Решение № 2113 от 15.11.2021, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 133/2021
- Вид
- Решение № 2113
- Подписан
- 15.11.2021
- Състав
- Катя Рудева Боева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 226 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 27, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 341, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 355 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.27, ал.1 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл. 54, ал.2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл. 21, ал.1 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 2113 гр. Пловдив, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20215330100133 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 341, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 344, ал. 1 ГПК.
Ищците А.Б. и М.Б. са предявили срещу К. К. Б. за делба на самостоятелен обект с идентификатор *******, находящ се в гр. *****, ул.
„****“ № *.
В исковата молба се излагат съображения, че ищците са придобили в съпружеска имуществената общност ½ ид. част от процесния имот въз основа на постановление за възлагане, вписано под № ****, том **** г. на Служба по вписвания *****. Посочва се собственик на останалата ½ ид. част от същия е ответникът К.Б. въз основа на договор за замяна, обективиран в нотариален акт № ***, том ****** г. С посочения договор имотът бил придобит в режим на СИО с Н. Б., която била длъжник по изпълнително дело **** г. на *****. С извършване на публичната продан, съпружеската имуществената общност била прекратена и притежаваната от Н. Б. ½ ид. част била възложена на ищците. От съда се иска до съдебна делба да бъде допуснат процесният недвижим имот при квоти от по ½ ид. част за ищците и ½ ид. част за ответника.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от К.Б.. В същия се излагат съображения, че ответникът не разполага с пасивна процесуална легитимация в производството, доколкото процесната идеална част е прехвърлена от него на неговия *** – К.Б. чрез дарение, обективирано в нотариален акт № **, том ***, дело № **** г. на Служба по вписванията гр.
*****. На следващо място се навеждат доводи, че имотът не се явява надлежно идентифициран, доколкото към същия е налице прилежаща част – таванско помещение, за което липсва описание. Възразява, че в описанието на постановлението за възлагане неправилно е описано, че на ищците се възлага целият тавански етаж, доколкото Н. Б. е била собственик единствено на ½ ид. част от същия. Посочва се, че в исковата молба не е посочена наложена възбрана върху имота с Постановление на ***** изпълнител при ТД на НАП *****. По същество се оспорва наличието на право на собственост на ищците върху цялото таванско помещение. Поради изложеното се излага становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск за делба. От съда се иска да се прекрати производството по делото.
С Определение № 972/23.02.2021 г., постановено по делото, по почин на съда като ответник е конституиран К. К. Б..
В законоустановения срок от ответника К.Б. е постъпил отговор на искова молба, с който се изразява становище, че същият не фигурира в исковата молба, а там е посочен неговият праводател. Последният не притежава материалноправна и процесуалноправна легитимация, поради което предявеният иск се явява недопустим. Поради изложеното е недопустимо и в производството да бъде конституиран задължителен необходим другар. На следващо място се навеждат доводи, че процесният имот не е идентифициран съобразно действителният му статут, доколкото към същия не е включен таванският етаж. По отношение на същия се излагат доводи, че е съсобствен между страните, доколкото се явява прилежаща част към апартамента. Навеждат се твърдения и че в исковата молба не е отразена и вписана възбрана върху процесния недвижим имот.
Районен съд Пловдив, VII състав, е бил сезиран с иск за делба с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС.
По делото е представен нотариален акт за замяна от ***** г. № ****/, том ***V, дело № ***** г. на **** с район на действие – Районен съд***** 2
/л.3/, от който се установява, че К.Й. А. е прехвърлила на К. К. Б. и ***** му – Н. В. Б., ½ ид. част от дворно място с площ от 370,50 кв.м., находящо се на ул.
„*****“ № ***, съставляващо парцел ***, имот пл. № *** от кв. ***, ***– стар, по плана на **** градска част на гр. ****, заедно с апартамента, заемащ целия втори етаж от двуетажна жилищна сграда, застроена върху 85 кв.м. от имота.
