Решение № 15523 от 04.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15523 гр. София, 04.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА

АНГЕЛОВА при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА

Гражданско дело № 20241110138116 по описа за 2024 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът-„Т.С.” ЕАД твърди, че с ответникът Н. Д. П. са били в договорни отношения по повод доставка на топлинна енергия за битови нужди, за топлоснабден имот-АП., находящ се в гр. София, /адрес/. Твърди, че е изправна страна по договора, а ответникът не е изпълнил задължението си да заплати потребеното и доставено от ищеца количество топлинна енергия за процесния имот. Моли съда да постанови съдебно решение, по силата на което да осъди Н. Д. П. да му заплати сумата от 4488,70 лева, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., сумата от 554,08 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2022г. до 12.03.2024г., такса за услугата дялово разпределение в размер на 61,79 лева за периода 01.05.2021г. - 30.04.2023г. и сумата от 12,22 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 12.03.2024г., ведно със законната лихва върху главниците, считано о т 25.06.2024 год. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до изплащане на сумите. Претендира сторените в производството разноски.

Ответникът-Н. Д. П., чрез назначеният й особен представител, е депозирала в срок отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове по основание и размер.

1

Третото лице помагач-„Т.С.“ ЕООД твърди, че дяловото разпределение е извършвано в съответствие с действащата нормативна уредба.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна страна:

Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на договорно правоотношение с ответника, т.е. качесетвото му на потребител на топлинна енергия, доставена от него топлоенергия до топлоснабдения имот на ответниците, в претендирания размер и за процесния период.

В доказателствена тежест на ответника е да установи факта на изпълнение, т.е. че е изплатил на ищцовото дружество /изцяло или отчасти/ дължимите от него суми за ползвана топлоенергия през процесния период, както и възраженията си срещу вземането на ищеца.

Съгласно чл.153, ал.1 на Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Приет като доказателство по делото е Нотариален акт за собственост на апартамент /жилище/ по чл. 55г от ЗПИНМ, от който е видно, че К.Л.П.. е придобила правото на собственост върху ап., находящ се в гр. София ж.к. „/адрес/ От удостоверение с изх. №68-00-910/6/21.04.2014 год. издадено от ГИС се установява, че имота описан в нотариалния акт е идентичен с процесния топлоснабден имот. От удостоверение за наследници с изх. №1356/02.11.2017 год. се установява, че К.Л.П. е починала на 15.11.1997 год. и е оставила наследници по закон Д.Г.П.съпруг и Н. Д. П.-дъщеря. Д.Г.П. е починал на 02.06.2009 год. и е оставил наследник по закон Н. Д. П. /удостоверение за наследници с изх.

№1115/02.10.2017 год./. С оглед на изложеното съдът приема, че ответника, в качеството си на наследник по закон на К.П. и Д.П. е придобила правото на собственик на процесния имот респ. качеството на потребител на топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от 2 топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Те се публикуват най-малко в един централен и един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично приемане от страна на потребителите. В случая несъмнено е, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответника е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Съгласно действащото законодателство-чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.

Законодателят е предвидил задължението за заплащане на топлинна енергия като многокомпонентно такова, което включва в себе си задължението за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите по арг. от чл. 144 ал.1 от ЗЕ, като при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

В конкретния случай индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода се извършва от „Т.С.“ ЕООД.

