Решение № 773 от 12.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 773 гр. София, 09.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20221100508621 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 83487 от 8.05.2020 г. на СРС, постановено по гр. д. № 73089/2018 г. на СРС, II ГО, 123-ти състав, частично са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******* срещу С.

Б. Н., ЕГН ********** с адрес гр. София, ул. „******* и М. Б. Н., ЕГН ********** с адрес гр. София, ул. „******* (като конституирани в процеса по реда на чл. 227 ГПК правоприемници на починалия в хода на делото ответник Е.Т. Н. , ЕГН **********) установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и е признато за установено, че ответниците ДЪЛЖАТ на ищеца всеки по 1 / 2 част от сумата 1 990. 04 лева, представляваща 4/6 части от дължимата цена на доставената през периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. топлинна енергия до топлоснабден имот апартамент 41, находящ се в гр. София, ж.к.“******* ******* с аб. № 10847, и от сумата 28,24 лева – цена на услугата дялово разпределение за същия период, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 22.11.2016 г. до окончателното изплащане, за които суми по ч. гр. дело № /2016 г. по описа на СРС, 61 състав на 29.11.2016 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ за разликата над 1 990. 04 лева до пълния предявен размер от 2 985. 15 лева, за цена на услугата дялово разпределение за разликата над 28. 24 лева до пълния предявен размер от 42. 36 лева, както и изцяло иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 229. 57 лева, представляваща обезщетение за забава за плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 1

15.09.2015 г. до 09.11.2016 г., включително, като неоснователни.

В хода на производството е починал един от ответниците - М. Б. Н., за което съдът е уведомен с молба №25125287 от 02.08.2021 год., към която е приложено и удостоверение за наследници с изх. №РСЦ21-ВК08-1414 от 28.07.2021 год. на СО, район „Средец“. От същото се вижда, че починалият ответник е оставил за наследници И. К. Н. – съпруга, Б. М.

Н. и К. М. Н. – синове. Същите са конституирани в процеса по реда на чл. 227 ГПК, като правоприемници на починалия в хода на делото ответник с Определение №20184363 от 13.09.2021 год.

Недоволни от постановеното решение са останали ответниците, които в срока по чл.259, ал.1 от ГПК са подали две въззивни жалби, съответно от 16.11.2021 год. на С. Б. Н. чрез процесуалния му представител адв. Д. С. от САК и от 11.10.2021 год. от И. К. Н., действаща за себе си и като законен представител на децата си Б. М. Н. и К. М. Н.. Оспорват изцяло постановеното решение, както и по отношение на частта за разноските.

Жалбоподателите смятат, че изводите на първоинстанционния съд са неправилни, като погрешно е определен начинът на изчисляване на доставената топлинна енергия. Възразяват срещу надлежната размяна на съдебни книжа и по – конкретно в начина на връчване и получаване на съобщението с исковата молба до първоначалната ответница. Въвежда твърдение, че с неконституиране на всички собственици, при въведено възражение за това в отговора на исковата молба, съдът е допуснал нарушение и е постановил недопустимо решение. Молят съда да отмени първоинстанционното решение като неправилно, необосновано и незаконосъобразно, а вместо него да постанови ново решение, с което изцяло отхвърля предявените спрямо ответницата претенции. Претендира и разноски.

Въззивните жалби са подадени от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на обжалване. По същество са допустима и подлежат на разглеждане.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е подал отговор на въззивната жалба и ищецът, като оспорва изцяло подадената въззивна жалба като неоснователна. Смята, че първата инстанция е постановила правилно съдебно решение, поради което молят съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно, а въззивната жалба да остави без уважение. Претендират и разноски.

Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Постановеното по делото решение е валидно и допустимо.

По отношение правилността на решението настоящият състав на въззивния съд намира следното:

2

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, излага, че по сключен договор при общи условия с ответницата Е.Т. Н. (починала в хода на делото и по реда на чл. 227 ГПК, като ответници по делото на мястото й са конституирани нейните наследници по закон (С. Б. Н. и М. Б. Н.), в периода м. 05. 2014 г. до м. 04. 2016 г. и доставил топлинна енергия на стойност 2 985. 16 лева, като дължима била и цената на услугата дялово разпределение за същия период в размер на сумата 42. 36 лева. Поради неизпълнение на задължението за плащане в срок за периода 15.09.2015 г. до 09.11.2016 г. се дължало обезщетение за забавата върху главницата за топлинна енергия в размер на 229. 57 лева, както и законни лихви върху главниците, считано от 22.11.2016 г. до окончателното плащане (в частта за вземането за обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение съдебното решение № /15.05.2018 г., постановено по гр. д. № /2017 г. по описа на СРС, 61-и състав е влязло в сила и същото вземане не е предмет на настоящото производство). Ищецът подал заявление за горните претенции по чл. 410 ГПК на 22.11.2016 г., за което 29.11.2016 г. по ч. гр. дело № /2016 г. по описа на СРС, 61 състав била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Починалият в хода на делото ответник Е.Т. Н. възразила срещу заповедта, поради което ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае горните вземания за установени срещу процесуалните й правоприемници по реда на чл. 227 ГПК – ответниците С. Б. Н. и М. Б. Н., като всеки заплати по 1 / 2 част от сумите.

