Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 3 от 06.02.2023, Окръжен съд - Сливен

Съд
Окръжен съд - Сливен
Дело
Наказателно дело от общ характер 625/2022
Вид
Присъда № 3
Подписан
06.02.2023
В сила
22.02.2023
Състав
Галина Христова Нейчева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

МОТИВИ към присъда № 3 / 06.02.2023г. постановена по НОХД № 625/2022г. на СлОС

Окръжна прокуратура – С. е внесла против подс. Н. Д. А. обвинителен акт за престъпление по чл.219 ал.1 от НК, затова че н а 04.04.2021 г. и на 05.04.2021 г., на територията на сектор „Петролна база“ гр. С. при Териториална дирекция „Държавен резерв” гр. Бургас към Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” гр. София, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б. „Б“ от НК - специалист в сектор „Петролна база“ гр. С., не е положил достатъчно грижи за запазването на повереното му имущество и за възложената му работа - да осигури нормален прием в сектор „Петролна база“ гр. С. на автомобилен бензин А 95Н по Борсов договор № 532/13.05.2020 г., сключен между Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” гр. София /купувач/ и „Б.О.“ АД гр.София /продавач/, съгласно изискванията на Инструкция за технологична експлоатация на „Петролна база“ - С., утвърдена на 06.11.2018 г., от директор на Териториална дирекция „Държавен резерв” гр. Бургас, както и съобразно Заповед № РД-10-20/31.03.2021 г. на директор на Териториална дирекция „Държавен резерв” гр. Бургас и от това е последвало разпиляване на значително имуществото - разлив на 1 102 909 литра (823,873 тона) автомобилен бензин A 95Н, на обща стойност 679 242,095 лева без ДДС, собственост на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” гр. София.

Съдът не прие за съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес предявения от Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ при Министерски съвет, гр. София против подс.Н. Д. А. граждански иск общо за сума 2 140 521,37 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат на извършено от подсъдимия престъпление по чл. 219, ал. 1 от НК, както следва:

- обезщетение в размер на 1 000 702,42 лева, представляващо нетната стойност на изтеклия бензин А 95Н (1 102 909 литра), определена по пазарни цени към датата на аварията, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.04.2021г. до окончателното й изплащане;

- обезщетение в размер на 783 065,39 лева, представляващо заплатено на 11.05.2021г. от Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ задължение за акциз, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.05.2021г. до окончателното й изплащане;

- обезщетение в размер на 356 753,56 лева, представляващо пропуснати ползи от данък върху добавената стойност върху сумата в размер на 1 783 767,81 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.04.2021г. до окончателното й изплащане и не конституира Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ при Министерски 1 съвет, София като граждански ищец по делото.

В хода на съдебните прения след проведено съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, представителят на Окръжна прокуратура – С. поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, като счита същото за безспорно доказано от събраните на досъдебното производство доказателства. Пледира съдът да признае подс. А. за виновен за престъплението, предмет на обвинението и да му наложи наказание лишаване от свобода около средния, предвиден в закона размер, т.е. три години лишаване от свобода, което след редукцията по чл. 58а, ал. 1 от НК да бъде в размер на две години. С оглед чистото съдебно минало на подсъдимия, предлага наказанието да бъде отложено за изпитателен срок до четири години по преценка на съда, ведно с постановяване на кумулативно предвидената в текста Глоба.

Защитникът на подс. А. моли да му бъде определено наказание при превес на смекчаващи вината обстоятелства, на основание чл.58 ал.4, вр. ал.1 от НК. Подсъдимият бил съвестен служител, работещ като експерт в ТД „Държавен резерв“ Бургас, към ДА ДРВВЗ при Министерски съвет на Република България от 2018г. От представената характеристична справка за него (Референция), изготвена от прекия му ръководител, било видно, че той съвестно изпълнявал служебните си задължения, бил етичен и спокоен, спазвал трудовата и технологична дисциплина, нямал установени нарушения през времето, през което е работил. И към настоящия момент той продължавал да работи на същото място. Спазвал работното време и опазвал държавната и служебна тайна. Освен добър служител, подсъдимият бил и добър човек – със съпругата си се занимавали с приемна грижа от 11 години; в семейството им израснали 7 деца и понастоящем отглеждали осмо дете на година и половина. Престъплението, за което му било предявено обвинение било деяние, извършено непредпазливо, злополучно стечение на обстоятелствата. Подсъдимият бил наясно с последствията от деянието и осъзнавал вината си. Искрено се разкайвал, чистосърдечно се признавал за виновен и добросъвестно съдействал на разследващите органи за установяване на обективната истина. Имал чисто съдебно минало и отлични характеристични данни от местоработата си. Налице били основанията за налагане на наказание при превес на многобройни смекчаващи вината обстоятелства и в този смисъл разпоредбата на чл. 55 от НК била поблагоприятна за него. Счита, че наказание от десет месеца лишаване от свобода, отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с три години изпитателен срок било едно справедливо наказание, достатъчно за постигане целите на наказанието, изложени в чл. 36 от НК. Моли съда да не налага на основание чл.55 ал.3 от НК кумулативно предвиденото наказание глоба, но в случай че наложи такава, моли тя да бъде в минимален размер - 200 лева.

