Присъда № 71 от 21.02.2023, Софийски районен съд

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА от 21 февруари 2023 г. по НОХД № 37/

2022 г. по описа на СРС, НО, 7 състав:

РП- гр. София е повдигнала обвинение срещу Б. Л. В. за това, че на 23.08.2021 г. около 15:00 ч. в гр. София, по бул. „Ломско шосе”, с посока на движение от ул. „Бели Дунав” към ул. „Академична”, с цел да набави за себе си имотна облага – неустановена парична сума, противозаконно подпомогнал /чрез извършване на превоз от гр. София към западната граница на Р. България/ на група чужденци – три лица, граждани на Афганистан, а именно: Ф. С. /FRAIDON SIKANDRI/, Е. Ф. /EDRIS FAIZI/ и А. Ш. /ABDULA SHARIFI/, да пребивават и преминават в страната в нарушение на закона /чл. 19, ал. 1 от ЗЧРБ – „Чужденец, който влиза в Република България или преминава транзитно през нейната територия в зависимост от целта на пътуването трябва да притежава – редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава е необходима съгласно Регламент (ЕО № 539/2001 г. на Съвета от 15.03.2001 г.“)/, като деянието е извършено чрез използване на моторно превозно средство – товарен автомобил марка „Ивеко” с рег. № ... № на рама: ZCFA75A1002286728 (собственост на св. Г. И. К.), и деянието е извършено по отношение на повече от едно лице гореизложеното представляващо престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, пр.1 и т. 5, вр. ал. 1 от НК.

След провеждане на открито разпоредително заседание, при което страните подложиха на обсъждане въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, Съдът с определение по чл.

248, ал. 6, вр. ал. 1, т. 3 от НПК не констатира допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правата на подсъдимия Б. В.. По делото няма пострадал или ощетено юридическо лице.

Съдебното следствие се проведе по общия ред.

Представителят на СРП поддържа повдигнатото обвинение, като смята че в хода на проведеното наказателно производство по категоричен начин се установил факта на извършване на инкриминираното деяние, съпричастността на подсъдимия към извършването му и виновното му осъществяване. Безспорно било установено, че на 23.08.2021 г., около 15 ч. подсъдимият В. управлявал товарен автомобил, в който превозвал 66 на брой чуждестранни граждани, трима от които се намирали незаконно на територията на Р България. С цел да набави за себе си имотна облага, а именно парични средства, подсъдимият В. се бил ангажирал противозаконно да подпомогне всичките чужди граждани, включително трите лица, които нямали редовни документи за задгранично пътуване и се намирали незаконно в страната, а именно свидетелите Ф. С., Е. Ф. и А. Ш., чрез извършване на превоз с товарен автомобил от гр. София до западната граница на Р. България.

Установено било, че полицейските служители от ОПП – СДВР свидетелите С. и С. опитали да спрат движещия се товарен автомобил, но подсъдимият не се подчинил и подминал полицейските служители, а след около 50 метра товарният автомобил спрял и подсъдимия В., като слязъл от шофьорското място, започнал да тича пеша през полето на с. Мировяне.

Малко по-късно подсъдимият бил установен от служителите на СДВР К. и З., които го идентифицирали по даденото описание на неговите дрехи и външност. Свидетелите К. и З. довели подсъдимият обратно при МПС-то, където свидетелите С. и С. категорично го разпознали. В този смисъл събраните в хода на производството доказателства и доказателствени средства били годни, като при събирането им не се установявало да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Обвинението отчитало показанията на полицейските служители Р. и Й., пред които подсъдимият бил признал, че той бил управлявал товарният автомобил, с намиращи се в него бежанци, които е трябвало да превози от гр. София до държавната граница с Р Сърбия. При извършен личен обиск на подсъдимия били намерени както телефон „Айфон“, така и документи за товарният автомобил, в чиято каросерия били натоварени чуждите граждани. Намерена била и парична 1 сума в чуждестранна валута долари, което доказвало користната цел на деянието. При извършване на оглед на веществено доказателство мобилен телефон, намерен у подсъдимия, била установена комуникация, осъществена през социалните мрежи Уатсап и Телеграм със следното съдържание: На 05.08.2021 г. е изпратено съобщение със съдържание – „Кръсти се тия да минат 5000 евро“, на 08.08.2021 г. съобщение със съдържание: „Да вземат катинар, чакат да минат граница ..“, на 22.08.2021 г. изпратено съобщение: „Здрасти В. утре (именно това е процесната дата), хората да не стоят на пътя да се виждат, а да влязат по-навътре“.

