Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1156 от 21.06.2019, Административен съд - Бургас

Съд
Административен съд - Бургас
Дело
Административно дело 3121/2018
Вид
Решение № 1156
Подписан
21.06.2019
В сила
08.10.2020
Състав
АТАНАСКА АНГЕЛОВА АТАНАСОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 12, ал.1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 2, т. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 43, ал.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.43, ал. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 77, ал. 1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 1, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 1156

21.06.2019 година гр.Бургас

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на двадесет и втори май две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в следния състав:

Председател: Атанаска Атанасова при секретаря М.В., в присъствието на прокурора Христо

Колев, като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело № 3121 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на Т.Н.И. с ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора- Бургас, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерството на правосъдието, с която са предявени обективно и субективно съединени искове, както следва:

1) за заплащане на сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на противоправни действия и бездействия на служители на ответника, изразени в неосигуряване на непрекъснат достъп до санитарен възел и течаща вода, и лишаване от нормална жилищна свободна площ, светлина и достъп до свеж въздух по време на изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в Бургас за периода от 01.12.2013 г. до 28.08.2018 г.;

2) за сумата от 7000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие на противоправни действия и бездействия на служители на ответника, изразени във възлагане за изпълнение на несвойствена за лишен от свобода дейност, а именно правене на превръзки на лишени от свобода, хранене на болни лишени от свобода, включително и такива с туберкулоза и хепатит Е, раздаване на лекарства, поставяне на системи и поставяне на инсулин, неосигуряване на предпазни средства при ежедневни контакти с болни от инфекциозни болести и попълване на медицинска документация по време на изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Бургас за периода от 18.10.2016 г. до 28.08.2018 г.;

3) за сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили вследствие на неправомерно прекратяване участието на ищеца в трудова дейност по време на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ за периода от 28.08.2018 г. до датата на исковата молба, изразени в лишаване от трудово възнаграждение и извършване на извънредни разходи за правни консултации и услуги за посочения период;

4) за сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие на неправомерно прекратяване участието на ищеца в трудова дейност на 28.08.2018 г. и последвало тенденциозно отношение на служители от администрацията, изразено в препланиране на присъдата, извършване на претърсвания и лични обиски и отказан достъп до лекар, породили у ищеца чувство на страх, незащитеност и малоценност, за периода от 28.08.2018 г. до датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното им изплащане.

В исковата молба се твърди, че ищецът изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в Затвора- Бургас, считано от 2012 г. Твърди се, че до 18.10.2016 г. същият е бил настанен в корпуса на затвора, в спално помещение с още 8 или 9 лишени от свобода, част от които пушачи. Изложено е, че обитаваното от него помещение не е било приведено в съответствие с изискванията на ЗИНЗС и ППЗИНЗС, досежно минималната жилищна площ, достъпа до санитарен възел, достъпа на дневна светлина и възможност за естествено проветряване. Поради липса на течаща вода и тоалетна в спалното помещение, при нужда настанените в него лишени от свобода удовлетворявали физиологичните си нужди в предоставена за тази цел кофа, което било притеснително и унизително за ищеца и създавало нехигиенична и нездравословна среда, а опитите му да се въздържа често водели до болки в стомаха, бъбреците и отделителната система.

В исковата молба се твърди също, че за периода

18.10.2016 г. до 28.08.2018 г. ищецът е бил назначен на работа като помощен персонал в Затвора- Бургас (санитар) и настанен в едно от помещенията на стационара към Медицинския център. В това помещение също не били осигурени течаща вода и тоалетна, и достъпът до свеж въздух бил ограничен. Почти през цялото време в спалното помещение било пренаселено, като в него били настанявани 4 - 5 лишени от свобода на обща площ от 10 кв.м. За времето след вечерната проверка в 20:00 ч. помещението било заключвано до 06:00 ч. и настанените в него лица отново нямали достъп до течаща вода и тоалетна, и използвали предоставената им кофа. Битовите условия не били приведени в съответствие с изискванията на закона и при извършения ремонт на корпуса на затвора през 2016 г. - 2017 г., като по този начин ищецът бил подложен на нехуманно отношение.

По време на работата му като санитар служителите на

Медицинския център д-р Г. и медицинската сестра П. възлагали на ищеца изпълнение на несвойствени за лишени от свобода дейности- да прави превръзки на лишени от свобода, да храни болни такива, включително с туберкулоза и хепатит Е, да им дава лекарствата, да поставя системи, инсулин, да попълва медицинска документация. Почти ежедневно се налагало същият да контактува с болни, част от тях от заразни болести като туберкулоза, хепатит, без осигурени средства за защита на здравето му, което създавало у него чувство на страх и безпокойство.

Ищецът И. твърди още, че е изпълнявал стриктно и точно възложената му от администрацията на затвора работа, за което бил награждаван многократно.

През м.август 2018 г. служителите от МЦ д-р Г. и м.с. П. изготвили докладна записка, с която информирали началника на затвора, че същият е извършил действие, което не спада към служебните му задължения. Това действие ищецът извършил в изпълнение на разпореждане от служител на затвора. Въз основа на данните от докладната записка било прекратено участието му в трудова дейност, при отсъствие на предвидените в чл. 170, ал. 2 и ал. 3 от ППЗИНЗС предпоставки, в резултат на което загубил възможността да намали срока на наказанието си чрез полагане на труд и да получава трудово възнаграждение. Зачестили и претърсванията в спалното му помещение, както и личните обиски. В началото на м. ноември се почувствал зле и се записал за преглед при лекаря на затвора, но не бил допуснат до МЦ и преглед не бил извършен. За описаните събития провел консултации с адвокат, за което заплатил сумата от 150 лева, а за допълнителни консултации и изготвяне на жалба във връзка с разпореденото прекратяване на участието му в трудова дейност се задължил да заплати още 100 лева.