При постановяване на съдебното решение съдът се съобрази с приетата съдебно-техническа от която се установява, че абонатът заплаща стойността на топлинната енергия, отделена от сградната инсталация, която се разпределя от ФДР между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите по проект. Установява се, че в имота има 3 бр. отоплителни тела с ИРРО, за които поради липса на осигурен достъп от ФДР е начислена служебна ТЕ по максимален специфичен разход на сградата, както и че поради липса на водомер ТЕ за БГВ се начислява служебно „на брой лица“ с разходна норма 140л/денонощие за 1 бр. потребител. Установява се, че дължимата сума за топлинна енергия е в размер на 4483,97 лева, от които 326,66 лева-дължима за сградна инсталация. Съдът намира, че макар с решение № 7276/03.07.2023 г. по адм.д. № 746/2021 г. на ВАС, с което е отменена т. 6.1.1 от Методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, че отмяната на посочените разпоредби 3 относно методиката за начина за разпределяне на топлинната енергия в сградата не води автоматично до отпадане на задължението на потребителите на топлинна енергия да заплащат стойността на доставената в имотите им топлинна енергия. Не се правоизключва извършването на доставка на топлинна енергия, а само методиката за изчисляването й, което касае претенцията по размер. Съдът възприема установеното в Решение № 6552/31.10.2025 г. по в. гр. д. № 5992/2024 г. по описа на СГС и Решение № 6747/07.11.2025 г. по в. гр. д. № 2694/2025 г. по описа на СГС, че с Решение на СЕС от 23.10.2025 г по дело C‑760/23 се приема за допустима национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда - етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление. В определени случаи може да е трудно и дори невъзможно да се определи с точност количеството топлоенергия, отдадено от тази инсталация във всеки апартамент. За т.

6.1.1 от методиката СЕС е посочил, че се основава на някои обективни данни, но би следвало по-специално да отчита специфичните характеристики на сградата, като нейната изолация и изолацията на отоплителната система, използваните за тази система материали, както и евентуалната загуба на топлина. Методиката отчита част от обективните критерии, но не всички, вещото лице не следва да замества методиката или да съставя изцяло нова формула, а следва единствено да добави липсващия параметър под формата на числен коефициент, който да бъде приложен върху полученото по реда на методиката количество топлинна енергия за сградна инсталация, и то ако е приложим и относим. В случая по делото не са представени доказателства, от които съдът да заключи, че процесната сградаетажна собственост има специфични характеристики, които водят до неточности в отчитането на индивидуалното потребление на ответника по Методиката респ.до начисляване на повисоки сметки за доставена топлинна енергия. С оглед на изложеното съдът приема, че ответника дължи заплащането на сумата от 4483,97 лева, до която иска следва да се уважи и да се отхвърли до пълния предявен размер от 4488,70 лева.

Основателен е и иска за дължимата такса за услугата дялово разпределение общо за сумата от 61,79 лева. Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна енергия между клиентите в сгради-етажна собственост се извършва от топлопреносното предприятие или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ услугата дялово разпределение 4 се извършва от и за сметка на доставчика на топлинна енергия или по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, вкл. в хипотезата на чл. 139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са избрали лице, регистрирано по реда нa чл.139а, за извършване на услугата дялово разпределение) като сумите за дялово разпределение се заплащат от потребителите на продавача- чл. 36 от ОУ. В производството не се спори, че услугите за дялово разпределение са предоставени, поради което претенцията е основателна и следва да се уважи така както е предявена за сума в размер на 61,79 лева.

На следващо място съдът приема, че претенцията на ищеца за лихви за забава за процесния период също е частично основателна.

Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.

Съгласно чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 год., след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на месечните фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата за потребено количество за отчетния период, в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като в чл. 33, ал. 4 изрично е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по фактурите за потребление след изравняване за целия отчетен период, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Предвид изложеното за дължимата сума за цена за потребена топлинна енергия за процесния период се дължи лихва за забава само върху сумите по общите фактури, издадени след изравняването, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В исковата молба ищецът сочи, че претендира лихва за забава за периода от 15.09.2022 год. до 12.03.2024 год.. От приетите по делото доказателства обаче се установява, че е начислявана лихва след издаване на обща фактура №1021587997/31.07.2022 год. от дата 15.09.2022 год.. Доколкото ответникът не ангажира доказателства за погасяване на дължимото, в срок, и на основание чл.162 от ГПК съдът приема, че претенцията на ищеца за лихви претендирани върху сумата дължима за топлинна енергия е основателен за сума в размер на 554,08 лева.