Присъда № 1 от 05.01.2023, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда № 1/05.01.2023 г. по НЧХД № 5559/2021 г. по описа на РСБургас Производството по делото е образувано въз основа на частна тъжба от КР. ИВ. ИВ., чрез повереник - адв. П.Д. - БАК, с която против АЛ. К. К. с ЕГН: ********** е повдигнато обвинение за извършено престъпление, както следва: за това, че на 07.07.2021 г. в гр. Бургас, в подаден сигнал, публично разгласил позорни обстоятелства за К.И., а именно, че в качеството си на длъжностно лице – *, при изпълнение на службата си – охрана на обществения ред, е бил пиян – престъпление по чл.

148, ал. 2, предл. първо, вр. с ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. с чл. 147, ал. 1 от НК.

В първото съдебно заседание е направено уточнение на тъжбата, като е конкретизирано, че подадения сигнал е до тел. 112.

В същото съдебно заседание е бил приет за съвместно разглеждане граждански иск от тъжителя за осъждане на подсъдимия да му заплати сумата в размер на 5000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането 07.07.2021 г., до окончателното й изплащане. Съдът е конституирал К.И. като граждански ищец в производството.

Паралелно с образуваното наказателно производство от частен характер спрямо подсъдимия е било започнато и производство от административнонаказателен характер, като с Наказателно постановление № 3292а-420/26.11.2021 г., издадено от Началник 04 РУБургас подсъдимият К. е бил санкциониран по административнонаказателен ред за това, че на 07.07.2021 г. от мобилен телефон със СИМ карта с номер за разговори * и мобилен телефон със СИМ карта * е генерирал неверни повиквания към ЕЕН 112, а не по предназначение, с което виновно е нарушил чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112. Наказателното постановление е било обжалвано от К., като с Определение № 252/14.02.2022 г. по НАХД № 173/2022 г., потвърдено с Определение № 454/21.03.2022 г. по к.н.а.х.д. № 436/22 г. на АдмС-Бургас жалбата е била намерена за недопустима /подадена извън срока за обжалване/, поради което и наказателното постановление е влязло в сила.

При това положение съдът е приел, че са налице основания за спиране на наказателното производство от частен характер на основание чл. 290, вр. с чл. 25, ал. 1, т. 5 НПК, доколкото се установява, че то се води срещу лице, по отношение на което за същото деяние е било проведено и приключило с влязъл в сила акт административнонаказателно производство с характер на наказателно по смисъла на чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /ЕКПЧ/.

С Определение № 577/29.03.2022 г. съдът на основание чл. 290, ал. 1, вр. с чл. 25, ал.

1, т. 5 НПК е спрял производството по делото и е указал на частния тъжител, че на основание чл. 24, ал. 4, вр. ал. 1, т. 8а НПК – наказателното производство подлежи на прекратяване, ако в едномесечен срок от спирането не е направено предложение за възобновяване на административнонаказателното производство или предложението не е уважено, поради което и в случай, че прецени – може да сезира окръжния прокурор с искане за възобновяване на административнонаказателното производство по издаване на Наказателно постановление № 3292а-420/26.11.2021 г., на Началник 04 РУ-Бургас и отмяна на това НП.

Определение № 577/29.03.2022 г. е било обжалвано от частния тъжител, като е било потвърдено от въззивния съд с Определение № 471/31.05.2022 г. по ВЧНД № 521/2022 г. на ОС-Бургас, поради което и е влязло в сила на 31.05.2022 г. и от тази дата е започнал да тече едномесечния срок за внасяне на предложение за възобновяване на административнонаказателното производство по издаване на Наказателно постановление № 1

3292а-420/26.11.2021 г., издадено от Началник 04 РУ-Бургас.

В рамките на този срок на 23.06.2022 г е било депозирано предложение за възобновяване на административнонаказателното производство от окръжния прокурор.

Предложението е било разгледано от състав на АдмС-Бургас, като с Решение № 1185/27.10.2022 г., по адм.д. № 1047/2022 г., в сила от 27.10.2022 г., компетентният съд е възобновил административнонаказателното производство по издаване на Наказателно постановление № 3292а-420/26.11.2021 г., на Началник 04 РУ-Бургас , отменил е наказателното постановление и е прекратил административнонаказателното производство.

