Решение № 224 от 24.11.2022, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 224 гр. Ловеч, 24.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВАНИЧКА

КОНСТАНТИНОВА при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА като разгледа докладваното от ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА

Гражданско дело № 20224300100138 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.49, чл.52 от Закона за задълженията и договорите.

Пред Административен съд София- град е подадена на 01.07.2021 година искова молба от Т. Д. Й., ЕГН **********, в Затвора гр.П., срещу прокурор Н. П. от Окръжна прокуратура гр.П. за претърпени неимуществени вреди в размер на 500 000 лева, по повод на която е образувано адм.дело № 6525/2021 година по описа на съда.

С Определение № 66 от 23.12.2021 година по адм.дело № 48/2021 година състав на ВАС и ВКС е постановил, че компетентен да се произнесе по подадения иск е Окръжен съд П.. С Определение № 106/18.03.2022 година по в.ч.гр.дело № 92/2022 година на Апелативен съд Велико Търново гр.дело № 980/2021 година на ОС П. е изпратено, на основание чл.23, ал.3 от ГПК, за разглеждане на Окръжен съд Ловеч.

С Определение № 190 от 24.03.2022 година ЛОС е оставил без движение, на основание чл.129, ал.1 от ГПК във вр. с чл.127 т.4 и т.5 и чл.128 т.2 от ГПК подадената искова молба от Т. Д. Й. и му указал да отстрани допуснатите нередовности. С Определение № 227 от 06.04.2022 година е предоставил на ищеца правна помощ, на основание чл.95 от ГПК, изразяваща се в осигуряване на безплатна адвокатска защита. С Определение № 234 от 11.04.2022 година е назначил адвокат Р. Г. от Адвокатска колегия Ловеч за негов особен представител.

В изпълнение на указанията на съда е подадена коригирана искова молба от адвокат 1

Р. Г. от АК-Ловеч.

В молбата особения представител на ищеца посочва, че ответник по иска е Прокуратурата на Р.България и излага следните обстоятелства:

Твърди, че с молба от 22.02.2021г., постъпила в ОП-П., Й. е поискал да бъде прекъснато изпълнението на наложеното му наказание в Затвора в гр.П., поради смъртта на майка му Б.М. -починала на 21.02.2022г.

На 23.02.2022г. е получил постановление, с което прокурор Н. П. е прекъснал изпълнението на наказанието му за 1 (един) ден, с цел да присъства на погребението на майка си. В очакване да го пуснат, на следващият ден 24.02.2022г. са уведомили Й., че прокурор П. е издал ново Постановление, с което е прекратил прекъсване на изпълнение на наказанието му с мотиви, че са постъпили допълнителни материали от психолога на затвора г-жа И.К. и инспектора по социални дейности и вътрешен ред г-н Д.Н. с мнение да не бъде прекъсвано изпълнението на наказанието му. Същите са посочили като причини: наличие на наложени наказания, демонстриране на реваншистко отношение към жертвата, особено висок риск от вреди за обществото и реални опасения да упражни агресия спрямо потърпевшите от престъплението му лица, липса на чувство за вина, лечението му в психиатрично отделение при Затвора в гр. Ловеч.

Изтъква, че горното е само мнение на психиатъра, което не е задължаващо прокурора и не може да се твърди, с категоричност, че е обективно. Затова поддържа, че е следвало да се извърши психиатрична експертиза, по която компетентно вещо лице да се произнесе и да се прецени риска от пускането на лицето Й.. И едва тогава прокурорът може да се позове на неговото заключение. По отношение мнението на инспектора по социални дейности за наложени наказания на Й., същият е следвало да подаде такава информация след като е депозирана молбата от Й., а не след като вече се е произнесъл прокурорът, което становище постфактум прокурорът не е следвало да вземе под внимание. Още повече, че това дали има наказания или не, е без значение за това да бъде прекратено прекъснатото изпълнение на наказанието му повод смъртта на майка му, респ. нейното погребение.