Видно от Постановление за възлагане на недвижим имот от **** г., постановено по изп. дело №**** г. по описа на *****, рег. № ****, с район на действие – Окръжен съд **** /л.4/, на ищеца А. Б. Б. е възложен следния недвижим имот: апартамент, заемащ целия втори етаж от двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 85 кв.м., построена върху дворно място, съставляващо УПИ **** от кв. ****– нов, **** – стар, по плана на гр.
**** – **** част, с административен адрес: гр. ****, ул. „***“ № *, ведно с целия таван над етажа, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, ведно с двете паянтови бараки, намиращи се в източната част на дворното място. Посоченият имот съответства на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********, видно от представената по делото схема № ***** г. на СГКК **** /л.5/. От представеното Удостоверение за граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № **** г. на Общински народен съвет ***** /л.6/, се установява, че към датата на възлагане на процесния имот на ищеца А.Б., същият е имал сключен граждански брак с ищцата М.Б..
От договор за дарение на идеални части от недвижим имот от **** г., обективиран в нотариален акт № ***, том ***, дело № **** г. на Служба по вписвания *****, се установява, че ответникът К. К. Б. е прехвърлил на ответника К. К. Б. ½ ид. част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****, находящ се в гр. *****, ул. „***“ № *, ет.*.
По делото е изготвена СТЕ, неоспорена от страните, от вещото лице В.
Р. /л.68-л.70/. Съобразно заключението на вещото лице таванският етаж на двуетажната жилищна сграда, в която се намира процесният самостоятелен обект в сграда, е прилежаща част към самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******. Вторият етаж и таванският етаж със скосени тавани представляват мезонет. Достъпът до таванския етаж се осъществява единствено през салона на жилището на втория етаж.
3
Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно изготвено, с необходимите знания и умения и обосновано. Същото не се оспорва и от страните.
По делото е представена и схема № ***** г. на СГКК **** /л.72/, от която се установява, че таванският етаж е заснет с идентификатор ********.
Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
От представеният по делото договор за замяна от ****** г., се установява, че на посочената дата ответникът К.Б. и неговата ***** – Н. Б. са придобили процесният недвижим имот въз основа на възмездна сделка, поради което на основание чл. 21, ал.1 СК, който се явява приложим съобразно нормата на пар. 4, ал.1 от ПЗР на СК, съсобствеността между двамата е придобита в режим на съпружеска имуществена общност.
По делото няма спор и че с Постановление за възлагане на недвижим имот от **** г., постановено по изп. дело №***** г. по описа на *****, притежаваната от съпругата Н. Б. ½ ид. част от процесния недвижим имот е възложена на ищеца А.Б.. По този начин на основание чл. 27, ал.4 ГПК съпружеската имуществена общност е прекратена поради насочване на изпълнение върху дела от съсобствеността на съпругата, като притежаваната от нея ½ ид. част от имота е преминала върху ищеца А. Б.. Доколкото към датата на влизане в сила на постановлението за възлагане – ******* г., същият е имал сключен граждански брак с ищцата М. Б., то посочената ½ ид. част от имота е придобита в режим на съпружеска имуществена общност.
Действително, от представения по делото договор за дарение от ***** г.