При това положение настоящият съдебен състав е приел, че процесуалните пречки, довели до спирането на производството по НЧХД № 5559/2021 г. на РС-Бургас са отпаднали, поради което и с Определение от 08.11.2022 г. е възобновил производството по делото и e продължил разглеждането му по същество.

Пред съда производството по делото протече по общите правила, като бяха разпитани свидетели, посочени от частното обвинение и от защитата, и бяха приобщени относимите и необходими доказателства. Няколкократно съдът напъти страните към помирение, но такова не беше постигнато.

Подсъдимият К. дава подробни обяснения пред съда, като заявява, че на процесната дата е бил спрян от полицейски патрул, по начин който според него не съответства на законовия. Посочва, че след направена забележка от негова страна, е бил изваден грубо от колата от частния тъжител, което го е усъмнило, че той може да е употребил алкохол.

Потвърждава, че се е обадил на тел. 112, за да се оплаче от поведението на полицейския служител, но заявява, че е изказал само своите подозрения, че полицаят може да е пиян, а не че е изразил категорична увереност в това.

В пледоарията си пред съда повереникът на частния тъжител – адв. П.Д. – БАК прави анализ на събрания доказателствен материал, като застъпва, че деянието е доказано по безспорен начин, както от фактическа, така и от правна страна, поради което моли за осъдителна присъда и уважаване на гражданския иск в пълен размер. Счита, че приложение следва да намери чл. 78а НК и подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на глоба в размер на 2000 лева и в негова тежест на бъдат възложени сторените разноски.

Частният тъжител и граждански ищец не се явява в съдебното заседание, в което приключи разглеждането на делото.

Упълномощеният защитник на подсъдимия - адв. Г.Д. – БАК счита, че подзащитният му следва да бъде признат за невиновен, доколкото обвинението срещу него не е доказано.

Прави анализ на доказателствените материали и посочва, че в случая К. се е възползвал от законовото си право да подаде сигнал срещу действията на полицейските служители, които според него са били неправомерни. Счита, че в сигнала до тел. 112 подсъдимият не е индивидуализирал конкретно тъжителя, както и че от съдържането на обажданията може да се направи извод, че подсъдимият просто е изразил подозрение, че полицаят може да е пиян, а не е заявил категорична увереност в тази насока, поради което и няма как да се приеме, че деянието е извършено при изискуемата форма на вина. Пледира за постановяване на оправдателна присъда и отхвърляне на гражданския иск.

Подсъдимият К. заявява, че се присъединява към неговия защитник, а в предоставената от съда възможност за последна дума заявява, че няма какво да добави.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:

2

От фактическа страна:

Подсъдимият АЛ. К. К. с ЕГН: ********** е роден на *. Той е българин, български гражданин, неосъждан (реабилитиран по право), неженен, работи в *.

На 07.07.2021 г. около 22.15 часа частният тъжител К.И. – * изпълнявал служебните си задължения по охрана на обществения ред на територията на кв. Горно Езерово, в екип с колегата си * Двамата патрулирали със служебен автомобил в квартала, когато движейки се по ул. „Минзухар“, забелязали лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № *, който се приближавал към тях. Св. * подал сигнал с ръка към водача на автомобила да спре, за да му бъде извършена проверка. Водач на автомобила бил подс. К., който възприел подадения сигнал, но изразил на глас възмущението си, че не може така да се спират коли, с махане през прозореца. Въпреки това К. изпълнил подадения сигнал и спрял автомобила. След спирането частният тъжител излязъл от служебния автомобил и се запътил към автомобила на подсъдимия, като с думите: „Ще ти кажа как се спира“, извадил принудително подсъдимия от автомобила. Освен подс. К. в „Опел“-а се намирали и св. * и св. М.К. (брат на подсъдимия), чиято самоличност също била установена от полицейските служители.

Била извършена полицейска проверка, която не констатирала нередности.