Посочва, че отказът да се позволи на ищецът да присъства на погребението противоречи на член 8 от Европейската конвенция за правата на човека- Права на затворниците. Ако е имало обоснован риск от извършване на друго престъпление от страна на ищеца, същият е следвало да бъде пуснат поне с придружител, за да изкаже уважението си към покойната си майка.

С оглед изложеното адвокат Г. поддържа, че Й. търпи неимуществени вреди и към настоящият момент, а именно: душевна болка и страдание, непрекъснат психически тормоз, че не е могъл да изпрати майка си в последния път. Това е било и последното желание , споделено от близките му. Единственото, което Й. е искал, е да присъства на погребението на най- близкия за него човек. И към настоящия момент, Й. преживява негативни емоции и стрес, има проблеми със съня и е станал неспокоен, всеки ден преживява отново и отново невъзможността да се сбогува с майка си. С издаденото постановлението за прекратяване на прекъсване изпълнението на наказанието му, са му причинени описаните по-горе 2 неимуществени вреди, които оценява на сумата в размер на 500 000 лв.

Моли, да бъде осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на Т. Д. Й. сумата в размер на 500 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди болка и страдание поради невъзможността да се сбогува с майка си, причинени в резултата на издадено незаконосъобразно и неоснователно постановление от дата 24.02.2022г. на ОП-П., с което е прекратено прекъснатото изпълнение на наказанието му в Затвора в гр.П..

С молбата са направени искания за събиране на гласни доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК е подаден отговор на исковата молба от Прокуратурата на Република България, чрез юрисконсулт К. А., в която се излагат съображения за нейната неоснователност.

Счита, че наведените от ищеца фактически твърдения за незаконосъобразност на действията на прокурора и претърпените неимуществени вреди не са подкрепени с доказателства. Не е представен акт на правораздавателен орган за установено нарушение или незаконосъобразност в действията на прокурора.

Във връзка с твърдението на ищеца за нарушаване на правата му по чл.8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, в който е прогласено правото на зачитане на личния и семейния живот, посочва, че правото на ищеца да получи прекъсване изпълнението на наказанието не е гарантирано от конвенцията.

Несъгласието му с преценката на прокурора, обективирано в постановленията, е недопустимо да се използва като основание за репариране на вреди от страна на прокуратурата.

Ответникът излага доводи за липса на предпоставките за ангажиране на отговорността на Прокуратурата по реда на ЗОДОВ във всички негови хипотези. Счита, че в предметния обхват на ЗОДОВ са посочени конкретно и лимитивно основанията за ангажиране отговорността на прокуратурата за вреди, както и лицата, които разполагат с правото да релевират претенции за обезщетение и е недопустимо и неправилно разширителното тълкуване и прилагане на разпоредбите на ЗОДОВ. Допуска субсидиарното приложение на отговорността по чл.49 ЗЗД, която може да се смята осъществена при наличие на всички елементи от общия фактически състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД. В тази връзка излага подробни съображения за неоснователност на претенцията.

На първо място твърди, че предпоставките, обуславящи прекъсване изпълнението на наказанието лишаване от свобода, са конкретно уредени в чл.447 НПК, а процесният случай попада в хипотезата на т.2- изключителни причини от семеен или обществен характер.По силата на чл.448 НПК органът, който е компетентен да прекъсне изпълнението на наказанието, е окръжният прокурор по местоизтърпяването му. Това прекъсване не е вменено като задължение на прокурора, а се основава на преценката му, която не включва единствено и само съобразяване наличието или липса на изключителни причини от семеен или обществен характер, а и всички останали обстоятелства, касаещи обществения интерес 3 във връзка с евентуалното прекъсване изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“.

Поддържа, че прокурорският акт, с който е прекратена възможността за прекъсване изтърпяване на наказанието е мотивиран и в съответствие с вътрешното убеждение на прокурора.

