Решение № 108 от 14.08.2023, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Тетевен, 14.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Марио Д. Стоянов при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА като разгледа докладваното от Марио Д. Стоянов Гражданско дело № 20234330100322 по описа за 2023 година

Предявени са установителен иск за прогласяване нищожност на договорна клауза,съединен с иск за заплащане на недължимо платена сума.

Ищцата излага,че на 29Л1.2018г. М. Г. е сключила договор за паричен заем № 3384286 с „Изи АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД. Страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 500.00 лева, видът на вноската е месечна, а размерът на месечния лихвен процент не е посочен.В чл. 4 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Поръчителите следва да отговарят на следните условия: да представи служебна бележка от работодател, за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на трудовото възнаграждение да е в размер на минимум 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР и д.р.

В ал. 2 от чл. 4 страните са уговорили, че в случай на неизпълнение на задължението си по настоящия договор да предостави обезпечение в срока по предходната алинея, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 250 лв. Неустойката се заплаща от Заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски.

На ищцата е начислена неустойка в общ размер на 250 лева, тъй като същата не е представила в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор, М. Г. е погасила изцяло сумата по сключения договор преди завеждането на исковата молба.Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т, 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е 1 недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (арг. чл. 23 ЗПК).

Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗЗП при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.

В чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК е установено, че при забава на потребителят кредиторът има право само на лихва до размера на законната върху неплатената в срок сума за времето на забавата. С оглед на изложеното е налице заобикаляне на ЗПК, поради което на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК клаузата е нищожна. Следващ довод в тази насока е, че тази клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Така договорена, неустойката при непредставяне на обезпечение излиза извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции и води до оскъпяване на кредита, а и не е ясно какви точно вреди на кредитора би покрила и в този смисъл са и мотивите на ОСТК, отразени в т.З от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т.д. № 1/2009г., ОСТК.

Кредиторът не включва сумата на неустойка към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи и нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. И, ал. 1, т.

10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал.

1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочен ГПР, но от съдържанието на договора потребителят не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече, предвид предпоставките, при които възниква задължението на потребителя да заплати неустойка, то същото е с характер на сигурен 2 разход и следва да бъде включено изначално при формирането на ГТТР. В случая, акцентът се поставя не само върху факта, че в тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху обстоятелството, че ако това обстоятелство му бе известно (чрез изначалното му включване в разходите по кредите), то тя би могла да направи информиран избор дали да сключи договора.

Моли почитаемия Съд да се счита за надлежно сезиран с възражение за нищожност на целия договор за паричен заем и в мотивите си на постановения съдебен акт да се позове на нея.

Считам, че неустоечната клауза по чл. 4 от Договора е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Също така счита, че тази клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП.Ето защо счита, че е налице правен интерес за доверителката ми от предявяване в условията на кумулативно обективно съединяване на усгановителен иск за прогласяване на нищожност на неустоечната клауза - чл.4 ал.2 от договора и осъдителен иск срещу ответното дружество на основание чл. 55, ал. 1, предл. от ЗЗД за недължимо платени суми по процесния договор за паричен заем.

Моли да бъде постановено решение,с което:

-Да се признае за установено в отношенията между страните М. Х. Г. с ЕГН ********** и „Изи АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, с ЕИК: 131576434, че клаузата на чл.4 ал.2 от Договора за заем 3384286 е нищожна,

-Да бъде осъден, на основание чл. 55 ал.1 предл. 1 от ЗЗД, ответника „Изи АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, с ЕИК: 131576434, да заплати на М. Х. Г. с ЕГН **********, сумата в размер на 50 лева, като частичен иск от 250 лева, представляваща недължимо платени суми по договор за паричен заем 3384286, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане;

-Направените по делото съдебни и деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание,проведено на 28.07.2023г ,на основание чл.214 от ГПК е допуснато изменение-увеличение на размера на осъдителния иск зо сумата от 225.94 лева.

Позовава се на писмени доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника ,в който се излага следното:

Счита,че исковата молба е нередовна,поради следното:

Посоченото в исковата молба ЕГН не съответства на ЕГН на ищеца.

Исковата молба не е подкрепена с писмени доказателства.

Ищецът твърди, че е сключил договор, обсъжда конкретни текстове от този договор, но не го е представил.

3

Ищецът твърди, че е извършил плащания по този договор, но иска ответната страна да представи разписки за платени суми и платежни нареждания, които той е издал.