Междувременно на мястото на проверката се била събрала голяма група хора, включително и бащата на подсъдимия, които започнали да викат (на език, различен от българския) и да търсят сметка от полицейските служители, защо са спрели подсъдимия за проверка. Понеже в хода на проверката полицейските служители не констатирали нищо нередно, те си тръгнали и продължили със задълженията си.

В това време подсъдимият К. решил да се обади на тел. 112 и да съобщи, че полицаят, който го е извадил от автомобила, е бил пиян. За тази цел в 22.20 часа той подал сигнал от своя телефон с номер * до оператора на тел. 112 и заявил, че подозира, че полицаят е пиян.

Операторът го свързал с ОДЧ на ОДМВР-Бургас, при което и пред пом. дежурния полицейски служител (*) подс. К. потвърдил твърдението си, че полицаят, който го е спрял е пиян, като този път вече бил далеч по-категоричен и заявил: „Той е пиян в момента. Аз ви казвам, че съм сигурен сто процента, че е пил…“ (01:55 – 02:01 минута от разговор, предоставен от тел. 112 с наименование „*_07072021_2220“). Уточнил изрично и че се касае за полицейския служител от авто-патрул, който преди минута, го е спрял в кв. Горно Езерово и го е извадил от автомобила.

При това положение дежурният полицейски служител в ОДЧ на ОДМВР-Бургас (*) разпоредил на авто-патрула и в частност на тъжителя И., да се яви в 04 РУ-Бургас, за да бъде проверен за употреба на алкохол. За целта дежурният разпоредил и на св. Хр. Хр. – мл. автоконтрольор към Сектор „ПП“ също да отиде в 04 РУ-Бургас и да тества колегата си с техническо средство за употреба на алкохол. Подсъдимият К. също бил поканен да се яви в 04 РУ-Бургас, за да може пробата да се извърши пред него и самият той да се убеди дали полицаят е пиян или не.

В 23:58:56 часа св. Х. извършил проба на тъжителя И. с техническо средство „Дрегер 7510“ с фаб. № ARNA 0187 (проба № 2737), което отчело резултат от „0.00“ промила в издишания въздух. Техническото средство било годно и калибрирано, а направената проверка надлежно вписана в съответния дневник (л. 112-114).

По време на проверката на място присъствал и подс. К. и неговия баща, който междувременно също се бил обадил няколко пъти на тел. 112, с искане за тестване на полицая, който се държал грубо със сина му. Подсъдимият видял с очите си процесът на тестване и резултатът от него, след което си тръгнал. На място присъствал и св. *, който по това време бил в сградата на районното управление по служебен въпрос и разбрал, че ще тестват колегата му И. по сигнал на гражданин, че е употребил алкохол . Понеже познавал тъжителя, като лице, което съвестно изпълнява служебните си задължения св. * решил да 3 изчака и да види какво ще покаже техническото средство.

За случая и подадения сигнал била извършена проверка от ОДМВР-Бургас, която излязла със становище, че няма извършено нарушение на служебната дисциплина от страна на тъжителя. Въпреки това И. се притеснил и смутил от проверката, затворил се в себе си и видимо се променил заради неверните твърдения спрямо него, че е употребил алкохол по време на работа.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от доказателствата и доказателствените средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, както следва:

От гласните доказателствени средства: показанията на св. * * (л. 41 гръб - 42); св. * (л.

42 гръб – 43); св. * (л. 43); св. Хр. Хр. (л. 99 гръб - 100); св. * * (л. 100); св. М.К. (л. 100 гръб - 101) и частично от обясненията на подсъдимия А.К. (л. 41).

От писмените доказателства: писмо от тел. 112 (л. 28); АУАН (л. 29); Наказателно постановление (л. 30); СМУ (л. 35); справка за съдимост (л. 39); писмо от тел. 112, ведно с диск (л. 53-55); писмо от ОДМВР-Бургас (л. 62); писмо от тел. 112, ведно с диск (л. 67-68); разпечатка от техническо средство (л. 106) и документи относно използване на техническо средство (л. 110 - 114).