/л.20/, се установи, че ответникът К.Б. е прехвърлил притежаваната от него ½ ид. част от имота на своя *** – К.Б.. Поради изложеното, доколкото прехвърлянето на съсобствеността е извършено преди депозиране на исковата молба – 06.01.2021 г., не е налице хипотеза на чл. 226 ГПК, а именно: правоприемство в хода на процеса. Поради изложеното, предвид извършеното разпореждане от К.Б. с притежаваните идеални части от процесния недвижим имот, същият не притежава квота в съсобствеността от имота и иска за делба по отношение на него следва да бъде отхвърлен. Носител на правото на собственост върху посочената идеална част от съсобствеността се явява ответникът К.Б., който следва да продължи участието в производството по 4 делба. В тази връзка следва да се посочи, че неоснователно се явява възражението на ответника, че производството се явява недопустимо в частта по отношение на който искът за делба е насочен към К.Б., доколкото същият не се явява собственик на имота. Изследването на съсобствеността между страните касае преценка на съобрания по делото доказателствен материал, като дали ответникът К.Б. е собственик следва да бъде преценено с крайния съдебен акт. Неустановяването на собственост по отношение на ответника К.Б. касае материалноправната легитимация на ответника, не процесуалноправната такава, поради което производството по отношение на него не следва да бъде прекратено, а предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
При така установените правнорелевантни обстоятелства следва да се допусне упражняването на предявеното потестативно право на делба с предмет – процесният недвижим имот, която да се извърши между А. Б. Б., ЕГН: **********, и М. Н. Б., ЕГН: **********, при квота от ½ ид. част в режим на съпружеска имуществена общност, и К. К. Б., ЕГН: **********, при квота от 1/2 ид. част. В тази връзка следва да се посочи, че по отношение на процесния недвижим имот в хода на съдебното дирене бе установено погрешно заснемане в кадастралната карта, доколкото таванският етаж, представляващ част от втория етаж от жилищната сграда е заснет като самостоятелен обект в сграда, а не като принадлежност към втория етаж. В тази връзка от правна страна следва да се отбележи, че съгласно чл.2, ал.1 ЗКИР кадастъра е съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на Република България, набирани, представяни, поддържани в актуално състояние и съхранявани по установен от закона ред, а съгласно чл.27, ал.1 ЗКИР основните кадастрални данни са: идентификатор; граници, определени с геодезическите координати на определящите ги точки; площ; трайно предназначение; начин на трайно ползване; адрес за поземлените имоти; идентификатор, очертание на сградата, определено с геодезическите координати на определящите го точки, застроена площ, брой етажи, предназначение, адрес за сградите и съответно идентификатор, местонахождение, етаж и предназначение за самостоятелни обекти в сграда.
От посоченото легално определение на кадастъра и от вида на кадастралните данни следва, че кадастралната карта има информативно значение и от тази 5 гледна точка факта дали и как даден имот е отразен в кадастралната карта, няма пряко действие върху действително притежаваните вещни права. От изложеното следва, че индивидуализацията на недвижим имот в делбеното производство съобразно кадастралните данни не е част от изискванията за редовност на исковата молба. Данните могат да бъдат събрани в хода на процеса, както чрез представяне на скица, установяваща как имота е заснет и нанесен в кадастралната карта, така и чрез други доказателствени средства – например съдебна експертиза, а могат да бъдат изискани и служебно от съда с оглед задължението на съда да отрази в решението си индивидуализацията на имота както по документи за собственост, така и по кадастрална карта. Дори имотът да не е заснет в кадастралната карта, то с оглед на нейното информативно значение това не може да се отрази върху притежанието на вещни права и в делбеното произвоство съдът дължи произнасяне налице ли е съпритежание на правото на собственост в границите, установени от документите, удостоверяващи придобивното основание /така Определение № 464/26.11.2010 г. по ч.гр.д. № 455/2010 г., ВКС, ІІ г.о., решение № 506/17.02.2012 г. по гр.д. № 506/2011 г., ВКС, І г.о., Решение № 97/3.05.2016 г. по гр.д. № 125/2016 г., I г.о./. Произнасянето се дължи и при хипотеза, при която не е проведена административна процедура по чл. 54, ал.2 ЗКИР /така Решение № 156 от 28.11.2016 г. по гр.д. № 4236/2014 г., II г.о ./. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че следва процесният недвижим имот с идентификатор *****, находящ се в гр. *****, ул. „****“ № *, да бъде допуснат до съдебна делба, ведно с прилежащия към него тавански етаж, заснет с идентификатор *******.