Решение № 229 от 15.10.2025, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. Враца, 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Борис К. Динев Въззивно гражданско дело № 20251400500276 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх. № 2284/22.4.2025 г. по описа на Районен съд - Козлодуй, на П. С. Б., с ЕГН ********** от *** - ищец в първоинстанционното производство, подадена чрез ЕПЕП на 19.4.2025 г., чрез процесуалния си представител адв. М. С. от АК – Враца против Решение №80/7.4.2025 г. на Районен съд Козлодуй, Гражданско отделение 4-ти състав по гр.д. 1466/2024 по описа на Районен съд - Козлодуй.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователен иска предявен от П. С. Б., ЕГН:********** от ***, чрез пълномощника си адв.М. С. от АК – Враца с правно основание чл.439, вр.чл.124, ал.1 от ГПК срещу „ АЕЦ Козлодуй „ ЕАД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр.Козлодуй, представлявано от И. А. – изпълнителен директор за признаване на установено спрямо ответника, че ищецът П. С. Б. не дължи на ответното дружество „ АЕЦ – Козлодуй „ ЕАД, гр.Козлодуй сума в размер на 526.78 лева / петстотин двадесет и шест лева и седемдесет и осем стотинки /, представляваща главница за неплатена топлинна енергия и топла вода, мораторна лихва в размер на 71.32 лева / седемдесет и един лева и тридесет и две стотинки /, законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда 26.08.2014г. до изплащане на вземането, както и направените в заповедното производство разноски за платена държавна такса в размер на 25.00 лева / двадесет и пет лева и нула стотинки / и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева / сто лева /, за които суми е издаден изпълнителен лист от 03.10.2014г. по ЧГД№956/2014г. по описа на РС Козлодуй и е образувано изпълнително дело №19/2015г. по описа на ДСИ при РС Козлодуй, поради погасяване на вземанията по давност.

Жалбоподателят обжалва решението като постановено с процесуални 1 нарушения и в противоречие с материалния закон.

Твърди, че вземането на взискателя било погасено по давност, тъй като молбата за образуване на изпълнително дело била нередовна и не можела да прекъсне давността, тъй като не нея не били посочени изпълнителни действия.

Искането за присъединяване на взискател не било същинско изпълнително действие и поради това не можело да прекъсне давността.

Излага, че първите изпълнителни действия били от 21.53.2003 г., а в периода 07.07.2003 – 25.06.2013 г. нямало извършено изпълнително действие, поради което на 07.07.2005 г. настъпила перемпция.

Подвържа, че с оглед настъпилата по силата на закона перемпция всички молби на взискателя за извършване на изпълнителни действия, подадени по делото след настъпването на перемпцията не били годно основание за прекъсване на давността, тъй като били подадени по прекратено изпълнително дело.

Сочи, че новообразуваното изпълнително дело 19/2015 г. не може да бъде присъединено към вече прекратеното изп.д. № 10/2002 по описа на СИС КРС.

Поддържа, че позоваването на ТР 3/2020 на ВКС от първоинстационния съд било неправилно, тъй като тълкуването на ВКС не е дейност по създаване на ново правило, а решенията следвало да се основават само на разпоредбите на закона.

Твърди, че давността за вземането по ЧГД№956/2014г. по описа на РС Козлодуй била прекъсната най-късно с влизането в сила на заповедта а изпълнение и издаването на изпълнителния лист на 03.10.2014 г. Поддържа, че предвид липсата на изпълнителни действия в следващите 5 години вземането било погасено поради изтекла погасителна давност на 03.10.2019 г.

Предвид на изложеното моли въззивния съд да постанови съдебно решение с което отмените изцяло решение № 80 от 07.04.2025г. по гр.дело № 1466 по описа за 2024г. на районен съд - Козлодуй и постанови друго с което уважи изцяло предявения иск.

С жалбата не се правят доказателствени искания.

Претендира направените по делото разноски пред първата и настоящата инстанция.

В срока за отговор по жалбата е подаден отговор на жалбата от ответника по жалбата "АЕЦ - Козлодуй" ЕАД , с ЕИК *** от гр. Козлодуй - ответник в първоинстанционното производство, който депозира такъв с вх. №2835 от 21.5.2025 г., по описа на Районен съд - Козлодуй, , подаден директно в регистратурата на съда на 21.5.2025 г. чрез представителя си по закон изп. директор И. Т. А., с който оспорва жалбата като неоснователна.

Намира обжалваното решение за пълно законосъобразно, напълно споделя правните изводи на първоинстанционния съд като обосновани и в съответствие с и процесуалноправните норми, приложими към правния спор и събраните в хода на производството доказателства.

Излага, че с влизането в сила на заповедта за изпълнение започва да тече нова обща давност от 5 години.

Твърди, че по образувани преди 26.06.2015 г. изпълнителни дела давност не тече, в какъвто смисъл са разясненията на Тълкувателно Решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. дело № 2/ 2020 г. на ОСГТК на ВКС. Излага, че за вземанията, предмет на такива висящи дела, давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато с посочения тълкувателен акт е обявено за загубило сила ППВС №3/ 1980 г. следователно задължителните указания в т.10 от Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, свързани с преустановяване приложението на ППВС № 3/ 1980 г. досежно спиране течението на погасителна 2 давност в изпълнителния процес, следва да бъдат съобразявани след датата 26.06.2015 г., вкл. и по висящите към този момент изпълнителни производства.