По допустимостта на иска:

Предявени са обективно съединени установителен иск за недействителност на правоотношението и осъдителен иск за връщане на даденото по същото. Като осъдителният иск съдържа в себе си искане за установяване на спорното материално право!

Съединяването на усгановителния иск с осъдителен иск е недопустимо, поради идентичност на предмета на спора. Това е така, захцото в хода на исковото производство по осъдителен иск ищецът има процесуална възможност не само да се позове и да докаже нищожността на сключения договор, по който е заплатил сумата, но и ще може да претендира да бъде осъдена насрещната страна да му заплати тази сума.

Константна е съдебната практика, че липсва правен интерес от предявяване на установителен иск, когато може да се предяви осъдителен иск и същевременно в процеса могат да се установят необходимите факти, които са от значение. В тази насока - Решение № 35/01.09.2015г. по т.д.№ 407/2014г. на ВКС - Д т.о., Решение № 127/29.10.20Юг. по т.д.№ 20/2020г., на ВКС -1 т.о., Решение № 11/19.01.1979г. на ВКС - III г.о. по гр.д.№ 782/1978г., Решение № 1019/10.05.1996г. на ВКС - IV г.о. по гр.д.№ 519/1995г., Решение № 1812/01.11.1995г. на ВКС - IV г.о. по гр.д.№ 2134/1994г., Решение № 409/15.04.1971г. на ВКС — III г.о. по гр.д.№ 173/1971г., Решение № 1881/10.10.1967г. по гр,д.№ 1007/1967г. на ВКС -I г.о.

С оглед на горното считаме, че процесуалното поведение на ищцовата страна, инициирайки съдебно производство и предявявайки два иска, като осъдителното искане съдържа в себе си и установително такова, представлява злоупотреба с право и съзнателен опит за обогатяване за сметка на ответника и излишното му натоварване с разноски!

Предявяване на осъдителен иск, ще гарантира принципите на бързина и процесуална икономия при разглеждането на делото, както и икономия на средства и време, както на страните, така и на съда.

Злоупотребата с право представлява съзнателно превратно упражняване на субективно право, което е свързано не само с увреждането на чужди блага, но и с извличането на полза от превратното упражняване на права - какъвто именно е настоящия случай.

Във връзка с гореизложеното моли да се прекрати настоящото производство по отношение на установителния иск като недопустим.

Алтернативно, в случай че се счете установителния иск за процесуално допустим, то моли да се има предвид следното:

Договор за паричен заем № 3384286/29.11.2018 г. е действителен и е в пълно съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2. Договорът е сключен валидно.При отпускане на кредита дружеството е действало добросъвестно - на 4 ищеца е предоставен СЕФ, в който са описани параметрите на кредита и изрично е посочено, че трябва да се предостави едно от посочените обезпечения, т.е. преди да сключи договора за кредит, ищецът е знаел, че трябва да представи обезпечение. Видно от чл. 11, т.

18 ЗПК, изискването да се предостави обезпечение на кредит е напълно допустимо и законно. Не е налице и неравновесие между правата и задълженията на страните дружеството е предоставило паричен кредит срещу обезпечение, а ищецът се е задължил да върне заетата сума и договорената лихва.

Важно е да се подчертае, че в настоящия случай разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК не намира приложение и не е налице нарушение на нейните изисквания. Претендиралата неустойка за неизпълнение касае едно допълнително задължение за предоставяне на обезпечение като поради непредоставянето му е начислена същата. Периодът, за който е начислена неустойка е от изтичането на тридневния срок за предоставяне на обезпечението до крайния срок на договора, а претендиралата законна лихва е за период от настъпването на падежа на договора до изплащане на задължението, тоест за периода, за който се начислява неустойка за неизпълнение на договорно задължение, не се претендира обезщетение за забава.

Въвеждайки твърдението, че неустойката е недействителна на основание чл. 21 ал. 1 ЗПК, тъй като с нея се създават задължения, които се покриват от ГПР, процесуалният представител на ищеца не е съобразил разпоредбата на чл. 19, ал. 3,т. 1 ЗПК, в която е предвидено, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Следва заключението, че законодателят е предвидил възможността за начисляването на такива разходи, като изрично ги е изключил при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита.

Разпечатката съдържа 43 от 98 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b2c24589-337d-426e-8c29-706f003d00fc