Решение № 8 от 08.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Пловдив, 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: А. Л. Стойчев при участието на секретаря Милена Анг. Левашка Августинова като разгледа докладваното от А. Л. Стойчев Търговско дело № 20225300900660 по описа за 2022 година

Иск с правно основание чл. 432 от КЗ.

Предявен е иск от П. Г. П. с ЕГН ********** от ****, против „ЗД ЕВРОИНС“ АД с ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, за заплащане на сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди болки и страдания, в резултат на причинените му телесни увреждания, а именно счупване на тялото /диафиза/ на бедрената кост, октрито / Фрактура диафизис феморис синистра, аперта, пуктиформис, които увреждания са в следствие на претърпяно пътно-транспортно произшествие на 01.05.2022 около 21:50 часа на път ІІ-56, км. 96+800, посока „север – юг“, при което водачът на лек автомобил марка и модел „Рено Лагуна“ с рег. № ****, управляван от А. М. К., извършвайки маневра „завой наляво“ отнема предимството, като не пропуска движещия се насреща мотоциклет марка и модел „Сузуки ГСХР750“ с рег. № ****, управляван от П. Г. П., в резултат на което реализира удар и на ищеца са му нанесени посочените вреди и телесни увреждания, като освен това се желае от ищеца и заплащането на законна лихва за забава върху претендираната главница от датата на уведомяване на застрахователя до окончателното изплащане, както и направените разноски. В исковата молба ищецът подробно уточнява извършените изследвания, прегледи и предприето и извършено лечение. Също така в исковата молба подробно се обосновава необходимостта от репарация на претърпени неимуществени вреди във връзка със съществените интервенции в психоемоционалното състояние на пострадалия, като възстановяването на ищеца 1 все още не е приключило. Твърди се също, че виновният според ищеца водач на лек автомобил марка и модел „Рено Лагуна“ с рег. № **** е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника ЗД „Евроинс“ АД, валидна от 11.01.2022 г. до 10.01.2023 г. Твърди се от ищеца, че е отправено искане до застрахователя за репарация на настъпилите вреди, тоест за заплащане на обезщетение, но такова не е заплатено, поради което и се инициира настоящата защита.

Ответникът „ЗД ЕВРОИНС“ АД оспорва исковете по основание и размер. Освен това се навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, а именно твърди се от ответника, че към момента на произшествието ищецът е управлявал мотоциклета с несъобразена скорост, като същият е забелязал навлизащия в пътната му лента лек автомобил, но не е задействал своевременно спирачната уредба и не е предприел навременни действия за избягване на удара. Поради това се счита, че поведението на пострадалия, а именно движението с несъобразена скорост и липсата на своевременна реакция е допринесло за настъпване на вредоносния резултат.

Също така ответникът твърди, че ищецът е загубил управление на мотоциклета поради високата скорост, с която се е движил. На следващо място се твърди от ответника, че ищецът е управлявал мотора под влиянието на наркотични вещества, поради което се желае да се намали обезщетението с 50 %.

Пловдивски Окръжен Съд, като обсъди обстоятелствата по делото и представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

Правното основание на предявената претенция е чл.432, ал.1 от КЗ.

Според посочената новела увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.

Естествено това е възможно при наличието на преюдициалните предпоставки на извършен деликт и валидно правоотношение между причинителя и застрахователя по чл. 429 от КЗ. Това води до необходимост от изследване предпоставките по чл.45 от ЗЗД. Съгласно легалното определение на този институт правно релевантните факти, които следва да бъдат кумулативно изявени са деяние от страна на лицето управлявало МПС за което е сключена застраховка “ГО”, което в случая е действие и следва да е противоправно, настъпила вреда в патримониума на ищеца, причинна връзка между активното поведение на делинквента и резултата, като това е обединяващия елемент завършващ фактическия състав.

Установява се по делото, че е налице влязло в сила решение № 49 от 10.01.2023 г., постановено по АНД № 7020/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, по силата на което е признат за виновен А. М. К. за това, че на 2

01.05.2022 г. на път ІІ-56, км. 96+800, посока „север – юг“ управлявайки лек автомобил марка и модел „Рено Лагуна“ с рег. № **** е нарушил правилата за движение по чл.25, ал.1 и ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на П. Г. П., което е престъпление по чл.343, ал.1, б.

„б“, пр.2 вр. с чл. 342, ал.1 от НК, като е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание.

Чл. 300 от ГПК определя, че влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Това правило е валидно и за решенията по административно – наказателните производство.

Ето защо съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, преценени в светлината на постановеното решение на наказателния съд несъмнено води на извод за наличието на фактическия състав по чл.45 от ЗЗД.

Очевидно е налице виновно причинена вреда от страна на делинквента в неимуществената сфера на ищеца, като съществува и причинна връзка между активното поведение на К., което е и противоправно, и настъпилия вредоносен резултат- причинена средна телесна повреда изразяваща се в счупване на тялото /диафиза/ на бедрената кост, октрито / Фрактура диафизис феморис синистра, аперта, пуктиформис. /чл.300 от ГПК/ В тази посока са и констатациите на вещото лице по назначената СМЕ, които съдът изцяло кредитира.

