Решение № 2418 от 27.06.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2418 гр. Варна, 27.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря И. Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20243110116028 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от И. С. Х., ЕГН ********** срещу „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК * първоначално обективно евентуално и кумулативно съединени искове, както следва:

- главен облигационен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за приемане за установено в отношенията между ищеца и ответника със сила на пресъдено нещо, че Договор за кредит № 40012306973 от 27.09.2022 г., по който са страни, е нищожен;

- евентуален облигационен установителен иск с правно основание чл. 10а, ал.2 от ЗПК във вр. с чл. 26 ал. 4, вр. ал. 1, предл. първо от ЗЗД, за прогласяване на недействителността на Договор за кредит № 40012306973 от 27.09.2022 г. в частта му относно възнагражденията за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“;

- кумулативно съединен облигационен осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 194.00 лева, която е изплатена от ищцата в полза на ответника по един нищожен договор и представлява надвнесена главница.

Oбстоятелствата, от които произтичат претендираните от И. С. Х. права и възражения в исковата молба:

Ищцата твърди в исковата молба, подадена чрез адв. Л. К. Б., че е сключила с ответника договор за паричен заем с № 40012306973 на 27.09.2022 г., по силата на който „П.

К. Б.“ ЕООД й е предоставило заем в размер на 3 000 лева, при фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) от 41% и годишен процент на разходите (ГПР) от 49,21%. Според условията на договора, ищцата следвало да внесе общо дължима сума от 5 259,00 лева, включваща главница и лихва. Впоследствие, ищцата разбрала, че дължи общо 8 559,00 лева, като освен главницата и лихвата, сумата включвала и такси на стойност 1 200,00 лева за допълнителна услуга „Фаст“, която предоставяла право на приоритетно разглеждане и изплащане на кредита, както и такса от 2 100,00 лева за допълнителна услуга „Флекси“, която позволявала промяна на погасителния план на потребителския кредит.

1

Сочи, че договор за потребителски кредит № 40012306973 е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и съдържа няколко нищожни неравноправни клаузи. Първата от тях е годишният лихвен процент (ГЛП) в размер на 41%, който ищцата смята за прекомерен и счита, че на основание тази клауза договорът следва да бъде обявен за нищожен. Следващата неравноправна клауза, посочена от ищцата, е свързана с възнаградителната лихва, която надвишава трикратния размер на законната лихва. Ищцата счита, че тази клауза накърнява добрите нрави, което обосновава извод за нейната нищожност. Друга неравноправна клауза, която твърди ищцата, е свързана с годишния процент на разходите (ГПР), който според договора е 49,21%. Според ищцата ГПР е завишен по скрит начин, тъй като в него не са включени дължимите допълнителни такси, което представлява още едно основание за нищожност на договора.

Ищцата твърди, че в настоящия случай липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита и по този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв е реално процентът на оскъпяване на ползвания финансов продукт.

Смята, че допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ не представляват реално предоставена допълнителна възможност или преференциално условие, от което кредитополучателят да може да се възползва и което да носи допълнителни ползи за него, така че да бъде обосновано изискването за заплащане на възнаграждение. Тя твърди, че тези услуги имат характер на действия, свързани с усвояването на кредита, за което разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) забранява заплащането на такси.

Тъй като начислените в настоящия случай такси в общ размер на 3 300.00 лева са свързани с процедурата по усвояване на кредита, договорната клауза, която предвижда тяхната дължимост, е в противоречие с императивните разпоредби на закона и като такава е нищожна.

Ищцата твърди, че до момента на подаване на исковата молба е внесла по сметка на ответника сумата от 3 194.00 лева.

По същество моли исковете да бъда уважени и да й бъдат присъдени сторените в производството съдебни разноски.

Oбстоятелствата, от които произтичат възраженията и правата на ответника по исковата молба „П. К. Б.“ ЕООД:

Не се оспорва, че на 27.09.2022 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит № 40012306973.

Излага становище за неоснователност на предявените искове от И. С. Х..

Твърди, че на ищеца е предоставен Стандартен европейски формуляр - веднъж с отправеното искане за отпускане на потребителски кредит и веднъж преди сключването на самия кредитен договор, в който са посочени параметрите на кредита и е подписан от кредитоискателя. След това втори път са посочени в договора за потребителски кредит и е подписан от двете страни. Излага, че е изготвен и връчен на ищеца погасителния план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Твърди, че към момента на сключване на договора кредитополучателят е бил наясно с общата сума, която трябва да върне, също така не е обективирал желанието си да се откаже от сключения договор, каквато възможност му е дадена в чл. 7.1. от ОУ към договора.

Излага становище, че императивните изисквания на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК са спазени. Твърди, че ГПР и общата дължима сума са посочени в раздел VI „Параметри“ и в стандартния европейски формуляр. Счита за неоснователни твърденията на ищцата, че действителният размер на ГПР е в различен размер от посочения. Освен това смята, че с оглед разпоредбата на чл. 19, ал. 6 от ЗПК, дори и да се приеме за вярно, че размерът на ГПР е по-висок от законово-допустимия по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, то последицата от това е недължимост на сумите, с които се надвишава размерът, посочен в ал. 4 на същия член, но не и недействителност на целия договор за кредит.

