Определение № 20902 от 20.05.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20902 гр. София, 20.05.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ СТ. ТАНЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ТАНЕВА Гражданско дело № 20241110111138 по описа за 2024 година

Образувано е по искова молба от Г. С. С. срещу „НЕКСТ БАСКЕТ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК е постъпил такъв.

Образувано е по искова молба от Д. С. К. срещу ИА .....

Налице са предпоставки за изготвяне на проект за доклад в следния смисъл:

Ищецът сочи, че между Г. С. С. и „.....” ЕООД е съществувало трудово правоотношение, което е възникнало на основание Трудов договор от дата 09.12.2022 г. Със Заповед № 20 от 09.11.2023 г. трудовото правоотношение между Г. С. С. и „....” ЕООД е прекратено, считано от 11.11.2023 г.

Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение е чл. 328, ал. 1, т.

2 от Кодекса на труда — при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата.

На основание чл. 222, ал. 1 от КТ, когато се извърши закриване на част от предприятието или съкращаване в щата, служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец.

Г. С. С. поискал обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ, уведомил го че за периода от 11.11.2023 г. до 11.12.2023 г. не е бил на работа по трудово правоотношение, до настоящия момент не е получил плащане по чл. 222, ал. 1 от КТ.

Твърди, че трудовото правоотношение е прекратено считано от 11.11.2023 г., следователно падежът на обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ настъпил на дата 31.12.2023 г.

Излага, че на дата 16.02.2024 г. на работодателя е връчена нотариална покана чрез нотариус И. С. Н. с район на действие Районен съд — ...., вписан в Нотариалната камара под № ... (...). С поканата бил предоставен на 1 работодателя срок от 7 дни считано от датата на получаването й, да заплати на Г. С. С. обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ за периода, през което е останал без работа, а именно: за 1 месец.

Сочи че размерът на обезщетението е в размер на 1 брутно трудово възнаграждение, което е в размер на 17 032,99 лева.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди “...” ЕООД с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в гр. ...., п.к. ., р-н ..., бул.... № ..., ет... представлявано от управителя И. П. Г. да заплати на Г. С. С. ЕГН **********, с адрес: гр. ..., п.к. ..., ж.к. „...”, бл. .., вх. ..., сума, която е в размер на 17 032.99 лева - обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ за периода, през който е останал без работа, а именно: за 1 месец, ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане на задължението.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ. Оспорва иска. Твърди, че ищеца изпълнявал най-висшата ръководна длъжност в дружеството. В условията на евентуалност прави възражение за прихващане със задължение на ищеца към него в размер на 15 000 лв. представляващо неустойка за неизпълнение на задължение по т. 11 вр. с т. 9.4 от трудовия договор, а именно непредставяне на писмен отчет в еднодневен срок от прекратяване на трудовото правоотношение. Твърди, че трудовото правоотношение е прекратено на 09.11.2023 г., а на 9.11.2023 г. служителя изпратил пощенска пратка, съдържаща разпечатка на възложените на служителя продуктови резултати за тримесечие, във вида в който са му възложени от работодателя.

Последното не представлявало отчет и предаване на работата. Съдържанието на отчета било в т. 9.4 от трудовия договор. Твърди, че липсата на отчет имала тежки вредоносни последици за дружеството и довело до забавяне повече от 3 месеца на разработка на ключови функционалности на платформата и пропуснати ползи за компанията от нереализирани продажби в размер на 150 000 лв.

Съдът приема за безспорно, че между Г. С. С. и „...” ЕООД е съществувало трудово правоотношение, което е възникнало на основание Трудов договор от дата 09.12.2022 г. Със Заповед № 20 от 09.11.2023 г. трудовото правоотношение между Г. С. С. и „...” ЕООД е прекратено, считано от 11.11.2023 г. Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение е чл. 328, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда — при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата.

Правна квалификация:

Съдът е сезиран с иск с правна квалификация чл. 222, ал. 1 КТ.

За уважаването му е необходимо ищецът да докаже: По иска с правно основание чл. 222, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника за посочения в исковата молба период, че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата, че в резултат на уволнението е останал без работа, времето през което е останал без работа, както и размера на последното брутно трудово възнаграждение – база за изчисляване на обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ.

2

Евентуалното възражение за прихващане е с правна квалификация чл.

103, ал. 1 ЗЗД, като ответника претендира права с правна квалификация чл. 92 ЗЗД вр. чл. 66, ал. 2 КТ. За уважаване на възражението за прихващане ответника следва да установи, че между него и служителя е имало валиден трудов договор, по силата на който страните са уговорили задължение за отчет при прекратяване на трудовото правооношение; срок за изготевянето му; съдържание; че трудовото правоотношение е прекратено; че служителят не е изпълнил задължението си; размер на обезщетението. Насрещната страна следва да установи възраженията си, съответно че за него не е възникнало задължение по силата на трудовия договор за отчет; че е изпълнил задължението; че е заплатил неустойката.

Доказателствени искания:

Съдът ще приеме представените с ИМ писмени доказателства. Ще даде указания на ответника.

Съдът намира за не необходимо назначаването на експертиза с оглед обстоятелството, че ответника не оспорва размера на последното заплатено на ищеца възнаграждение.

Основателно е искането на ответника за СУ.

Основателно е искането на ответника за разпит на двама свидетели.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 25.06.2024. от 10:45 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, като съдът им указва най-късно до първото по делото заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

УКАЗВА на страните, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147.

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.

ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК всички приложени към исковата молба писмени доказателствени средства.

УКАЗВА НА ответника в тридневен срок да представи посочените като доказателства приложения към отговора на искова молба, с препис на ищеца.

ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ съдът ще приеме, че към ОИМ няма приложени доказателства. СЛЕД получаване на препис от доказателствата - същите да се изпратят на ищеца.

УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства, че е останал без работа в период от 1 месеца след уволнението.

Оставя без уважение искането за назначаване на съдебно-счетоводна 3 експертиза.

ДА СЕ ИЗДАДЕ СЪДЕБНО УДОСТОВЕРЕНИЕ НА ответника по т. 1 от ОИМ.

ДОПУСКА ДО РАЗПИТ двама свидетели на ответника при режим на довеждане. УКАЗВА на страната, че следва да доведе допуснатите и свидетели за датата на насроченото о.с.з., при недовеждане на свидетелите, съдът ще отмени определението, с което е допуснал същите до разпит и делото ще продължи без събиране на устните доказателствени средства.

УКАЗВА, ЧЕ НА ОСНОВАНИЕ Чл. 238 ГПК Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия иск, прилага се чл. 232, изречение второ. Ако ищецът не е посочил и не е представил доказателства с исковата си молба и ответникът не е подал в срок отговор, и двете страни не се явят в първото заседание по делото, без да са направили искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, делото се прекратява.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4