Тази комуникация на личния снимков материал, който бил съпоставен със съдържанието на отправените и получени съобщения, водило до непротиворечив извод, че подсъдимият се е занимавал с транспорт на чужденци с цел набавяне на имотна облага. В тази връзка били и показанията на свидетелят Г. К., относно реалната собственост на буса, с който подсъдимият се е опитал да напусне местопроизшествието. По делото били събрани доказателства за това, че същото транспортно средство е било използвано и преди инкриминирания случай за превозване на бежанци, което е наложило задържането му в ГДНП. Не следвало да се пренебрегва и факта на бягството на подсъдимия от мястото, на което бил спрял товарния автомобил, в който са се намирали 66 на брой чужденци. От субективна страна подсъдимият В. бил способен да разбира свойството и значението на постъпките си, както и да ръководи същите, съзнавал е обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено опасните последици, които ще настъпят в следствие на деянието и пряко е целял настъпването им. Деянието било извършено при смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства, а именно чисто съдебно минало на извършителя, поради което се предлага наказание три години „лишаване от свобода“ с приложение на чл. 66 от НК и отлагане на изтърпяването на така наложеното наказание за срок от пет години, както и глоба в размер на 10 000 лв.

Зашитата на подс. Б. В. счита, че обвинението не било доказано по несъмнен и категоричен начин, поради което се моли за оправдателна присъда. Дори да се приемело от показанията на полицейските служители, които са били на местопроизшествието и се опитали да спрат товарния автомобил, че той бил управляван от подсъдимия, в обвинителния акт се сочило, че трима от чужденците, намиращи се в автомобила, нямали редовни документи за задгранично пътуване или други заместващи ги документи, поради което са пребивавали незаконно в страната. Това последно обстоятелство абсолютно по никакъв начин не се установило в хода на съдебното следствие. На ДП били разпитани някакви лица, реално без да им е била снета самоличност и без да е било сигурно, че по този начин им се изписвали имената, което да позволи задълбочена проверка за това дали са се намирали незаконно в страната. Не било уточнено също дали са им били издавани редовни документи или същите не са носили такива в себе си. На следващо място не били събрани доказателства, че подсъдимият е бил наясно с това, че трима от хората в буса, за които се твърди, че ги е превозвал, са били без документи и с а пребивавали незаконно в страната.

Нямало разпити на пътуващите в камиона, които да потвърдят, че са разговаряли с подс. В., от полицейските показания също не ставало ясно дали подс. В. е бил наясно със статута на лицата, за които се твърди, че бил возил. Относно свидетелските показания на С. и С. се изтъква, че същите не сочили характерни белези от чертите на лицето на шофьора, които в последствие да предадат на колегите, реално извършили задържането на подс. В. на място, отдалечено от твърдяното местопроизшествие. Сочил се единствено вид на дрехите и черти, но без конкретика. Последното се потвърждавало и от показанията на свидетелите И. К. и Б.

