Решение № 2182 от 28.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2182 гр. София, 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Петя Попова при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20231100501202 по описа за 2023 година при секретаря Мария Методиева, като разгледа докладваното от съдия Темислав Димитров въззивно гражданско дело № 1202 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу решение № 20048855/19.07.2022 г. по гр.д. № 42141/2019 г. по описа на СРС, 57 състав. С посоченото решение са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу Б. В. К. и Л.

В. К. искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждането на ответниците да заплатят поравно и разделно в полза на ищеца сумите, както следва: 1040,59 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 22.07.2019 г., до погасяването, представляваща стойността на топлинни енергия за периода от м.05.2015 г. до м.04.2017 г. за имот, намиращ се в гр. София, ж.к.

„*******; 24,86 лв., представляваща цена за дялово разпределение за периода от 01.06.2016 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 22.07.2019 г., до погасяването; 241,14 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2016 г. до 21.06.2019 1 г.; 5,97 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.08.2016 г. до 21.06.2019 г.

Жалбоподателят - „Топлофикация София“ ЕАД, твърди, че решението е неправилно и моли същото да бъде отменено, като исковете бъдат уважени. Счита за доказано по делото, че между страните е налице договор. Претендира разноските по производството.

Ответниците по жалбата – Б. В. К. и Л. В. К. (представлявани от особени представители), оспорват жалба. Считат, че обжалваното решение е правилно и молят същото да бъда потвърдено.

Третото лице помагач - „Т.С.“ ЕООД, не взема становище във връзка с подадената въззивна жалба.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с обективно кумулативно и пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждането на ответниците да заплатят поравно и разделно в полза на ищеца сумите, както следва:

1040,59 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 22.07.2019 г., до погасяването, представляваща стойността на топлинни енергия за периода от м.05.2015 г. до м.04.2017 г. за имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „*******;

24,86 лв., представляваща цена за дялово разпределение за периода от 01.06.2016 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 22.07.2019 г., до погасяването; 241,14 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2016 г. до 21.06.2019 г.; 5,97 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.08.2016 г. до 21.06.2019 г.

С решение № 20048855/19.07.2022 г. по гр.д. № 42141/2019 г. по описа на СРС, 57 състав, исковете са отхвърлени изцяло, като съдът е стигнал до фактически и правни изводи, че в процесния период ответниците не са имали качеството на потребители на топлинна енергия.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.

Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че 2 същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. На основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.

Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна енергия за битови нужди, е достатъчно да бъде установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Не е нужно за периода той реално да е ползвал имота. Ирелевантно е и обстоятелството на чие име фактически се е водила партидата при ищеца за посочения имот или че е прекратено топлоподаването към отоплителните тела в имота.

Първоинстанционният съд е оказал необходимото съдействие на ищеца за установяване на претенциите си, като е издал поисканите от ищеца две съдебни удостоверения, по силата на които ищецът да се снабди с документи за собственост на имота. В резултат на посоченото са постъпили писма от Столична община, район „Триадица“ и Столична община, направление „Архитектура и градоустройство“, в които е посочено, че при Столична община, район „Триадица“ и направление „Архитектура и градоустройство“ не се съдържат документи за собственост по отношение на имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „*******. По делото пред първата инстанция не са ангажирани други доказателства, от които да се установява собствеността по отношение на топлоснабдения имот.

Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че в периода от м.05.2015 г. до м.04.2017 г. между страните по делото не са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди, от което следва, че ответниците нямат задължение да заплащат цената на доставената топлинна енергия в процесния имот.

Следователно, субективно съединените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД подлежат на отхвърляне, тъй като по делото не е доказан първият елемент от предявеното от ищеца право.

По делото не се доказва наличието на главен дълг, представляващ дължимо и непогасено задължение по договор за предоставяне на топлинни услуги, от което следва, че и обусловените искове за лихва с правно основание чл. 86 ЗЗД са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Ето защо, следва да се приеме, че обжалваното решение е правилно, поради което същото подлежи на потвърждаване.

По разноските:

При този изход на спора само ответниците по жалбата имат право на разноски, но същите не претендират такива пред въззивната инстанция.

3

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20048855/19.07.2022 г. по гр.д. № 42141/2019 г. по описа на СРС, 57 състав.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Т.С.“ ЕООД, на страната на жалбоподателя – „Топлофикация София“ ЕАД.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4