Решение № 461 от 07.10.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 461 гр. Велико Търново, 07.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Драгостинов

Членове:

Симона Миланези

Ангелина Богданова при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Въззивно гражданско дело № 20254100500629 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от "Електроразпределение Север" АД със седалище гр. Варна, чрез адв. М. от ВТАК против Решение № 640/02.05.2025 г., постановено по гр. д. № 384/2025 г. по описа на РС - Велико Търново, с което ОСЪЖДА "Електроразпределение Север" АД, с ЕИК 104518621 да заплати на М. В. Т., с ЕГН **********, от гр. ***, ул. "***", бл.

*, ап. *, сумата от 4 999 лв., представляваща частичен иск от общата сума от 5 519,51 лв., платена без основание сума по фактура № 0106132984/24.02.2020 г., начислена за период 14.02.2017 г. - 05.12.2019 г. за обект в гр. ***, ул. "***", по кл. № ***и аб. № ***, ведно със законна лихва от подаване на исковата молба – 30.01.2025 г. до окончателното изплащане, както и е осъдено "Електроразпределение Север" АД гр. Варна да заплати на М. В. Т. сумата от 999,96 лв., представляваща направени по делото разноски.

Във въззивната жалба са развити оплаквания за неправилност и 1 незаконосъобразност на обжалваното първоинстанционно решение. Твърди се, че правно необосновани са изводите на първоинстанционния съд, че не е доказано по делото кога и по какъв начин е възникнало натрупването на показания по скритата тарифа на електромера, поради което не може да се обоснове извод, че отчетеното в тази тарифа количество енергия реално е потребено от праводателя ***. Твърди се, че са осъществени както първият, така и вторият юридически факти, предпоставящи приложението на разпоредбата на чл. 55 ПИКЕЕ, а именно приложеният по делото констативен протокол е съставен изцяло в съответствие с установените за това нормативни изисквания по чл. 49 ПИКЕЕ, както и е установен и вторият юридически факт, предвиден в хипотезата на правната норма на чл. 55 ПИКЕЕ, а именно извършена на средството за измерване метрологична проверка, при която да е установено наличието на измерени количества електрическа енергия в невизуализиран регистър. Твърди се, че щом електромерът е отговарял на техническите изисквания при монтажа си в обекта на праводателя, косвено е доказано, че същият е бил и с нулеви показания в невизуализираните регистри към този момент. Твърди, че установените по делото факти, макар и с косвени доказателства, в своята съвкупност водят до единствения възможен технически и логичен извод, че показанията в скритите регистри на електромера са били нулеви към датата на монтажа на СТИ в процесния обект.

По изложените съображения моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени изцяло обжалваното и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения частичен осъдителен иск по чл. 55, ал. 1 пр.1 ЗЗД. Претендира всички направени по делото съдебни разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна - ищеца М. В. Т. от гр. ***, чрез пълномощника му адв.

В. Г. - ВАК, с който оспорва въззивната жалба изцяло като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно, по подробно изложени в тази насока съображения.

Великотърновският окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

2

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. При извършената проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.

При проверка за неговата правилност по реда на чл. 269, изр. 2 ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество, е неоснователна и недоказана, а обжалваното първоинстанционно съдебно решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло.

Предмет на разглеждане по делото пред ВТРС е бил предявен от М. В. Т. чрез му адв. Г. от ВАК, против "Електроразпределение Север" АД със седалище гр. Варна частичен осъдителен иск за неоснователно обогатяване с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4 999 лв., част от 5 519,51 лв., като платена от праводателя *** без правно основание по фактура № 0106132984/27.02.2020 г., представляваща начислена сума по корекционна процедура за периода от 14.02.2017 г. до 05.12.2019 г. за обект, находящ се в гр. ***, ул. "***", с клиентски № ***и аб. № ***, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Твърди се, че на 05.12.2019 г. от служители на ответното дружество е извършена техническа проверка на СТИ, измерващо ел. енергията в процесното място на доставка в гр. ***, ул. "***", за което е съставен КП № 1106***/05.12.2019 г., който е връчен на Р.Й с получено писмо с изх. № 57431КП1106***_*/24.02.2020 г., процедурата по съставяне, на който КП е изцяло оспорена от ищеца. Сочи, че под заплахата да му бъде прекъснато захранването с ел. енергия на процесния обект на доставка, Р.Й. е платил задължението на дата 27.02.2020 г. в брой, удостоверено с издаден от ответното дружество фискален бон № 00082740016. Ищецът оспорва дължимостта на исковата сума и счита, че е платена от Йорданов при липса на правно основание, по изложени съображения. Наведени са доводи, че вземането за платената без основание сума е прехвърлено на ищеца М. Т. с договор на 23.01.2025 г., за което е уведомен доставчикът на услугата.

