Решение № 73 от 18.05.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Велико Търново, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ГАЛИНА КОСЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно търговско дело № 20224001000301 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивно производство по чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение №Р-20 от 16.08.2022г., постановено по т.д. №52/2020г., Окръжен съд-Велико Търново е осъдил Национално бюро на българските автомобилни застрахователи, с ЕИК 130764706, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Граф Игнатиев №2, ет.2, да заплати на Д. Т. Т., посочена е банкова сметка, сумата от 15 139,85 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди причинени в резултат настъпилото на 04.09.2017г. ПТП, заедно със законната лихва върху тази сума считано от 12.11.2019г. до изплащането й; сумата от 1 376 лева, представляваща направени по делото разноски съразмерно на уважената част от иска, като е отхвърлил предявения иск за неимуществени вреди в останалата му част – до пълния предявен размер от 25 000 лева т.е. за разликата от 9 860,15 лева, както и искът за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 139,85 лева, като неоснователни.

Със същото решение Великотърновският окръжен съд е осъдил Националното бюро на българските автомобилни застрахователи-гр.София да заплати на Л. Г. Й., посочена е банкова сметка, сумата от 4 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от същото ПТП, заедно със законната лихва върху тази сума от 12.11.2019г. до окончателното й изплащане; сумата от 584 лева, направени разноски 1 съразмерно с уважената част от иска, като е отхвърлил предявения иск за неимуществени вреди в останалата му част – до пълния предявен размер от 5 000 лева т.е. за разликата от 1000 лева, като неоснователен.

С посоченото решение Окръжен съд-Велико Търново е осъдил Д. Т. Т. да заплати на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи-гр.София сумата от 662 лева, направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска; както и е осъдил Л. Г. Й. да заплати на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи-гр.София сумата от 164,35 лева, направени разноски по делото съразмерно с отхвърления иск.

Постъпила е въззивна жалба от ответника Сдружение Национално бюро на българските автомобилни застрахователи-гр.София, чрез адвокат З. Х. от Адвокатско дружество Х., Я. и Ц. при САК.

Въззивникът обжалва първоинстанционното решение на

Великотърновския окръжен съд в частта за разликата между 10 000 лева и присъдените 15 139,85 лева, обезщетение за неимуществени вреди на Д. Т., последица от ПТП на 04.09.2017г., заедно със законната лихва до изплащане на обезщетението; както и в частта за сумата от 4 000 лева, присъдено обезщетение за неимуществени вреди на Л. Й., вследствие на същото ПТП, заедно със законната лихва до окончателното изплащане на обезщетението.

Прави оплакване за неправилност на обжалваното решение в обжалваната му част с оглед неправилно приложение на чл.52 от ЗЗД.

Справедливото обезщетение за Т. било в размер на 10 000 лева. По отношение присъденото обезщетение от 4 000 лева на Й., извън извънсъдебно заплатените от ответника 1 000 лева, не били изложени мотиви в атакувания съдебен акт.

Въззивникът моли Апелативният съд да отмени обжалваното решение в обжалваната му част.

Въззиваемите, ищци в първата инстанция, Д. Т. Т. и Л. Г. Й., не представят писмен отговор на въззивната жалба.

Процесуалният им представител адвокат М. И., от Адвокатска колегияВелико Търново, в съдебно заседание, мотивирано моли Апелативният съд да потвърди обжалваното решение, в обжалваната му част, като правилно и законосъобразно. Първоинстанционният съд бил изяснил цялата фактическа обстановка въз основа анализ на всички доказателства и на базата на това бил взел решение, с което по справедливост бил присъдил обезщетение на двамата ищци. Жалбата на въззивника била неоснователна.

Като разгледа направените във въззивната жалба оплаквания, съобрази становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и извърши цялостна служебна проверка на обжалваното решение в границите на правомощията си Апелативният съд приема за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от страна по 2 делото, притежаваща правен интерес да обжалва атакувания съдебен акт, който подлежи на обжалване, както и тъй като въззивната жалба е подадена в срок.