Ответницата – Е.Т. Н., починала в хода на делото с правоприемници, конституирани в процеса по реда на чл. 227 ГПК С. Б. Н. и М. Б. Н., в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Притежавала само идеална част от имота, тъй като правото на собственост върху същия било придобито през времетраенето на брака й с Б. С.ов Н.. Не била обвързана от облигация с ищцовото дружество – не била подала декларация за откриване на партида, не била сключила договор с ищеца, не приела ОУ на търговеца. Оспорва представените от ищеца частни документи.

Съдът е сезиран с първоначално обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител на топлинна енергия през процесния период; използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Правото на участие на едно лице в исковия процес се гарантира от разпоредбите на ГПК, обезпечаващи участието на страните в процеса и възможността за упражняване на процесуалните им права в рамките на осъществяваната защита като ищец или ответник по делото. Процедурата по призоваване на страните и връчване на съдебните книжа се развива 3 под ръководството на съда, който има задължение да следи за редовността й като предприема необходимите действия, разпореждайки какво следва да извърши връчителя, преценява спазването на установените правила, гарантиращи правото на участие и правото на защита на страните в процеса, във връзка с което се произнася със съответните разпореждания.

Начините за връчване на съобщения са посочени в чл. 43 ГПК – лично връчване, което е такова и когато съобщението се връчва на представител на адресата ( чл. 45 ГПК), и връчване на друго лице (чл. 46 ГПК). Друг начин на връчване е чрез залепване на обявлението, като правилата са конкретно определени в чл. 47 ГПК. Чл. 47, ал.1 от ГПК предвижда, че когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. Когато ответникът не се яви да получи книжата, съдът указва на ищеца да представи справка за неговата адресна регистрация, освен в случаите на чл. 40, ал.2 и чл. 41, ал.1, в които съобщението се прилага към делото. Ако посоченият адрес не съвпада с постоянния и настоящия адрес на страната, съдът разпорежда връчване по настоящия или постоянния адрес по реда на ал. 1 и 2 (ал.3 на чл. 47 от ГПК).

Съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината. Когато установи редовността на връчването, съдът разпорежда съобщението да се приложи към делото и назначава особен представител на разноски на ищеца (ал.5 и ал.6 на чл. 47 от ГПК). Съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк.д.№ 2/2013 г., ОСГТК, докладчик съдията Б. Б., районният съд по местоизпълнението назначава особен представител на длъжника, ако при пристъпването към изпълнение той има регистриран постоянен и настоящ адрес, но не може да бъде намерен там, нито може да се намери лице, което е съгласно да получи съобщението и длъжникът не се е явил да го получи в указания двуседмичен срок. Необходимо да се посочи е, че съдебната практика разрешава еднопосочно въпроса, че за да е редовна процедурата за връчване чрез залепване на уведомление и за да се приложи презумпцията на чл. 47, ал.5 ГПК, съответният връчител би следвало да удостовери надлежно отсъствието на страната от адреса със съставен протокол, в който удостоверява посещенията си и констатираните обстоятелства при всяко посещение. При удостоверяване, че съобщението не е връчено, тъй като връчителят не намира адресата, без да има сведения, че последният е напуснал адреса или отсъства продължително, следва да има данни, че връчителят е посещавал адреса в рамките на месец поне три пъти по различно време, включително в обичайното време за пребиваване на адресата. Връчителят е длъжен да отрази в съобщението всички действия във връзка с връчването, включително и по сведения на кои лица и въз основа на какви впечатления е направил констатация, че лицето не може да бъде намерено на посочения адрес, както и че не се намира лице, което е съгласно да получи съобщението (вж. в този смисъл – Определение № 160 от 31.03.2009 г. на ВКС по ч.гр.д № 194/2009 г., I г. о., ГК;

Решение № 14 от 20.04.2015 г. на ВКС по гр.д.№ 5741/2014 г., I г.о., ГК; Определение № 642 4 от 25.10.2012 г. на ВКС по ч.т.д.№ 520/2012 г., I т. о., ТК и др.).

Основното възражение на въззивника е по отношение на процедурата по връчване на съдебни книжа и уведомяване на първоначалния ответник по делото – наследодател на въззивника. В случая, настоящата инстанция намира, че първоинстанционния съд не е допуснал процесуални нарушения, довели до опорочаване на процедурата по чл. 47 ГПК (редакция преди изм. с ДВ бр. 86/2017 г.) във връзка с уведомяването на ответника и връчването на препис от исковата молба. В случая ответницата е търсена в продължение на един месец, като адресът е посетен три пъти, съответно на 14.12.2016 год. (сряда), 26.12.2016 год. (понеделник, но е почивен ден) и 10.01.2017 год. (вторник), като е отбелязано, че лицето не е открито на адрес, както и не са намерени лица, съгласни да получат съобщението. Длъжностното лице по връчването е отбелязало и че уведомление е залепено на входната врата на ап.41, както и че е пуснато в пощенската кутия на апартамента. След изпълнение на тези действия, длъжностното лице е залепило уведомление по чл.47 ГПК, където е отбелязано, че ответницата следва да се яви в двуседмичен срок от 16.01.2017 год. в деловодството на съда за да получи съдебните книжа.