В заключение ищецът сочи, че с действията и бездействията си служителите на ответната дирекция са създали предпоставки за увреждане на психическото му здраве и достойнството му.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който е заявено становище за неоснователност на исковите претенции, поради отсъствие на установените в чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС материалноправни предпоставки. Оспорват се твърденията за противоправни действия и бездействие на длъжностни лица, както и твърдяната причинна връзка между посочените от ищеца вреди и поведението на длъжностни лица. Твърди се, че ищецът по своя преценка е раздавал медикаменти на лишени от свобода и е изпълнявал дейности, които не са му възложени, което довело до отстраняването му от стационара в Медицинския център. Оспорват се твърденията на ищеца за изпълнение на несвойствени действия по разпореждане на отговорни лица от МЦ, в т.ч. твърденията, че е поставял системи на болни и инсулин, като се сочи, че това не е било нужно. Относно твърденията на ищеца за изпитано чувство на страх и безпокойство, поради възможността да се зарази от болните, се сочи, че пак според негови твърдения се чувствал като „доктор“ в МЦ.

С отговора на ответника е заявено становище за неоснователност на претенцията за вреди, произтичащи от неспазване на изискванията относно битовите условия в мястото за лишаване от свобода, като се сочи, че нормата на чл.43, ал. 3 от ЗИНЗС, с която е предвидена минимална жилищна площ от 4 кв.м. за един лишен от свобода не е действаща към правнорелевантния момент и не е налице нормативно регламентирано задължение за администрацията на местата за лишаване от свобода за осигуряване на санитарен възел и постоянно течаща вода в спалните помещения. Наред с това се сочи, че причинените на задържаните лица дискомфорт и неудобства от липсата на санитарен възел и течаща вода в килията по степен и интензитет не са такива, че да бъдат квалифицирани като „причиняващи страдание и унижаващи достойнството“. Към отговора са приложени писмени доказателства.

В съдебното заседание ищецът се явява лично и с упълномощен представител, който поддържа предявените искове. Ангажира доказателства. Моли да бъде осъден ответникът да заплати претендираните суми и да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски.

Ответникът не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Представя писмени доказателства.

Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за частична основателност на претенциите за обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание лишаване от свобода, за двата периода, през които ищецът е пребивавал в Затвора Бургас. Не сочи доказателства.

Предявените искове са допустими, с оглед твърденията на ищеца за настъпили неимуществени вреди по време на изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, вследствие на действия и бездействие на длъжностни лица от затворническата администрация.

Бургаският административен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът Т.Н.И. изтърпява наказание

„лишаване от свобода“ в Затвора Бургас, считано от 13.09.2012 г. Видно от приложеното по делото становище рег. № 6640 от 11.12.2018 г., изготвено от инспектор „СДВР“ Ивелина Лекова, при постъпване в затворническото заведение И. е настанен в приемно отделение, а на 19.09.2014 г. е преместен в група за осъдени лишени от свобода- шеста група. На 07.10.2014 г. Същият е преразпределен в четвърта група, а на 26.05.2015 г. е назначен в работна бригада „Пластмаси“.

Считано от 08.09.2016 г., И. е назначен като хигиенист в медицинския център на затвора и е преместен от обитаваното до този момент спално помещение в стационара на медицинския център. На 21.06.2017 г. е преразпределен в група за осъдени на лишаване от свобода- девета група, а на 02.02.2018 г.- в пета група, но продължава да обитава стационара на медицинския център. След отстраняването му от работното място като хигиенист, на 28.08.2018 г. е изведен от стационара и е настанен в група за осъдени на лишаване от свобода- трета група. От справката е видно, че не се поддържа официална база данни за помещенията, в които е настаняван ищецът през процесния период.

В справката се сочи, че в спалните помещения е осигурено централно парно отопление, като подаването на количеството топлина се съобразява с климатичните условия и с държавните стандарти за поддържане на оптимална температура в закрити жилищни помещения. Посочено е, че в спалните помещения, разположени в корпуса на Затвора, няма тоалетни възли и течаща вода. Отбелязано е, че през деня всички помещения на групите са отворени и лишените от свобода имат свободен достъп до течаща вода и санитарен възел в обособено отделно помещение, като могат да ги ползват свободно от 06.30 до 20.00 часа. Наред с това се сочи, че не е прекъсвано подаването на течаща вода, а по график- два дни в седмицата на лишените от свобода се осигурява и топла вода. След заключване на помещенията в 20.00 часа, лишените от свобода ползват индивидуално вода в съдове, но нямат достъп до санитарните възли.

Относно хигиената в спалните помещения е отбелязано в справката, че лишените от свобода сами определят режима за поддържането и́, чистотата на въздуха и разположението на леглата. Хигиената в спалните и общите помещения на групите се поддържа ежедневно от хигиенисти и дежурни в спалното помещение.