Решение № 1130 от 15.05.2026, Административен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 1130

Добрич, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Добрич - IV състав, в съдебно заседание на двадесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ЛЮБОМИР ГЕНОВ

При секретар СТОЙКА КОЛЕВА като разгледа докладваното от съдия ЛЮБОМИР ГЕНОВ административно дело № 20267100700127 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.172 ал.5 от Закона за движението по пътищата.

Образувано е по жалба на Г. Ж. М. с [ЕГН] от [населено място], [улица], представляван от процесуалния представител адвокат Д. Г. с адрес за призоваване [населено място], [улица], ет.2, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-0255-000014/23.02.2026 г. на началника на група във II РУ – Добрич при ОД на МВР – Добрич П. В. Ж., с която на основание на чл.171 т.1 буква з), гг) от Закона за движението по пътищата му е наложена принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“. Жалбоподателят излага твърдения за незаконосъобразност на оспорената заповед поради неспазване на административнопроизводствените правила, материалния закон и целта на закона. Настоява се за отмяна на издадената заповед, както и за присъждането на сторените разноски.

В законния срок ответникът е посочил, че прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна и моли същото да бъде намалено до минимума, определен от закона, с оглед на липсата на фактическа и правна сложност на делото.

В съдебното заседание и писмената си защита Г. Ж. М. чрез своя пълномощник заявява, че в случая няма доказателства за извършено уведомяване на собственика на автомобила за липсата на действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“; не е изпълнена процедурата по уведомяване; липсата на уведомяване за служебното прекратяване на регистрацията води до незнанието на факт от обективната действителност, който принадлежи към състава на нарушението; към датата на издаването на процесната заповед автомобирът вече е бил с нова валидна застраховка „Гражданска отговорност“ и отсъства основание за налагането на принудителна административна мярка; настоява за уважаването на жалбата и за присъждането на разноските за адвокатско възнаграждение и заплатена държавна такса.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирано лице - адресат на оспорената заповед, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е основателна.

От данните по административната преписка се установява, че на 22.02.2026 г. от Я. В. М. – полицай във II РУ – Добрич при ОД на МВР – Добрич - е съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA, №4917605 на Г. Ж. М. за това, че на 22.02.2026 г. около 17.50 часа при движението си по [улица]в [населено място] в посока към [населено място] в близост до изхода на селото управлявал лек автомобил „Опел Астра“ с рег. №[рег. номер], негова собственост, като пътното превозно средство е с прекратена регистрация поради липсата на „Гражданска отговорност“ от 23.12.2025 г. и виновно е нарушена разпоредбата на чл.140 ал.1 пр.1-во от Закона за движението по пътищата – управлява се моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Акт за установяване на административно нарушение серия серия GA, №4917605 е предявен и връчен на водача, което е надлежно удостоверено с подписа му и този на още един свидетел. Той е съставен на базата на извършена проверка от актосъставителя в присъствието на свидетеля Д. П. Д.. Въз основа на съставения АУАН е издадена оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-0255-000014/23.02.2026 г. на началника на група във II РУ – Добрич при ОД на МВР – Добрич П. В. Ж., с която на основание на чл.171 т.1 буква з), гг) от Закона за движението по пътищата му е наложена принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“. Като правно основание за издаването на заповедта е посочена разпоредбата на чл.171 т.1 буква з), гг) от Закона за движението по пътищата, а за фактическо основание - управлението на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Деянието на водача е квалифицирано като нарушение по чл.140 ал.1 пр.1-во от Закона за движението по пътищата. Според т.1.6. от изисканата Заповед №357з – 2522/02.09.2025 г., издадена на основание на чл.172 ал.1 от Закона за движението по пътищата и чл.43 ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи, директорът на ОД на МВР – Добрич е оправомощил служителите на длъжност „началник на група“ във II РУ – Добрич при ОД на МВР – Добрич с правомощия на територията, обслужвана от съответното РУ при ОД на МВР – Добрич, да прилагат с мотивирани заповеди принудителните административни мерки по чл.171 т.1, т.2, т.2а), т.2б), т.4, т.5 буква а), т.6 и т.7 от Закона за движението по пътищата.

