.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 2755 / 2018 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1968 от 08.10.2018 г. по к. адм. н. д. № 1735 / 2018 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2098 от 19.10.2018 г. по к. адм. н. д. № 1989 / 2018 г. на XIX състав на Административен съд Пловдив, Решение № 2163 от 25.10.2018 г. по к. адм. н. д. № 2013 / 2018 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2163 от 25.10.2018 г. по к. адм. н. д. № 2013 / 2018 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2098 от 19.10.2018 г. по к. адм. н. д. № 1989 / 2018 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив Предвид служебно констатираната незаконосъобразност на ЕФ, обаче 6 неоснователността на доводите в жалбата не се отразява на крайния извод, че ЕФ следва да се отмени.