Решение № 4596 от 14.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4596 гр. София, 14.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Д.СТ.В при участието на секретаря И.Д.К като разгледа докладваното от Д.СТ.В Гражданско дело № 20211110132182 по описа за 2021 година

Предявени са кумулативно обективно и субективно пасивно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на следните лица да заплатят на „....... София“ ЕАД сумите, както следва:

Г. С. Ц. : сумата от 205.43 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.

05.2017г. до м. 04.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 21, находящ се в гр. София, ж.к. „.....“, бл. 516, вх. А, ет. 8, сумата от 43.32 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2018г. до 26.05.2021г., сумата от 9.49 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 05.2018г. до м. 04.2019г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 2.18 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 31.06.2018г. до 26.05.2021г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба- 08.06.2021г., до окончателно изплащане на задължението;

В. К. Ц.: сумата от 51.36 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.

05.2017г. до м. 04.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 21, находящ се в гр. София, ж.к. „.....“, бл. 516, вх. А, ет. 8, сумата от 10.83 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2018г. до 26.05.2021г., сумата от 2.37 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 05.2018г. до м. 04.2019г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 0.54 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 31.06.2018г. до 26.05.2021г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба- 08.06.2021г., до окончателно изплащане на задължението;

Б. К. Ц.: сумата от 51.36 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.

05.2017г. до м. 04.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 21, находящ се в гр. София, ж.к. „.....“, бл. 516, вх. А, ет. 8, сумата от 10.83 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за 1 времето от 15.09.2018г. до 26.05.2021г., сумата от 2.37 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 05.2018г. до м. 04.2019г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 0.54 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 31.06.2018г. до 26.05.2021г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба- 08.06.2021г., до окончателно изплащане на задължението.

Ищецът „....... София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответниците в качеството им на собственици на горепосочения имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно приложимите общи условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна енергия, като ответниците не изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение. Изяснява, че съгласно тези общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 2014г., в сила от м. 03.2014г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 30-дневен срок от датата на публикуване на фактурата на интернет страницата на продавача, като законна мораторна лихва се начислява след изтичане на 30дневен срок, считано от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните им задължения ответниците изпаднали в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетения за забава върху главните вземания, както и разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК от името на ответницата Г. С. Ц., с който предявените срещу нея искове се оспорват поради недоказаност същата да е собственик на процесния имот, да е ползвала топлинна енергия в него, както и на основанието да носи отговорност именно за сочените от ищеца 4/6 части от общия размер на задълженията за имота. Недоказан според отвтеника е и механизмът на извършване на дяловото разпределение по отношение на имота. В условията на евентуалност е релевирано възражение за погасяване на част от процесните вземания по давност. Претендират се разноски.

Останалите ответници не са подали отговори на исковата молба по чл. 131 ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна енергия предполага пълно и главно установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и соченото за потребител лице, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на купувача на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане на цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на „....... София“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота; 3/ основание всеки от ответниците да отговаря за сочените от ищеца части от общия дълг.

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към 2 нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.

Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални условия.

От надлежно приобщения като писмено доказателство и неоспорен от страните Договор от 05.05.1992г. за продажба на недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти се установява, че на 05.05.1992г. К. Б. К. и Г. С. Ц. са придобили правото на собственост върху процесния апартамент № 21, находящ се в гр. София, ж.к. „.....“, бл. 516, вх. А, ет. 8, при което поради липсата на други данни и съобразно нормата на чл. 30, ал. 2 ЗС следва да се приеме, че всеки се е легитимирал като собственик на по ½ идеална част от имота. Съгласно извършената по искане на ищеца справка в НБД „Население“ К. Б.- един от приобретателите по договора, е починал на 28.08.2008г., като е оставил като свои наследници по закон своята съпруга Г. С. Ц., както и своите низходящи от първа степен по права линия- В. К. Ц. и Б. К. Ц., в резултат от което и съобразно разпоредбите на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН притежаваната от него идеална част от имота е преминала към правните сфери на наследниците му по закон при равни квоти, като всеки от тях е придобил право на собственост върху 1/6 идеална част от целия имот (по 1/3 част от собствената на починалия ½ идеална част). Така, ответницата Г. Ц. е станала собственик на общо 4/6 идеални части от жилището (1/2 идеална част, придобита по силата на покупката, и 1/6 идеална част- в резултат от настъпилото наследствено правоприемство), а всеки от ответниците В. Ц. и Б.

Ц.- на по 1/6 идеална част от имота. С оглед на така установеното, при липсата на данни, а и на твърдения което и да е от посочените лица да е отчуждило от правната си сфера правото си на собственост върху апартамента преди или по време на исковия период и да е възразило срещу приложимите през този период общи условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди следва да се приме, че съобразно цитираната дефинитивна норма на чл. 153, ал. 1 ЗЕ същите са били потребители на доставяната до имота топлинна енергия и като такива са легитимирани да отговарят за заплащане на цената й съобразно дела си в съсобствеността.

Установява се от надлежно приобщените и неоспорени писмени доказателствадоговор № 2872 от 13.08.2002г. с предмет извършване на дяловото разпределение в сградата, в която се намира имотът, протокол от проведено общо събрание на етажните собственици в тази сграда, представените от третото лице- помагач на ищеца документи за извършвано дялово разпределение, както и от заключението на съдебно- техническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на поставените задачи, че имотът, във връзка с който ищецът претендира спорните вземания, се намира в сграда в режим на етажна собственост, която през исковия период е била топлоснабдена.

Съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая индивидуалното измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода през процесния период е извършвано от третото лице- помагач на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД, в какъвто смисъл е и констатацията на вещото лице- топлотехник.

3

Съгласно доказателствените (фактически) изводи в заключението на съдебнотехническата експертиза през исковия период в имота е имало само една щранг- лира без ИРРО (индивидуален разпределител на разходите за отопление), с оглед на което на абоната е начислявана единствено топлинна енергия за отопление на имот от тази щранг- лираслужебно, по максимален специфичен разход за сградата. Наред с това, на клиента е начислявана и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от фирмата за дялово разпределение между всички абонати, пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект. Съгласно изводите на вещото лице, обективирани в писменото му заключение, изчисленията на фирмата за дялово разпределение, касаещи начислената топлинна енергия, са коректни и в съответствие с действащите към съответния момент нормативна уредба и общи условия на продавача.

Изрично вещото лице е посочило, че технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, постъпило в абонатната станция, и са отчислени за сметка на ищеца. Въз основа на предоставените му свидетелства за метрологични проверки експертът е установил, че общият топломер, монтиран в абонатната станция през исковия период, е преминавал редовни периодични метрологични проверки, при които са установени изправността и техническата му експлоатационна годност, поради което е приел, че през този период същият е бил годно средство за търговско измерване. В заключение, вещото лице е определило стойността на потребената през процесния период топлинна енергия на сумата от 308.12 лева, като е съобразило и издаваните през исковия период изравнителни сметки.