Позовава се на Постановление № 3 от 18.11.1980 г. по гр. дело № 3/ 1980 г. на Пленума на Върховния съд, според което по време на изпълнителното дело, образувано преди 26.06.2015 г. давност не тече до 26.06.2015 г.

Твърди, че оплакванията на въззивника, че следвало да се приложи разпоредбата на чл. 457, ал. 2 от ГПК относно присъединяването за неоснователно, до колкото в конкретния случай е не се касае за присъединяване на нов взискател, а обединяване на изпълнителни дела между едни и същи страни.

Поддържа, че давността е започнала да тече най-рано на 26.06.2015 г. и е прекъсвана с исканите всяка година изпълнителни действия от взискателя, които са ползвали взискателя не само по първоначалното изп. д. № 10/2002 по описа на СИС при РС Козлодуй, а и по останалите присъединени към него изпълнителни дела, поради което и общата 5 – годишна давност не е изтекла.

С отговора на жалбата не се правят доказателствени искания.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата и потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Претендира направените по делото разноски пред първата и настоящата инстанция.

В съдебно заседание въззивникът чрез процесуалния си представител поддържа жалбата.

В съдебно заседание въззиваемият чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.

В производството пред въззивния съд не са събрани доказателства.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.

259, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема за установено от фактическа страна следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.439, вр.чл.124, ал.1 от ГПК от П. С. Б., ЕГН:********** от ***, чрез пълномощника си адв.М. С. от АК – Враца е срещу „ АЕЦ – Козлодуй „ ЕАД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр.Козлодуй, представлявано от И. А. – изпълнителен директор за признаване на установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сума в размер на 526.78 лева / петстотин двадесет и шест лева и седемдесет и осем стотинки /, представляваща главница за неплатена топлинна енергия и топла вода, мораторна лихва в размер на 71.32 лева / седемдесет и един лева и тридесет и две стотинки /, законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда 26.08.2014г. до изплащане на вземането, както и направените в заповедното производство разноски за платена държавна такса в размер на 25.00 лева / двадесет и пет лева и нула стотинки / и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева / 3 сто лева /, за които суми е издаден изпълнителен лист от 03.10.2014г. по ЧГД№956/2014г. по описа на РС – Козлодуй и е образувано изпълнително дело №19/2015г. по описа на ДСИ при РС – Козлодуй, поради погасяване на вземанията по давност.

Претендира направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че на 03.10.2014г. в полза на ответното дружество е бил издаден изпълнителен лист по ЧГД №956/2014г. на P C Козлодуй срещу ищеца за сумата от 526.78 лева, представляваща стойността на консумираната и неплатена топлинна енергия и топла вода за периода от месец февруари 2023г. до месец септември 2013г., за сумата от 71.32 лева, представляваща мораторна лихва и за законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението и направените в производството разноски за платена държавна такса в размер на 25.00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 100.00 лева.

Сочи, че въз основа на изпълнителния лист и подадена на 03.02.2015г. молба от ответното дружество е било образувано ИД №19/2015г. по описа на СИС при PC Козлодуй. Излага, че с молбата за образуване, взискателя е бил поискал извършване на справки за притежаваните от длъжника движими вещи, недвижими имоти, земеделски земи и банкови сметки, но не бил посочил принудителен способ. Твърди, че в изпълнение на възложените му от взискателя правомощия, съдебният изпълнител бил поискал информация от НАП, КАТ, АВ, община Козлодуй „ Дирекция МДТ " и служба ЕСГРАОН, но не били предприемани принудителни действия. Твърди, че ПДИ е била връчена на съпругата на длъжника на 12.02.2015г„ но не били последвали доброволни плащания. Ищецът сочи, че от датата на подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело до момента на подаване на исковата молба, взискателят не е искал извършването на справки и не е предприемал принудителни действия по изпълнителното дело в периода от 03.02.2015г. до 03.02.2017г., както и, че по делото нямало данни в този период длъжникът да е правил вноски срещу задължението си, за което съдия изпълнителя да е бил уведомен от взискателя.

Сочи, че при това положение на 03.02.2017г. по силата на закона е било настъпило прекратяване на изпълнителното производство по ИД №19/2015г. по описа на СИС при PC - Козлодуй, като обстоятелството, че съдебния изпълнител не е постановил изрично постановление с което да констатира вече настъпило прекратяване било без значение. Предвид гореизложеното счита, че вземането е погасено по давност.

Поддържа, че вземането на взискателя, произтичащо от неизпълнено задължение по договор за предоставяне на топлинна енергия и топла вода, не е било установено с влязло в сила решение, че изпълнителният лист е бил издаден на извънсъдебно изпълнително основание, поради което срокът на погасителната давност бил тригодишен съгласно чл.111, б.“ В „ от ЗЗД.

Твърди, че по отношение на вземането по процесния ИЛ, започналата да тече от падежа на вземането давност е била прекъсната с влизане в законна сила на Заповедта за изпълнение по ЧГД №956/2014г. по описа на РС – Козлодуй, както и, че най – късната възможна дата на влизане в сила на заповедта е датата на издаването на ИЛ – 03.10.2014г..Счита, че именно от тази дата е започнала да тече кратката погасителна давност по отношение на вземането и същата била изтекла на 03.10.2017г.. Давността не била прекъсната с подаването на молбата за образуване на ИД, тъй като с нея взискателят не бил поискал извършването на изпълнителни действия.