По делото е безспорно между страните, че на посочената дата и час в исковата молба на път ІІ-56, км. 96+800, посока „север – юг“, е настъпило пътно-транспортно произшествие с участници А. М. К., управлявал лек автомобил марка и модел „Рено Лагуна“ с рег. № ****“ и ищецът П. Г. П., управлявал мотоциклет марка и модел „Сузуки ГСХР750“ с рег. № ****.

Също така безспорно е по делото, че ищецът е отправил искане до застрахователя, но същият не е заплатил обезщетение. Не се спори и по обстоятелството, че виновният според ищеца водач на лек автомобил марка и модел „Рено Лагуна“ с рег. № **** е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника ЗД „Евроинс“ АД, валидна от 11.01.2022 г. до 10.01.2023 г . Също така не е формиран спор около обстоятелството по исковата молба, че на ищеца са нанесени телесни увреждания вследствие на произшествието. Освен това и СМЕ установява наличието на вредите описани в ИМ.

Основния спор, поради така изложените факти, който се формира по делото е относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и обстоятелствата около направените от ответника възражения за съпричиняване.

Чл. 51 от ЗЗД определя, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а чл.52 прогласява, че обезщетението за неимуществените вреди се определят от съда по справедливост. Особеното в този случай е, че стойността на вредата не може да бъде точно фиксирана с допустими по ГПК доказателствени средства, с оглед на факта, че по същество негативното въздействие на деликта интервенира в неимуществената сфера на пострадалите и е част от техния психо- емоционален статус. Освен това и чувството за болка и 3 неудовлетворение е субективно и строго индивидуално състояние и не може да се разчита на някакви обективни критерии. Алюзии в тази посока се съдържат в показанията на разпитаните свидетели, като от съдържанието им следва да се извлече необходима информация за изпитваните от пострадалата болки и страдания след настъпване на увреждането.

Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение.

По делото са разпитани свидетелите Д. П.а и В. П., които обективират в своите показания, които съдът изцяло кредитира, обстоятелствата на преживените от ищеца болки и страдания по повод на телесното увреждане.

Следва да се сподели, че съдът не счита, че би трябвало в конкретния случай да се поставят под съмнение показанията на свидетелите независимо, че същите са от най- близкия родствен кръг и биха могли да бъдат заинтересувани от изхода на делото. Ясно е, че по принцип това са именно лицата, които имат непосредствени и лични впечатления от състоянието на пострадалия и претърпените от него болки и страдания. Поради което и съдът счита, че следва показанията да се кредитират изцяло, като плод на непосредствени и лични впечатления. При определяне размера на обезщетението дължимо от застрахователя следва да се вземе предвид факта, че се касае за телесно увреждане, което все още не е отшумяло, според събраните по делото доказателства /СМЕ/. Освен това съдът отчита, че е извършена оперативна интервенция при обща анестезия по наместване на счупените кости и поставяне на метални импланти. На следващо място в.л. Н. изяснява, че би могло да се наложи втора оперативна намеса по премахване на имплантите. Съдът отчита от друга страна и възрастта на пострадалия обосноваваща извод за бързо и пълно възстановяване.

Ето защо и при съвкупния анализ на събраните доказателства и отчитайки посочените по – горе обстоятелства настоящият състав на съда намира, че справедливия паричен еквивалент на претърпените от ищеца болки и страдания, във връзка с претърпените увреждания, е в размер 40 000 лева.

При така очертаното статукво се налага да се разгледа направеното от 4 ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. По принцип, за да е налице съпричиняване на вредата, е необходимо да бъде установена по несъмнен начин пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. На следващо място изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположение и намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на това основание предполага доказване по безспорен начин на конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Преценката следва да се извърши с оглед на това дали увреждането би било причинено и то в същата степен, ако пострадалият не беше извършил конкретно действие или вместо да бездейства беше направил нещо.

Преценката дали извършените от пострадалия действия, респ. неговото бездействие обективно способстват за настъпването на вредоносния резултат, следва да се извършва винаги конкретно, с оглед установената по делото фактическа обстановка, при която е настъпило увреждането. Неспазването на установени в нормативен акт правила за извършването на определено действие, респ. за въздържане от действие, не следва изначално да бъде квалифицирано като създаване на условия за настъпване на определен вредоносен резултат, респ. за улесняване на неговото настъпване, освен в случаите, при които неспазването на тези правила само по себе си е причинило увреждането. Аналогично на посоченото законосъобразното поведение на пострадалия, при което същият е предприел определено действие при изрично разрешение за това дадено от нормативен акт не влече след себе си автоматичен извод, че не е налице съпричиняване. Критерият следва да е дали извършените от пострадалия действия, респ. неговото бездействие обективно способстват за настъпването на вредоносния резултат, и тази преценка следва да се извършва винаги конкретно, с оглед установената по делото фактическа обстановка, при която е настъпило увреждането. Естествено дали поведението на участниците в настъпилия деликт е законосъобразно има своята правна стойност, но това ще бъде разгледано когато се установява процентното съотношение на съпричиняването.