Обжалваното решение на Великотърновския окръжен съд е валидно и допустимо, тъй като е постановено от надлежен съдебен състав, в границите на правомощията на Окръжния съд като първа инстанция, по допустими искове, подписано е от съдията, изготвено е в писмена форма и и е разбираемо.

Тъй като първоинстанционното решение е валидно и допустимо, Въззивният съд следва да се произнесе дали същото е правилно.

При проверка правилността на обжалвания съдебен акт настоящият съдебен състав съобрази, че от фактическа страна по делото се установява следното:

На 04.09.2017г., около 5,50 часа, на път ІІ-55 /Велико Търново-Гурково/ настъпва пътно транспортно произшествие с участието на 3-товарни автомобила, а именно: товарна композиция от влекач Ман, собственост на турска фима от Истанбул, управляван от А. Г.; товарен автомобил Мерцедес, с рег.№ У 88****, собственост на КАН-Учтехспорт-България ООДс.Кукорево, област Ямбол, управляван от Д. Т. и влекач Волво, с рег.№ ЕВ 44**** и полуремарке, собственост на Стоянов 93 ЕООД-гр.Севлиево, управляван от С. С.. От ПТП-то са пострадали Д. Т. и Л. Й., който е бил пътник в товарния автомобил Мерцедес.

Образувано е досъдебно производство №ЗМ-779/2017г. по описа на РУП-Велико Търново.

С постановление от 05.12.2019г. Районна прокуратура-Велико Търново прекратява наказателното производство в хипотезата на чл.199; чл.242 ал.1 пр.1; чл.243 ал.1 т.1 от НПК във връзка с чл.24 ал.2 вр. ал.1 т.9 от НПК във връзка с чл.343 ал.2 т.1 от НК.

С определение №390 от 08.07.2020г., по ЧНД № 1011/2020г., Районен съд-Велико Търново потвърждава прокурорското постановление.

С определение №20 от 19.01.2021г., постановено по ВЧНД № 494/2020г., което е окончателно, Великотърновският окръжен съд потвърждава постановеното от Великотърновския районен съд определение.

За изясняване механизма на процесното пътно транспортно произшествие Окръжен съд-Велико Търново е назначил съдебно автотехническа експертиза с вещо лице инж.Николай Анчев.

От заключението се установява, че товарният автомобил Мерцедес при своето движение от гр.Гурково към гр.Велико Търново се удря в петите на предното устройство за ръчно повдигане на предната част на полуремаркето на МАН-полуремарке Фрюхауф, навлязло в насрещната лента за движение на т.а. Мерцедес – на около 39,60м северно от мерната линия по протокола за оглед на ПТП и на около 1м източно от западния край на платното за 3 движение. Според вещото лице ударът за т.а. Мерцедес е челен кос като в контакт влиза предната лява част на кабината /към мястото на водача/.

Същият се удря в предната лява пета на устройството за ръчно повдигане на предната част на полуремаркето, на височина 1,30м от платното за движение.

След удара на т.а. Мерцедес в полуремарке Фрюхауф, същият е изтеглен назад по посока към гр.Гурково с пътуващия след него друг товарен автомобил, с цел изваждане и оказване медицинска помощ на пострадалия водач. Водачът на т.а. Мерцедес бил възприел опасността на разстояние 88,4м преди мястото на удара. Вещото лице стига до извода, че движейки се с несъобразена с пътните условия скорост водачът на товарната композиция МАН с турска регистрация и полуремарке Фюрхауф, се занася, преминава през насрещната пътна лента и се удря вляво извън пътя в скали, където изразходил кинетичната си енергия, в резултат на удара спира напречно на платното за движение с предна част на влекача към гр.Гурково, а задна част на полуремаркето губи вертикална устойчивост и се обръща на дясната си страна, и след като изразходва кинетичната си енергия до степен нула, се установява напречно на платното за движение /запад-изток/, като преминаването покрай авариралата товарна композиция е технически невъзможно. След установяване на турската композиция в покой, в посока от гр.Гурково към гр.Велико Търново се движи т.а. Мерцедес,с Ямболска регистрация, със скорост 79,9 км/ч. Според вещото лице, като възприема опасността от сблъсък на 88,4м преди композицията, водачът на Мерцедес предприема спиране, но не успява да спре преди мястото на удара. Настъпва челен кос удар, с предна челна част на Мерцедеса, в по-голяма степен вляво и предна част на полуремарке Фюрхауф в областта на петите за поставяне на ремаркето, където се отделя от прикачното устройство на влекача. Нанесени са щети на полуремаркето и т.а. Мерцедес.