З., които били задържали подс. В . . Огледният протокол на съдържанието на телефон следвало да бъде изключен от доказателствената маса, поради допуснати съществени процесуални нарушения. Направен бил оглед на чатове, които о б ач е представлявали кореспонденция и съгласно НПК и Конституцията следвало да има предварително разрешение на съд, доколкото съдържали в себе си множество лични данни. Независимо от това по никакъв начин не става ло ясно, че извършената кореспонденция се отнасяла за 2 случая, описан в обвинителния акт. Съставът на повдигнатото обвинение изисквал особена цел, а именно набавяне за себе си или за другиго имотна облага, като в случая била посочена първата хипотеза набавяне на имотна облага за себе си. Нито един от свидетелите не потвърдил факти и обстоятелства, водещи до извод, че наистина е имало такава цел набавяне за себе си на имотна облага от страна на подсъдимия В.. Уточнява се, че ако се цели реализирането на съвсем различна цел, различна от имотната облага, то деянието не би било съставомерно по посочения текст от НК, като се дава пример за превозване на имигранти с хуманни цели, за да им се осигури регистрация като бежанци, да им се помогне по някакъв начин, без да има набавяне на имотни облаги за себе си – в този случай деянието нямало как да бъде съставомерно. Липсвало също доказана деятелност от страна на подсъдимия В., свързана с осъществяване на изпълнителните деяния „пребивават и преминават в страната в нарушение на закона“. В заключение се добавя, че повдигнатото обвинение се градяло изцяло на хипотези и предположения и не се доказва ли нито изпълнителното деяние, нито обстоятелството, че подс. В. е целял получаването на неустановена парична сума, нито противозаконното подпомагане.

В хода на съдебното следствие подс. Б. В. се възползва от правото си да не дава обяснения. В своята последна дума същият моли да бъде признат за невиновен.

Съдът като разгледа всички събрани по делото доказателства и становищата на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, счита следното:

Относно подсъдимия:

Подс. Б. Л. В. с ЕГН **********, е роден на ... г. в гр. София, българин, български гражданин, неосъждан, със средно образование, неженен, с адрес в гр. София, ул. „Нов градец” № 8.

Относно фактическата обстановка

По делото по безспорен начин е установено следното:

Товарен автомобил марка „Ивеко” с рег. № ХХХХХ и рама №: ZCFA75A1002286728 бил собственост на св. Г. К. , на чието име автомобилът бил регистриран в КАТ. По данни на св. К. автомобилът бил прехвърлен на негово име през 2017 – 2018 г. в гр. Петрич, като за прехвърлянето бил получил сумата от 200 лева на ръка от св. Л. В.. След прехвърлянето на автомобила св. К. повече не го бил виждал, нито го бил управлявал, тъй като нямал шофьорска книжка.

На 23.08.2021 г. около 14 :30 – 15:00 ч. в гр. София подс. Б. В. (син на св. Л. В.) управлявал горепосочения товарен автомобил марка „Ивеко” с рег. № ХХХХХ с рама №:

ZCFA75A1002286728, движейки се по бул. „Ломско шосе”, с посока на движение от ул.

„Бели Дунав” към ул. „Академична”. В каросерията на камиона се намирали множество чужди граждани – 66 на брой. По същото време свидетелите С. С. и А. С. – полицейски служители от отдел „Пътна полиция“ (ОПП) при СДВР, изпълнявали служебните си задължения в горепосочения район. От дежурната част на ОПП - СДВР те получили информация по радиостанцията за товарен автомобил – бял на цвят, който се движи по ул.

„202“ към надлез Надежда, и за който имало съмнение, че превозвал незаконно бежанци.

Свидетелите С. и С. незабавно се насочили със служебния автомобил от ул. „Обелско шосе“ към бул. „Ломско шосе“, където забелязали именно бял товарен автомобил да завива в пряката (ул. „Академична“), непосредствено преди магазин „Лидъл“ на бул. „Ломско шосе“.

Полицейските служители последвали товарния автомобил и също влезли със служебния автомобил в посочената пряка, така че товарният автомобил вече се движел срещу тях по ул.

„Академична“. Св. С. слязъл от патрулния автомобил и подал ясен сигнал на водача на товарния автомобил с полицейска стоп палка - образец МВР. Въпреки, че възприел 3 подадения му ясен сигнал от униформения полицейски служител водачът на товарния автомобил не се подчинил, а увеличил скоростта си на движение, като подминал св. С. и патрулния автомобил, насочвайки се към бул. „Ломско шосе“. Св. С. се качил обратно в патрулния автомобил и заедно с колегата си св. С. последвали товарния автомобил.