Като несъстоятелни определя съжденията на ищеца в допълнителната молба за необходимостта от извършване на психиатрична експертиза, поради това, че мнението на психолога на затвора, респ.заключението на вещо лице, са еднакво незадължителни за решаващата преценка на прокурора. Акцентира, че прокурорските актове (постановления) са правосъдни актове по прилагането на материалния и процесуалния наказателен закон, като тяхната порочност може да бъде отстранена единствено чрез обжалване пред погорестоящата прокуратура или пред съответния първоинстанционен съд, при положение, че актът подлежи на съдебен контрол. Ищецът не е упражнил това свое правомощие да обжалва прокурорските постановления, а бланкетните твърдения за незаконосъобразност на действията на прокурора, неподкрепени с доказателства, са насочени срещу законово регламентираните му правомощия за осъществяване на определени действия и постановяване на актове при съблюдаване на установените в закона принципи.

Следващите аргументи, които ответникът излага, са за липса на всички елементи от фактическия състав на чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД за ангажиране на гаранционнообезпечителната отговорност за вреди от страна на Прокуратурата. Формира извод, че не е установено извършено от прокурор противоправно деяние- действие или бездействие, което да води до деликтната отговорност на Прокуратурата. Поради това счита, че искът е напълно неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде изцяло отхвърлен. При условията на евентуалност счита, че претендираната сума е силно завишено и прекомерна и не е съобразена с принципа за справедлива обезвреда, заложен в чл.52 ЗЗД.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адвокат Р. Г. от АК-Ловеч, която в качеството на особен представител поддържа предявения иск и моли да бъде уважен.Представя подробна писмена защита.

Ответникът, чрез процесуалния си представител юриск. К. А. моли да бъде отхвърлен предявения иск.

От събраните по делото писмени доказателства, които е допуснал и приел, в съответствие със задължението си по чл.235 от ГПК, от преценката на становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С Присъда № 47 от 15.07.2015 година, постановена по НОХ дело № 760 по описа за 2014 година, П.ският окръжен съд е признал Т. Д. Й., ЕГН ********** за виновен в това, че на 02.02.2013 година , около 1.00 часа край гр.П., в м.“Кожухарска чешма“ до вилна постройка № 10, в съучастие като съизвършител с неустановено по делото лице, направил опит умишлено да умъртви Е.Ш.И. от гр.П., като опитът останал недовършен поради независещи от дееца причини, поради което е на основание чл.115, във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.18, ал.1 НК, вр. чл.54 НК, го осъдил на 10 години лишаване от свобода. Оправдал го 4 е по първоначално повдигнатото обвинение да е извършил две отделни деяния по чл.115 от НК в условията на реална съвкупност. Признал го е за виновен да е извършил и деяние по чл.330, ал.1,пр.1 и 8 от НК и му наложил наказание четири години лишаване от свобода.

Признал го е частично за невинен и го оправдал да е извършил деянието при условията на чл.20, ал.2 НК. На основание чл.23 НК е определил едно общо наказание, което да изтърпи в размер на десет години лишаване от свобода.Постановил е наказанието да бъде изтърпяно в затвор, при първоначален строг режим и е зачел времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ за изтърпяно наказание лишаване от свобода.Присъдата е влязла в сила на 13.04.2016 г.

От приложената по делото Справка за съдимост, издадена от РС-П., се установява, че преди горната присъда Т. Д. Й. е осъждан 6 пъти за различни по вид престъпления.Видно е от писмо на Окр.прокуратура-П. до началника на Затвора гр.П. изх.№ Р-27/2016 от 25.04.2016 г., че присъдата е приведена в изпълнение, като на осн. чл.68 от НК съдът е привел в изпълнение и наказанието, определено по НОХ дело № 1323/2011 г. на РС-П. в размер на три години лишаване от свобода.