Подсъдимият се присъединява към казаното от адвоката му. Признава изрично всички факти и обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и същевременно се съгласи да бъде проведено съкратено 2 съдебно следствие без се събират доказателства за тези факти, а да се ползват събраните на досъдебното производство.

След като обсъди наличните по делото фактически данни, прецени всички събрани на досъдебното производство доказателства, за които страните в предварителното изслушване изразиха изричното си съгласие да не се събират и проверяват в хода на съдебното следствие, съобрази самопризнанието на подсъдимия относно всички факти, изложени в обвинителния акт и изслуша исканията и доводите на страните, съдът прие за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подс. Н. Д. А. е на 63 години, български гражданин, със средно образование, женен, работи, неосъждан. На 22.06.2018 г. започнал работа в ТД „Държавен резерв“ - Бургас към ДА „Държавен резерв и военновременни запаси“ при Министерски съвет на Република България. С Трудов договор № ЧР-12-2-1/22.06.2018 г. той бил назначен на длъжността „Специалист“, категория персонал: „професии изискващи специална квалификация“ и с месторабота - сектор „Петролна база“ - гр. С., в отдел „УСБКРЗ“ на ТД „Държавен резерв“ (ТД „ДР“) - гр. Бургас. С длъжностна характеристика от 02.07.2018 г. подс. А. бил запознат със задълженията и отговорностите си на заеманата длъжност. Впоследствие, характерът на трудовото правоотношение в сектор „Петролна база“ — гр. С. по отношение на подс. А. е било променяно през годините. Със заявление от 21.11.2018 г. подсъдимият поискал от директора на ТД „Държавен резерв“ - Бургас на основание чл. 119 от КТ да бъде преназначен на същата длъжност — „Специалист“ и в същия сектор - „Петролна база“ - гр. С., но в друг отдел към структурата - от отдел „УСБКРЗ“ в отдел „ЕТСН“. С допълнително споразумение № ЧР-12-225/28.11.2018 г. подс. А. бил преназначен в отдел „ЕТСН“ („Експлоатация и технология на съхранението на нефтопродукти). Впоследствие, с друго допълнително споразумение - № ЧР-16-2-19/12.02.2019 г. било актуализирано трудовото възнаграждение на подс. А. по отношение на заеманата длъжност „Специалист“ в ПБ - С. в отдел „ЕТСН“. На 01.11.2019 г. подсъдимият подписал актуална длъжностна характеристика за заеманата от него длъжност, а с допълнително споразумение с № ЧР-16-2-10/19.02.2020 г., било предоговорено трудовото му възнаграждение за заеманата длъжност. На 04.06.2020 г. подс. А. отново подписал, след запознаване, актуален и към момента на деянието по настоящото дело вариант на длъжностната си характеристика за заеманата от него длъжност, а на 22.02.2021 г. подписал и последното (преди 04/05.04.2021 г.) актуално допълнително споразумение № ЧР-16-2-17/22.02.2021 г. - отново за актуализация на трудовото му възнаграждение. Към 04/05.04.2021 г. подс. А. изпълнявал длъжността „Специалист“ в отдел „ЕТСН“ при ТД „ДР“ - Бургас, с месторабота „Петролна база“ - гр. С.. Видно от допълнителното споразумение № ЧР-12-225/28.11.2018 г., на подс. А. като „Специалист“ в отдел „ЕТСН“ и на база на длъжностната му характеристика, подписана от него на 01.11.2019 г.

(впоследствие актуализирана и последно подписана от подсъдимия на 3

04.06.2020 г.), му било възложено като основна цел и отговорност за длъжността - „да осигури нормалното функциониране на ПБ - С....., като осъществява експедиция или прием на горива при спазване на технологичните и противопожарни изисквания за безопасна работа и охрана на труда“. Отговорността, съгласно длъжностната характеристика, свързана с организацията на работа му била вменена като такава „за щети, причинени от незаконосъобразни действия или бездействия“.

