Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 5293 от 03.12.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2389/2024
Вид
Определение № 5293
Подписан
03.12.2024
В сила
03.12.2024
Състав
Светла Величкова Пенева, Деница Славова, Красимир Тодоров Василев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5293 гр. Варна, 02.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно частно гражданско дело № 20243100502389 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 87916/01.11.2024г., от Б. М. Р. с ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Сирма Войвода“, № 30, ап.8 против Определение № 12028/24.10.2024 г. по гр.д. № 20243110112709/2024г. на 31-ви състав на ВРС, с което е прекратено производството по гр.д. № 20243110112709/2024г. на ВРС, 31-ви състав.

В частната жалба се излага, че с Определние № 11462/11.10.2024г. произодството по делото е ставено без движение. Със същото е определена цена на исковете и е указано на ищеца да внесе държавна такса в размер 1816,41 лв., по сметка на Районен съд Варна. Определението е получено от ищеца чрез процуалния му предствител на 15.10.2024г. На 18.10.2024г. е депозирана молба от ищеца с искане за освобождаване от внасяне на държавна такса и разноски, към която са представени, деклларация за имуществено състояние и писмени доказателства. Със същата молба е направено искане с правно основание чл.63, ал.1 от ГПК за удължаване на срока за заплащане на държавната такса, в случай, че не бъде уважено искането за освобождаване от такси и разноски. Молбата по чл.83, ал.2 от ГПК е депозирана в едноседмичния срок за изпълнение на указанията дадени с Определение 11462/11.10.2024г. Въпреки направеното искане, съдът не се е произнесъл по молбата, а е постановил прекратяване на производството, 1 поради не изпълнение на указанията му. В жалбата се излага, че Определение 12028/24.10.2024 г. е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът е следвало да се произнесе по отправеното искане с правно основание чл.83 ал.2 от ГПК, като в случай на отказ, да продължи срока за внсяне на дължимата държавна такса, съгласно чл.63, ал. 1 от ГПК, доколкото такова искане е направено преди изтичане на дадения седмодневен срок.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, редовна е, тъй като изхожда от легитимирано лице, подадена е от пълномощник с надлежна представителна власт срещу подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата държавна такса, поради което е допустима за разглеждане.

По същество е основателна поради следните съображения:

Производството по гр.д. № 20243110112709/2024г. на ВРС, 31-ви състав, е образувано по разделен насрещен иск от Б. М. Р. срещу А. Ф. Р. с правно оснвание чл.29, ал.3 от СК, за определяне на по-голям дял от прекратената на 23.04.2024г. съпружеска имуществена общност, съществувала между двамата по силата на сключен на 03.08.2004г. граждански брак, включваща недвижими и движими вещи.

С Определение № 11462/11.10.2024 г. Райония съд Варна 31-ви състав е определил цена на исковете и е указал на ищеца да внесе държавна такса в размер 1816,41 лв., по сметка на Районен съд Варна. Определението е получено от ищеца чрез процуалния му предствител, адвокат М. Христва П., на 15.10.2024 г. На 18.10.2024 г. в законоустановения 7 дневен срок, ищецът е депозирал молба, с която е направил искане за освобождаване от държавна такса по реда на чл. 83 ал.2 от ГПК. Със същата е направено искане с правно основание чл.63, ал.1 от ГПК за удължаване на срока за заплащане на държавната такса, в случай, че не бъде уважено искането за освобождаване от такси и разноски.

С Определение № 12028/24.10.2024 г. по гр.д. № 20243110112709/2024г. на ВРС, 31-ви състав, съдът е прекратил производството по делото, като е приел, че не са изпълнени указанията на съда, т.е. на основание чл. 129 ал. 3 от ГПК.

2

Съгласно чл. 129 ал. 3 от ГПК когато ищецът не отстрани в срока нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се връща. В конкретния случай обаче липсва неизпълнение на указанията на съда за внасяне на дължимата по делото държавна такса, тъй като в законово установения срок в съда е постъпила молба за освобождаване от държавна такса. Молбата по чл. 82 ал. 2 от ГПК замества изпълнението на указанията за внасяне на държавна такса, тъй като от страната е поискано съдът да се произнесе с определение, в което да признае или отрече правото на страната да бъде освободена от заплащането на държавна такса. До произнасянето на съда по молбата с правно основание чл. 82 ал. 2 от ГПК не може да се счита, че е налице неизпълнение на указанията на съда, дадени по чл. 129 ал. 2 от ГПК.

Чл. 2 от ГПК задължавa съда да разгледа и разреши всяка подадена до него молба за защита и съдействие, а съгласно чл. 101 ал. 1 от ГПК съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия, като указва на страната в какво се състои нередовността на процесуалното й действие и как тя може да бъде отстранена в определен срок. В случай, че искането за освобождаване от държавна такса е било нередовно, съдът е следвало да даде указания на страната за изправянето му. В случай, че е било редовно, е бил длъжен да се произнесе първо по него. Ако преценката на съда е за наличие на предпоставките за освобождаване от държавна такса, то исковата молба се явява редовна. Ако обаче молбата за освобождаване от държавна такса е неоснователна, то съдът е длъжен или да продължи срока за изпълнение на първоначалните указания по молбата на страната по чл. 63 от ГПК или в случай, че не е налице такава молба, да даде нов срок за внасяне на държавната такса. Като не е сторил това, съдът се е произнесъл преждевременно по реда на чл. 129 ал. 3 от ГПК и е постановил незаконосъобразен съдебен акт.

Предвид изложените мотиви първоинстанционният акт, с който е прекратено производството по делото, следва бъде отменен и делото следва да бъде върнато на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

О Т М Е Н Я Определение № 12028/24.10.2024 г. по гр.д. № 20243110112709/2024г. на 31-ви състав на ВРС, с което е прекратено производството по гр.д. № 20243110112709/2024г. на ВРС, 31-ви състав.

В Р Ъ Щ А делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4