С оглед на изложеното по – горе обжалваната заповед е издадена от материално и териториално компетентно длъжностно лице, в кръга на предоставените му правомощия съгласно приложената по делото оправомощаваща заповед на директора на ОД на МВР – Добрич, в установената от закона форма и съдържание съгласно чл.59 ал.2 т.4 от АПК във връзка с чл.172 ал.1 от Закона за движението по пътищата. В заповедта е посочена процесната законова разпоредба, регламентираща условията за налагане на обжалваната принудителна административна мярка - чл.171 т.1 буква з), гг) от Закона за движението по пътищата. Изложени са и фактическите основания, които са мотивирали административния орган да я издаде, включително чрез препращане към съдържанието на съставения срещу жалбоподателя АУАН, който е част от административната преписка.

В производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но не са спазени материалноправните разпоредби и целта на закона.

Чл.171 от Закона за движението по пътищата предвижда за осигуряване на безопасността на движението и за преустановяване на административните нарушения да се прилагат принудителни административни мерки, една от които (чл.171 т.1 буква з), гг) от същия закон) е временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който е извършил нарушение по чл.175 ал.3 от Закона за движението по пътищата, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. От намиращото се на лист 33 от делото обяснение става ясно, че никой не е уведомил жалбоподателя за изтичането на застраховката „Гражданска отговорност“ и за служебното прекратяване на регистрацията на неговия автомобил, което не се оспорва от административния орган. Освен това от представената от самия орган служебна справка (на лист 36 от делото) е видно, че малко след установяването на пропуска жалбоподателят е сключил валидна застраховка „Гражданска отговорност“ и още в 9.00 часа на 23.02.2026 г. (т.е. преди издаването на атакуваната заповед) регистрацията на процесния автомобил е била служебно възстановена на основание на чл.143 ал.10 от Закона за движението по пътищата поради постъпилото уведомление от Гаранционния фонд за наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“. След като са налице безспорни данни от Гаранционния фонд, че още преди издаването на процесната заповед за прилагане на принудителна административна мярка за автомобила вече е имало валидна застраховка и регистрацията му е служебно възстановена, то е обезпечен общественият интерес, за чието гарантиране законът е въвел изпълнението на тази принудителна мярка. Затова и личният интерес на жалбоподателя е несъразмерно ограничен от изпълнението на издадената заповед. В този смисъл е и практиката на върховната съдебна инстанция, обективирана в Определение №3210/23.03.2026 г. по административно дело №1844/2026 г. на VII отделение на ВАС – същото касае произнасяне по искане за спиране на предварително изпълнение, но изложените в него аргументи са приложими и по отношение на законосъобразността на самите принудителни мерки, доколкото жалбите срещу последните са подсъдни на административните съдилища като първа и същевременно последна инстанция. С оглед на всичко изложено издадената принудителна административна мярка трябва да бъде отменена.

Административната принуда е крайно средство за обезпечаване изпълнението на правните норми. Безспорно предназначението и целта на принудителната административна мярка изисква бързи фактически действия по нейното налагане, но това не трябва да става в нарушение на принципите по чл.4, чл.6 и чл.7 от АПК като гаранции за спазване на правата на засегнатите лица и за разкриване на обективната истина. Като не се е съобразил с това, административният орган е наложил принудителната административна мярка при липсата на безспорна доказаност на нарушението.

По изложените съображения обжалваната заповед е неправилна и противоречи на материалния закон и целта на закона, поради което са налице основания за нейната отмяна по смисъла на чл.146 т.4 и т.5 от АПК и жалбата следва да бъде уважена.

Заради изхода от спора и на основание на чл.143 ал.1 от АПК на жалбоподателя трябва да бъдат присъдените сторените и поискани разноски в общ размер на 305.11 евро/596.74 лева, включително внесена държавна такса в размер на 5.11 евро/10 лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 евро (който не е прекомерен).

Водим от горното и на основание на чл.172 ал.2 от АПК, Добричкият административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Г. Ж. М. с [ЕГН] от [населено място], [улица]издадената от началника на група във II РУ – Добрич при ОД на МВР – Добрич П. В. Ж. Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-0255-000014/23.02.2026 г.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Добрич с административен адрес [населено място], [улица]да заплати на Г. Ж. М. с [ЕГН] от [населено място], [улица]направените разноски по административно дело №127/2026 г. по описа на ДАС в размер на 305.11 евро.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия: