Определение № 1955 от 18.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1955 гр. Пловдив, 18.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20255300501565 по описа за 2025 година

Производство по чл.413, ал.2 ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК:

203670940, представлявано от ИД З.Б., чрез юриск. И. Н. против Разпореждане с рег.№ 10084 от 07.04.2025г. постановено по ч. гр. д.№ 2385/ 2025г. по описа на ПРС – ХXIII гр. с., с което заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението за издаване на ЗИ на жалбоподателя против : М. М. К., ЕГН: ********** от гр.Пловдив. По изложени съображения в частната жалба се иска отмяна на обжалвания акт и произнасяне по същество.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства, намери следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275, ал.1 ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

Със заявление по чл.410 ГПК жалбоподателят е поискал издаване на заповед за изпълнение за сумите: 271,04 лв – главница, 10,66 лв-договорна лихва, 159,92 лв – обезщетение за забава, начислено за периода 02.08.2022г до датата на подаване на заявлението, както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението по делото до окончателното му изплащане.

С Разпореждане с рег.№4976/17.02.2025г. заповедният съд е указал на заявителя да посочи точно и ясно: има ли плащания от длъжника по кредита, ако има такива з в какъв размер са плащанията, както и към кои пера от дълга са отнесени същите, доколкото със заявлението се претендира плащане на част от твърдените за дължими суми.

По дадените указания на заповедния съд заявителят с молба от 13.03.2025г. е поддържал заявеното и в аналогични заповедни производства по отношение на становището си, че въпроса за извършените плащания по процесния договор са от категорията на правопогасяващите юридически факти, които са в тежест на длъжника в исковото 1 производство, като исканите уточнения не намират място в текущото съкратено съдебно производство и излизат от служебното начало.

С обжалваното разпореждане заповедният съд изцяло е отхвърлил заявлението за издаване на исканата ЗИ по чл.410 ГПК с мотивите, че дадените указания не са изпълнени, вкл. излагайки мотиви относно необходимостта от прилагане на правната последица по ч.22 и чл.23 ЗПК поради констатирано от съда нарушение по чл.11, т.10 ЗПК във връзка с липсата на яснота спрямо ГПР , посочено само в цифрова величина, поради което невъзможност за преценка дали същото включва всички разходи по кредита / пар.1,т.1 от ДР на ЗПК/, която проверка е извършена от съда в правомощията по чл.411 ГПК. С оглед на това е невъзможно заявлението да бъде уважено.

Служебната проверка по реда на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК налага извода за обосновано констатирана недействителност на представения ДПК № 696521 от 24.06.2022г., сключен от посочения длъжник с първоначалния кредитор „Сити кеш“ ООД, видно от който действително за предоставения заем от 300 лева дължима на 11 седмични вноски от по 42,14 лв, при следните условия: ГЛП – 40,05% , ГПР – 49,87%, при посочена в договора общо дължима сума в размер на 315,34 лева. В Погасителния план са включени в месечни вноски за събиране и вземане за неустойка, както и липсва методика за определяне на ГПР и базата върху която се начислява лихвения процент, съответно не е налице обоснован от кредитора по заемния договор на посочения само в процентно отношение ГПР, въз основа на която да се прецени обосноваността и действително реалния размер на посочената общо дължима сума от потребителя. Поради това налице е недействителност на договора на посочените основания по смисъла на чл.22 ЗПК най-малко на посоченото от заповедния съд основание по чл.11, т.10 ЗПК. Независимо от това при недействителност на договора се следва прилагане на правната последица по чл.23 ЗПК относно присъждане на дължимия размер на неизплатената чиста стойност по кредита, която обаче е но недоказана по размер, с оглед липсата на изпълнение на указанията на заповедния съд за уточняване наличието на вида, броя и тяхното съотнасяне към кое от вземанията по договора се посочва, поради което правилно заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението по чл.410 ГПК.

Обжалваното определение е в съответствие със съдебната практика на СЕС по дела С-71422г. и С-520/21г., както и преобладаващата практика на ОС-Пловдив и настоящия въззивен състав. Въззивният съд препраща към последователната съдебна практика на общностното право, доразвиваща изискванията в тази насока с оглед яснотата при предвижданията от страна на потребителя, свързани с допусканията за евентуални бъдещи разходи, които формират цената на крайния продукт и обосноваността на цената за потребителя към момента на усвояване на финансовия продукт, така именно решенията по дела на СЕС – С26/13 с С-96/14, Van Hove. В цитираните решения се приема, че „изискването договорните клаузи да са изразени на ясен и разбираем език, следва да се схваща като налагащо се и задължение в договора да е прозрачно изложен точният механизъм, за който се отнася 2 съответната клауза, както и евентуално отношението между този механизъм и механизма, предвиден в други клаузи, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици“. Това е принцип в общностното потребителско право, който следва да бъде спазван и прилаган, залегнал и в националното законодателство по цитираните по-горе норми на ЗЗП.

Отделно от горното и на самостоятелно основание с подаденото от заявление по чл.410 от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД не са представени по делото доказателства за качеството на цесионер на първоначалния кредитор „Сити кеш“ ООД, респ. чрез представяне на цесионен договор, какъвто е описан в заявлението и е част от необходимите по чл.410, ал.3 ГПК приложения, въз основа на които заявителят се легитимира относно претендираните вземания, вкл. което е и условие за присъждане на главница във вида на чистата стойност при прилагане на правната последица по чл.23 ЗПК.

С оглед на това частната жалба е неоснователна, а акта на заповедния съд в обжалваната му част следва да се потвърди.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І във вр. с чл.278, ал.4 ГПК, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане с рег.№ 10084 от 07.04.2025г. постановено по ч. гр. д.№ 2385/ 2025г. по описа на ПРС – ХXIII гр. с., с което заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението за издаване на ЗИ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: 203670940 против : М. М. К., ЕГН: ********** от гр.Пловдив.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3