С подадения в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба 3 ответникът „Електроразпределение Север” АД, чрез адв. М. - ВТАК, е заел становище за процесуална допустимост, а по същество е оспорил изцяло предявения осъдителен иск по чл. 55, ал. 1 пр.1 ЗЗД като неоснователен и недоказан, с довод, че праводателят *** дължи заплащане на сумата в размер на 5 519,51 лв., начислена с фактура № 0106132984/24.02.2020 г., на основание чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ, поради което и заплащането й не е без основание.

Между страните по делото не е налице спор по фактите, фактическата обстановка по делото е пълно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях, поради което настоящата въззивна инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и препраща към установената такава от районния съд, като не намира за нужно да я възпроизвежда повторно.

Във въззивното производство не са събрани доказателства, които да променят установената от районния съд и възприета от ВТОС фактическа обстановка по делото.

Предмет на делото е частичен осъдителен иск за неоснователно обогатяване с правно основание чл. 55, ал. 1 пр.1 ЗЗД с цена на иска от 4 999 лв., частичен от 5 519,51 лв., ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба 30.01.2025 г. до окончателното изплащане.

Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, възприета от въззивната инстанция, са правилни и обосновани. Въззивната инстанция, възприема изцяло мотивите на ВТРС за основателност и доказаност на предявения частичен осъдителен иск по чл. 55, ал. 1 пр.1 ЗЗД, ведно с претенцията за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба - 30.01.2025 г. до окончателното изплащане, предвид акцесорния й характер, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 272 ГПК препраща към тях.

В допълнение и по оплакванията във въззивната жалба въззивният съд излага следното:

Уважаването на осъдителен иск за неоснователно обогатяване на 4 предявеното основание по чл. 55, ал. 1 пр.1 ЗЗД - за връщане на получено без основание, предполага установяване от ищеца, че праводателят му е престирал на ответника дадена парична сума, респ. в тежест на ответника е да докаже основание за задържане на престацията.

В процесния случай безспорно Р.Й., като ползвател на разпределителната мрежа на ответното електроразпределително дружество за снабдяването му с ел. енергия за процесното място на доставка в гр. ***, ул.

"***", има качеството на "потребител на енергийни услуги" по смисъла на § 1 т. 41б б. Б от ДР на ЗЕ. Безспорно установен по делото е и фактът на заплащане от *** на ответника на 27.02.2020 г. на исковата сума от 4 999 лв., част от платената изцяло сума от 5 519,51 лв., представляваща начислена му корекционна такава с процесната фактура № 0106132984/24.02.2020 г. в резултат от извършена корекция на сметката му на основание чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ, съставляваща преизчислено количество ел. енергия за процесното място на доставка в гр. *** за исковия период от 14.02.2017 г. до 05.12.2019 г., остойностено на база цена за технологични разходи за услугите достъп и пренос до електроразпределителната мрежа на ответника. Не е спорно по делото и сключеният между *** и ищецът Т. договор за цесия от 23.01.2025 г.

Поддържаното основание от ответника за дължимост на сумата от 5 519,51 лв., част от която в размер на 4 999 лв. е предмет на настоящия частичен осъдителен иск, е, че е начислена в резултат от извършена корекция на сметката на ищеца на основание чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ, чийто фактически състав в случая не е осъществен, поради което и платената от ищеца сума от 5 519,51 лв. по фактура № 0106132984/24.02.2020 г., част от която е исковата сума от 4 999 лв., се явява платена без основание и подлежи на връщане от ответника на ищеца на основание чл. 55, ал. 1 пр.1 ЗЗД, което обуславя изцяло основателност и доказаност на предявения като частичен осъдителен иск за неоснователно обогатяване, ведно с претенцията за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба 30.01.2025 г. до окончателното й изплащане, предвид акцесорния й характер.

В процесния случай техническата проверка на СТИ, измерващ ел. енергията в процесното място за доставка на ел. енергия с потребител Р.Й.

/цедентът на вземането/, е извършена на 05.12.2019 г., т.е. по време на действащите ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 35/30.04.2019 г., в сила от 04.05.2019 г. /, 5 приложими в случая. За да е налице хипотезата на чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ, която да породи право на ответника за извършване на корекция на сметката на ***, следва въз основа на извършена метрологична проверка на СТИ да е установено наличие на измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, в който случай операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри. Съгласно чл. 55, ал. 2 ПИКЕЕ, преизчисляването по чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл. 49 ПИКЕЕ. За да е налице хипотезата на чл.

55, ал. 1 ПИКЕЕ не е достатъчно само установяване чрез метрологична проверка на средство за измерване, че има измерени количества енергия в невизуализираните регистри на СТИ и че КП е съставен по реда на чл. 49 ПИКЕЕ. Разпоредбата на чл. 55, ал. 2 ПИКЕЕ следва да се тълкува в нейната взаимовръзка с ал. 1 от същата, съгласно която, при установени измерени количества ел. енергия в невизуализирани регистри на СТИ, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на СТИ в тези регистри.