Вследствие на този пътен инцидент са пострадали водачът на товарния автомобил Мерцедес Д. Т. и пътуващият до него Л. Й..

Видно от заключението на съдебно медицинската експертиза на вещото лице д-р Д. Г., на Т. и Й. са причинени следните телесни увреждания.

Т. е получил травматично размачкване и разкъсване на задна група мускули на лявата подбедрица в областта на прасеца и в задколянната ямка.

Оказана му е спешна медицинска помощ, настанен е бил на лечение в Отделението по ортопедия и травматология при МОБАЛ Д-р Стефан Черкезов-Велико Търново, където на 04.09.2017г. е извършена оперативна интервенция-зашиване на мускулите на задната повърхност на лявата подбедрица и лява задколянна ямка, с дренаж и шев. На 08.09.2017г. е изписан от отделението в добро общо състояние и първично зарастнала оперативна рана. Бил е в болнични поради временна нетрудоспособност от 04.09.2017г. до 06.01.2018г. при домашен амбулаторен режим на лечение.

Според вещото лице причинените травматични увреждания на Д. Т. са довели до трайно затрудняване на движението на ляв долен крайник за срок 4 от около 3 месеца, след който е било необходимо да продължи физиотерапия и рехабилитация. В първите 3-месеца Т. се е нуждаел от чужда помощ във връзка с обичайните ежедневни човешки нужди

Вещото лице д-р Г. дава заключение, че в първите дни и месеци след травмата Д. Т. е изпитвал силни по интензитет и продължителност болки.

Д-р Г. счита за завършен възстановително оздравителният процес при Д. Т., както и че същият е протекъл без усложнения.

От заключението на съдебно медицинската експертиза на вещото лице д-р Д. Г. се установява, че при процесния пътен инцидент на пострадалия Л.

Й. е причинена порезна рана в средната трета на ходилото на левия крак, след което на същия е оказана спешна медицинска помощ в МОБАЛ Д-р Стефан Черкезов-Велико Търново с първична хирургична обработка на раната и поставяне на противотетанусна инжекция. Бил е в болнични от 05.09.2017г. до 08.10.2017г.

Травматичното увреждане на Й. се квалифицира като временно разстройство на здравето, неопасно за живота, съпроводено с болка и страдания по време на възстановителния период от около 20-25 дни.

Според д-р Г. възстановително оздравителният период при Й. е завършил без усложнения.

Заключението е компетентно и обосновано, поради което настоящият съдебен състав го приема изцяло. Вещото лице е имало предвид при изготвяне на заключението ангажираните от ищците писмени доказателства и наличната медицинска документация в МОБАЛ Д-р Стефан Черкезов-Велико Търново.

За установяване претърпените от ищците болки и страдания, като интезитет и продължителност, по делото са разпитани свидетелите М. Т.а и Т.

Т., от чиито показания се установява, че Д. Т. и Л. Й. са изпитали обичайните за телесни увреждания от посочения вид болки и страдания.

Безспорно е по делото, че ищците първоначално са заявили извънсъдебно и Националното бюро на българските застрахователи е заплатило доброволно на Д. Т. обезщетение в размер на 2 500 лева, а на Л. Й. е заплатило обезщетение в размер на 1 000 лева.

Т. ангажира по делото 5 броя фактури, видно от които е заплатил във връзка с лечението на причинената при процесното ПТП травма общо сумата от 139,85 лева.