Сочи, че в ЗПК не е посочено като изискване в договора да бъдат посочени 2 компонентите на ГПР, тъй като те са нормативно залегнали. Твърди, че дори и да се приеме, че не е ясно защо ГПР е със стойност по – висока от ГЛП, ако в него е включена само възнаградителна лихва, то това не заблуждава потребителя за параметрите на договора и задълженията му по него, а е резултат от начина на изчисляване на ГПР съгласно изискванията на закона. Смята, че в договора ясно и недвусмислено са посочени всички параметри. Твърди, че разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК не попада сред законовите основания за недействителност на договора за кредит.

Смята, че двете закупени допълнителни услуги не следва да бъдат включени в ГПР.

Твърди, че закупувайки посочените в договора за кредит допълнителни услуги, кредитополучателят си осигурява допълнителна възможност, във всеки един момент да поиска извършването на някоя или на всички предоставени услуги, но закупуването им не е условие за сключване на договора за кредит, нито за получаването на кредита при конкретните условия, съответно не следва да бъдат включени в ГПР. Сочи, че закупуването на услуга, съобразно която длъжникът може да се възползва от отлагане/разсрочване на дължимите вноски срещу заплащане на такса за тази допълнителна услуга, е базирано на допускане от страна на кредитополучателя, че има риск кредитополучателят да се окаже затруднен да изпълни навреме и в срок задължението си за плащане на вноски, разходите базирани на това допускане, не следва да се включват в обхвата на общия размер на разходите за потребителя и в годишния процент на разходите, тъй като не отговарят на условията по чл. 19, пар. 3 от Директива 2008/48/ЕО. Счита, че неправилното посочване на ГПР, дори такова да е налице, не може да се приравни на липса на ГПР, което да доведе до нищожност на целия договор

Излага становище, че надлежното изброяване и включване в договора за кредит както на ГПР, така и на всички други плащания, каквито са разходите за незадължителни допълнителни услуги, като сумите на вноските са записани както месечно, така и общо за целия кредит, не би могло да бъде подвеждащо или неясно за потребителя, от което следва, че целта за информираност на потребителя е спазена.

Твърди, че договорът може да бъде действителен сам по себе си, само клаузата за допълнителна услуга да бъде обявена за недействителна. Клаузата за допълнителна услуга в случая не съставлява част от основния предмет на договора за кредит и поради това договорът може да бъде сключен и да съществува валидно, независимо от клаузата за допълнителна услуга, дори в случай, че има основание за недействителност на тази клауза.

Счита за неоснователни твърденията на ищеца, че възнаграждението за предоставената допълнителна услуга представлява печалба за кредитора, надбавка към главницата и с оглед разпоредбата на чл. 19, ал. 6 от ЗПК, дори да се приеме за вярно, че размерът на ГПР е по-висок от законово-допустимия по чл.19, ал. 4, то последицата е недължимост на сумите, с които се надвишава размерът, посочен в чл. 19, ал. 4, но не и недействителност на целия договор за кредит.

По отношение на твърдението за нищожност на уговорените допълнителни услуги на основание чл. 10а, чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ответникът твърди, че допълнителната услуга „Фаст“ е била предоставена на ищцата и тя се е възползвала от нея, като е получила сумата в максимално кратки срокове. Твърди, че изборът за закупуване на допълнителни услуги е изцяло в зависимост от волята на клиента, като тяхното закупуване не е задължително условие за сключване на договора, а е опционално. Страните са постигнали съгласие за сключване на договор, включващ допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, които водят до допълнителни разходи за кредитора, поради което услугите се предоставят срещу възнаграждение. Смята, че заявените от ищцата услуги не противоречат на добрите нрави, съгласно принципа на свободното договаряне по чл. 9 от ЗЗД. С оглед на този принцип кредиторът е предложил, а ищцата е поискала и закупила тези ясно определени допълнителни услуги.

Излага становище, че таксите за допълнителни услуги не могат да се възприемат като такси за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита, а представляват такси за закупуване на допълнителни услуги.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, в случай, че надвишава минималния размер.

3

В хода на откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не се представлява. С молба от 30.05.2025 г. поддържа исковата молба и моли за уважаването на предявените искове. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се представлява. С молба от 22.05.2025 г. поддържа отговора на исковата молба.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:

За успешното провеждане на предявените искове ищцата следва да докаже твърдението си за наличие на облигационна връзка с ответника по силата на договор за кредит № 40012306973/27.09.2022 г.; противоречието на договора или на отделни негови клаузи със закона; че към момента на подаване на исковата молба е изплатила сумата от 3 194.00 лева.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, а при установяване на горните факти да установи дължимостта на таксите за допълнителните услуги, като докаже съответствието на договорните разпоредби с императивните прави норми и добрите нрави.