Съгласно т.7.4 от актуалната длъжностна характеристика на подс. А., той носел отговорност за съхранението и правилната употреба на повереното му имущество. По този начин и с тези вменени му задължения и отговорности (по силата както на трудовия договор, така и на допълнителните споразумения към него, както и от подписаната длъжностна характеристика и задължението на подс. А., произтичащо от т.4 на същата - да познава и спазва редица нормативни и поднормативни актове в дейността си и работата си, обвързана със съществен риск от разпиляване на имущество - разпоредбите на Правилник за вътрешния трудов ред в ДА „ДРВВЗ“, Инструкция за пропускателния режим в ПБ - С., Закон за здравословни и безопасни условия на труд и др.), подс. А. имал качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б.“б“ от НК. На него е било възложено да изпълнява със заплата (съгласно цитираните по-горе трудов договор и допълнителни споразумения към него), постоянно работа (длъжността „Специалист“ в отдел „ЕТСН“ при ТД „ДР“ - гр. Бургас при ДА „ДРВВЗ“, с месторабота - Петролна база - С.), свързана с пазене - запазване на чуждо имущество в посоченото юридическо лице, както и да изпълнява конкретно възложената му работа съобразно Заповед № РД-10-20/31.03.2021 г. на директор на ТД „ДР“ - Бургас, по време на дежурството си на 04/05.04.2021 г. В резултат на неположената от подс. А. достатъчна грижа за запазването на повереното му имущество и на възложената му конкретна работа последвало разпиляване на значително имущество - разлив на 1 102 909 литра (823,873 тона) автомобилен бензин А 95Н, което е настъпило на 04/05.04.2021 г.

Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ (ДА „ДРВВЗ“), съгласно Закона за държавните резерви и военновременните запаси (действаща редакция към момента на инкриминираното деяние) била специализиран орган към Министерския съвет за провеждане на държавната политика в областта на планирането, създаването, съхраняването, опазването, обновяването, поддържането, освобождаването, ползването, отчитането, финансирането и контролирането на държавните резерви и военновременните запаси на страната в съответствие с интересите на националната сигурност на Република България. Агенцията, съгласно Закона за запасите от нефт и нефтопродукти (ЗЗНН - в редакцията му към датата на процесното деяние), осъществявала и държавния надзор върху създаването, съхраняването, обновяването, ползването и възстановяването на запасите за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти и целевите запаси от нефтопродукти, както и по изпълнението на процедурите, свързани с прилагането ЗЗНН в 4 съответствие с националната и европейската енергийна сигурност. Съгласно чл.З ал.1 от ЗЗНН (редакция преди ДВ, бр.56 от 21.07.2020 г.), ДА „ДРВВЗ“ създавала и поддържала запаси за извънредни ситуации (ЗИС) от нефт и нефтопродукти и целеви запаси от нефтопродукти, които били частна държавна собственост, финансирана от държавния бюджет и се включвала в общото количество от запаси по ЗЗНН. Съгласно действалия към 2020 г., чл.79 ал.1 т.7 от ЗОП - публичните възложители можели да прилагат процедура на договаряне без предварително обявление, когато предмет на поръчката била доставка на стока, която се търгувала на стоковата борса, съгласно списък одобрен с акт на Министерски съвет, по предложение на министъра на финансите. В съответствие с действалия към 2020 г., чл.79 ал.4 от ЗОП приложим ред за сключване на договор в този случай била процедурата по правилата на съответната стокова борса. В съответствие с посочената процедура ДА „ДРВВЗ“ сключила с „Б.О.“ АД — гр. София Борсов договор № БД- 532/13.05.2020 г. на сесия на „Софийска стокова борса“ АД. Предмет на договора била - покупко-продажбата на стоки чрез посредничеството на членове на Софийската стокова борса. Посоченият борсов договор уреждал покупката от страна на агенцията, в качеството й на купувач (респ. „Б.О.“ АД, в качеството му на продавач) на автомобилен бензин A 95Н, в количество - 6353,000 тона, който следвало да бъде заделен от агенцията за ЗИС по ЗЗНН. Посоченото количество гориво представлявало частна държавна собственост. Договорът уреждал и мястото на доставка - ПБ - С. и/или друга петролна база, посочена от агенцията (т.9 от спецификация и допълнителни клаузи, приложение към БД № 532/13.05.2020 г. на сесия на „Софийска стокова борса“ АД). Съгласно т.13.2 от спецификацията — срокът за доставка по договора бил до 12 месеца от издаване на складовия запис по т.13.1 от спецификацията. До приемането на количеството в складовата база на агенцията, същото се съхранявало в „Лукойл България“ ЕООД по силата на отделен договор - Договор № 202000554000/18.05.2020 г., сключен между „Лукойл България“ ЕООД и „Б.О.“ АД.